Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

iviche, добре, че сама стигна до извода, че в нас е ад. Щото аз като го кажа ми рипат че съм се оплаквала, че всичко било нормално, без да знаят всъщност как е т.под. безсмислици. Хубаво е да се научиш да четеш всичко, а не избирателно и логически да свързваш нещата. Казах, че съм болна в момента от грип и ме боли всичко. Затова и ме боли ръката примерно ако ударя някой. А чак толкова силно да бия нормално, че да ме боли... избягвам, въпреки че в нашия случай е доказано, че понякога само боят има ефект. Не се и съмнявам, че сега ще го разбереш, че си го практикувам като нормално възпитателно средство, но това си е твой проблем. Как е само ние и Господ си знаем, а какво мисли сульо и пульо не ни вълнува 

Джи, хубаво е да се четат книги, ама не кви да е. Научи се да си ги подбираш, защото иначе си пълниш главата с глупости. Явно който е писал книгата е нямал никаква представа от деца и е визирал своите или на комшията. Но това, че малките деца не правят напук, нарочно забранени неща ИЗОБЩО НЕ Е ВЯРНО. Правят, и още как. Не всички разбира се, но на който му е заложено да е опак и инатлив си го прави. Ако видиш възрастен, който прави напук бъди сигурна, че като дете е правил само това. Просто като е порастнал по рядко му се случва, защото се е социализирал.
Ти си обяснявай ако искаш по 10000 пъти и се мисли, че детето ти от 1я път не те е разбрало. Моите много добре разбират веднага какво може и какво не, но пак си правят квото си искат, защото не им пука (на близнаците) и от инат ( при Давид ). Познавам си децата и не съм толкова наивна да чакам някой си писател на книги да ме учи какви са ми децата и да ми казва какво искат, не искат, правят, не правят и бла бла. Аз съм на мнение, че не бива да се повтаря много пъти. Макс 3 пъти и после се действа с др методи, защото очевидно думите нямат ефект 

Според мен едногодишните деца не се делят на слушащи и неслушащи.  Разделят се на такива които обичат да пускат разни неща в тоалетната, и на такива които не обичат.(говоря за конкретния случай, сега не искам да се задълбаваме в спорове) Обикновенно родителите на вторите се хвалят, че децата им "слушат".  А и на тази възраст детето се радва на всяко внимание - независимо дали го хвалиш или му се караш. Така че, ако не му попречиш да влиза само в тоалетната, само с каране и прикази ме съмнява да се научи.

А за да не си нарушаваш авторитета пред детето, може да действаш като царя от "малкия принц".

„Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“
" От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде."

Не мога да си представя детето ми да ме пребие...честно-ненормални ми се струват тия отношение дете-родител
Моето дете също прави напук и се тръшка доста,като ми писне да повтярям едно изречение и аз му лепвам по един шамар на памперса,но да го пребия...или то мен....егати хората има

Tisho_P Благодаря, че припомни този великолепен епизод от Малкият принц. Смятам, че ако се водим от него ще постигнем хармония с другите като цяло, а не само с децата.

добре си го написал.и аз мисля подобно

толкова ме слуша,че оня ден метна една железна количка по мене и ми рзби носа.сега ми е подут и как боли само... .но какво мога данаправя повече от това освен да му се скарам?

NikiFin, няма сила на земята, която да ме убеди, че ако си млатиш детето, докато теб те заболи ръката, това е нормално...  И какво очакваш от децата си? Да те гушкат, прегръщат и да са спокойни, че вечерната доза бой им е в кърпа вързана... 

Ти даже iviche разбра погрешно...
Ама какво ли се учудвам 

Не слуша, естествено, нямаше да бъде нормално да слуша. Понякога си мисля, че като прави бели, търси вниманието ми. Когато кажа "не", ако е взел нещо, дето не трябва, той започва да тича примерно към другата стая и се обръща да ме види дали го следвам, като се забавлява много. Бия го само по памперса и само на шега и той го разбира, това даже не е бой, а пошляпване. Когато наистина ме ядоса, го слагам в кошарата. Когато вече и тя няма да ме спасява, не знам какво ще правя, но ще му мисля тогава.
Понякога го оставям да прави каквото иска - примерно вчера отказа да се качи на количката, за да отидем на пазар /прави го за пръв път/. Опитах няколко пъти, не че не се ядосах, но в крайна сметка излязохме в градинката пред блока без количка и той един час си игра с боклучетата, в калта. Оставих го да прави каквото иска и само се опитвах да ограничавам щетите, т.е. да не яде кал. Имах частичен успех, но поне детето беше доволно.
По всяка вероятност това, което за нас е "беля", за него е начин да покаже от какво има нужда, какво му е интересно, какво го забавлява.

NikiFin, "сульо и пульо" са те чели и в други теми, така че вече са си направили изводите.
 диалог с теб няма, има само голо заяждане и оплакване от твоя страна. така си решила, така правиш. ок, твоя воля.


можеш да му отнемеш желязната количка, докато не се научи как да играе с нея, без да наранява околните.

sandcastle, дъщеря ми също "не слуша", тръшка се, инати се и т.н. Днес например обясних многократно, че по стените не се драска, но тя продължи. Тича, смее се и не спира, явно за нея това е някаква игра, макар че разбира какво и казвам. Накрая взех молива и естествено последва тръшкане с рев, но я оставих да се нареве. Предполагам утре пак ще поиска да драска, но тя е все пак на 1 година и нещо, така че според мен и трябва време да усвои някои правила. Мисля, че е съвсем нормално. Все пак децата не са войници и не всички са с еднакъв темперамент.


 

И моята дъщеря не винаги слуша. ))) Особено ако става въпрос за нещо, което и е много интересно да направи и да види какво ще стане. ))))
Не се притеснявам чак толкова за сега. )

като цяло слуша, но ако иска да направи някоя беля не чува, но аз съм за това да се намеся точно преди да  е станала белята, в повечето случаи не ми се и ядосва детето. На тази възраст разбират всичко но не могат д апредценят защо някои неща не може да се правят пък на тях им се иска, и си ги правят.

Къде ги тия хора дето децата им ги пребиват, че и на мен ми стана интересно 

На мен ли говориш извинявай. Сбъркала си адресата. Или може би имаш проблем с правилно интерпретиране на прочетеното

Наистина не искам да поучавам, сигурна съм че с три деца е адски трудно и си е малка лудница, но независимо от индивидуалните ни възпитателни убеждения, физическото наказание дори е забранено със закон - както в България, така и в Дания.
Това включва и обичайното пошляпване, което, със срам признавам, и аз правя инцидентно.
 
/България - Prohibited in 2000 Child Protection Act (amended 2003) and 2003 Regulation on the Implementation of the Child Protection Act./
/Дания - Prohibited in 1997 amendment to 1995 Parental Custody and Care Act., източник - http://www.endcorporalpunishment.org/pages/frame.html/