За ревността след раждането на второто дете

При нас всичко вървеше нормално няколко месеца след раждането на малкия. Така си мислех.
Докато един ден не дойде репликата: защо все Лазар?
И ни светна, че въобще не сме се разминали с ревността, че детето не е толкова голямо, колкото ни се иска, за да разбере. И пак разговори, примери, показване на обичта ни към него.
А, сега вече вълната е съвсем друга. Сещате се - не ми пречи, не ходи след мен, не ми пипай нещата. И започва борбата.

При нас имаше малко ревност в началото, сега много и се радва, гушка и я целува.

Това, което бих те посъветвала:

Не го карай да я обича, не наблягай на това, в обичта няма трябва. Единственото, което трябва да наложиш е по нататъка да не я удря и да контролира поведението, не чувствата.
Не превръщай разбирателството им в драма и цел на цялото семейство. Всичко, което ние родителите прекалено драматизираме и на което ужасно много държим започва да тежи върху всички.
Споделяй с него самата ти, но не го преследвай непрекъснато да споделя с теб.
Напишкването е нещо нормално - иска да е отново бебе, за да е както преди, когато е бил единствен. Не коментирай изобщо, сякаш нищо не е станало. Кажи му да си смени бельото, за да е сух и това е.

Винаги има ревност особено при стандартната конфигурация 2 деца. Това е най-нормалната детска реакция да се бориш за вниманието на мама и тати и да искаш по-голямата част от това внимание да е за теб.
Разликата между синовете ми е 4 години и половина. Когато малкия се роди големия беше най-щастливия батко и най-добрия. Дрънкаше му с дрънкалка, пееше му, носеше шишета, хвърляше памперси ..... изобщо мечтааа.
Направо не можех да се нарадвам, ноооо това продължи горе долу 11 месеца. Някъде там малкия вече започна да му навлиза в територията - да му взима играчките /НЕГОВИТЕ ИГРАЧКИ/, да му облича старите дрешки / НАЙ-Красивите му/ и най-вече да му отнема мама / НЕГОВАТА МАМА/!!!!
Малкият агресор бавно, но сигурно узурпираше всичките му обетовани територии. Времето на мама и тати и вниманието им вече трябваше да се делят с него.
От тогава почти до ден днешен /малкия е вече 7 годишен/ войните в къщи не престават, боевете са непрекъснати и с малки примирия обикновено като се намеси, някой от нас.
С други деца са сговорчиви - дават играчки, книжки, сприятеляват се .... но помежду си все има за какво да спорят и какво да делят.
Сега чакаме още един член от семейството си. Не зная как ще се получат нещата. Големия беше щастлив /уж/ от новината, докато малкия изобщо не се възторгна от новината и как да се радва, като вече и той няма да е титуляра на мама / според него /!
Най-важното за мен е винаги де демострираме персонално внимание на всяко от децата си и да имаме с всяко от тях специфичо отношение. Да уважаваме различията им и да поощряваме развитието им като отделни личности!

Записвам се да следя темата. Много скоро очакваме бебе, каката уж се радва. Но си спомням, че и аз се радвах на сестра ми (разликата ни е горе-долу същата), когато се роди, а после такава ревност ме тресеше, че и сега ме разтриса понякога.

При нас разликата е 2 години!
Като се роди малкия 4 месеца бях в отделна стая с бебето!
После се опитах да спя с двамата  лудост голяма!
Бебето с невероятни колики, баткото вадеше зъби! Хеви Метъл! 
( Изпиваха по 1 литър течности/на дете/на нощ. Тогава имаше едно ДАНАО- мляко+сок )
И вече като заприличах на  с мъжа ми се разделихме, аз с големия, той с малкия!
Предпочетох големия точно поради тази причина-ревността!
Инстинктивно!Просто така го чувствах, пък и усещах, че той е по-нежен, по-чувствителен!
Сега нещата са спокойни!Нямаме никакви ревностни изблици.

Препоръките ти ми бяха много полезни.  Още нямаме второ дете, но го желаем и винаги съм се чудила как ще осъществявам баланса.

crazy chick 

Моят син е много малък и може би затова не ревнува от сестричката си.Дори напротив,като я види и веднага се спуска да я целува,чак не мога да го отлепя от нея,а и тя като му се смее

Ох, болна тема.  Точно с такава разлика - 3,5 години, са децата ми. Каката я подготвяхме всякак за появата на бебето. И го чакаше с огромно нетърпение. Целуваше ми корема, пееше му, идваше дори с мен на преглед, за да види на видеозона бебо. Та дори подканяше доктора да го вади по-бързо, че било време. Страшно нетърпение да си има братче. Като се роди направо сияеше от появата на другото дете у дома. Милваше го, пееше му песнички. Това трая около 4-5 месеца. И идилията свърши. Взе да казва да го връщаме в болницата, че не го искала. Гледаше да го удари. Абе взе да става лошо. Лятото изкарахме целия сезон на селската ни къща, където той проходи на зелена тревичка. Там започна да гледа на него вече като на малко човече. Започна и да си играе с него, но продължи и да го бие. За минути не можеше да я оставим сама с него, защото не се знаеше как ще го удари. А той, милият се научи да се пази. Но като цяло лятото изигра лека положителна роля в отношенията им - започнаха да се заиграват. Преди това тя само му налиташе и го дебнеше за бой. Сега пак сме в кризата на боевата подготовка, обаче и той взе да й отвръща, защото вече е силен и не се дава лесно. Има моменти, когато си играят прекрасно. Има и моменти на невероятна обич. Най-вече на ней към него. От негова страна все още си е безрезервна обичта, въпреки боя. Но все още има и удари под кръста. Силно се надявам до една година нещата вече да се стабилизират и поне биенето помежду им да престане. То е ясно, че цял живот все ще делят нещо, но поне дразненето помежду им да спре.

При моите момиченца разликата е 2г. Имаше момент на ревност, момент на надмощие, момент на несигурност, но много много говорех на голямата. Много говорех и на малката, дори когато бебето не разбираше, дори, когато спеше, но знаех, че "каката" ме слуша. Отделях време само на нея. Време само за нас двете. непрекъснато и показвах и показвам, колко много я обичам. Старая се да съм абсолютно безпристрастна в споровете, да отсъждам справедливо в аналогични ситуации. Старая се никога да не казвам "тя е по-малка отстъпи и!" Когато "голямата" разбра, че няма от какво да се страхува, че нейното място в сърцето ми и във времето ми няма как да бъде изместено нещата напълно се успокоиха. Елате да ги видите- неразделни са, играят си, разбират се, целуват се, обичат се, е!, естествено се карат, но и сами намират път да се помирят или да намерят решение в спора си. Мечтаем и за трето дете, сигурна съм, че ще го приемат и ще се справим

При нас нямаше ревност, поне аз не съм усетила такава. Разликата е 3.8 г. Баткото беше подготвен предварително, много говорихме, научих го да споделя всичко още преди да се роди бебето. Примерно - даваше ми да си хапна от всичко, което той ядеше - за да стигне до бебето! След раждането - не й обръщаше много внимание. Малко беше разочарован - очакваше по-голямо същество, с което ще може да играе вече. Явно от рекламите по телевизията беше решил, че бебетата по-големи се раждат - рекламите на Памперс примерно - ходещи бебета!
Сега много хубаво си играят. Тя си умира за бате. Щом си дойде от градина и то са прегръдки, целувки. Има и трудни моменти - карат се за играчки и т.н., но като цяло доста добре се понасят и се разбират. Но баткото ми е цяло съкровище. Много разбрано дете се оказа. Доста е сговорчив и често отстъпва безропотно. Въпреки че е много палав, голям дивчо и изобщо .... у нас е пълна лудница. Малката имитира всичките му щуротии. Но е весело!
Ако има прояви на ревност, то те са от страна на малката. Не ми дава да го гушкам, не ми дава да му чета книжки и т.н.

На един дъх изчетох постовете....Благодаря на авторката за темата, мислех и аз да пускам такава! И ние сме в същото положение  Големия беше на 1г. и 9м. като се роди малкия, вече мина една година, но баткото все още не приема малкото, много е агресивен, не само към него, но и към нас. Имам чувството че нарочно ни предизвиква с държанието си, удря малкото, крещи като луд без причина, понякога и на нас  посяга. Но в никакъв случай не разрешава да му направим забележка, да му се скараме, започва да става още по агресивен И това е ежеминутно! Вече незнам какво да правя, как да  говоря, къде да стоя, кого да гледам и т.н.  Надявам се скоро този период да отмине  Пожелавам същото и на авторката

Аз постоянно говоря,че  са брат и сестра и,че са най-близките си хора на света. Наказвам ги еднакво, давам им еднакви неща. Ако видя агресия в някой от тях спрямо другия веднага правя забележка  без оглед на възрастта:)А за посягане и тем подобни при мен не се случва отдавна -  само като ги погледна и им се изпарява желанието да посягат на когото и да е било.Влючвам и двамата еднакво в къщните задължения - бърсане на прах и прахосмукачка(според физическите възможности). Периодът ще отмине, но с твоя помощ - големия трябва да почувства,че  малкото има нужда от неговата помощ,за да се справи. Като ходим по улицата моите деца винаги се държат за ръце и дъщерята го учи да говори правилно, не му  позволява да влиза в локви и други такива. Но аз съм й внушила, че нейната помощ е от огромно значение за брат й, защото той е САМО на 2години, а тя е на ЦЕЛИИИ 4

[/quote]
Аз постоянно говоря,че  са брат и сестра и,че са най-близките си хора на света. Наказвам ги еднакво, давам им еднакви неща. Ако видя агресия в някой от тях спрямо другия веднага правя забележка  без оглед на възрастта:)А за посягане и тем подобни при мен не се случва отдавна -  само като ги погледна и им се изпарява желанието да посягат на когото и да е било.Влючвам и двамата еднакво в къщните задължения - бърсане на прах и прахосмукачка(според физическите възможности). Периодът ще отмине, но с твоя помощ - големия трябва да почувства,че  малкото има нужда от неговата помощ,за да се справи. Като ходим по улицата моите деца винаги се държат за ръце и дъщерята го учи да говори правилно, не му  позволява да влиза в локви и други такива. Но аз съм й внушила, че нейната помощ е от огромно значение за брат й, защото той е САМО на 2години, а тя е на ЦЕЛИИИ 4
[/quote]
 
Да са ти живи и здрави дечицата  и поздравления че си постигнала такъв синхрон в отношенията им