Съвет: развод; второ дете

Morgana, дъщеря ти как понася липсата на татко? Хубаво е, че си има такава майка като теб
Индивидуализмът не е лошо нещо, по принцип, аз лично намирам за много труден животът на човек, който не може да изразява емоциите си/или почти няма такива/ и не отдава, нито получава нищо от хората около него. Това, разбира се, не се покрива с понятието "индивидуалист", може би по-скоро с егоист или просто затворен човек. Да, зависи от характера, но и от хората около теб, ако единият ти родител (нашият татко,например) те възпитава да си играеш сам, да се задоволяваш с това, което имаш в момента и да не надигаш глас за нищо, да спиш, ядеш, играеш според неговия режим, защото следва "експлозия" от гняв... това, според мен, няма да те подтикне да станеш усмихнат оптимист. Просто мои разсъждения за средата в семейство, не искам да досаждам.
А някой има ли  понятие от пътищата за изкуствено забременяване и правото на такова нещо?

аз имам две деца и семейство
за мен е абсурдно желанието за БРОЙКА деца
мога да разбера мерак за едно
но ЗАРАДИ второ да си руша брака щото ми се иска...............не го разбирам
децата трябва да са плод на любов ако може...и да живеят в семейство по възможност
да РАЗБИЕШ семеъство
САМО защото мъжа ти не иска второ...е повече то абсурдно
така ще лишиш 1 дете от баща...а мерака самостоятелно да си родиш второ ми е още по-абсурден
не че има нещо ако родителя е сам...но мерак да си самотен родител ми се вижда абсурден...ако живота ти го поднесе - ок, но да се натискаш за това...

сори това е моето мнение
но всеки може да избира как да живее...и ако това ще те направи щаслива вероятно ще успееш и децата си да направиш щасливи

Малко странно желание, но мисля, че го разбирам... Похвално е да искаш две деца и мисля, че разсъжденията ти имат основание. Когато съм разсъждавала защо аз и бившият ми мъж имахме толкова различни приоритети, неминуемо стигах до това, че разликата е в семейната среда и факта, че аз идвам от семейство с две деца (аз съм по-голямата), а той е единствено дете, с всички произлизащи от това особености в мисленето.

Моите дъщери са с около 2 години разлика. Каката уж е много добричка, любвеобилна и обичлива, но забелязвам, че само при определени обстоятелства. Кажи й да даде от зрънчото си на друго дете на детската площадка и веднага ще го почерпи. Кажи й обаче да даде единия от двата пакета зрънчо на сестричката си и ще видиш бурно несъгласие... Ако нямаше сестричка, нямаше и да минава изобщо през такава фаза да се учи да дели по братски и да отстъпва на някого... и да се учи да разбира, че така е правилно...

Моите уважения към тези, които са отраснали като сами деца, и към тези, които имат по едно дете, но не мисля, че даже ще ме разберат. За да се научиш в живота да делиш по братски, ти трябва брат или сестра и да отраснеш с него/нея. Иначе ще си въобразяваш цял живот, че (образно казано) да почерпиш някого със Зрънчо е същото, като да му дадеш половината... и това ежедневно... Също така смятам, че децата, които идват от семейства с две деца (с не чак толкова голяма разлика) са по-способни да се почувстват на мястото на друг и по-добре разбират чувствата на околните, понеже са се учили на това от най-ранно детство, за разлика от децата, които растат сами в семейството.

Обаче от друга страна... с напредването на възрастта рисковете от проблемна бременност и увреждания на бебето се увеличават. Имай едно на ум риска в средата на бременността си да се налага да избираш - живота на бебето или спокойствието ти с първото дете. Казвам го като човек, който знае много добре за какво иде реч, а също така и като човек, който доста е размишлявал върху възможен подобен избор.

Ако второто ти дете евентуално е момче, баща му не би ли се заинтригувал повече? Повечето мъже се трогват от идеята да имат син... Вярно, че няма гаранция, но... нима не го вълнува поне малко такава вероятност?

Мария, искам да ти кажа, че никак няма да се съглася с това, че двете деца били по-дащни и разбиращи от едното дете в семейството! Имам примери около себе си за хора, които имат братя/сестри, но умишлено са останали с едно дете! А също и доста егоцентрични и егоистични индивиди с братя/сестри! И ми омръзна от това лепене на етикети, че видите ли понеже съм едно дете и непременно ще трябва да съм егоист! Цял живот се стараех да доказвам обратното...докато не открих, че останалите около мен добре са си живеели с егоизма на мой гръб! Ааа, мерси! В момента живота е добър точно на индивидуалистите и егоистите...и не виждам нищо лошо в това!
Моята дъщеря е доволно слънчево дете точно поради липса на баща, който не знае как да се прави на родител! И съм много доволна сега, че сме се разделили навлемето, понеже като виждам разбиранията му за възпитание просто падам възнак! И естествено малката се е стегнала и това я отдалечава от него. Така, че не е толкова фатално липсата на баща....за детето е важно да има разбиращ и обичащ родител, с който да се чувства сигурно и защитено. Даже не мога да повярвам колко е контактна дъщеря ми при положение, че баща й може да вземе първа награда по темеругщина, а и аз не съм от най-комуникативните била като дете! Така, че не го мисли точно това за причина за второ дете. Ако ти имаш вътрешната потребност от още едно дете, тогава е друго. Но още веднъж ти казвам - премисли добре, понеже децата имат свойството с годините да питат за какво ли не....

Моргана, разбира се, че съм съгласна с твоите наблюдения и това, което казваш за себе си и детето си, сигурно е така. Аз живея в жилищен блок, където повечето съседи са относително млади хора. Това не означава, че всички хора в България са под средната възраст, значи само, че средата ми е такава.

Това, дето го написах, не съм си го изсмукала от пръстите, след раздялата ми с БНД четох няколко книги на психолози, които както знаеш, работят не само с човешки съдби, но и със статистически материал. Там не само пишеха това, което написах в предния си постинг, но и доразвиваха идеята за това, как се развиват второто и следващи деца като характери и на какви нужди на семейството това отговаря.

Искам да кажа, че това, дето го написах, важи за повечето хора. Има и изключения. Ти и детето ти явно сте изключения... От своя страна, аз явно съм от тези, дето доказват правилата... Ама какво да се прави... съдба...
 

Да добавя, че съм съгласна и с другото написано от Моргана - има бащи, които повече вредят, отколкото да помагат... Тъжно, но факт... Едно ме е страх, дали ние не възпитаваме такива бъдещи "бащи"...

catnadeen, разбирам позицията ти, но аз съм писала по-нагоре, че съвместното ни съществуване е малко встрани от понятието задружно семейство, на което всеки държи. В момента всеки се опитва да си намери мястото в него така, че да осъществи някакси целите си - таткото - главно да го оставят на мира, детето - да намери кой да се занимава с него/да играе с някого, аз... Човек винаги трябва да търси начини, докато реши, че не са се изчерпали възможностите за затопляне на семейното огнище. Но... в един момент решаваш, че това, което искаш от живота си за теб и за другите не се осъществява ...
Мария, детето ни е момче и да, това има значение за таткото, макар да не си го признава много-много. Все пак той би продължил фамилията му, това като минимум го прави горд
Да, наясно съм с рисковете от късна бременност. Това не ме успокоява, но не мога да го приема като достатъчна причина да се откажа. Вероятно, наистина, повечето двойки/тройки и т.н. деца реагират като децата на Мария - поне наблюденията върх моите познати и приятели с повече деца са подобни.
Моргана, до известна степен ме успокояват думите ти, че дъщеря ти не е травмирана от липсата на татко около себе си. Но... всеки индивидуално възприема  нещата, разбира се.

Марти, всеки си е различен, както добре знаем. Да, не отричам, че е хубаво ако човек може да си позволи повече от едно дете, но не бива да се абсолютизира това нещо! На всяка цена и във всички случаи най-малко две деца...понеже живота е шарен! Ако се е случило да се разведеш с две деца - ок, станалото, станало. Но ако искаш второ дете чрез изкуствено забременяване - това би довело до доста въпроси после у децата....най-малкото - как едното дете има баща, а другото - не? И изобщо каква е ролята на бащата? Чисто биологически ако щеш....Защото децата питат, колкото и да ни се струва невероятно. Има и друго - бащата идва да вижда едното дете..а другото гледа жално и пита - а моя татко кой е и къде е....За това ми беше думата....иначе и аз съм имала някакви проблясъци за второ дете по твоя начин....но горните въпроси, а също и финансовия аспект ме възпряха.
Ако постигнете консенсус с мъжа ти за второ - тогава е супер! Но недей да го изнудваш понеже ти искаш....Моя приятелка подходи така и след това бившия й мъж винаги казваше, че се е чувствал като бик за разплод, който е бил изхвърлен.

хората са различни
един иска деца, друг иска екскурзии в Европа
един иска едно дете, друг - две, трети - десет
един обича салам, друг компот...
дано ме разбрахте, не намирам различията между хората за 'абсурдни'

Марти_бебе, не мога да ти помогна с процедурна информация, но само исках да ти кажа, че напълно те разбирам в желанието ти. Такова е и моето, аз самата също се интересувам от подобно нещо и засега това, което ме спира е финансовата страна на нещата в по-дълъг план, не самата процедура.
Много неща мога да напиша зад решението си, (аз самата съм 1 дете), но както и Каси е написала, ние всички сме различни и чувстваме различна нужда от различни неща.

Няма нужда да се оправдаваме защо сме такива. За мен пълна завършеност в нашето малко семейство (на мене и дъщеря ми), ще има когато си имаме толкова желаният трети човек.
...а времето лети със страшна сила, за съжаление 

distant, вярно е - времето лети и е в наша полза, ако вземаме решения навреме. Дано за теб това да е така!

Относно евентуалните въпроси на децата в бъдеще - според мен човек трябва да намира начин да представя нещата такива, каквито са, по най-разбираемия за детето начин. Нямам намерение да изопачавам или завоалирам истината. Сигурна съм, че ако аз вярвам в това, което казвам, детето също ще разбере. Едва ли ще е лесно, ако то се отличава от "тълпата". Аз винаги съм била леко встрани и това ми е ясно. Но в подобно положение се изпада и по много други поводи... достатъчно е да му кажат, че съм му баба, а не майка, защото съм стара и т.н.
Да "изнудвам" мъжа си - също, в никакъв случай. Всичко, каквото предприема, ще бъде поднесено и обсъдено без ултиматуми, както е било винаги. Изнудването ме кара да се страхувам, че в бъдеще ще се чувствам виновна и това би ми тежало повече...
Може би с много обяснения и молби мъжът ми ще промени мнението си, още повече, че основният му официален довод е финансовият. Но след толкова години брак се уморих да обяснявам и представям моята гледна точка.

Финансовият довод е повече от основателен! За мен беше водещ още когато бях се замислила за дете! Така, че не го подценявай! А обяснения и молби за второ дете - не ми звучат добре...за какво молби?! Да направи второ дете......Все пак трябва да имаме и достойнство някакво.
А и едно е да обясниш възрастовите разлики на детето, а друго - че баща му е от епруветка Различни са нещата...Ако имаш дете само по този начин - изкуствено оплождане - може да се измисли нещо, но при вашия случай ще е една-две идеи по-сложновато.....Поне аз така го виждам.
За осиновяване не мислиш ли? Аз мисля, че това е много благородна идея и ако в бъдеще имам финансовата подплата бих направила това....Това е  вече мерилото дали сме загърбили егоизма си...поне според мен.

От първия ти постинг и този разбирам, че по-скоро неговите финанси са зле...

Финансовата страна е проблем само за мъжа ми Зависи как поставяш приоритетите си - в някои случаи на човек винаги му се струва, че все нещо не му стига (това е мъжът ми) Ако не планирам ежеседмичен шопинг в Париж, или ежегодна почивка в топ-курорти, няма да имам проблеми (образно, казано).
Що се отнася до осиновяването, разбира се, че и това е вариант. Съпругът ми е осиновен, така че много неща са ми ясни; неговите родители са направили нещо много благородно, за което имат голямото ми уважение. Но защо да считаме, че желанието за раждане ни прави по-егоисти? Това е преживяване, за което всеки има право да мечтае. А мечтите не бива да се ограничават от обстоятелствата или от другите. Но, да, осиновяването изобщо не го изключвам като вариант. Едното не изключва другото. Осиновено или не, братчето/сестричето може да бъде този близък приятел на батко си в бъдеще, за който започнах темата. Раждането е вариант, който искам да пробвам. Ако не стане, да, има и други начини.

П.П. Неговите финанси наистина са под моите, но ние не делим приходите си, така че, мога да кажа, че сме доста по-добре от много средностатистически семейства с 2 деца

Ей това ако се науча да разпознавам... ще си отговоря на много въпроси.

Аз също съм си мислела по този въпрос, но поне (подчертавам) от моята гледна точка, все ми се струва, че няма да е кой знае какъв проблем, това че бащата е от епруветка, при условие, че аз ще съм майка и на двете деца, мисля ще имат достатъчно силна връзка.

От осиновяването мене ме е страх, не съм сигурна каква майка ще бъда на осиновеното дете. На теория е едно, но на практика съвсем друго. Няма ли несъзнателно да проявявам повече обич и привързаност към родната си дъщеря, която обичам много? Няма ли осиновеното дете да е повече наранено, отколкото подпомогнато? Не мисля, че има гаранция какво ще се получи в един такъв случай, все ми се струва, че е по-лесно, когато детето/децата са само осиновени.