Публикувана: 30 ян. 2009, 01:07 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2009, 09:07 ч.

Негативните хора?

3 768
32
1

# 15 31 ян. 2009, 01:23 ч.

Мнения: 3 394

гледам да стоя по-надалеч от такива хора, но те са навсякъде, няма как.
мои познати пък прекаляват с възхваляването на Англия, с което пък аз не съм съгласна, защото не съм човек, който с лека ръка би зачеркнал българия и всичко свързано с нея. Те например се прибират в бг предварително настоени да критикуват и съответно ваканциите им се скапват. Но пък има други, на които им писна тука и се прибраха в бг.
Шарен свят Crazy

# 16 31 ян. 2009, 03:33 ч.

Мнения: 329

Цитат на: santa rosa в пт, 30 яну 2009, 01:07

Има ли във вашето обкръжение негативни хора, които вечно мърморят, оплакват се, все нещо не им е наред?

Как се оправяте с такива хора!?!!? Как издържате на това вечно мърморене?? Намаляването на всички контакти с тях ли е решението? Аз се уморих!!!

Няма, защото всички са преминали в режим "игнор"

Иначе действам по следния начин - опитвам се да водя разговор; като видя, че не става, преминавам към ирония, после сарказъм; ставам зла и хората не щат да общуват вече с мен Mr. Green

Ако не се сетят, аз деликатно или не чак толкова деликатно ги избягвам. Обаче не мисля за тях. Това е напразно хабене на енергия.

# 17 31 ян. 2009, 09:52 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: santa rosa в пт, 30 яну 2009, 04:43

Да, явно това ще е вариантът - ограничаване на контактите до минимум.

Каролина, в България работех с такъв тип човек и бяхме в една стая - радвам се, че вече не е така. А тук, да, може би защото са българи и си викам, хайде не е чак толкова зле. Обаче с всеки изминат път се убеждават, че даже отива на по-зле.

100 пъти почвам да пиша и все го трия, толкова много неща наведнъж искам да кажа. Crazy

Като дойдох в Германия не знаех немски, естествено беше да търся българи, за да общувам. Запознах се с много и вярвате ли ми, никой не ми допадна. Чак си се чудех защо ги търпя. Ако не мрънкаха и не се оплакваха, то пък се "изхвърляха" до безбожност. С колкото повече се запознавах, толкова повече отсвирвах. След срещи на кафе или бира се чувствах направо изстискана, с толкова негативна енергия ме зареждаха. И сега преди да сте викнали насреща ми, че само за българи говоря, ами само с такива общувах.. Разбира се имаше едно изключение...
... в момента близките ми хора тук се броят на пръстите на едната ми ръка, но с тях се чувствам страхотно, зареждат ме изключително положително. Мрънкалата съм ги оставила да си живеят живота. За щастие не ми се налага да търпя някого против волята си. Flutter

# 18 31 ян. 2009, 10:49 ч.

Мнения: 6 713

Цитат на: santa rosa в пт, 30 яну 2009, 01:07

Има ли във вашето обкръжение негативни хора, които вечно мърморят, оплакват се, все нещо не им е наред?

Почти нямам познати, които да не мърморят. smile3507

Наистина бързо забравят откъде са тръгнали, къде са живели, какво са правели в Бг... И аз общувам всеки ден с такива, почти не е възможно да не чуя 2-3 оплаквания за деня - дори и да няма нещо конкретно, винаги има времето като тема за мърморене. Mr. Green

Цитат на: Bec в пт, 30 яну 2009, 21:12

но май само българите се оплакват още в началото на запознанство колко са зле финансово/колко е зле живота... и т.н., и то не защото наистина са така, а просто по навик, да не би някой да помисли, че си богат или доволен от живота си. Току виж те урочасали hahaha

# 19 31 ян. 2009, 15:12 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Мърморещите тук обикновено са имигранти (не непременно българи), местните са си непукисти. Whistling

Попадала съм на мърморковци, но не са част от близкото ми обкръжение. Peace

Не се справям с тях, мълча си и ги оставям да говорят, след което просто ги избягвам... Tired

# 20 31 ян. 2009, 23:01 ч.

Мнения: 191

Цитат на: Mentha в сб, 31 яну 2009, 15:12

Не се справям с тях, мълча си и ги оставям да говорят, след което просто ги избягвам... Tired

И аз съм така. Изслушвам ги, гледам разбира се да сменя темата когато мога, но те явно решават, че съм чудесно "кошче за душевни отпадъци" и продължават с пълна сила. Не мисля да продължавам обаче така, защото после се чувствам като "изстискан лимон" както пише Arrows.

Rikk, много ми харесва товята тактика Hug

. Ще пробвам и аз да приложа такова нещо на практика.

Цитат на: arrows в сб, 31 яну 2009, 09:52

100 пъти почвам да пиша и все го трия, толкова много неща наведнъж искам да кажа. Crazy

Като дойдох в Германия не знаех немски, естествено беше да търся българи, за да общувам. Запознах се с много и вярвате ли ми, никой не ми допадна.

Arrows, Ние сме горе долу в същото положение - срещнахме какви ли не хора (българи), някои бяха меко казано "странни", но тъй като сме от скоро тук и гледахме в началото да създаваме колкото се може повече контакти, за да е по-лесна адаптацията. С времето обаче много от тях отпадат. Дори и сега не мога да кажа, че имаме близки хора, може би е нужно време. Предполагам в бъдеще ще имаме познати от други националности, но това, което ми прави впечатление в Канада, че хората тук си общуват по националности - и така малко попадаме затворени в БГ общността тук, където всеки с всеки се познава, имаме БГ лекари, монтьори, агенти по недвижими имоти и т.н. Това не е лошо, но ми се иска да имам и други приятели. Когато живеехме в САЩ имахме много приятели американци, поляци, словаци, бразилци, българи разбира се.

# 21 31 ян. 2009, 23:04 ч.

Мнения: 27 524

Хи хи, имаме такива приятели, да, българи са, страшно интелигентни, начетени, работливи. Мъжът не беше такъв, но след съжителство с жена си... Mr. Green

Сега просто място не могат да си намерят, когато си купят нещо ново, докато не му намерят поне един кусур, за който през цялото време да мърморят. Страшно се отегчавам и ненавиждам подобни лигавщини и си го казвам в прав текст Simple Smile

# 22 1 фев. 2009, 00:26 ч.

Мнения: 3 521

Охо, имам и още как - съседът ми отгоре е в състояние да излее за 40 секунди цялата световна болка през устата си.
Противодействие - ами няма, вече започнах да му казвам колко зле/изморен/изтощен изглежда още преди да си отвори устата ooooh!

...Това като че ли понамалява малко желанието му да се оплаква Crazy

# 23 1 фев. 2009, 04:51 ч.

Мнения: 2 093

Аз сьм попадала на мрьнкащи руснаци, горе доло като бьлгарите. Чудя се дали не ни е наследство от комунизма, когато настина нищо не можеше да се направи и поне човек като се оплаче му олеква и така до следващия пьт. Определено мога да кажа че докато живеех в Бьлгария и аз бях от тези недоволните и идването в Канада ми подейства много добре. Не се бях замисляла, но сега сьм съвсем различен човек. Е понякога се опитвам да се врьщам кьм старите си навици т.е. да се оплаквам от това или онова ама за щастие доста бьрзо ми минава.

santa rosa ако хората с които си заобиколена те карат да се чувстваш така, изобщо не се занимавай с тях. Според мен не е задължително да си обкръжен само от българска компания за да се чувстваш щастливо. Имам приятели, които имигрираха в Канада преди година и в квартала в който те живеят е пьлен сьс сънародници, от тези които ти описваш. За известно време се сьбираха с тези хора, но след като се наслушаха на щуротии, престанаха да се срещат с тях и сега са си много по добре, макар че все още нямат много приятели.

# 24 2 фев. 2009, 05:43 ч.

Мнения: 191

Цитат на: Chrisimommy в нд, 01 фев 2009, 04:51

Chrisimommy, да, така е, и ние сме горе долу в такова положение като тези твои познати и стигаме до същия извод - по-добре по-малко, но по-качествени хора. Нормално е на всеки от време на време да му избият балансите и да иска да се разтовари. Ненормално е, когато е начин на живот и комуникираш по този начин с всички хора около теб.

Блонди, жалко за мъжа!!! Кофти е когато единият в семейството се прихваща негативни черти от партньора.

Радвам се на всички отговори, които получих Hug

. Някои момичета предложиха различни подходи, от тези които съм обмисляла аз и се надявам да се справям по-добре с такива хора за в бъдеще.

bouquet

# 25 2 фев. 2009, 16:06 ч.

Italia
Мнения: 4 492

За съжаление ги имам сред най-близките ми хора. Tired

# 26 27 фев. 2009, 17:22 ч.

Мнения: 110

Момичета, относно мрънкането, ще ви кажа, че аз по природа съм оптимист човек. Но забелязах, че с годините започнаха да ме дразнят всякакви дреболии и това ме натоварваше много. И като се видим все проблеми се обсъждат, ужас. Такава е обстановката тук ooooh!

От известно време, притеснена за горкото ми кръвно налягане, реших, че трябва да променя нещата и по така с усмивка да ги решавам. Трудно, но малко по малко става. Иначе и аз не обичам мрънкалниците и понякога ги предизвиквам, да променят нещата като не са доволни.
Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money

Но май винаги ще има мрънкала. newsm78

# 27 27 фев. 2009, 18:03 ч.

Мнения: 653

Цитат на: s_avenue в пт, 27 фев 2009, 17:22

Но това, че се оплакват и навън малко ме учудва, като си даваш задника под наем (сиреч си забегнал по свое желание в чужбина), не можеш да мрънкаш. Ако ти е толкова зле, ми отивай другаде Money

Но май винаги ще има мрънкала. newsm78