Да живееш със свекърва и малко бебе?!

И аз не бих си помислила да живеем заедно. За 1-2 дни добре, ама за повече няма да мога. Много се радвам, че ни подариха ново жилище щом се оженихме.

Все едно моята описваш Още от сега си правите устата как едва ли не тя ще гледа бебето, защото на мен ще ми е за първи път и няма да знам как Все си мисля, че ще ми дойде отвътре как да го гледам това бебе, пък и ще прочета тука-там по нещичко Намеква ми как на нея и били помагали, ама тя много бърка помощ с вмешателство и затова продпочитам сама да се оправям, въпреки че за сега нямам идея как

Мисля че свекърва ти иска да е полезна и да се грижи за вас.
А като се роди бебето  предполагам няма да можеш да се оттървеш от нея. 

Нищо не можеш да промениш.Инай-добрата жена да е свекърва ти,получава се сблъсък на интереси на две поколения.Виждам,че си много млада,та ти наистина си почти дете.Дано мъжът да не от онези,вързаните за полата на майка си и скоро осъзнае,че е най-добре да се отделите.Ние живяхме години под наем,докато си купим жилище,но си бяхме сами и никой не ни се бъркаше.

Ice Queen  ... otdavna si pravi planove kak 6te se kazva bebeto,kak 6te go gleda,koga 6te go kapi......a i uj 6te ni ostava ka6tata,koeto sam 100% ubedena 4e nikoga  nqma da stane,si q prepravq i obzavejda kakto tq iska,i nakraq vika "e kakto iskate taka go preite,az nqma da stoq tuka,az ne se mesq"  egati naglosta.........
 

изнасяй се ако можеш,аз от 3г. съм така и нямам търпение да се махнем от тук

ami maja mi ne iska...nqmalo da ni stigat parite....az az nemoga tuka,ve4e daje i nemoga da q gledam,kato mi zagovori i po4vam da reva

И моята така уж не се меси ама "Ще си купите еди како си от еди къде си"

Полина,не се навивай и ядосвай излишно.Това е рискът на ранния брак.Сама си го избрала този вариант.Щом и мъжът ти е на мнение,че трябва да е до мама,няма да ти е лесно.Трябва да го преживееш.

немога да мирясъм,след като знам че като се роди бебо ще стане още по зле....

Ако се изнесете, парите може и да не ви стигат в началото, но ще живеете 100 пъти по-добре.

Много ме е яд, когато чета как хората жертват нервите си заради пари и се нанасят при роднини, където настъпва някакъв вечен ад. Дори не искам да си го представям...

Ние живяхме у нашите - само с майка ми, баща ми отсъстваше тогава - точно 1 месец с новородено бебе. Майка ми е супер чистница, у нас всичко свети, не съм се занимавала с чистене, за което й благодаря. Апартамента беше много голям, имаше място за всички. Нямах търпение обаче да се изнесем, не си е работа някой вечно да е наоколо, дори и с най-добри намерения...

Да,така е,но имаш ли избор...

Здравейте и предварително се извинявам ако това,което напиша стане прекалено дълго.
И така това е от моят скорошен опит:Първо и най-важно според мен е да говориш със мъжа ти,защото той трябва да е на твоя страна и да те защитава.И да е наясно ,че ВИЕ СТЕ ОТДЕЛНО СЕМЕЙСТВО ВЕЧЕ!!!и второ казвай всичко в очите-така дори да има обидени всичко ще е изяснено на време.За щастие аз не живея със моята свекърва,но и тя беше като твоята.Винаги страшно много сме се разбирали,но от както се разбра ,че съм бременна нещата се промениха.Първо се опитваше да казва как ще къпем бебето?Как ще го обличаме?Ание с моят и казвахме ,че това си е наша работа и ще си го правим ние-никой не искаме да ни помага.А тя само се заканваше,че като дойде времето ще я молим....и така.Най-важното е ,че всеки път и напомняхме ,че това е нашето бебе и да не ми казва какво да правя със себе си или с него9много обичаше да казва да не се подстригвам и такива щуротии)След тежко раждане се появи малката и щасттие -първата им внучка.(до сега само внуци)Всички се притесняваха че съм зле и решиха че първите дни е по-добре да има някой при мен.Съгласих се ,макар че знаех че не ми трябва.(още в болницата сама си се грижех за нея)Много важно е ,че много бях чела и се бях информирала за всичко.а което не ми беше ясно питах и не бях стресирана ,а напълно подготвена.Прибрахме се.Тя пак дай да я изкъпя,че вие не знаете как .И аз яхнах метлата,моят също.Съснах и през зъби и тя само каза добре.Докато и правехме тоалета само дуднеше "аз тва правих на единият внук.....)аз търпях малко и моят като ме усети за милионен път и каза,че ИСКАМЕ ДА НИ ДАВАТ СЪВЕТИ само като помолиме и имаме нужда.Всеки път като се опитваше да ми пробута някое мнение културно я срязвах и на третият  ден сама каза,че явно нямаме нужда от нея и си тръгна.Така и вълкът сит и агнето цяло .,Е,тя няма да се промени ,но ние не си разваляме отношенията с моят мил и не си хабиме нервите.А ако бяхме позволили да ни се намеси със сигурност щеше да има караници после.
Дано съм ти помогнала малко поне.Пак се извинявам за излиянието ,ама това ми е болна тема и се вбесявам като чета за други като мен.
Имайте вяра и знайте,че никой не знае по-добре от вас какво е най-доброто за  бебето ви.

Стефани, винаги има избор, или поне винаги можеш да имаш за цел да се преместиш занапред, а не просто да си повтаряш като мантра, че е невъзможно никога да излезеш от апартамента на родителите си.

Вярвам, че има и случаи, в които различни поколения си живеят без проблеми заедно, аз говоря за другите, при които винаги някой е изнервен и наранен накрая...

И аз съм така живея със свекърва си и тя си прави планове как  ще гледа бебето ,но аз да ти кажа съм се въоръжила с търпение и когато се роди бебето ако нещо започне много да  командва ще поставя граници ако иска да ми се разсърди в крайна сметка живея с тях заради мъжа ми  .Затова ще те посъветвам да не ти пука,а ако много ти досажда просто слагаш бариера.Успех и спокойно