Има ли и други "лоши" снахи,които не пускат детето да ходи при свеки?

zori13 ,а може би един ден и твоите внуци няма да преспиват при теб.Надявам се и тогава да се чувстваш устроена.

децата всичко ще запомнят ,
през своя си поглед така че

Точно. И понеже племенника на мъжа ми само бой помни от баба си и дядо си, аз реших да не рискувам да пращам и моето дете при тях.   

Chanel, не знам какъв ти е проблемът, че се и налага да пишеш с болд, но мисля да ти кажа моята теория:
Моята майка е баба на Лили.
Съпругата ми е майка на Лили.
Бабата загуби шанса да оставяме Лили при нея в момента, в който започна да противоречи на майката и да прави обратното на това, което майката казва, че е правилно. Най-прекаран е баща ми, който се е примирил с мисълта, че майка ми няма да престане да се държи така и че аз не бих направил компромис с детето си. И съм му много признателен за разбирането и редките и безнадеждни опити да и обясни, че така не е редно.

P.S. Редно е да уточня, че майка ми никога не е казала нищо лощо за жена ми. Разбираме се чудесно през няколкото часа месечно, които прекарваме заедно с тях. Просто вече не зачита ничие мнение. Аз успявам да налагам моето, но жена ми се страхува от конфликт и си трае. Затова и аз съм лошият. Тъжно е.

Захарно петле, ти си знаеш най-добре. При нас конфликта е изцяло между мен и свекървата, за детето никога не са казали лоша дума или някаква демонстрация, че не го желаят. Затова смятам, че е логично да не ги лишавам от радостта да виждат внучето си. Но аз няма да отстъпя. Ти сама можеш да прецениш как да действаш! И все пак трябва да сме по-великодушни, по-лесно ще живеем!

И аз съм от лошите Но каквото повикало,такова се обадило
Абсолютно същите проблеми,като на авторката имах....остави,че ме плюеше навсякъде и все и бях черна,то след като чухме изказвания по адрес на детето,просто прекратихме всякакви контакти.Нищо,че сме в един вход,но ние дори не я поздравяваме....Детето отначало умираше за нея,но след като започна да разбира и да вижда,че тя предпочита котките пред блока,започна да я подминава и то....Даже едина сутрин като излизахме,тя се обърна и започна да го закача,но той дума не обели и я изгледа злобно и си продължи От тогава подобни опити не е правила с мазните си обръщения

Не,не значи.Не можеш да правиш такива обобщения.Ако родителите са по-ограничени и елементарни /нека така да се изразя,за да не използвам по-груби думи/,това в никакъв случай не значи,че и синът им е такъв.Изказването ти е доста обидно,още повече щом не познаваш човека.

Това е тъжно.

Не си лоша. Не виждам една баба, която не уважава майката на детето на какво ще научи детето й. Освен да злослови по неин адрес... Аз не позволявам на моята майка да вижда детето ми, никога не го е виждала и няма и да го види. Жена, която не одобрява избора ми за съпруг , която говори навсякъде, че главната й цел е да ме разведе със съпруга ми, за да видя аз ... колко не съм права да го избера; която на новината, че със бременна ми пожела да пометна , и нарече нероденото ми дете копеле, не заслужава да го види. И дори някой ден да се осъзнае и да се извини няма да го приема... просто не искам такива хора да се докосват до детето ми - нито да го гледат , нито да го възпитават, нито да общуват с него. И не смятам, че аз и детето ми сме загубили нещо. Не виждам и на какво ще го научат.

Ако свекървата ми се държеше по- същия начин и тя нямаше да го види. Благодаря на бога, че ме приема въпреки моето семейство и се вслушва в моето мнение за отглеждането на детето.  И че обича детето ми като свое.   

Рени,кое е тъжно?-Това,че се подминаваме и не се поздравяваме?Това,че детето ни я подминава?


Тъжното за мен е,че когато с детето бяхме в болницата и му бяха поставили най-лошата диагноза/даже не искам да я споменавам/,тя не благоволи да дойде един път да си види единственото внуче....Тъжно е и да се прибираш с детето си и той да вижда как "баба му"е нахвърляла към 20-на кебапчета,а за него не се сеща-естествено детето започва да реве за кебапчета....Тъжно е когато тя се прибира и малкия се затичва към нея и пищи от радост,а тя му отговаря-"чакай да прибера котката/една от уличните котки дето хрантути/.....Извинявай но тя има един син,едно дете-но дори и против него говори,на нея и дай мъжорля и водка и друго не я интересува....Как тя се отнесе със сина си,така и той постъпи с нея
Колкото и старания да полагахме да имаме контакти,то тя всячески се опитваше да ни скара....Първо мъжа ми си имаше  любовница,после аз спях със съседа....После започваха да ни изчезват дрехи мой и на детето,след време започнаха да идват писма от някаква си врачка....В едно от писмата пишеше-"за другите неща,които те интересуват,ми прати снимки и кичури от коса''-цял живот ще го помня....В един момент аз преминах през какви ли не лекари и снимки и всеки ми казваше,че ми няма нищо,а умирах от болки....В същото време детето ми започна да си гълта езика и тотално откачи,къде ли не ходихме,какви ли не изследвания направихме,нямаше нищо сериозно според лекарите,а детето ставаше все по-неконтролируемо

Ето това е тъжното,че с целта си да ме раздели с мъжа ми,удари детето.Никога,ама никога,няма да я погледна...Мъжът ми също...и да я видя,че се влачи,ще я подмина-за мен това не е човек,това е изрод..........

  Винаги монетата има две страни, затова смятам ,че всеки тълкува от своя мироглед проблема.
  И аз съм една от тези,,лоши снахи", но само за бащата на съпруга ми. Със свекърва ми се разбираме ,винаги е добре дошла при нас . Но със свекъра ми не подържаме никакви отношения от 8 год. Той не познава собствения си внук, но така се стекоха нещата при нас. Не казвам ,че съм горда от това ,но и с чиста съвест мога да кажа ,че така е по- добре  за нас , за детето ни и за него. Свекърва ми също не подържа контаки със него,разведени са от много години.
 Мисля ,че всеки съди от своята гледна точка и  ако авторката на темата е решила ,че така е най -добре, да го направи.

Това, че сте стигнали до там... наистина ми стана тъжно като прочетох поста ти. Най-вече заради разочарованието на детето.
Моята свекърва също има изцепки, споделяла съм за някои от тях във форума. Скоро пак се карахме... Но се надявам децата ми никога да не прекратят отношенията си с нея.

Здравейте момичета.
Да кажа и аз нещо по тази тема. Аз също съм от "лошите снахи" . Дъщеря ми е на 1г. и 9м. , а баба й я е виждала точно два пъти - на изписването и когато беше на 4 месеца съвсем -случайно се видяхме при общи познати. Това беше. Откакто се е родило детето ми до ден днешен тази жена нито веднъж не се обади да попита как е, какво прави, има ли нужда от нещо и т.н. и т.н. Не спира обаче с грозните изказвания по мой адрес, а някога я уважавах изключително много. Тя прекали с интригите, лъжите и лицемерието. Сега даже не я мразя. Просто тя за мен не съществува. Аз никога няма да пусна детето си при нея макар за 1 час. Това е моето решение и съм радостна че мъжа ми го уважава. Мога само да кажа, че на каквото си постелиш на това ще легнеш. Това важи за моята "свекърва".   

А ти познаваш ли тези хора?Всеки може да си пише каквото си иска,всеки гледа през своите очи.И все пак,децата са това,което родителите създават.Но,разбира се,когато е изгодно твърдим,че децата не приличат на родителите си.

Тъжно е,да.Но жена ти очевидно е умна.