Одобрявате ли извършването на инсеминации със сперма от Дания?

Призивът към всички ли е? Защото аз съм осиновена и от мен не очаквай. Иначе, да, добра съм, когато е нужно!

Относно инсеминацията, по принцип не одобрявам. За инвитрото тези подробности, "че в някои случаи жената износва ембрион, който е плод на чужд генетичен материал, поради невъзможност да произведе яйцеклетки - да, тя ражда това дете, но това не го прави нейно - това по повод тезата, че човек винаги би предпочел детето да си е създадено от него.", не ми бяха известни, защото не съм се интересувала за подробности. Но на мен думата ми е за това, че доста жени не признават за свое дете, дете, което не е излязло от тях. А има такива, които са призвани да са майки на дете, от където и да се е появило то в живота им. Затова тази, която иска да е стереотип, защото не желае да се различава от общата представа, аз я разграничавам, от тази която в душата си е станала майка(когато това не може да се случи по естествен път, макар, че доста от жените при които се случва, също не са годни за майки!), още преди да прегърне детето си, независимо дали е родено от нея или не. Психолог, че може би и психиатър е този, кото трябва да преценява дали една жена е годна за майка, а изборът как да стане това, вече не можем да и го оспорваме. Той е изцяло нейн!

Тези, които не признават за свое дете, което не е излязло от тях, не съм сигурна дали изобщо са готови да бъдат майки. Иначе естествено, инстинктът за размножаване е заложен у нас и е нормално всеки да си отстоява правото да има дете, по възможност - биологично. И ако се окаже, че такава възможност няма, става страшно и емоциите започват да надделяват над разума. Получава се, както някои казват - късо съединение в мозъка им и те не се чувстват пълноценни хора, поради невъзможността да заченат и родят дете. И клиниките за асистирана репродукция само това чакат.
Тестове за това дали една жена става за майка или не, няма и едва ли ще има. Има тестове за работа, за шофьорски умения, но за майки - не.

А аз смятам, че това е проблем! За много деца е сериозен проблем, решаващ бъдещето на поколения невинни, след началото на проблема.

Проблем е, да, но ако някой реши да въвежда подобни методи, нали всички ще му скочат, че им ограничава човешките права.

А нима, така погледнато не е нарушаване на човешките права това, да те роди жена която няма нищо общо биологично стеб, но тя си е навила на пръста, че от нея трябва да излезе човек, за да задоволи егото си, че е пълноценна и с нищо по-различна с общоприетите за такива? Или дете, което е осиновено, но няма право да избира родителите си, както избират него? Нещата са много сложни и отиват твърде далеч! Също така смятам, че подобни въпроси са неразрешими. Затова в първият си пост по темата, се ограничих да кажа, че одобрявам. А последвалата наша дискусия, Serpentine, е далеч, далеч в друго измерение и смисълът и е много повече философски, отколкото житейски приложим.

Много хубава дискусия си се получи. Не одобрявам тази истерия у някои хора - дете, на всяка цена, тук и сега, това е болна амбиция, болезнено вманиачаване и фикс-идея, която няма нищо общо с рационалното мислене.

И на мен ми хареса!

Не можем да ги съдим, щом не сме на тяхно място. При мен бебето се получи веднага, после още две деца, наведнъж. Три! Всички ми казват "браво", възхищават се, а аз го приемам за даденост... Най-близката ми приятелка чака 18 години! Само тя си знае какво и е било и обидите, и натякванията... и то не от съпруга и, а от хора които нямат право на дума дори! Сега е щастлива майка, взеха си детенце. Не искаше дете на всяка цена, въпреки, че е правила инвитро. Тя просто искаше дете, както и да дойде то. И ето че то се появи в живота и. А тя в душата си е била майка цял живот докато го е чакала! Това е очевадно за всички около нея и е просто възхитително! Обичам я и я разбирам.

Истерия, значи... сигурно сме истерици, и аз, и мъжът ми, затова, че искаме да изживеем заедно всички онези моменти - положителния тест, дългите месеци на очакване, наедряването на коремчето, първите помръдвания на бебчо, и раждането, и дългите нощи, когато да се редуваме да люлеем и успокояваме бебчо, защото го мъчат коликите, после зъбките... и така, с всички грижи и тревоги, и прекрасни моменти - от люлката до абитуриентския бал. Че и след това.
Сигурно сме истерици да искаме детето, при положени, че е възможно, пък макар и с помощта на новитетехнологии в медицината, да бъде генетично наше, или в най-лошият случай, генетично мое, ако нищо не помогне и не можем да използваме негови сперматозоиди.
Досега не съм се замисляла как изглеждат отстрани скритите ни сълзи, стаената в погледите ни болка, копнежът за рожба, годините на очакване, надежда и разочарование...
И все пак се моля тези, които мислят така, никога да не се озоват в нашето положение...

А мнението си за датската сперма съм изказала малко по-нагоре в темата.

Всеки си има някаква лична драма, и всеки смята, че тя е най-значимата.
Очаквах подобни мнения. Приемете просто една гледна точка в повече, по-различна от общоприетата. Никой не ви кара да сте съгласни с нея.

Точно така. Сблъсък на гледни точки. Но ми се искаше като я има едната, да присъства и другата.
Иначе - живи сме, здрави сме. Няма драма.

Това е най-важното. Другото ще се нареди.

Луда Мара,

Винаги са ми допадали мненията ти и затова ти отговарям - нищо религиозно нямам като аргумент.
 А човек, "роден" едновременно от десетина специалисти, поне двама адвокати и поне един съдебен състав не ми се вижда да е свободен, колкото са свободни поръчващите го. Доста сме изконсумирали и употребили от свободата му още преди да се е родил.

А се питам : Питал ли е някой какво би изпитвал човек, роден от подобно творчество ?

Творчества и експерименти - да, но не за чужда сметка.
Нали после друг ще го живее този живот, който ние с лека ръка сме си поръчали .



Уважавам чувствата на двойките, които не могат да имат дете, но се питам къде е краят на тяхната свобода ? Не е ли там, където започва свободата на другите?
Нали само за свобода и свободен избор се говори и се парадира колко сме съвременни и либерални.
Това е безгранично ли е?
И колко от инвитро и гентико-манипулиращите материал специалисти биха направили това със и за собствените си деца и внуци? Комерсиализацията няма граници.
В няколко държави вече има закони, ограничаващи броя на ембрионите. Не и у нас, де.


Роксан25,

Явно има драма и тя не е малка, но от сърце се надявам нещата с вас да имат много добър край и да сте щастливи.

Никой не е пращал телеграма на родителите си да вземат да го родят най-после, никой не избира кога и как да се роди и кои да са родителите му. Значи никой не е свободен. Колко деца се раждат "по Божия воля" при родители, които ги изоставят и тормозят? Не е ли по-добре за едно дете да се роди с чужда помощ, но да е желано и обичано?

Има такъв закон в България. Ако нета ми не беше толлкова бавен щях да дам линк.
Синът ми е ин витро бебе. Никакви адвокати и съдебни състави нямат отношение към създаването му. Куп специалисти- да, за което ще съм им благодарна цял живот.

Всичките ми познати, приятели и роднини знаят как е заченат. И на него ще му бъде обяснено всичко, щом започне да разбира. Защото появата му на този свят е точно толкова естествена, колкото и зачеването на дете в семейното легло, на някоя поляна или на задната седалка на автомобила на тате. И доста по-обмислена и желана. Спазила съм законите, създадени от хората. за Божиите закони нищо не мога да кажа, като дойде време да се отчитам горе, ще разбера. Но все си мисля, че щом Господ ми даде сили да се боря 10 години,  позволи синът ми да се роди жив и здрав и в момента да ми се хили щастливо насреща, не ще да е имал нещо против.

По темата-одобрявам. Като няма наш материал, ще го караме с вносен.

На мен пък ми писна да съм добра с тези, които непрекъснато се подиграват на нещастието ми да не мога да имам своя рожба и да ме наричат освен "ялова" и "безплодна", още "истерична", "егоистка", "човек с болни амбиции" и т.н. Нека ви се случи и тогава отнво елате да ми раздавате епитети и квалификации. 
Относно осиновяването - в един момент, когато вариантите вече са изчерпани или изобщо не съществуват, двойките с проблеми преминават към това. Но за да можеш да отдадеш любовта си безрезервно на осиновено дете, трябва първо да си осъзнал невъзможноста да имаш своя биологична рожба, да си приел този факт, да си го преболедувал и с ясно съзнание да си готов да отдадеш любовта си на дете, което не носи твоя генетичен материал. И тези хора обичат това дете или деца и цялата родителска обич, която едно сърце може да побере и тя по нищо не се отличава от любовта, с която биха дарили биологчната си рожба. Но нека бъдем реалисти - когато ти кажат, че зачеването при вас ще е трудно, проблемо или невъзнможно, никой не хуква веднага да осиновява - трябва време за това решение. Трябва да минеш през всичките идиотски фази на справяне с проблеа - от отрицание и гняв, през депресия и приемане. Чак тогава си готов да мислиш за друг вариянт. И който не е минавал от там изобщо да не ми обснява, как не е така.
По темата - одобрявам, разбира се (нали съм от онези егоистиките). Даже смятам, че трябва да започнем да внасяме и яйцеклетки щом в България не могат да се намерят донорски, защото с липсата на яйцеклетки проблемът е още по-голям и трудно преодолим.