Бременност и стрес

По добре си вземи болничен и си остани вкъщи ако можеш. Много пъти съм се чудела как може такова отношение да има към бременни

е бременните не са болни! или поне не в общия случай освен това понякога хормоналната криза ни прави доста по-чувствителни и често се реагира на съвсем безобидни неща. освен това не е длъжен целия свят да те понесе на ръце заради нещо толкова физиологично и есествено като една нормална бременност. тук изключвам особените случаи, че вече усещам как сте ме оплюли. 

вземи си болнични и какво значи "ще ми е скучно" - докато прочетеш за бебето и обиколиш магазините ще ти е минала бременността. или си извади карта за библиотеката.

Гледай сега вярно е, че бременните не са болни, ама и ти трябва да си създаваш вътрешен комфорт. Не обръщай внимание и бъди спокойна. Аз съм се притеснявала доста, нервирала съм се и всичко по време на бременност. Чела съм, че не е опасно, все пак не може девет месеца птички да ти пеят и пеперудки да ти прехвърчат ...

mishka_moja, не съм писала, че ще ми е скучно да си седя в къщи. Напротив - ни най-малко няма да ми бъде. Също така не съм казала, че трябва да ходя на работа и нищо да не върша, по цял ден да си клатя краката на бюрото. Обаче, да поясня, става въпрос да издържам нервните изблици на шефа за щяло и не щяло. И също така да поемам от работата на колежките, което те спокойно могат да ми го спестят. И най-вече - просто цялата обстановка е стресова, а не че искам да избягам от работата.

Към мен също не е имало "специално" отношение, но аз не съм го и търсила Даже напротив - редките прояви на такова ме дразнеха
Работата ми не беше тежка, но за сметка на това - на моменти доста напрегната - гонене на крайни срокове и пр.
Въпреки това, работех с удоволствие до излизането ми в майчинство.
Имах колежки, които обаче, веднага, щом разбраха, че са бременни, излязоха в болничен. Никоя от тях не съжали за избора си. Така че е въпрос на избор и лично решение, все пак.
За съжаление, по време на моята бременност ми се наложи да преживея други, изключителни тежки стресове, които, за жалост нямах избор да "си спестя, или не". Искам само да ти кажа, че това СЕ ОТРАЗИ после на бебето ми. Категорична съм на 100%, че всичките тревоги, проблеми, безсънни нощи и хиляди периптии, които имах първите 2 месеца след раждането се дължаха именно на преживения от мен стрес.
Така че, вземи най-адекватното за теб решение, ти се познаваш най-добре. Лека бременност от мен, чудесно, здраво бебче ти желая!

Аз също работех до края на 8-ми месец работа изпълнена със стрес. Съжалявам сега, защото можех да посветя времето си в четене на книжки за бременни, почивка, и каквото си поискам. А бях през деня супер натоварена, вечер едвам гледам от умора, сутрин едвам ставах, гадеше ми се до края на 5-и месец почти...
Като бях бременна и първите месеци като родих не виждах толкова негативите, но сега ги виждам.

Дега, в какъв  смисъл са се отразили тези негативи на бебето ти? По-нервно ли е то?

Вземи си болничен.Не се подлагай на стрес и напрежение,това малко или много се отразява и на бебето и на теб.Почивай си активно и се наслаждавай на спокойна бременност.Успех

И аз бих те посъветвала да си вземеш болничен. Спокойствието по време на бременността е много важно. Няма да намериш човечност сред непознати, пази се ти, защото друг няма да помисли за теб.
Лека и безпроблемна бременност ти желая.

Здравей мила бъдеща мамо и аз съм бъдеща мама (в 11 г.с.), която не издържа на темпото, негативизма, грубостта на моята работа и вече от 25 дни съм в болнични. Живот и здраве ще съм в болнични през цялата бременност. Чичо Доктор сам ми предложи болничен, като каза, че културата на хората в България към бременната е много ниска. Според него бременната трябва да прекара бременността си в пълно спокойствие, хармония, далеч от всякакъв стрес. Разбира се никой не може да намери "стерилната среда" в която ще бъде защитен от всички странични негативни въздействия, но поне да направим това, което е по силите ни. Вземи си болничен (никой лекар не отказва болничен на бъдеща мама), помисли за малкото човече в теб, сега се формират неговите органи и от изключителна важност е да си здрава, да успееш да се предпазиш от върлуващите вируси, защото те са враг номер едно на  малкото крехко телце. Ограничи за известно време контактите си хора, за да избегнеш заразите. Наслади се пълноценно на времето прекарано с още нероденото си детенце, чети книжки за душата, слушай любимата си музика, обгради се с положителни емоции и мисли, изгради една стена, която ще ви предпази от стрес, негативизъм, депресии, интриги, грубо отношение, несправедливост, злоба, умора, недоволство.... Не са ли това неизменните спътници на работата в еднообразното ежедневие?! Така ще успееш да помогнеш на детенцето си да не страда още от сега от влиянието на тези странични неприятни усещания, защото това, което чувстваш ти това чувства и мъничето ти..... ти трябва да успееш да създадеш едно спокойно, уравновесено, щастливо малко човече. Прегръщам те, защото знам какъв ще е изборът ти, знам че ще бъде правилният...

Разбирам те напълно.С първата бременност ме подложиха на такъв стрес,че се принудих да напусна

Вземи си болничен, ако наистина ти се струпва много напрежение. Но както едно друго момиче вече е писало - бременността не е болест, та да изисква някакво специално отношение от околните. Никога не съм очаквала такова, още повече в самото начало, когато не ти тежи и не се влачиш с патешка походка. Работих до края на осмия месец на 8-часов работен ден.

Бях в болнични през първите месеци на бременността си. Така избегнах първоначалния стрес - първа браменност, динамична работа, физически неразположения и т.н. За този период колегите ми научиха и свикнаха с това, че съм бременна. Като се върнах на работа , стресът оставаша извън моя офис. Работех динамично, не очаквах да "се съобразяват с бременността ми", давах колкото можех и дори на края не исках да излизам в болничен 45 дни преди раждането.
Съветът ми е да прецениш за себе си ситуацията.

Определено по-нервна. По-страхлива. Изключително много се плашеше (дори и сега), дори от най-най-малкия шум.
А периода на коликите беше самия АД!!!! Не ми се иска да си го спомням и на никоя майка не го пожелавам
Понякога плачеше толкова много, че имах чувството, че няма да има силици да си поеме следващата глътка въздух...

При първата си бременност бях подложена на стрес също, но тогава не толкова на работното място, а при други обстоятелства. Наистина мисля, че се отрази на сина ми - както казваш, Dega, определено е по-нервен и много, много страхлив.
Да, бременните не са болни, но определено не съм съгласна, че тяхното положение не изисква специално внимание от околните. Вече окончателно реших - в понеделник отивам да си взема болничен поне за този месец. Пък за по-натам ще видим. 

Вземи си болничен и направи всички неща които си искала(аз отидох до рилския манастир и обиколих някой интересни места в България) най-вече се наспи защото за доста дълъг период от време ще се разделиш със спокойния сън Пък и никой няма да ти каже евалата за това че работиш аз работих до 8 месец - стана проблем и си взех болничен. Не трябва да стават проблеми... Успех и леко бременеене