Публикувана: 31 ян. 2009, 02:53 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2009, 00:43 ч.

За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим - 2

35 888
465
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е темата на публикацията?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са методите за почистване на чакри, споменати в публикацията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е темата на публикацията?
  
  Публикацията обсъжда теми като ускоряване на времето, духовно израстване, медитация, изчистване на чакри, инициативи за опазване на околната среда и споделяне на лични преживявания в тези области.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума включват духовно развитие, медитация, работа с чакри, инициативи за подобряване на околната среда, споделяне на лични преживявания и опит в тези области и обмен на информация за книги и филми с духовно послание.
- Какви са методите за почистване на чакри, споменати в публикацията?
  
  В публикацията се споделят различни методи за почистване на чакри, включително медитация, визуализация, пречистване с помощта на ангели, използване на кристали, вана с морска сол и масаж. Споменати са и методи за активиране на чакри като визуализация и използване на камъни, свързани със специфични чакри.
- Как участниците във форума реагират на инициативите за подобряване на околната среда?
- Какво представлява изкуството на съзерцанието и как може да се постигне?

# 450 17 фев. 2009, 23:36 ч.

Мнения: 606

Да, много си права. Рядко, но се случва, ситуацията да ми се струва позната, хората да ми напомнят да нещо.....

Винаги ми е било странно, но наистина не съм се задълбочавала защо е така.

Но човек винаги има какво да научи newsm78

Цитат на: Passiflora в вт, 17 фев 2009, 23:00

Nora, много от знаците ги получаваме когато сме будни. Става нещо както при спомените. Примерно виждаш някаква вещ и си спомняш кой ти я е подарил и защо. Но това става мигновено и дори не му обръщаме внимание. Същото е и със спомените от предходни животи (поне при мен се е случвало по този начин). Някоя дума, илюстрация или подобна вещ (която сме използвали в предходен живот) могат да отключат спомени. Просто обръщай внимание точно на тези мигновени "видения" (не знам коя е подходящата дума за това).

# 451 18 фев. 2009, 10:22 ч.

Мнения: 3 673

Момичета, благодаря ви за пожеланията! Все още съм тука...
В момента сме на летището в Осло и си чакаме самолета .Имаме цели два часа... Аз досега наблюдавах хората, летището, самолети...интересно нещо са аерогарите. Срещаш толкова много различни лица, които изразяват толкова много неща...

От поста на Денис...върху който се замислих, за тъжните и не усмихнати лица в София и от линка на тонимар ...попаднах "случайно" ето на тази статия...мисля,че ще ви е интересна:

Казва се: Ти можеш!

Имаше някога един осеметажен панелен блок с боядисани в (неизвестно по чие естетическо усмотрение) патешко жълто балкони. В първия вход, на третия етаж живееше инженер Пешев. Инженер Пешев имаше сигурна работа в едно голямо държавно предприятие, сигурна отпуска два пъти в годината, сигурно семейство, което сам издържаше и, разбира се, съвсем сигурно жилище със сияйно жълт балкон. Всяка събота вечер той играеше карти със своите сигурни приятели; децата му посещаваха сигурно училище със стриктни правила и строги учители, а пред дома му беше паркиран сигурен автомобил – сигурен, защото беше производство на знаменития Запорожский Автомобилестроительный Завод (ЗАЗ).
Животът на инженер Пешев се движеше по точен и сигурен план...
Докато един ден не се случи нещо неочаквано. Към инженер Пешев започнаха да се обръщат с „господин Пешев”. Предприятието, в което работеше, беше обявено за приватизация, госпожа Пешева се изнесе от семейното жилище, за да се впусне стремглаво в шоубизнеса, а двамата му сина подеха скромна търговия с марихуана...Господин Пешев стана охранител в луксозен новопостроен хотел, а от приятелите верни му останаха единствено цигарите и алкохолът менте. В белия ЗАЗ се заселиха дървеници - поради липса на средства за бензин, той отдавна не беше в движение...
Една сутрин мъглата от цигарен дим и алкохолни изпарения се разнесе и господин Пешев осъзна, че се е събудил на непознато място сред непознати хора. Огледа се и забеляза до леглото си папка, в някой беше писал с нечетлив лекарски почерк: „Психотично разстройство с преобладаване на депресивни симптоми”.
„Сигурният” свят на инженер Пешев беше претърпял крах.
...
Само панелният блок с жълтите балкони си остана същият.
И сега си е там.

Една зловеща алегория и диагноза на цялото ни общество.

По неофициални данни над 70% от българите са трайно невротизирани и депресирани.

Защо това ни се случва? И кои са вътрешните причини за депресията

Психиатрите вярват, че това, което се случи с психичното здраве на нацията през последните 16 г., е нормално. При големи обществени промени населението масово изпада в стрес, депресии, даже психози.
Губейки „сигурността” на социалистическото общество, българинът се изправи пред бремето на свободата. Свободата да прави избори, да поема рискове и да бъде себе си. Тази свобода носи неизвестност, напрежение...
И страх.
А в основата на депресията е страхът – твърди немският психоаналитик Фриц Риман. В индивидуалния живот на човека рано или късно настъпва определен момент, когато той трябва „да израсне” - да се отдели от родителите си и да стане самостоятелен и независим. Това израстване е свързано с преодоляване на страха от самотата, вътрешните съмнения, чувството на безпомощност и малоценност. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх. Несправянето с тази задача води до онзи стремеж към защитеност, който кара жените да търсят сигурност в брака, а мъжете - в работата. Вечният стремеж към някаква „сигурност” и неспособността да поемем отговорността за собствения си живот задава рамките на собствената ни вътрешна несвобода.
Въвлечени в обичайното си ежедневие, дори не осъзнаваме колко много всъщност се страхуваме. Получаваме увереност и похвали в личните и обществените си отношения, от успеха в работата, от най-различни развлечения и създаване на познанства. И сякаш забравяме за страха. Свиркането в тъмното обаче не носи светлина. Самотата, страхът и смущението остават. А никой, никой няма сили да издържи това до безкрайност...

СЛЕДВА....

Последна редакция: ср, 18 фев 2009, 10:38 от ЧервеноВинце

# 452 18 фев. 2009, 10:25 ч.

Мнения: 3 673

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО...

Какво да правим??? Можем ли да се справим с всичко това?
МОЖЕМ

Един от най-известните автори в областта на позитивното мислене, Джон Кехоу ни предлага следната стратегия:
1. Първата стъпка е да осъзнаем страховете си, да ги анализираме и да потърсим у самите себе си истината за тяхното съществуване.
Страх – особено чувство, породено от нас самите поради двуполюсния модел на евентуални наши очаквания (ще бъде или не?...)
Страх... Дали ще го имаме?
Вече го имаме... Страх... Дали ще го запазим?
Страх... Ами ако?
Няма Страх. Защо вече го няма? Защото го няма и онова, което толкова сме искали и очаквали, онова към което сме се стремили... Няма Страх. Разбираме страховете си едва след като загубим онова, което желаем.
Ами, ако не се страхуваме ДАЛИ няма да се превърнем.... СТОП! Искате ли да Ви бъде? Добре. Спрете дотук! Защото, ако продължите, се случва така, че страхът изчезва, когато я няма причината, т.е. Ви няма Вас...
2. Втората стъпка е да си направим обективна и реална самооценка, да открием кои сме всъщност и какви са нашите спсобности, претенции и възможности. Често пъти представата ни за самите нас е изкривена. Смятаме себе си за по-некрасиви, по-дебели, по-неспособни, отколкото сме в действителност, като постоянно търсим противното становище в очите и думите на околните. Всеки човек има много качества и способности, които го правят единствен и в този смисъл неповторим. Опитайте се да се запознаете по-отблизо със себе си така, както се опознавате с другите хора - открито и с любопитство. Постарайте се да се самонаблюдавате и да изучите себе си по-добре. Да откриете предимствата, които притежавате, качества, които смятате, че имате, но хората не оценяват.
Самооценка – съотношение между преценка (това, което искаме) и възможности (това, което можем)
Ама, чакай сега – това, което искам МОЖЕ ДА НЕ МОЖЕ...
Съмнения ли виждам? Това не е ли вид страх? Или може би оправдание за това, за което ние самите нямаме възможност?
Защо се сравнявате с другите? Та вие сте УНИКАЛНИ. Имате качества, за които другите биха мечтали. Така, че просто ги доразвийте и покажете.
3. Третата стъпка е да прошката – първо на себе си, а след това и на хората, около нас. „За да се превърнем в цялостна личност – казва Карл Юнг, ние трябва да интегрираме своята сянка” т.е – да приемем своите „тъмни” черти. Които между другото не са ваши. Не! Те са ви втълпени от родители, общество, среда. Но вие можете! Можете да се отърсите от тях. Е, ако останат малко, то това е простимо.
Да си простим тогава.
Да простим и на всички останали, защото и те като нас носят своята „сянка”.
Дори бихме могли да им помогнем при тяхната интеграция, нали?
4. Четвъртата стъпка е да променим убежденията си. Убеждението е изграден, формиран вече възглед за живота.

Когато непрекъснато твърдим „Нямам пари”, „Не мога да направя това”, „Никога няма да бъда щастлив”, в крайна сметка започваме наистина да убеждаваме самите себе си, че това е така. „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина” е казал народът.
Няма област от нашия живот, за която да нямаме изградени свои убеждения и догадки, много от които възникват още в ранно детство и които поддържаме през целия си живот. Веднъж приели ги, рядко се усъмняваме във вече оформилите се възгледи. Разбира се, че ги считаме за верни, иначе за какво са ни изобщо? Ако мислим, че е трудно да се печелят пари, то е, не защото наистина е така, а само защото ние вече сме възприели точно този възглед. Ако се чувстваме безполезни, това е, не защото наистина сме. Ако мислим, че пред нас не се откриват никакви възможности, то не значи, че и това е така. Ако поставим под съмнение и ако огледаме критично практически всеки един аспект от живота си и нас самите, то последното нещо, което ще ни хрумне да оспорим, са нашите убеждения. Така че, „това, в което вярваме, е това, което ни се случва” – казва Джон Кехоу в своята книга Как да променим убежденията си?
Чрез утвърждения. Утвърждението е изречение, което съзнателно или несъзнателно непрекъснато си повтаряме.
Щом съзнанието приеме някакво убеждение или идея, независимо дали е вярна или не, то започва методично да изработва мисли, потвърждаващи това убеждение. Да предположим, че вие несъзнателно вярвате в това: „Трудно се печелят пари!”. Повтаряйки си това утвърждение, вие го запечатвате в съзнанието си. Така то става ваше убеждение. Веднъж запечатано, самото то поражда мисли от рода на: „Никога няма да имам достатъчно пари” и „Просто е невъзможно да успея” и т. н. А когато пред вас се открие възможност за печалба, мислите ви нашепват: „Прекалено е рисковано”, „Защо да се занимавам? Така или иначе нищо няма да излезе” или „Аз съм неудачник, няма смисъл”. Нещо повече, вашият мозък, в който се е вкоренило убеждението, че „е много сложно да се печелят пари”, ще привлича като магнит ситуации, потвърждаващи това твърдение и ще игнорира, дори ще отблъсква ситуациите, доказващи обратното. Мозъкът е способен да изопачава възприемането на действителността, за да я приведе в съответствие с вашите убеждения. Мислите, че сте безполезни? Или че е трудно да се създават приятелства? Вярвате, че сте податливи на болести? Вашият мозък ще намери неопровержими доказателства на тези убеждения и цялата му дейност ще е насочена към това - да ги направи реалност. От друга страна, ако вярвате, че сте победител или че от всичко могат да се правят пари, ако смятате, че имате отлично здраве – то вие веднага ще се почувствате обкръжени от също толкова убедителни доказателства в подкрепа на тези възгледи. Ето какво ни съветва Кехоу: „Предизвикайте себе си, за да създадете нови, по-позитивни убеждения, дори и да не вярвате напълно в тях. Напомнете си, че вие можете съзнателно да заложите в подсъзнанието си всяка една мисъл, идея или убеждение, които си пожелаете и мозъкът ви ще ги възприеме, при условие че му ги представите с чувство и ги подкрепите с повторение. Мисленето е рожба на навика. Ако сте позволили в мозъка ви да се вкоренят понятия, които ви ограничават, то можете да ги прогоните посредством нови позитивни убеждения, като ги повтаряте дотогава, докато те напълно изместят старите. Така че направете малко умствено почистване. Сменете мебелите и боядисайте стените. Време е да отхвърлите всички онези стари, ограничаващи ви, самоунищожителни убеждения, макар и отглеждани в продължение на много години, и да ги замените с нови.”

Наистина важни неща за осмисляне....

Последна редакция: ср, 18 фев 2009, 10:39 от ЧервеноВинце

# 453 18 фев. 2009, 11:22 ч.

Мнения: 682

Здравейте момичета. Моля да ме извини, че ще пиша не по темата, но бих искала да помоля за помощ всеки.

За да не пиша дълго, само ще дам линк към въпросната тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373399.0

Извинете, че е тъжно съобщението.
Тук си говорим за позитивното в живота, но за съжаление и други не така приятни случки присъстват в живота ни.

Желая на всички светъл ден Hug

# 454 18 фев. 2009, 13:42 ч.

Мнения: 858

fastuche, привет! Hug

nora13,радвам се за решението Peace

А бъдещото ви бебче,бъди сигурна че ви е избрало и само чака подходящ момент Wink

Арбанашка кокона ,прехвърлях 1-2 от постингите и ми стига.Но продължава да ме крепи надеждата,че все повече хора в крайна сметка започват да се пробуждат и за едно друго мислене.
Passiflora,дай ми сънища на мен.Там ми е паралелният живот Laughing

Често незнам дали живота ми е това когато съм будна или когато заспя и на двете места съм еднакво истинска и себе си Crazy

Имам няколко много истински разтърсили ме ,за който в последствие след време окртих че са неща и хора който са съществували.Последният сън който още нищя е от 5 дек.Едно от откритията ми е ,че детето което имам в момента е за първи път с нас.Не е някой когото познавам от преди.
tonimar,права си...но понякога имам усещането че хората който виждам сякаш се движат из пространството без мисъл сякаш са роботи,а друг път виждам в тях много живот,емоции,но когато е като вчера някак ме обвзема паника...сякаш вървя сред сумнанмбули Thinking

ЧервеноВинце ,сигурно вече летиш Hug

Хубав престой тук Heart Eyes

Това което си прочела наскоро го четох в присъствието на 2 познати...и вместо това да подбуди дискусия как да се подобрят нещата...бе причина всяка от тях да се опита да изпревари другата да излеее по една дузина нерешими проблеми и как наистина са зле #Crazy

Има наистина много върху което да се помисли Flutter

Cantariny,дано това мило кученце намери своите най-добри стопани Heart Eyes

и живее още дълго.

# 455 18 фев. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 957

ЧервеноВинце , много е точно това, което "случайно" си открила! Hug

Наистина сигурността е разрушителна. Особено, когато е на цената на желанията ни и живота ни!
Не бях правила връзка между депресията и страха, но веднага след като прочетох, си спомних в какъв момент от живота си бях в депресия...
Благодаря ти! Heart Eyes

Cantariny, съжалявам, мила, но няма начин да съм му в помощ! Дори където живея ми е забранено да имам куче... Sick

dennis, вярно - на сомнамбули приличат... Обаче, ако сред такива сомнамбулски физиономии се появи един усмихнат и щастлив човек - ще го убият с поглед!
Сещам се за едно любимо стихче от Жак Превер:

Общественото мнение

-Щастлив съм! - той казва.
-Как така? С какво право?
И го разстрелват с очи и с думи,
понеже в момента не могат с куршуми.

И аз като теб, особено в гъстонаселената София, съм си мислела по този начин, усещала съм като теб наведените глави, безнадеждността и отчаянието на хората. Спомняш ли си филма "Стената" на Пинк Флойд? Всички хора извадени от калъп. Фабрично производство. Еднакви до един - сериозни, безчувствени, механизирани...

...Та понякога, виждайки ги, си мислех... Дали няма измежду тях някой щастливец, който заради собствената си сигурност предпочита да изглежда като другите? newsm78

Светлина и Любов на всички! Heart Eyes

# 456 18 фев. 2009, 22:53 ч.

Мнения: 606

Денис, и аз така мисля. До лятото трябва да стане работата Praynig

Ще ви държа в течение!

Цитат на: dennis в ср, 18 фев 2009, 13:42

nora13,радвам се за решението Peace

А бъдещото ви бебче,бъди сигурна че ви е избрало и само чака подходящ момент Wink

# 457 18 фев. 2009, 22:55 ч.

Мнения: 606

Тони, защо???

Цитат на: tonimar в ср, 18 фев 2009, 21:43

Cantariny, съжалявам, мила, но няма начин да съм му в помощ! Дори където живея ми е забранено да имам куче... Sick

# 458 18 фев. 2009, 22:55 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

ох, много сте активни и нещо не мога да ви насмогна! Blush

# 459 18 фев. 2009, 23:38 ч.

Мнения: 957

Lady Frost , в последните дни сме малко мудни дори, поне аз Laughing

nora13, защото хазяина е решил, че когато няма никой вкъщи, кучето ще лае /въпреки че той самия си има куче/. По тази причина има условие за нас относно домашен любимец...

По повод на хазяина, тия дни си мислех, че в България се отдава голямо значение на собственото жилище. А това е грешка според мен. Дълги години се събират пари, купува се, изплаща се апартамент, мебели... Някак си хората прекалено се обвързват към дома си... Това е същият вид сигурност, за която се говори в поста на Винцето. Сигурност, която ни носи страх и ни застопорява в един град, на една улица, в един блок, с едни хора за дълги години от живота ни...

# 460 18 фев. 2009, 23:45 ч.

Мнения: 606

Тони, разбрах за кучето.

Но не мога да се съглася с това, че хората прекалено се обвързват с дома си.

Лично нашето семейство сме много щастливи в новия си дом. Е, той е вече на 4 години, но все пак е нов.
Когато построихме къщата ни /тя се намира на полето/, нещата при нас почнаха да се нареждат. Научихме се на много неща - да бъдем добри, да благодарим, да прощаваме, да се храним здраводловно.
И всичко това се дължи на енергията, която излъчва мястото, където е построена тази къща.
Построихме я с много любов. Не ни беше лесно, но успяхме.

Благодарна съм на Бог, че ни помогна да осъществим мечтата си.
Щастлива съм в своя дом.
Радостна съм, че не дължим на никого пари за това.

Това е просто мое мнение.
Hug

за всички

# 461 18 фев. 2009, 23:54 ч.

Мнения: 624

Цитат на: dennis в ср, 18 фев 2009, 13:42

Dennis, преди години и аз сънувах всяка вечер и като се почнеха едни "филми", приятелите ми се шегуваха да пиша сценарии (в ужасите щях да съм ненадмината). Но от няколко години сънувам изключително рядко, но каква информация ми носят... Whistling

От "5 дек."... Аз имах един дето след 10 г. му разбрах посланието (толкоз много символика имаше). Laughing

Ако не те притеснява, разкажи някой по-интересен.

# 462 19 фев. 2009, 00:00 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: nora13 в ср, 18 фев 2009, 23:45

Но не мога да се съглася с това, че хората прекалено се обвързват с дома си.

тони, имаше предвид...( поне според мен) , че хората се зарабват за жилище( и в много случаи за жилища)... робуват им цял живот..

трупат се къщи,за деца, за внуци... после се тровят нерви, че са обирани ( понеже вече е всеобща истина, че в селата се мародерства и то в тези"домократични" времена), че наследниците не ги оценяват и тн итн.. да не говорим, как се задължават децата да гледат родителите си, понеже иначе ще са лишени от наследство итн и тн