За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим - 2

Passiflora , мненията ни както винаги съвпадат.  Аз също мисля така сега. Това, което разказах се случи преди повече от 5 години /вече не помня точно колко/ и  тогава някак така почувствах, че продължа ли напред няма да остана още дълго на Земята.    Може и моя заблуда да е било или някакъв вкоренен страх - религията се е погрижила достатъчно добре за това да ни насади страхове, при това неосъзнати. Права си за щедростта, понякога забравяме наистина, че Вселената е безкрайно благодатна към нас и сами си създаваме ограниченията. Не мога да знам какво би ми се случило ако бях продължила да се изкачвам нагоре, не съжелявам - знам, че чудесата ги има нясвякъде около нас  и един ден ще се разкрият за всички.
Не съм чела Селектинското пророчество, много ли съм изпуснала?  Веднъж я почнах тази книга, прочетох малко и незнам защо не ме привлече тогава.
Момичета знам, че ви обещах да ви разкажа за Диагностика на Кармата - отлагам го за събора и неделя като имам време да извадя цитати от книгата.
Слънчев ден на всички!   

dennis , разбира се!  Тъкмо има общо с поста на Ели...

Ели, прочети Селестинското пророчество!  Може би сега е момента и точно по този начин ти се дава насока отново към тази книга! И наистина ще ти е полезна!

Ето още нещо:

"Времето е това, в което живеем ние хората - то е хоризонтално. То е една линия, върви от А към Б към В....

Вечността е вертикална. Тя е от А към повече А и към още повече А. Тя върви нагоре.

Моментът, в който вечността проникне във времето е много рядък.  Той се случва само тогава, когато си достигнал своето узряване, когато си докоснал своята най-вътрешна сърцевина.

Тогава изведнъж осъзнаваш, че си на кръстопът. Единият път върви хоризонтално - с други думи е посредствен, банален, безсмислен, и в крайна сметка води до смърт. Хоризонталният път непрекъснато върви към гробището. Във всеки момент гробовете ни се приближават все по-близо и по-близо до нас - дори ти да не се движиш, гробът ти се движи към теб. С други думи, хоризонталната линия на времето е смъртното в човека.

Но ако можеш да достигнеш центъра на своето същество, до тишините на твоя най-вътрешен център, ще можеш да видиш двата пътя - хоризонталния и вертикалния. Изведнъж виждаш, че можеш да се движиш в една от посоките - или хоризонтално, или вертикално. Вертикалната посока се състои от тишини, блаженства, екстази. Хоризонталната - от тяло, от работа, от света.

Веднъж щом човек е познал себе си като кръстопът, той не може да загуби интерес, не може да стане безразличен към вертикалната посока. Хоризонталната той я познава. Но вертикалната отваря една врата към вечността, където смъртта не съществува, където човек просто става във все по-голяма и по-голяма степен част от космическото цяло. Където загубва всички обвързаности, дори и обвързването с тялото.

Веднъж щом се открие вертикалното, човек започва да се движи по вертикалната линия. Тази вертикална линия не означава, че си се отрекъл от света, но определено означава, че вече не си от света. Че светът става ефимерен, че губи своята важност. Това не означава, че трябва да се отречете от света и да избягате в планините и манастирите. То просто означава, че започвате - където и да сте - да живеете един вътрешен живот, който преди не е бил възможен.

Преди си бил екстровертен, сега ставаш интровертен. Що се отнася до тялото, това може много лесно да се реши, ако съществува спомнянето, че ти не си тялото.  Но тялото може да ти помогне по много начини да тръгнеш по вертикалната линия. Проникването на вертикалната линия, като един лъч, който влиза в тъмнината на хоризонталната линия, е началото на просветлението.

Ще изглеждаш същия, но няма да си същия. Ще бъдеш в света, но светът няма да бъде в теб. Амбиции, желания, ревности - ще започнат да се изпаряват. Няма да има нужда от никакво усилие, за да ги изоставиш, просто твоето движение по вертикалната линия ще е достатъчно те да започнат да изчезват - защото те не могат да съществуват на вертикалната линия. Те могат да съществуват само в тъмнината на хоризонталната, където всеки се състезава, всеки е пълен с похотливост, с желание за власт, с огромно желание да доминира, да бъде някой специален.

На вертикалната линия всички тези глупости просто изчезват. Ти ставаш толкова лек, толкова безтегловен... Ти оставаш в света, но светът няма вече никакво въздействие върху теб. Тъкмо напротив - ти започваш да влияеш на света - не със съзнателно усилие, а с твоето съществуване, с твоето присъствие, с твоята благодат, с твоята красота. Колкото повече то израства в теб, толкова повече започва да се разпростира около теб."


По-късно ще отгърна друга книга и ще ви предложа нещо друго... успокояващо

Добър вечер и от мен   

Денис..много ми хареса мъдростта на твоето малко човече! 

Ели...с нетърпение чакам да разкажеш за Диагностика на Кармата, когато ти остане време! 

Пасифлора...голяма истина е това :   

Много интересна и любима ми тема...Егото  Преди време четох страхотна книга, която много ме впечатли с няколко неща. Автора наблягаше постоянно на това, да показваме колко е значим отсрещния. Тоест да ласкаем другия човек, така че  той да се почувства значим. Когато  накараме човека отсреща да се отпусне с нас и го оставим  да говори, можем да научим много повече за него...

Относно горния цитата, много е хубав и верен...но има една дилема.Хората колкото и да сме едно цяло и да сме част от Вселената, сме доста  различни и никога не може да се харесаш на всички.   Давам пример:

Има хора , които са магнетични...то си им личи по всичко.  Те са успешни хора, усмихнати, щастливи...и  някак си е открояват от сивата маса. Всичко, с което се захванат, им се получава...защото са в хармония със себе си и с околния свят. Те знаят Тайната!  По този начин те без да  искат,  изпъкват. Сега..тъй като хората са различни, те мислят и приемат  по различен начин този успешен човек:

1. Човек, който търси , който иска да напредва и научи,  той ще има вътрешен стремеж към запознанство с този човек, за да може да научи от него как да стане и той самия такъв. Тоест той приема успешния човек без всякакви користни мисли...а като личен пример, от който може много да  научи и да се превърне в същата успешна личност. Такива хора бързо учат и възприемат, попиват всичко...и след време самите те стават успешни. И после веригата продължава..те помагат на трети, четвърти...

Защо споменавам това...? Ами защото аз лично се запознах преди време с такъв успешен  човек, който ме привлече като магнит...и ме зарази с ентусиазма си за живот.    Исках да знам, как му се удава това... да успява в живота. 

Ккакто ио да е...Сближихме се и станахме приятели, и той ми обеща да ме "открехне", както той се изрази на "Тайната"!  И аз вече на 7-то небе си викам :"Ихаа..айде, от утре съм нов и  успешен човек "    Ама това, което ми каза той , го пише във всички книги и ние с вас тука го знаем!    Постигнал е всичско това с много  труд и вътрешна работа със СЕБЕ СИ. Та цялата тайна  на успеха на  този човек беше, която той ми каза е...че всичко , което той чете в книгите , го прилага в живота си! Лесно и просто! 

2. Сега другия тип хора,тези с  някакъв вътрешен комплекс и незадоволеност от живота, от работа, от среда... или от каквото и там да е...ще си помислят нещо от сорта"Тоя нарочно иска да изпъкне и да покаже на другите ,че е повече от нас. Къв е тоя бе и какво се прави на велик?"

 Защо другия , успешния изпъква...а не той?Ами проблема е в Егото. Това, как приемаме света, как приемаме бедността, как приемаме  богатството, как приемаме успеха...успешните хора ясно показва има ли его или не. Когато се радваш за успешния, няма его. Когато се дразниш...има.

Сега...кой губи и кой печели?  Губи този, който осъжда. Самия факт ,че някой  е успешен, популярен и постига всичко, което пожелае,  вече е показател, че този човек, знае Тайната на Живота!Той просто я прилага с пълна сила.

Аз лично,много се възхищавам на такива хора.Възхищавам им се за това, че са постигнали това, към което всеки човек се стреми.Хармония, щастие и любов.

А този, който се мисли за повечето от останалите, определено има вътрешни проблеми и най- вече с егото. То е наранено. Точно на тези хора трябва много да им  се помага...стига те да поискат помощ, ама и да са готов да я приемат,  защото повечето от тях сами си слагат спирка, като се настройват срещу света  и околните.

Духовните Учители дали имат проблеми с Егото...или този проблем  са го решили? 

 

много "труден" въпрос

Винце,
явно съм пропуснала името на книгата, ще те помоля да мия пишеш.
Благодаря.


А това е от мен за вас, много ме впечетли. http://www.beinsadouno.com/play.php?id=114
Лека и спокойна вечер.

Ех, настигнах ви най-сетне на края на 2-рата тема....много пишете и все интересни неща 

ЧервеноВинце - много интересна тема е тази за егото. Аз много съм разсъждавала по темата и за себе си се убедих, че съзнателно или подсъзнателно човек има огромна, жизнено важна нужда да бъде ОДОБРЕН. Това е необходимост, която го кара да търси, да се развива, да се старае, да се променя. Харесва ни да сме обичани, защото това ни кара се чувстваме одобрени, стремим се към високи постове и заплати - защото това е начина да покажем, че се справяме. Одобрението е обратната положителна връзка, която получаваме за всичките си усилия през живота. Ако я няма - няма ентусиазъм, няма желание, няма плам. Но колкото повече се познава човек, толкова по-малка нужда има от странична оценка за себе си и толкова по-добре знае, че страничната оценка никога не може да е обективна, защото нито един човек не знае цялата истина за нас и всеки ни преценява през своите представи за света. Въпреки това нуждата от одобрение винаги ще живее в нас, докато живеем в общество. Егото не може да умре, защото ни води напред. 
.... Щом за отсрещния човек е важно да се почувства значим, значи е важно и за нас, защото не сме с нищо повече или по-малко от него...


Преди време видях една страхотна реклама на Тойота. Беше нещо от рода, че йероглифът за "проблем" и "възможност" е един и същ. Това променя всичко! 

ЧервеноВинце, как ми се иска да се почувствам по-лека и чиста без егото.....
/нарочно го пиша с малка буква, за да не му придавам важност /
А то и мозъкът ни са толкова хитри, че ни мотаят както си искат, а ние често дори не се усещаме... Но аз започнах да го следя преди време Но не винаги успявам все още! А понякога го хващам в крачка със закъснение...

Дали ако страхът изчезне, ще изчезне и егото? Защото егото е продиктувано от страх. Страх да не бъдем маловажни /както вече писа  Passiflora/, да не бъдем прецакани, изоставени, да не изглеждаме глупави в очите на околните......... все страх!


Фибичка , привет! 


Забелязваш ли как погледът, ъгълът дотук е насочен навън?  Да докажем някому, да получим от някому, да се почувстваме от някому...

Това е една голяма грешка, с която сме израстнали всички! Да се грижим за себе си през погледа на другите. Да насочим останалите към себе си - това доставя храна на нашето его. Другите да ни одобрят, другите да ни похвалят, те да ни обичат.... Защото ние не успяваме! Не се обичаме достатъчно /не става въпрос за самолюбие/, не си вярваме достатъчно, страхуваме се, а колко е добре другите да ни вярват.... Защото не сме насочени към нас, не се вглеждаме в себе си, не работим навътре, а навън.

Фибичка, не съм съгласна с това, че "егото не може да умре, защото то ни води напред"! Егото ще ни води напред, докато вървим по същия път и допускаме същите грешки отново и отново...

Когато се обърнем към себе си, егото ще изчезне! Сигурна съм! То може да умре, когато обърнем погледа вътре към нас и усетим всички тия неща, описани по-горе в цитатите ми: Вселенската тишина и Светлина, сливането ни със Вселената, Хармонията, Пустотата....

Ние винаги сме били и ще бъдем слети с Вселената! Но самите ние поставяме разделение! От това поставено от нас разделение идват много проблеми... Отношението ни към другите хора, към природата, към Вселената - всичко възприемаме различно от нас, чуждо - благодарение на това разделение! Когато наистина усетим, че всички и всичко е едно цяло, ще изчезне и илюзорното разделение.


ЧервеноВинце,


Лесно и просто, ама с практиката все съм назад!

tonimar
 относномислите ти за страха и егото....веднага си помислих:

 а къде е страха (спрямо егото )да не нараним ближния(било с дума, с поведение, с реакция... и тн)

Звездичка, благодаря ти за въпроса, мила!    Не се бях замисляла в тази насока, но тъкмо преди малко прочетох, че точния въпрос води до точния отговор... А моя отговор ми дойде доста бързо - надявам се да е правилен!

Ако имаш предвид само ближния /близките ни хора/, то страхът може да се разгледа, че идва от факта, че са ни близки. Един вид, засягайки близък човек, ние накърняваме част от себе си и това е породено от чувството за притежание и егоизъм - това е моя съпруг, моето дете, моята майка.... Страхът идва от усещането, че накърнявайки нещо, което ни принадлежи, ние накърняваме част от себе си. Не се изпитва същия страх, ако накърним друг човек - непознат или антипатичен... Но това е само за определени хора и определена ситуация, връзка.

Като цяло е по-правилно е да се погледне от страна на това, което не сме "убили" в себе си. Бях писала, че за да достигнем  до нашето същество, трябва да убием всички и вскичко в нас, което ни е втълпявано и насаждано в живота ни. Трябва да "убием" родителите. Те са ни научили да сдържаме емоциите си. Да не се смеем, да не палуваме - защото им създаваме главоболия примерно. Когато едно дете е сериозно, бащата казва: Браво, ти си послушно дете! И по този начин програмира какво трябва и не трябва.

Да "убием" учителите си... Които в училище ни програмират с други методи на какво може и не може, какво е правилно и какво не...

Да убием свещениците... които са ни внушили чувството на грях, падение, изкупление и че Бог е нещо извън нас, някой, който ни наблюдава и пред когото трябва да се чувстваме виновни....

Всички тия внушени ни с годините правила, норми, забрани... са всяли в нас страх... Страхът да не бъдат пристъпени. Ако ти имаш предвид под "ближния" всеки човек, то ние изпитваме страх, нашето его се обажда и ни съветва да не нараняваме ближния поради страха, че ще пристъпим тия норми, на които сме научени.

Знаеш ли, преди 9 години срещнах една възрастна жена, която ми каза: "Всички болести на човечеството идват от страха!" Тогава дълго мислих над това. Всъщност тя продължи така: Страхът от хлебарките е страх. Войните - са страх /желанието за величие е страх от низшето - така си го обясних аз/. Не си спомням всичко, което ми посочи като примери тази жена, но аз се убедих, че наистина е така.

А впоследствие, чрез книгите, стигнах и до извода, че абсолютно всичко, не само болестите на човечеството - са страх. Докато страхът вътре в нас съществува! И егото - защото за мен са свързани.

Звездичка, аз може и да греша! Не съм нито просветлена, нито съвършена! И с удоволствие приемам друго мнение! Нали в спора се ражда истината! А всяко обратно на моето мислене ще ме накара да се замисля. Както и ти стори с твоя въпрос. 

Преди дни чух за един човек, който по цял ден псувал... но никога одушевен предмет! Би ми се искало да познавам този човек. За него не съм сигурна дали реакцията му е плод на възпитанието или друго...

tonimar
ближния имах предвид всички около нас.... понеже много често се ръководя, от принципа искам на всички да им е добре.. не смао на мен или само на тях


за страха съм категорично на твоето мнение - ако го нямаше страха, щяхме да живеем много по пълноценно

Ами ето, Звездичка, ти се ръководиш от "принципа"... Това също е его. Принципи, правила, норми... - всички те са част от егото. Аз мисля също като теб - да не накърня някого, да се опитам на всички да им е добре... Това колкото и да е позитивно - идва от нашия мозък, от нашето его. Не от сърцето! Когато нещата идват от сърцето, те стават по по-друг начин. Спонтанно, без мислене, без желание или нежелание /в случая - желанието да им е добре на всички и нежеланието да обидим някого/.

За първи път се сблъсках с проблема "его" през 1992г. Такъв студен душ ми се изсипа на главата, че си спомням всички подробности...

Един човек, вече покойник, ми заяви, че всичко, което ние - обикновените хора правим, го правим под силата и ръководството на егото. Аз веднага възроптах, че това не може да е истина, че той говори глупости... Разсъждавах доста наивно! Мислех си, че когато правим добро, то не сме ръководени от егото.

Беше по време на празненство. Крещяха хора, свиреше музика, миришеше на алкохол... а ние сме седнали и викаме, за да се чуем, на такава сериозна тема...

Той ме убеди! От него за първи път разбрах, че наистина егото ни ръководи. Поне докато не се извисим, докато не достигнем до Бога в нас, докато не усетим, че сме едно цяло с всички и всичко... докато в нас не настъпи голямата промяна! Докато не се докоснем до Пустотата в нас!

Питах го "Добре, ако аз искам да подаря кола някому, кола, която струва много пари - това пак ли е его?" /мислейки си, че това не е его/... Разбира се, ми отговори той. - Ти искаш да направиш подарък! Ти искаш чрез твоето его да се почувстваш щастлива, че си направила този подарък! Егото ти ти дава тия чувства и това желание! Дори да ти е поискан като подарък - пак е егото, което се захранва, вършейки това... и т.н.

После, с течение на годините, прочетох това неведнъж. На този етап на развитието ни, ние живеем чрез егото си. Само работата над себе си и в себе си ще ни промени. Да речем моето его не е толкова силно, както преди , но пак си е живо и хитро

"Хората идват при мен и казват: "Искаме да познаем Бог - къде се намира Бог?" Ами въпросът е направо абсурден. Къде не е Той? Ти ме питаш къде е - трябва да си абсолютно сляп. Не може ли да Го видиш? Единствено Той е! В дървото и птицата, в животните, в реката, в планините, в мъжа, в жената... навсякъде е Той. Приел е толкова различни форми, които те заобикалят, които танцуват около теб. От всички страни ти казва "Здравей!", а ти не слушаш. От всички страни те вика. От всички страни ти отправя покана: "Ела при Мен!". Но по някакъв начин ти си държиш очите затворени - не поглеждаш никъде.

В парите Бог го няма - защото парите са човешко творение, а Бог не може да е човешко творение. Когато казвам, че Бог е навсякъде, запомни, че не трябва да включваш тези неща, които са направени от човека. Бог не е власт - и тя е човешко изобретение. Самата идея да се налагаш над някого е ненормална.

Бог не е в политиката, Бог не е в парите, Бог не е в амбициите, но Бог е навсякъде, където човекът не е успял да Го унищожи, където човек не е създал нещо свое. Това е един от най-големите проблеми в съвременния свят, тъй като си заобиколен от предмети, създадени от човека. Не забелязваш ли тоя факт?!

Когато седиш близо до дърво, е по-лесно да почувстваш Бога. Когато седиш на асфалтирания път, можеш непрекъснато да Го търсиш... няма да го откриеш. Когато си в съвременния град и около теб има само цимент и бетонни жилищни сгради, в бетонната джунгла няма да почувстваш Бога - защото създадените от човека предмети не се развиват. Това е един от проблемите - създадените от човека предмети не се развиват - те са мъртви, в тях няма живот. Развиват се божиите творения. Дори планините се развиват! Хималаите все още се развиват, все още увеличават своята височина. Дървото расте, детето расте.

Човешките творения не се развиват - дори и най-великите. Дори рисунките на Пикасо няма никога да се развият. Какво да кажем тогава за цимента, за бетонните сгради? Дори музиката на Бетовен никога няма да се развие, а какво да кажем за техниката, за създадените от човека машини?

Наблюдавай! Където откриеш развитие, там е Бог - защото единствено Бог се развива. Когато се появи нов лист на дървото, Бог се появява. Когато птицата лети, Бог лети. Когато видиш някое малко момиче да се смее или някое момченце да се кикоти, Бог се кикоти. Когато видиш сълзи в очите на някоя жена, Бог плаче.

Ако отвориш широко очи, внезапно ще откриеш, че можеш да гледаш във всички посоки. Бил си заблуден от обществото да гледаш само в определени посоки. Обществото те е превърнало в роб. Обществото осакатява, а ти не разбираш. Преди да успееш да разбереш нещо, вече си осакатен. Стани по-внимателен и започни да поправяш нещата, които обществото ти е наложило насила. И започни да живееш своя живот. Този живот си е твой. Това е божият дар за теб, подарък лично за теб с твоите инициали върху него. Радвай му се, изживявай го!"

Момичета, по повод това, се сещам за един много хубав лаф:" Най-лесния начин да се провалим е , като се  стараем  да угодим на всички! " Толкова мъдрост, само в едно изречение! 

Фибичка...Добре дошла! 


Като цяло, стремежа, да се харесаме на всички и да искаме тяхното одобрение, е грешен. Защо мисля така.... Ами един човек е истински щастлив само , когато е себе си. Ако се влияем от мнението на хората, то ние живеем заради тях.  Вътрешното желание, те да ни приемат и  обичат, ни кара да правим какво ли не, само и само  да се харесаме. В един момент идва въпроса...Ама дали това съм АЗ? 

Според мен има разлика от това, да направиш нещо за някого, за да му се харесаш и да получиш одобрението му... или за да го напарвиш него щастлив. Просто ей така, да направиш добро на някого,  без да очкаваш резултати...


Разбрах от личен опит,   че колкото по-малко човек  се стреми да се хареса на другите, толкова повече внимание  / като респект/ привлича към себе си 

Хареса ми как го е казала тонимар
Фибичке, има доза истина в това: 

Ако има его, да... това е така!  Но мъдрия човек е много интересен събеседник...той не говори много...и   те слуша, с голям  интерес...и те предразполага да бъдеш себе си! Той те кара да се чувстваш значим.

За него не е важно, ТОЙ да се чувства значим.  Той предразполага тебе...отваря душата ти. Всеки иска да е в компания с такъв човек, понеже той не ангажира хората със себе си и в негово присъствие  човек се чувства невероятно спокойно и комфортно.  Ето такива хора има предвид автора на книгата, за когото споменах.

Нора13...книгата е" Селестинското Пророчество". Много хубавa книга!   

  Винце, страхотен лаф! Бях го забравила!
Благодаря за изтрезняването!  Това е част от хаоса, за който споменах онзиден! Осъзнавам, но още не съм го възприела, не се е сляло с мен. Зная, но понякога излизам от пътя... Дано не е за дълго...


Светлина и любов на всички! 

Хармоничен ден! 

Винце ,и е така и не е така!!! Нали не трябва да се прави непоискано добро?
Аз самата го разбрах това, като тичах да помагам на този и онзи, без да ме молят!!!
А може и нещо да греша? Но от когато се научих да помагам, само когато ме помолят ,и да давам съвети, само когато ми ги поискат , се чувствам  по-добре!!