Още на 2-3 ден се чувствах по добре, а след 1 седмица не сядах дори ми се караха, че не се пазя. Много рядко чувствах придърпване ниско долу. Но както са казали и другите момичета много е индивидуално, и от организъм, и от това дали при операцията всичко е минало наред.
- Публикувана: 1 фев. 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 28 март 2009, 17:25 ч.
кога се възтановихте от секцио
Не ме разбирайте погрешно моля, операцията ми мина ок, изписаха ме на 3ят ден , на 4ят вече си оправях и къщата и бебенце много внимателно... в края на 1ят месец правих секс........ но белега си е белег, колкото и да е ниско се вижда, от по изрязаното ми бельо , включително и от банските ми - просто разреза е 12 см , да - ниско долу, но... когато се обезкосмяваш изцяло си се вижда.... но има и друга страна - когато си с операция, бебето се стресра повече при изваждането му, защото операцията винаги е по-рано... и все пак това е решение на майката....Аз лично нямах избор, но подкрепям решението за нормалното раждане...
На мен ми беше гадно само излизането от упойката. Така ме болеше, че ми идваше да вия. Всичко трая около 10 минути, после заспах и като се събудих започнах да се раздвижвам. Няма какво да се лъжем - всеки път като се напънеш да станеш, имаш чувството, че корема ще ти се отвори. Но като цяло не помня да ме е боляло, освен когато "излизах" от упойката. 
И все пак - ако имам още деца - ще искам секцио. 
И все пак - ако имам още деца - ще искам секцио. 
Не ме разбирайте погрешно моля, операцията ми мина ок, изписаха ме на 3ят ден , на 4ят вече си оправях и къщата и бебенце много внимателно... в края на 1ят месец правих секс........ но белега си е белег, колкото и да е ниско се вижда, от по изрязаното ми бельо , включително и от банските ми - просто разреза е 12 см , да - ниско долу, но... когато се обезкосмяваш изцяло си се вижда.... но има и друга страна - когато си с операция, бебето се стресра повече при изваждането му, защото операцията винаги е по-рано... и все пак това е решение на майката....Аз лично нямах избор, но подкрепям решението за нормалното раждане...
Ами... аз лично не се обезкосмявам като малко момиченце. Нямам проблеми с белегът. Не се е виждал от банския. Не съм го мерела колко е дълъг, никога не ме е интересувало. Не ходя на нудистки плаж. И съм дълбоко убедена, че бебето преживява много по- малко стрес, когато бъде извадено по безопасен за него начин, през коремната стена, отколкото по дългия път през родовия канал, поливано с адреналин и какво ли още не от майката, стискано и притискано от контракциите и по необходимост обръщащо се няколко пъти, а дано да мине... насилствено, разбира се, от майката - то от него ако зависи, от там изобщо няма да излезе...
Индивидуално е. Някои се чувстват отлично още на следващия ден (аз съм сред тях), на други и един месец не им е достатъчен да се възстановят.
(дай Боже и аз да се похваля пак) 
на следващия ден след секциото почнах да ставам да правя по малки разходки в болницата,т.е. на етажа,всеки път като ставах правех по дълги разходки,на 3 тия ден вече се чувствах добре,на 10 ден обикалях морската без проблем колкото по рано се раздвижиш по добре,няма да те лъжа боли всичко е до психическа нагласа
колкото по рано се раздвижиш по добре,няма да те лъжа боли всичко е до психическа нагласа
След първото се възстанових много бързо,нищо не ме болеше,чувствах се много жизнена и пълна с енергия,нямах търпение да се приберем в къщи и да си гледам бебето.
Вторият път обаче не беше така,ама никак даже.Разреза ме боля 48 часа въпреки обезболяващите,трудно се раздвижих,чувствах се отпаднала и уморена,задъхвах се.В къщи едва оправях бебето,ставането ми беше трудно.Разреза ме боля и опъва около месец.А психическата нагласа ми беше,че ще мине като първия път и нищо няма да ме боли.
Вторият път обаче не беше така,ама никак даже.Разреза ме боля 48 часа въпреки обезболяващите,трудно се раздвижих,чувствах се отпаднала и уморена,задъхвах се.В къщи едва оправях бебето,ставането ми беше трудно.Разреза ме боля и опъва около месец.А психическата нагласа ми беше,че ще мине като първия път и нищо няма да ме боли.
Не знам как може някои да се възстановяват още на 2рия ден от секциото, малко странно ми звучи, да тичат по коридорите чак 
Ето как беше при мен: Раздвижиха ме същата вечер след секциото (то беше сутринта). Раздвижването беше най-неописуемата болка, която мога да си представя. Добре, че трае към 5 минути, които ми се сториха цяла вечност. На другия ден бях много по-добре, ходих по коридорите, но за тичане и дума не може да става. На 5тия ден (изписването) си ходих без проблем, но имаше придърпване, което си е неприятно. Седмица след изписването почти не усещах болка или придърпване. Един месец след операцията по никакъв начин не усещах дискомфорт и не се сещах, че съм оперирана. Секциото беше по мое желание и за момент не съм съжалявала за избора си
Ето как беше при мен: Раздвижиха ме същата вечер след секциото (то беше сутринта). Раздвижването беше най-неописуемата болка, която мога да си представя. Добре, че трае към 5 минути, които ми се сториха цяла вечност. На другия ден бях много по-добре, ходих по коридорите, но за тичане и дума не може да става. На 5тия ден (изписването) си ходих без проблем, но имаше придърпване, което си е неприятно. Седмица след изписването почти не усещах болка или придърпване. Един месец след операцията по никакъв начин не усещах дискомфорт и не се сещах, че съм оперирана. Секциото беше по мое желание и за момент не съм съжалявала за избора си
Свикнала съм с болести, болки и болници всякакви. Винаги са били част от живота ми. Но преживяванията ми около секциото са несъизмерими по гадост с нищо друго, просто нямат аналог. Това е коремна операция бе, хора, тежка, при това!
И какво значи "възстановяване"? Колко степени има то? Днес, седем седмици след секциото, успях да направя 50 коремни преси. Предполагам, че е някакъв малък успех в правилната посока на окончателното възстановяване. При раздвижването припаднах от изтощение и болка, наляха ми 2 банки глюкоза. Единственото, което ме накара да стана след това беше, че ми бяха махнали катетъра и нямаше кой да ми донесе подлога. Следващото момиче, което раздвижиха след мен, също припадна и шева й се отвори. По някаква причина, до нея нямаше медицинско лице, което да я крепи. Много са заети там, в реанимацията.
Имам няколко приятелки, които след повече от десет години все още имат болки при лошо време. (И аз си мислех, че това с болките и времето било бабини деветини, ама не е).
Та, какво наричаме възстановяване точно? Да можеш да станеш от леглото, без да те боли твърде много или?
И какво значи "възстановяване"? Колко степени има то? Днес, седем седмици след секциото, успях да направя 50 коремни преси. Предполагам, че е някакъв малък успех в правилната посока на окончателното възстановяване. При раздвижването припаднах от изтощение и болка, наляха ми 2 банки глюкоза. Единственото, което ме накара да стана след това беше, че ми бяха махнали катетъра и нямаше кой да ми донесе подлога. Следващото момиче, което раздвижиха след мен, също припадна и шева й се отвори. По някаква причина, до нея нямаше медицинско лице, което да я крепи. Много са заети там, в реанимацията.
Имам няколко приятелки, които след повече от десет години все още имат болки при лошо време. (И аз си мислех, че това с болките и времето било бабини деветини, ама не е).
Та, какво наричаме възстановяване точно? Да можеш да станеш от леглото, без да те боли твърде много или?