Споделете 94

Добро утро!

Днес ми е такова. 

Добро утро.
Сънувах служебни кошмари.

Да са му честити на Марадона новите попълнения в трансферната листа! На майките и татковците на бебетата, честита радост!  
Им, търся спешно някой от твоите среди, който да е в състояние да ми наръмби полирания мозък. Моля, имай ме предвид. Положението е критично след като при споменаването на Ягуар (в Хлапетата) аз се сетих единствено за автомобил и нищо друго.  

Такъв хубав пролетен дъжд тропа навън, че ще отида още малко да доспя.  

Маркрит, аз си имам, бе. Ама е заспало зимен сън, ще се събуди след месец някъде.

Все още шавам. Ще оцелея и този път.

Споделям Шаки с двама любими мъже... Както се казва, оставям я в добри ръце и вече мога да заспя спокойно... Във възможно най-буквалния смисъл наистина отплавам към страната на сънищата...

Чудех се къде си скоро.

Пак са ме налазили едни мисли за промени. Дали е от усещането за приближаващата пролет? 

Ниара, блазе й на Шаки...
Добро утро на всички! Все още не съм във форма след петъчния нощен купон... Явно съм стара вече за подобни изпълнения... А уж на 33 трябва да съм в разцвета на силите си...

Добро утро! Споделям,вчера филма по нова ,"предай нататък" направо ме разтресе.мого си поплаках ей.мислех си и ние ако си махме едно такова малко момченце в българия,да предаде нататък............ох

А не може ли едно пораснало момиченце да "предаде нататък"?

Споделям мързелива сутрин, вкусни неща на печката, облаци зад прозореца и усещането, че всичкото време е мое. Не ми говорете за понеделници, моля!

може ,може стига желание да се намира

МЛу, мцу, мцу, мцу /това са цунки/ - съжалявам, че съм пропуснала рожденният ти ден! Още повече съжалявам, че не си ме почерпила.

Рони - разказвам пресна, топла поучителна история.
Имам ангажимент в 10 сутринта днес. В "Люлин". Ставам рано, бързам, изнервям цялата къща, будя и ръчкам Пътуващият да ми търси якето, гащите, чорапите, да види кой е нахълтал на тавана, щото се тропа и прочие. Ведрина.
А един пресантиман ме мъчи, че няма да се осъществи срещата, че са ми пуснали СМС. Започвам да търся едния си телефон, щото аз имам два. Вторият го ползвам да търся първия. Звъня си. Тц, не звъни из къщи. Брех. Пребълквам си ВСИЧКи джобове на дрехите от два дни насам. Тц. Няма ми го телефона.
Но вече закъснявам със страшна сила  и на риск тръгвам. А пресантиманът ме мъчи.
Качвам са на метрото, изчаквам  да стане поне 10 без 10  и звъня на мама/по втория телефон/ :" Случайно да ми звъни единия ДЖСМ  у вас?" . От другата страна се чува хихикане, въпросът не е необичаен. Случва се поне веднъж седмично и то при положение, че те видят преди мен, че съм си забравила у тях ключове, книги, телефони, пари, деца...
Обаче телефонът не е у тях. "Сигурно съм го забравила на работа" - предполагам аз.
"Смотло, ти не си ходила на работа цяла седмица" - казва нежно мама от другата страна.
В това време вече съм на мястото на срещата. Човекът го няма. Звъня у дома /по втория/ "Милоооооооо, телефонът не  е при мама, потърси го пак, моооооля те! Все пак дава свободно, значи не са го намерили и не са ми извадили картата, значи не съм го загубила" /логиката ми е трепач, мно`о ясно/.
Продължавам да чакам и вътрешно да продължавам да чувствам, че сращо няма да има. "Втория" звъни " Имелда, телефонът ти стои в джоба на якето ти, изключила си му звука. Имаш СМС отпреди час, че няма да имаш среща".
Пона са разходих на чист въздух, напече ме пролетното люлинско слънце и се уверих за пореден път, че и най - умният си  е Червена шапчица.

GSM мода-любими модели стана амнайсет страници. Скоро ще се пусне втора.
Пусни тема GSM мода-любимите ви два модела.
Не мога да повярвам, че жена може по цял ден да държи мобилния си и да го нарича с лично собствено име.

Имелда, хареса ми. Сладък шемет си