Постъпките на родителите могат да разделят децата само и единствено ако самите деца го позволят.
- Публикувана: 5 фев. 2009, 14:37 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2009, 22:31 ч.
За родителските постъпки отдалечаващи децата едно от друго
Никога не съм мерила колко дават ан брат ми и колко дават на мен. Като цяло родителите ни се стремят да ни помогнат когато и сколкото им е възможно и за мен това е достатъчно. Понякога иам повече за него, друг път е за мен. Зависи кой от какво има нужда.
Така или иначе аз съм на мнение, че не е тяхно задължение да правят каквото и да е след като съм се отделила и имам собствено семейство и всичко което правят е на добра воля и съм благодарна.
Имам повече примери около себе си когато децата се карат с родителите заради нещо материално, отколкото помежду си. това също намирам за грозно.
Така или иначе аз съм на мнение, че не е тяхно задължение да правят каквото и да е след като съм се отделила и имам собствено семейство и всичко което правят е на добра воля и съм благодарна.
Имам повече примери около себе си когато децата се карат с родителите заради нещо материално, отколкото помежду си. това също намирам за грозно.
Моето семейство е нагледен пример за това за което говориш. Само дето в случая не става въпрос за материално "даване"...
И НЕ - не го осъзнаваха... и сега не го осъзнават... според мен дори го правят неволно... някак си по навих... Няма да разказвам подробно, защото темата е доста болезнена, въпреки че съм го преживяла отдавна... Със сестра ми много се обичаме и сме по-близки от всякога и не мисля че тя има вина за каквото и да е...
Кръстницата един път много хубаво го каза /по повод на гордото изказване на майка ми че ни обича еднакво и прочието там глупости за еднаквото.../ и никога няма да го забравя, защото тези думи някак си преобърнаха всичко:
"Не мога да обичам дъщерите си еднакво, защото те самите не са еднакви!"
Идва един момент обаче, когато това "каквото на едната, това и на другата" започва да става тежест за тези, които нямат нужда от подобно внимание... От години съм самостоятелна, издържам се сама, с милото направихме ремонт и обзаведохме апартамента си сами... получаваме хубава заплата, но въпреки това нашите не престават да ни дават някакви неща от които нямаме нужда или да искат да ни дават пари за щяло и нещяло, защото сестра ми била там до тях, те й помагали и каквото на нея, това и на мен... А аз предпочитам баща ми да си спести парите за времето когато няма да има възможност да работи и ще му трябват... и се ядосвам на тях...
И НЕ - не го осъзнаваха... и сега не го осъзнават... според мен дори го правят неволно... някак си по навих... Няма да разказвам подробно, защото темата е доста болезнена, въпреки че съм го преживяла отдавна... Със сестра ми много се обичаме и сме по-близки от всякога и не мисля че тя има вина за каквото и да е...
Кръстницата един път много хубаво го каза /по повод на гордото изказване на майка ми че ни обича еднакво и прочието там глупости за еднаквото.../ и никога няма да го забравя, защото тези думи някак си преобърнаха всичко:
"Не мога да обичам дъщерите си еднакво, защото те самите не са еднакви!"
Идва един момент обаче, когато това "каквото на едната, това и на другата" започва да става тежест за тези, които нямат нужда от подобно внимание... От години съм самостоятелна, издържам се сама, с милото направихме ремонт и обзаведохме апартамента си сами... получаваме хубава заплата, но въпреки това нашите не престават да ни дават някакви неща от които нямаме нужда или да искат да ни дават пари за щяло и нещяло, защото сестра ми била там до тях, те й помагали и каквото на нея, това и на мен... А аз предпочитам баща ми да си спести парите за времето когато няма да има възможност да работи и ще му трябват... и се ядосвам на тях...
Болна тема.
Много са начините родителите да делят децата и като малки и големи, но всичко започва от малки и като тръгне в грешната посока, оправяне няма. поне моят опит е такъв. като бяхме деца деленето се изразяваше в това, че уважаваха мнението на по-големият ми брат, докато мен дори не ме изслушваха, не се замисляха при скандал помежду ни кой прав, кой крив, отсъждаше се винаги в негова полза, щото аз по рождение съм си чепата и присъдата бе винаги аз виновна. в следствие на което брат ми се научи, че аз не съм човек който заслужава да бъде ценен, и започна да злоупотребява тогава по детски, после като порастна по възрастно, но все същият стил, използва ме когато съм му нужна тогава ме наричаше на галено, а в останалото време името ми завършваше на О, и приятелките дори са ме питали защо брат ми не ме поздравява като се разминем по улиците. Да не говорим за обидите и епитетите изричани и пред хора и на саме.
Сега като възрастни, родителите ни не разполагат с имоти които да делят имат само една къща, в която естествено и по подразбиране брат ми е титуляр, не живеем и двамата там, но брат ми има наглоста да ми каже, че не ми е дошъл у нас да ми пренарежда, когато аз си позволих леко разместване у дома на нашите с тяхно съгласие, бе придружено със скандал и връщане по местата според неговото желание. Стана ясно, че той смята че този дом ще го наследи той, а родителите ни не взеха никакво отношение, с което показаха съгласие с него.
Сега му помагат на него много повече, гледат му ежеседмично детето, баща ми се обажда през ден да се чуе с племенницата, на мен ми звъри веднъж на 2 месеца и ме укорява, че аз не му се обаждам. Нарича детето ми с името на другото на брат ми уж неволна грешка, ами как да го научи, като го вижда от дъжд на вятър, той и брат ми попитал майка когато говорила за моето дете по име коя ... името не му говорило нищо...
Е, стана дълго, но е факт, че поради деленето в отношението ние с брат ми не сме били близки от малки, няма и да бъдем, опитвах но всичко е изкуствено.
Много са начините родителите да делят децата и като малки и големи, но всичко започва от малки и като тръгне в грешната посока, оправяне няма. поне моят опит е такъв. като бяхме деца деленето се изразяваше в това, че уважаваха мнението на по-големият ми брат, докато мен дори не ме изслушваха, не се замисляха при скандал помежду ни кой прав, кой крив, отсъждаше се винаги в негова полза, щото аз по рождение съм си чепата и присъдата бе винаги аз виновна. в следствие на което брат ми се научи, че аз не съм човек който заслужава да бъде ценен, и започна да злоупотребява тогава по детски, после като порастна по възрастно, но все същият стил, използва ме когато съм му нужна тогава ме наричаше на галено, а в останалото време името ми завършваше на О, и приятелките дори са ме питали защо брат ми не ме поздравява като се разминем по улиците. Да не говорим за обидите и епитетите изричани и пред хора и на саме.
Сега като възрастни, родителите ни не разполагат с имоти които да делят имат само една къща, в която естествено и по подразбиране брат ми е титуляр, не живеем и двамата там, но брат ми има наглоста да ми каже, че не ми е дошъл у нас да ми пренарежда, когато аз си позволих леко разместване у дома на нашите с тяхно съгласие, бе придружено със скандал и връщане по местата според неговото желание. Стана ясно, че той смята че този дом ще го наследи той, а родителите ни не взеха никакво отношение, с което показаха съгласие с него.
Сега му помагат на него много повече, гледат му ежеседмично детето, баща ми се обажда през ден да се чуе с племенницата, на мен ми звъри веднъж на 2 месеца и ме укорява, че аз не му се обаждам. Нарича детето ми с името на другото на брат ми уж неволна грешка, ами как да го научи, като го вижда от дъжд на вятър, той и брат ми попитал майка когато говорила за моето дете по име коя ... името не му говорило нищо...
Е, стана дълго, но е факт, че поради деленето в отношението ние с брат ми не сме били близки от малки, няма и да бъдем, опитвах но всичко е изкуствено.
Ох, и на мен това ми е болна тема, особено в момента.
Материално и двамата с брат ми сме осигурени с равностойни апартаменти. Дори в момента той е в по-неизгодна позиция, защото живее при жена си, а нашите се издържат с наема от неговия апартамент.
Откъм разходи и грижи аз също съм по-облагодетелствана, защото с мъжа ми и детето живяхме 4 години при тях, основно те поеха разходите по отглеждането на бебката, които знаете че не са никак малки, дъщеря ми живя при тях до 11-тата си година.
Обаче...тяхното отношение към мен е, че аз не мога сама да се оправям и да взимам уместни решения и затова те трябва да се месят когато и където решат, особено по отношение на детето. Що се отнася до брат ми - за тях той винаги постъпва правилно, оправя се сам и не се нуждае от грижи. Поради това схващане те достатъчно се набъркаха в моя живот, докато на него не смеят. Когато решавах да отида да изчистя или напазарувам, винаги се отбелязва колко хубаво брат ми изчистил едикога си...като аз напазарувам - все не е точно това което са искали.
Доста време нямах лоши чувства към брат ми, защото той няма вина за тяхното отношение. Но той пък винаги е на тяхна страна ако се оплача от нещо. Нищо че с майка ми имам 34 години разлика, а с брат ми - само 8, за много неща той повтаря нейните приказки и нейното мнение. Все едно нямам брат, а втора майка.
От 2 години почти не говоря с нашите, но полагам усилия да не си развалям отношенията с брат ми. Само че усилията май са едностранни - очевидно и той покрай тях ми е обиден, обажда се веднъж на 2-3 месеца и в протоколни случаи и така я караме....все се каня някога да му наприказвам всичките тези неща и да спрем с това лицемерие - ако ще сме скарани, поне да е открито.
краставичка, разбирам какво те дразни, но това са бели кахъри - ако толкова не ти трябват тези пари, събирай ги някъде и когато има нужда, ги върни на баща си накуп.
Материално и двамата с брат ми сме осигурени с равностойни апартаменти. Дори в момента той е в по-неизгодна позиция, защото живее при жена си, а нашите се издържат с наема от неговия апартамент.
Откъм разходи и грижи аз също съм по-облагодетелствана, защото с мъжа ми и детето живяхме 4 години при тях, основно те поеха разходите по отглеждането на бебката, които знаете че не са никак малки, дъщеря ми живя при тях до 11-тата си година.
Обаче...тяхното отношение към мен е, че аз не мога сама да се оправям и да взимам уместни решения и затова те трябва да се месят когато и където решат, особено по отношение на детето. Що се отнася до брат ми - за тях той винаги постъпва правилно, оправя се сам и не се нуждае от грижи. Поради това схващане те достатъчно се набъркаха в моя живот, докато на него не смеят. Когато решавах да отида да изчистя или напазарувам, винаги се отбелязва колко хубаво брат ми изчистил едикога си...като аз напазарувам - все не е точно това което са искали.
Доста време нямах лоши чувства към брат ми, защото той няма вина за тяхното отношение. Но той пък винаги е на тяхна страна ако се оплача от нещо. Нищо че с майка ми имам 34 години разлика, а с брат ми - само 8, за много неща той повтаря нейните приказки и нейното мнение. Все едно нямам брат, а втора майка.
От 2 години почти не говоря с нашите, но полагам усилия да не си развалям отношенията с брат ми. Само че усилията май са едностранни - очевидно и той покрай тях ми е обиден, обажда се веднъж на 2-3 месеца и в протоколни случаи и така я караме....все се каня някога да му наприказвам всичките тези неща и да спрем с това лицемерие - ако ще сме скарани, поне да е открито.
краставичка, разбирам какво те дразни, но това са бели кахъри - ако толкова не ти трябват тези пари, събирай ги някъде и когато има нужда, ги върни на баща си накуп.
Родителите обикновено обясняват такъв тип поведение, с това, че помагат на детето което не е толкова оправно, умно и талантливо, че да е способно само да се издържа и да си купи жилище. Да му мислят оправните и кадърните!
На оправните и кадърните все може да им се излее и още една помия на главата, те ще се справят защото са оправни и кадърни
с времето е надрасъл тази несправедливост
Да, аз винаги съм била и все още съм ощетяваня. Докато брат ми с 4г. по-голям от мен, вече на 28г. семеен, безработен и очакващ бебе все още чака на мама и тате!
Проблема си е негов и на родителите ми. Отношенията ми с бртат ми не са близки, чуваме се от време на време, но той повече може да разчита на мен отколкото аз на него. С родителите ми отношенията ни са прекрасни и то пак благодарение на мен, защото не обръщам внимание на материалното, а и не само. Прощавам!Знам, че родителите ми са виновни с брат ми да не сме близки, и ме боли от това, но едва ли вече може да се променят нещата.
Именно това беше един от страховете ми да имам още деца. Страх ме е да не се проваля като родител и да направя същата грешка като родителите ми и децата ми да не са близки(само да уточня, че не мисля, че родителите ми са се провалили като такива, поне с мен са се справили чудесно
). Много искам децата ми да са близки и да имат силна връзка помежду си. Само времето ще покаже дали ще повтарям нечии грешки. 
Така или иначе аз съм на мнение, че не е тяхно задължение да правят каквото и да е след като съм се отделила и имам собствено семейство ...
От момента, в който завърших образованието си и съм започнала да работя, не съм взела от родителското тяло и стотинка
С брат ми положението е идентично.
И двамата сме безкрайно самоуверени и сигурни в себе си и в това, което можем да си позволим и осигурим.
Да, приемаме (аз по- специално
) скъпи подаръци, но никога без повод. И винаги отвръщам с що- годе равностоен такъв. Така или иначе аз съм на мнение, че не е тяхно задължение да правят каквото и да е след като съм се отделила и имам собствено семейство ...
От момента, в който завърших образованието си и съм започнала да работя, не съм взела от родителското тяло и стотинка
С брат ми положението е идентично.
И двамата сме безкрайно самоуверени и сигурни в себе си и в това, което можем да си позволим и осигурим.
Да, приемаме (аз по- специално
) скъпи подаръци, но никога без повод. И винаги отвръщам с що- годе равностоен такъв.
Да, и аз не съм взела нищо откакто завърших средното си образование. Също така по същото време се изнесох от къщи и заживях самостоятелно, но май не това е темата.
Говорим за съвсем различно, а именно, че когато на мен се купуваше шоколад аз трябваше да оставям на брат ми, защото не съм сама и имам брат. А когато на него се купуваше, аз често и не разбирах за това, или разбирах в последствие. Ето за това говоря аз. Материалното, жилището и т.н. не ме блазнят. Да, боли ме, че за мен няма, но недвижимото имущество не ми е приоритет, както вече писах и в една съседна тема.
Като казах, че ме е страх да имаме повече от едно дете, то не е в това какво жилище ще им оставя, а що за хора ще отгледам и възпитам!
Искам децата ми да са близки и да разчитат едно на друго! 
аз мисля че децата до 18 годишна възраст трябва да получават от родителите си еднакви шансове,
особенно ако децата са почти на една възраст, или с малка разлика.
след това на кого родителите повече ще помагат или въобще дали ще помагат си е тяхна работа,
въпреки че и това е малко гадно, или поне ако са решили да помагат повече на едното дете, поне трябва да поговорят с пренебрегнатото. Но което най много ненавиждам е родителите да оберат чрез красиви лъжи, най безкомпромисно парите на едното си дете(което то със много труд е изкарало) за да могат да глезят повече другото, но това вече съм го забравил.
друго което се сещам в момента е , аз се ожених преди около месец, от родителите си даже и картичка не получих.
Майка ми звъни вчера (бях помолен от жена ми да не се държа студено с майка ми, жена ми смята че постъпките на майка ми са заради това, че майка ми е малко глупавичка, и да не и се сърдя, защото не е виновна за това, така че аз се стараех да се държа максимално мило с нея), та да продължа сега, майка ми се обади, че сестра ми се е сгодила, и да и пратя пари за годежа и да я поздравя, аз и викам, на мен някой честити ли ми като се ожених, даже и картичка не получих, а майка ми е и кво от това, ти кво трябва да си го върнеш непременно ли
особенно ако децата са почти на една възраст, или с малка разлика.
след това на кого родителите повече ще помагат или въобще дали ще помагат си е тяхна работа,
въпреки че и това е малко гадно, или поне ако са решили да помагат повече на едното дете, поне трябва да поговорят с пренебрегнатото. Но което най много ненавиждам е родителите да оберат чрез красиви лъжи, най безкомпромисно парите на едното си дете(което то със много труд е изкарало) за да могат да глезят повече другото, но това вече съм го забравил.
друго което се сещам в момента е , аз се ожених преди около месец, от родителите си даже и картичка не получих.
Майка ми звъни вчера (бях помолен от жена ми да не се държа студено с майка ми, жена ми смята че постъпките на майка ми са заради това, че майка ми е малко глупавичка, и да не и се сърдя, защото не е виновна за това, така че аз се стараех да се държа максимално мило с нея), та да продължа сега, майка ми се обади, че сестра ми се е сгодила, и да и пратя пари за годежа и да я поздравя, аз и викам, на мен някой честити ли ми като се ожених, даже и картичка не получих, а майка ми е и кво от това, ти кво трябва да си го върнеш непременно ли
аз мисля че децата до 18 годишна възраст трябва да получават от родителите си еднакви шансове,
особенно ако децата са почти на една възраст, или с малка разлика.
след това на кого родителите повече ще помагат или въобще дали ще помагат си е тяхна работа,
въпреки че и това е малко гадно, или поне ако са решили да помагат повече на едното дете, поне трябва да поговорят с пренебрегнатото. Но което най много ненавиждам е родителите да оберат чрез красиви лъжи, най безкомпромисно парите на едното си дете(което то със много труд е изкарало) за да могат да глезят повече другото, но това вече съм го забравил.
друго което се сещам в момента е , аз се ожених преди около месец, от родителите си даже и картичка не получих.
Майка ми звъни вчера (бях помолен от жена ми да не се държа студено с майка ми, жена ми смята че постъпките на майка ми са заради това, че майка ми е малко глупавичка, и да не и се сърдя, защото не е виновна за това, така че аз се стараех да се държа максимално мило с нея), та да продължа сега, майка ми се обади, че сестра ми се е сгодила, и да и пратя пари за годежа и да я поздравя, аз и викам, на мен някой честити ли ми като се ожених, даже и картичка не получих, а майка ми е и кво от това, ти кво трябва да си го върнеш непременно ли
особенно ако децата са почти на една възраст, или с малка разлика.
след това на кого родителите повече ще помагат или въобще дали ще помагат си е тяхна работа,
въпреки че и това е малко гадно, или поне ако са решили да помагат повече на едното дете, поне трябва да поговорят с пренебрегнатото. Но което най много ненавиждам е родителите да оберат чрез красиви лъжи, най безкомпромисно парите на едното си дете(което то със много труд е изкарало) за да могат да глезят повече другото, но това вече съм го забравил.
друго което се сещам в момента е , аз се ожених преди около месец, от родителите си даже и картичка не получих.
Майка ми звъни вчера (бях помолен от жена ми да не се държа студено с майка ми, жена ми смята че постъпките на майка ми са заради това, че майка ми е малко глупавичка, и да не и се сърдя, защото не е виновна за това, така че аз се стараех да се държа максимално мило с нея), та да продължа сега, майка ми се обади, че сестра ми се е сгодила, и да и пратя пари за годежа и да я поздравя, аз и викам, на мен някой честити ли ми като се ожених, даже и картичка не получих, а майка ми е и кво от това, ти кво трябва да си го върнеш непременно ли
Става ми тъжно като чета.
И аз мисля, че децата трябва да получават равностойни шансове. И аз и съпругът ми сме единствени деца. Винаги сме искали поне две деца. Дай боже и повече да имаме. Дано успеем да се справим добре с нашите деца. Засега мисля, успяваме. Ще цитирам голямата ни дъщеря, за мен няма по-голямо доказателство за това как се справяме от нейните думи : Мамо,татко, толкова е хубаво да имаш сестричка, аз много я обичам, искам да си имаме и още едно бебе, може и две - братче и сестриче."
Ронка, не мисля, че темата се измества. Не случайно писах, че с брат ми/ към брат ми/ що касае брат ми положението е идентично. То ест не е имало родителски постъпки/-а, която да ни отдалечи един от друг. Винаги са ни третирали напълно еднакво, затова впоследствие ние двамата започнахме да живеем своя си живот напълно еднакво отделени от "МАМА и ТАТЕ".
Обаче...тяхното отношение към мен е, че аз не мога сама да се оправям и да взимам уместни решения и затова те трябва да се месят когато и където решат, особено по отношение на детето. Що се отнася до брат ми - за тях той винаги постъпва правилно, оправя се сам и не се нуждае от грижи. Поради това схващане те достатъчно се набъркаха в моя живот, докато на него не смеят. Когато решавах да отида да изчистя или напазарувам, винаги се отбелязва колко хубаво брат ми изчистил едикога си...като аз напазарувам - все не е точно това което са искали.
абсолютно позната история... ще добавя само, че едно нещо казано и от двете ни се възприема по съвсем различен начин - към мен с отношението "по-голяма глупост не можа ли да измислиш", към нея - "това е брилянтна идея"
краставичка, разбирам какво те дразни, но това са бели кахъри - ако толкова не ти трябват тези пари, събирай ги някъде и когато има нужда, ги върни на баща си накуп.
И аз това искам (като компромисен вариант) , ама милото е абсолютно против... има си причини човека (когато имахме нужда не можехме да се обърнем към тях, защото тогава бяхме гаджета и той беше "никакъв в семейството" и как те ще помагат за "неговия апартамент" /нищо че живеехме заедно от години/...) разбирам го... но те не разбират...
Аз мисля, че няма как да не се отрази различното отношение на родителите и в отношенията между децата, защото това дете което е привилигировано, ако уважава по-малкото такова, трябва да настоява пред родителите си за същото отношение и спрямо другото дете, особено когато вече са големи и осъзнати. А като си пасува само доказва, че и на него не му пука.
При това положение ощетеното няма как да не се настрои срещу привилигированото.
При това положение ощетеното няма как да не се настрои срещу привилигированото.