Раждане вкъщи - 3

Камбанка, благодаря

Мисля, че Галя ще даде копия от репортажа на Естествено и Роси. Тe евентуално могат да го сложат за теглене на сайтовете си 

А кой е сайтът на Роси?

www.natalyoga.net

Meg! Браво, браво!
Непременно да кажеш, когато можем да го гледаме онлайн!

zozima Разплаках се като го гледах. От щастие и приятни емоции.
Не знам защо, въпреки, че 3 пъти съм раждала - все още като гледам жени как раждат винаги се разплаквам от вълнение. По-силно е от мен.

Здравейте,
и аз изпуснах предаването, за което много съжалявам...

Благодаря, Мег, и аз смятам че е определяща настройката ни за нещата и че няма случайности. А да съм информирана, за възможни ситуации ме кара да съм уверена в себе си, че мога да се справя 

Бих искала да споделя още една статия, свързана с неасистираното раждане от сайта на австралийците. Става въпрос за инстинктите на жената.

Инстинктът за раждане

Способността да родиш е първична, вродена във всяка една жена на Земята. Всичко, от което една жена се нуждае, за да роди е самата тя. Всичко останало е просто декорация, глазурата на тортата.

Тази способност да родиш има много общо с интуитивната и инстинктивна природа на жената. Докато не всяка жена знае съзнателно какво да прави, а дори и няма опит в раждането, когато й е за пръв път, то нейното тяло ЗНАЕ. Нейното инстинктивно аз ЗНАЕ.
И тъй като нейното тяло и инстинктивно аз знае как се ражда, тя също знае, когато й дойде времето.

Да си свободна да следваш собствените си инстинкти и да знаеш, че при естествения процес на раждане няма да има намеса или да бъде затрудняван от доброжелатели, грижещи се за теб, е една от основните причини „свободнораждащите“ да са привлечени от неасистирано раждане.
 
Силния инстинкт

Понякога инстинктът може да е толкова очевиден и грабващ вниманието като шумна и настоятелна аларма, когато се изправим пред нещо опасно и рисковано.

Кара те да се изправиш и да се бориш, или те кара да бягаш за живота си. Това е инстинкта бий се или бягай, а когато той е активиран, притока на кръв до  органите, които не са жизнено важни, драматично намалява. Тогава притока на кръв към съществените за бий се/бягай органи се увеличава – твоите дробове, твоите ръце, твоите крака.

Когато матката стане бяла и кръвта е изцедена оттам в отговор на хормоните на стреса, там няма какво да осигурява енергия за мускулите ѝ. Контракциите стават болезнени, непостоянни или спират напълно.

Неуловимия инстинкт

Друг път, гласът на инстинкта е много фин и лесно може да се пропусне или игнорира. Както и да е, резултатите са същите, ако инстинктът предупреждава жената да не ходи в болница, чрез неохотата ѝ да се качи в колата докато ражда или чрез нежеланието ѝ да излезе изпод душа, или да напусне дома си и тя игнорира това, нещата започват да вървят неправилно за естествения ход на родилния процес.

Майките – истински експерти в раждането, благодарение на инстинкта

Раждането е много интуитивен и първичен процес, през който минават майката и бебето.

Никой друг няма информацията, която майката и бебето притежават, тъй като това не се случва на някой друг. Това прави майката единствения истински АВТОРИТЕТЕН СПЕЦИАЛИСТ, присъстващ на раждането. Тя има достъп до информация, която никой, грижещ се за нея не може да има.

Тази информация може да не бъде споделена с логични и  смислени или приемливи думи и изречения. Може би тялото на майката изтласква бебето навън, защото му Е ВРЕМЕ и тя го знае и бебето го знае, но акушера решава, че не му е дошли времето, тъй като тя има едва 9 см разкритие и трябва да спре да напъва...

Жената може да не успее да обясни, че не тя напъва, а тялото ѝ и че тялото ѝ прави това за да разшири още повече маточната шийка и да придвижи бебето надолу по родовия канал. Тя може да не обясни, че това е правилно и е добре да прави това, което прави и че съпротивата може да доведе до проблеми при раждането.

Тъй като не е лесно да се обясняват причините защо една жена прави нещо инстинктивно и тъй като тя самата може съзнателно да не ОСЪЗНАВА тези причини – е лесно за медицинските лица да наложат авторитета си над раждащите жени, а на жените да го приемат.

Страхът да нямаш инстинкти

Някои жени се страхуват, че нямат връзка с вътрешното си аз, че не са много свързани с бременността си или с бебетата  в тях, и се притесняват, че няма да имат за водач инстинктите си или интуитивната си природа по време на раждането.
Този страх е неоснователен.

Ако се оставят раждащите жени да правят, каквото си искат, те просто правят това което им се струва правилно – ако са уморени и имат нужда да си починат от раждането, те си намират позиция, в която могат да релаксират достатъчно и дори да си откраднат малко сън.

Това е инстинктивно – нещо което може да не се случи в дом за раждане ако жената има симпатичен медицински персонал, който се върти около нея, предлагайки ѝ бягство под формата на лекарства или асистирано раждане, когато е най-уязвима.

Цялостната гледна точка!

Като цяло, жената открива, че прави неща, които подпомагат и облагодетелстват раждането, без съзнателно да го обмисля.
Тя няма НУЖДА да има причина или да може да обяснява какво точно прави. Не е нужно съзнателно да знае, какво прави и защо го прави. Тя просто се нуждае да може да го направи, тъй като ѝ идва да го направи или нейното тяло го иска.

В този ред на мисли, много проблеми при раждането често се избягват, ако то е оставено и уважено като естествен ритъм.

И пак в същия ред на мисли, случи ли се нещо извънредно, жената ще направи това което е необходимо, за да се справи – като жена, която усеща подтик да роди стояща с крака, подпряни на ваната...и ражда бебе със седалищно предлежание без усложнения или знание преди това, че бебето е било в тази позиция или че най-правилната позиция при седалищно раждане е точно изправената.

Повечето майки, не биха се протегнали инстинктивно да проверят за пъпната връв, освен ако не се окаже, че тя пречи по някакъв начин на слизането на бебо. Майките могат съзнателно да искат да я проверят тъй като при раждането на главичката, трявало вратлето да се провери за увита пъпна връв и „нещо“ да се направи, за да се помогне.

Докосването на пъпната връв, когато е увита около вратлето е нещо, което повечето медицински лица не могат да се спрат да не го направят – а с това дори и леко докосване, те непреднамерено и нехайно се намесват в преминаване от зависимост от пъпната връв към зависимостта от дробовете, или пък намесвайки се в стабилността на плацентата предизвикват кървене, което никога не би се появило ако пъпната връв е била оставена недокосната.

Раждането е инстинктивно.

Раждащата жена има родилен инстинкт.

Това е физиологичен механизъм, който предпазва и помага да се раждат бебета на Земята сигурно, безопасно и спокойно. Това е също механизъм, който предпазва и защитава майката.


източник http://www.purebirth-australia.com/pregnancy/preparing-for-birth.html

Bili-san  Страхотен превод
Приятно раждане ти пожелавам! С усмивка и много красиви моменти
Надявам се да споделиш след това една хубава история.

Are you a good candidate for a hospital birth?

Must not be scared of needles.

Must not be claustrophobic or uncomfortable in confined spaces.

Must be able to go for long periods of time without eating or drinking.

Must be happy to share a bathroom with others.

Must enjoy sleeping on a mattress covered with plastic.

Must not have a rebellious or questioning nature.

Must accept the possibility of contracting antibiotic-resistant infections.

Must be confident with caregivers who are overtired and overworked.

Must realize that a limited amount of time can be spent in a hospital room before it is needed for the next patient.

Must like and trust electronic equipment.

Must be comfortable with cesarean rate of 30%. (в Бг - 42% по официална статистика)

Must accept that the mood of the nurse on duty will be a large determinant of the birth outcome.

Must realize that someone you have never met before will likely receive your baby.

Must realize that the written birth plan will be ignored.

Must be willing to have fluorescent lights turned on at all hours.

Must be capable of birthing without making loud noises.

Must look good in a flimsy blue gown that is open up the back.

Must be willing to be a teaching subject for student doctors who are learning to do pelvic exams, surgeries, and suturing.

  от http://www.glorialemay.com/blog/

Този сайт е много интересен!
Не очаквах такава действителност в Канада....

живи и здрави!

Били-сан, страхотни преводи!!!
Чудесно, че вече може да се прочетат такива неща и на български. С твое позволение, бих предложила на Людмил да ги качи на сайта за домашно раждане.

Имам въпрос, малко оф-топик, но мисля, че тук е най-подходящо да го задам.

Интересувам се какви пренатални изследвания правихте? По-конкретно се интересувам дали майките, родили в къщи са правили нещо - ултразвук, биохимичен скрийнинг, фетална морфология, нюкал транслусенси тест, амниоцентеза, следене на шийката на матката за инкомпетентност и т.н.

Ами това което е описано не отговаря напълно на личните ми впечатления от раждането ми в Канада. Не мога да се съглася че те карат да лежиш върху найлон или пластмаса (чаршаф под теб със сигурност има), че не ти дават да пиеш (дори предварително ни бяха посъветвали да си носим плодови сокове за по време на раждането), че няма начин да намалиш осветлението. Да не говорим че са пропуснати някои много положителни моменти като например неоценимата помощ, която ти оказват при кърменето. Че имаш 24 часа в денонощието опитни хора, готови да ти се притекат на помощ в неочаквани ситуации. Няма да забравя как като държах безпомощно бебето си плачещо посред нощ до пълната гърда (бях с кърмачески стаж с 2 бебета), така се бях притеснила, сестрата като видя че то наистина не може да засуче, ме посъветва да дам другата гърда, бебето веднага засука, после ми донесе студен зелев лист за да се облекчи първата гърда. И това не беше единственият подобен случай. Не искам да агитирам за болничното раждане (в Канада, в България е съвсем друга работа), имам много сериозни забележки, та нали точно в болницата ми създадоха ситуацията (благодарение и на моята неосведоменост), при която секциото стана неизбежно... Просто искам да кажа че нещата не са бели и черни и в това отношение. Да не говорим че в моята ситуация например, с моето многолюдно и шумно семейство, ако искам да се уединя с мъжа си и да се концентрираме върху раждането, друг избор освен болницата просто нямам. И съм убедена, че ако преди раждането си бях направила домашното, т.е. се бях подготвила добре за това какво да искам и какво да отказвам (за което мисля че тази тема много ми помага), можех да сведа отрицателните моменти от болничното раждане до минимум. Надявам се да не е късно и тази есен пак да успея да го направя. Благодаря ви за всичко, момичета

Да допълня въпроса на Кюбит. Момичета, бихте ли си прекъснали бременността ако се окаже че бебето има аномалии, например монголоидизъм? Надявам се да не се изправям пред такава дилема, но е възможно.

heureuse, същия въпрос и мен ме интересува. Пропуснах да го задам.
Да допълня, че монголоидизъм е тризомия на 21-вата хромозома, т.нар. Даун синдром.

Да ви отговря, мили дами, на въпросите
Раждането вкъщи, особено неасистираното таков е свързано с друг тип разбиране за същността на живота и случващото се в него.
При това разбиране не са необходими изследвания в хода на бременността. Следи се единствено правилното хранене, добрата и пълноценна почивка, добро и подходящо физическо натоварване, спокойствието на майката, нейното щастие и общуването й с детето.
Възможните физически и психически аномалии при детето се считат за негов собствен избор. Така, майка, която реше да прекъсне бременността заради съмнения за пълноценността на бебето, дефакто му пречи да осъществи житейската мисия, която си е избрало. Детето може да бъде с много тежки аномалии, но в това друго разбиране за нещата, майката ще го обича и грижи за него спрямо различните му нужди и ще го пусне да направи своя избор, кога да напусне това измерение.
Но страховете на майката също могат да окажат негативно влияние върху правилното развитие на бебето. Именно затова е важно майката да е обградена със спокойствие, хармония и щастие.
Аз лично отказах всички тестове, включително УЗ. Правих само кръвни изследвания и урина. Първите понеже близо година преди това имах анемия, вторите - понеже нито ми костваха нещо, нито можеха да навредят на бебето - правих ги единствено за успокоението на ЖК. Никога през бременността не допуснах да ми правят вагинален преглед. Все пак имам 1 УЗ, но той беше по изключителното настояване на таткото, за да види пола 

Мег, както и Яна ти беше писала, ти си особена порода човек (с най-добри чувства към теб и с възхищение!).
Аз имам желание за домашно неасистирано раждане, особено след всички бъркания, викове, дирижирани напъни и пр., което изживях с първото си раждане. Но въпреки желанието ми и подготовката, която отсега правя малко по малко, не съм сигурна дали имам чисто духовна сила за такова раждане. По-скоро дори не сила, а достатъчно вяра.
Колкото за дете с увреждания, напълно споделям твоето виждане (след курса при Роси няма и как да е другояче), но не се чувствам уверена в себе си, че мога да бъда добър родител на едно такова дете и че мога да му помогна да си изпълни мисията в това измерение, както казваш.