Раждане вкъщи - 3

ChilliPepper, благодаря много за успокоителната информация!

ChilliPepper О, няма за какво да се извиняваш!  
Благодаря, че ни успокои!
Радваме се, че с rikk всичко е наред

Здравейте, момичета! 

ChilliPepper, паяжината се разпростира навсякъде, а? Честно казано не се сещам коя си, ама може да ми открехнеш на лични - тук или оттатък.

Аз досега се занимавах предимно с бебчо и със себе си и аха да седна да разкажа, бебчо искаше внимание, а пък и интернетът тия дни не е много редовен  .

Значи започнах да раждам в понеделник вечерта на 2/02. Някъде към 20ч контракциите вече бяха интензивни и доста по-различни от подготвителните, та разбрах, че е започнало вече. Освен това започна да ме дразни светлината и угасихме всички лампи, оставихме само няколко свещи, стана ми студено  , затворих прозорците, облякох се... Бях решила към 12 вечерта да започнем да пълним басейна, а междувременно готвихме, вечеряхме и въобще се занимавахме с разни обикновени неща, като аз постоянно повтарях като някаква мантра "бебчо идва" и си мислех все за това, особено по време на контракция.

По някое време се усещах, че вече изобщо не съм на тоя свят, ама да ви кажа честно в момента ми е трудно да си припомня точно по кое... Помня, че вечеряхме, после аз влизах постоянно под душа и си поливах кръста с топла вода, по някое време легнах, кървях (тапата падаше). По едно време се опитах да легна и да поспя/полежа и почти успях (за около половин час може би). След това започнах да ходя по голяма нужда и да повръщам. Контракциите се усилваха, а аз продължавах да повръщам и да си вземам душове, които доста ме облекчаваха, докато мъжът ми пълнеше басейна. Междувременно топлата вода в бойлера свърши  , ама той го беше предвидил и загряваше и допълваше. Влязох в басейна по някое време, но, честно казано, въпреки, че облекчаваше контракциите, не се чувствах особено добре там. Все пак поседях известно време, влизах излизах, кляках, сядах... Времето минаваше, но все още нищо съществено не се слувчаше. Усещах, че макар и моментът да наближава, още сме далеч. Не можех да пия вода, защото я повръщах веднага, което леко ме притесни... При поредното (и май последно) влизане в басейна, започнах да усещам напъни, но излязох от водата, реших да се поразходя. Вероятно това е бил моментът, в който бебето е "паднало" окончателно, защото през деня бях при лекарката ми, която каза, че бебето е "2/5" паднало.

Тук да направя една вметка за участието на мъжа ми в цялата работа... Аз мислех, че много ще имам нужда от него, обаче в действителност изобщо нямаше такова нещо. Той се стараеше много, правеше ми масажи и т.н., ама аз по едно време го игнорирах и ми беше все едно дали е там или не е... Няка си бях много вглъбена. Та по едно време той си легна, а аз продължих да се разхождам из къщи. Слънцето изгря, птичките запяха (а така ми се искаше да го родя по изгрев слънце!), контракциите се усилваха (но странно защо, не ми хрумна да ги засичам  ).

И така, не знам кога точно се изморих и очевидно спрях да си вярвам, но към обяд на следващия ден реших да отидем до болницата да ме видят, защото ми се струваше, че се обезводянвам, а не знаех докъде съм стигнала. Знаех, честествено, че след като отидем там, вероятността да не се върнем обратно е по-голяма... И така, написахме birth plan-a в движение, и се метнахме на колата. 

В този момент, за щастие, а и досега, не се чувствам разочарована, нито пък се обвинявам за нещо и съм сигурна, че в такъв момент човек взема правилни решения. Та в болницата не беше чак толкова зле Провериха ме - бях с 8см разкритие  и ме пратиха в една стая да си раждам. Беше много студено, но аз се пъхнах в банята, угасих лампата и общо взето не излязох повече оттам. Поливах се с вода, кляках ставах, и само една акушерка седеше дискретно в стаята, заедно с мъжа ми. Пробвах да пия вода на малки глътки и не повръщах.

Някъде към два часа акушерките се смениха, а аз започнах да усещам много силни напъни, които не оставяха никакво съмнение какво се случва. И тук започна интересното  Акушерката, която застъпи на смяна беше невероятна. Аз изобщо не исках никой да виждам или да чувам в този момент (а и въобще от началото на раждането), бях си оформила едно ъгълче в банята и се държах за едни дръжки по време на напъните, като се стараех да не напъвам, а в промеждутъците пиех вода на малки глътки и смучех зрънца сол (опасявах се, че от всичкото повръщане и обезводянване съм си нарушила електролитния баланс и ще ми откажат мускулите в някой момент). Та тази акушерка дойде при мен и не се отдели през цялото време, но тя просто знаеше във всеки момент точно какво трябва да направи. Дали ще ме пипне по кръста, ще каже нещо, ще предложи да сменя позата, ще ми сложи топло одеало на кръста, ще ми върже косата  ... беше като някакъв ангел    Беше ненатрапчива и същевременно изключително полезна. Аз пък не предполагах, че мога да викам така  Та, да не ви отегчавам... след около три часа напъване, които трябва да призная, че бяха доста изтощителни, накрая бебчо се роди с два напъна, които имах чувсвтото, че вече няма да издържа (не заради болката, а бях изтощена и ми трепереха краката, защото бях клекнала през повечето време), красив и прекрасен, и, както знаете, светът започна да изглежда по съвсем различен начин  Неприятното беше, че в момента на раждането, по сигнал, в стаята нахлу една лекарка, която естествено не ми беше прочела плана за раждане, написан на една дъска на стената с големи букви от първата акушерка, опита се да клампира пъпната връв веднага, та се посбихме  малко, ама я спрях, после се опита да ми бие каквобешетам за ускоряване на раждане на плацентата, ама вече беше разбрала накъде вървят нещата... изкарах я с два напъна 40мин след това, защото тя пак дойде да досажда и каза, че съм кървяла, което не беше вярно, в протокола пишеше, че съм загубила 200мл кръв...

Та така протече нашето раждане - не според планираното, но беше хубаво и не съжалявам. А сега по цял ден и нощ се кърмим и се гушкаме и се чудя как е възможно да е толкова красив 

И Ерика Баду е родила вкъщи.  


Ехааа, rikk, малкия човек е невероятен! Как се усмихва само!!! Със сигурност раждането е минало по най-добрия начин и той явно го знае и виж как се усмихва доволно, доволно! 

Rikk, синът ти е много красив, а усмивката му е невероятна! Още много сърца да стопля с присъствието си!

Историята ти е много хубава, а и доколкото разбирам, раждането е протекло без намеси, само с помощ. Радвам се за теб!  

rikk, страхотен разказ! 

Да е жив и здрав прекрасният ви син. Дълги години да ви радва.   

Rikk, страхотен разказ! Много се радвам, че всичко е протекло отлично, макар и не по план!

Малкия е прекресане! 

Rikk, честито! Браво на теб и на бебчо! Справили сте се чудесно. Много щастливи дни заедно!

Рикк, благодаря за разказа. Много приятно ми беше да го чета.
И аз искам да ме оставят на мира при раждането , затова напълно те разбирам за чувството на вглъбяване. Радвам се че си попаднала на акушерка човек и всичко е минало толкова добре. Честито пак!

Още снимчици няма да ни навредат

Уау! Какво прелестно бебе! Честито, rikk! 
Разказът ти напомня за раждането на моя позната германка, пак там по вашите земи. Дано има повече такива акушерки-ангелчета

rikk, поздравления! Ти заслужаваш такова хубаво раждане!    А малчо е прекрасен! Дано бъде много щастлив!

Хех, rikk, благодаря, че сподели с нас. Страхотно раждане!
Акушерката наистина е била много добра.
Както каза една акушерка, с която се срещах тук: "Знам, че трябва максимално да не преча"
Бебчето е много сладко Да ти е живо и здраво!

А как го кръстихте?

rikk, толкова е сладурест и усмихнат! Много хубава снимка. 
Благодаря и от мен за споделеното!   

rikk
 какво страхотно, усмихнато бебче сърцето разтапя

сега отивам, да чета за раждането

страхотен разказ - дано има повече такива нагели-акушерки

rikk, честито бебче! Много е сладичък!  
Разказът ти е много вълнуващ, въпреки че си била накрая в болницата, ето че всичко е протекло максимално по план. Всъщност и аз искам такъв план Трябва да има повече такива акушерки!