Не правете това в къщи, оставете го на нас - професионалистите в провала!

Да се "похваля" и аз с мойте провали - слабото ми място - козунаците.Де да знам защо все не ми се получават(единствено първият ми се получи като на начинаещ).Всичко си правя ТОЧНО по рецепта,не смея да екпериментирам,но не - не втасва.Слагам във фурната с нищожна надежда там да втаса,но пак не.Вадя някакво подобие на козунак,но можеш да си чупиш орехи с него.Най-лошото е че и кучетата не искат да го ядат  Правих кифлички - станаха страхотни,по същата рецепта правя козунак - поредният провал.Какво ли не пробвах - различни рецепти,няколко вида мая,сменях брашното,намалявах захарта - не и не.Изхвърлила съм за последните месеци около 7 "козунака" , но тъпо и упорито пак ще пробвам докато не му хвана цаката.

Аз затова не се и опитвам  , да не пускам такива теми и да не се тормозя ... просто си знам какъв ще е резултата .
Приела съм за себе си , че никога няма да мога да направя козунак или блатове за торта и така ... когато ми трябват си ги купувам 

цоцке,цоцке а пък аз толкова Щастлива да правя торта за 1вия рожден ден на син4ето.то бяха тежки времена ,купонна система ,безпари4ие,аз студентка,не съЩествуваха памперси,нямах пералня,висях по цял ден над легена,представи си го ако можеШ.та така наближава рождения ден ,голяма емоция .маслото скъпо,Ще се прави крема с маргарин ,вси4ко страхотно стана,аз доволна от себе си,4е малко майките вси4ки купуваха а пък на моето мом4енце аз сама съм си я правила.е... до тук добре вси4ки много я харесаха.тортата грамадна ,на руце я нося 4ак до фотото 4е да направим хубава снимка

http://nrdd.multiply.com/photos/album/8/TORTI#29

страхотно зай4е.разрязахме тортата,е да ама не.кой да про4ете 4е маргарина бил солен за сандви4и.никой не я яде,ама аз нали си оби4ам да рециклирам.като си заминаха гостите изрязох крема и трохите които оспях да спася си ги ядохме с детето заляти с кисел.
аз съЩо бих те посъветвала,за гости прави само изпробвани неЩа.и споооооооооооооко винаги има спасение

Торта за рожден ден на едно от децата. Но с кой акъл часове преди събитието решавам да я украся със сметанов спрей  Като я извадих от хладилника приличаше на Снежен човек на първа пролет 

И аз имам провал с торта.
Е, не такава сложна като на авторката.
Винаги правя торта с готови блатове и с заквасена сметана.
За имения ден на сина ми реших да направя с кремовете на Йоткер.
Като правя торта със заквасена сметана сиропирам блатовете, съответно и сега ги сиропирах. Е да, ама кремовете на Йоткер не са заквасена сметана.
Хубаво наквасих тортата, турих в хладилника да стегне. Хаха, да бе да.
Отварям по едно време - разпад. Падат парчета  от блата Ми то не торта, а попара.
Мъжът ми каза, че е като варненското свлачище. "Отрежеш" "парче" - в кавички, защото си пресипваш от тортата с лъжица в купичка. И там където е дупката от парчето се свличат блатове + крем.
Вкусно беше, но не беше торта.

И аз имам провали с торти, за това в последно време наблягам на готовите блатове и на сметаната, много плодове и шоколад и никакъв провал. Иначе скоро така изсуших едно свинско с гъби, че приличаше на подметка, но нейсе- мъжът е от добрите прасета.

Как Сийка,разбира се, много точно го е казала.Няма да забравя за един великден кравата на татко колко "сладкиши" мое производство изяде...татко тогава каза,че от празника кравата най е "намазала"... Добре,че леля ми имаше сладкарски цех по онова време,та се отсрамих пред кумовете...

Моите провали не са толкова цветущи,сещам се за една лазаня със спанак,която стана на подметка и баща ми още ме подиграва с нея.Но ще ви разкажа един смешен случай с моя приятелка и баба и(лека и пръст).
Започват двете да правят курабийки за Великден и естествено забъркват двойна доза,но вместо захар,в тестото слагат сол по погрешка.Опитали да го оправят със захар,ама не става.И решили да го изхвърлят,ама за да не се срамят,че съсипали толкова продукти,го заровили в градината И спокойно забъркали ново тесто,всичко точно.Да обаче след няколко часа това тесто започнало да се надига,втасвало си на спокойно под пръстта . Дошла си майката на моята приятелка и случайно забелязала,че нещо в градината се надига.Майсториците обаче тайно отишли,позатъпкали тестото с краката малко и така няколко пъти.Да,ама това тесто си втасва и превтасва,та накрая се наложило да си признаят.Всичко завършило с бурен смях естествено  

Моят провал също беше с козунак.
Направих добре миришеща тухла

Leo,стига да не се засегнеш- !По темата,ще ни идват гости и аз решавам да направя една кубинска манджа,която гостите обожават.С приготовленията добре,стягам се аз и започвам да въртя продуктите.всичко върви по план да момента в които тенджерата вече е  на котлона от 30минути и чувам ,че детето се е събудило.Отивам аз при него и започваме да си играем,след около още 40 ,усещам непоносима миризма на изгоряло !!!Като отивам в кухнята -ми тя и тенджерата всеки момент готова да "пламне" !Не знам с каква скорост съм действала ,за да я наготвя отново  !Гостите дойдеха но миризмата си беше останала

И аз съм в кюпа.Прави сте ,че едно нещо хиляда пъти да си го правил, точно като трябва да се представиш и то няма да стане.
Моя шеф отворен към света човека обича да организира интернешънал найтс. Той купува пиене, ние готвим нещо от нашенската си кухня.Първия път правих баница. Втория път поласкана от комплиментите за баницата, решавам да направя нещо по засукано и решавам шарлота. Много пъти съм я правила.
Цяла седмица обикалям полските магазини за желатин.Накрая в неделя намирам. Шарлотата трябва да е готова за понеделник вечер.
Почвам аз в неделя вечер да я правя.Първо брашното стана на бучки в млякото. Колкото и да разбивах, нищо не стана.Реших да не се ядосвам и изхвърлих всичко.Часът вече 10. Само Теско работи, отидох аз за нови продукти.
Направих сока от компот с желатина добавих и плодове и го сложих да замръзва.Почвам пак сместа.Този път стана.Часът вече 12  и аз реших,че желатиновия блат вече е по замръзнал.Почнах да прибавям останалата смес и тя натежа и потъна в желатина.Нито плодове останаха, нито ефект. Реших,че няма да правя друга шарлота. Те и без това не знаят как трябва да изглежда. Така и занесох. Нямаше вид и не останаха очаровани.Следващия път ще правя сърми.Там поне няма как да се изложа.

А не бъди сигурна  Солта и захарта си приличат 

Маме, Били, освежихте ми лошото неделно утро Откраднали са на девойчето-гадже чантата, документите и телефоните на двамата снощи в дискотека 

Провали много, съвършени няма, а тия дето ще ти кажат, че са перфектни - лъжат  Няма такъв филм.
Ама пък иначе няма да е интересно. Това с поводите е съвсем вярно - правя ли без повод - става страхотно. Наречено ли е 


На първо четене се сещам:

- РД на Жул, още на 2г. Шахматна торта правех по повод и без повод. Да, ама тогава просто се разложи встрани. Спрях да правя торти до преди 3 години.
- преди 2г - отивам на РД, но сложих зеле с пиле и ориз в тавата, с идеята, че докато стигна до училището ще е готово и ще прозвъня на Жул да изключи фурната /правила съм го често, справяше се детето/. На входа срещам бивш колега, говорим си, говорят вътре учителите, докато излизам отвън и мъж ми чака и пита "В къщи ли си отиваме". Е,звъннах на детето, но поръчах да не отваря фурната. Ако бях сама щях да метна тавата в боклука, но половинът изстърга колкото може, другото маза с препарати и спаси.....тавата.
- миналата пролет малко преди Великден. Ставам в 6,30 да събудя учениците а тръгвам към 8,15 за работа. Почти 2 часа, в които върша нещо. Слагам да сваря яйца, но малко преди 8. Вися до последно на компютъра и тръгвам на бегом. Синчето се прибира към 12,30 и звъни - цялата къща вони. Яйцата на въглени, всичко в боклука, но седмица мириса на препечено в къщи. От тогава на вътрешната страна на входната врата има надпис "Провери котлона"
- Миналат неделя правя катми. Нищо сложно. Но винаги мажа сача с жълтък. Този път чета тук там и решавам със сланина. Е, първата я стъргах от сача 10 мин, него изчегърках и е з а смяна.  Следващите си намах с жълтък-тръгна нормално.

Абе много имам.
Особено пък със забравяне на фурната. Преди 2 седмици с нож отлепих кората на мусаката, че да не се вижда.

На мен ми се случва точно когато искам да се представя пред някой, тогава да изживея пълен провал.
Само две торти са ми се получавали до сега за радост на мен и на хората, на които ги носих.

Имам една случка, за която сега се сещам:

Хубав ден, аз не работя, живеем при свекъра и свекървата. Майка ми ми е дала тиква, и аз решавам да правя тиквеник. Направих всичко както си е и дойде реда да добавя захар. Обаче свекърва ми не е много подредена, и няма надписи на бурканите. Вземам буркана и слагам отмерено количество.
След малко опитвам и изпитвам УЖАС--сложила съм сол вместо захар. Ами сега?
Тъпата ми главица измисли да сложи захар.....Видя ми се достатъчно сладко.
НАправих си вит тиквеник, изпече се превъсходно, имаше чудесен загар и слънчев вид. Но солта беше превзела всичко, захарта като че ли се беше изпарила.
Така и замина в кофата.

А колко пъти съм загаряла....ехеее. Имам навик преди да излизам да проверявам котлоните и фурната.

ако ще говорим за провали и аз започна,няма да ми стигнат някалко листа. Максимата ,че нещо и перфектно да си го правил 100 пъти ,ако е нарочено да стане ТОЗИ ПЪТ ,то просто не става -по закона на Мърфи. При мен нещата не стават,когато гостите не са ми от най любимите . Няма да забравя един обед с родителите на съпруга ми. Още от момента в който стана ясно ,че ще идват и никакви дребни хитрости от моя страна ,не успяха да отклонят намеренията им-получих екстрасистули и постоянни спазми в стомаха. Денят дойде ,реших да направя меню,което става винаги перфектно и се започна. Дребни подробности от рода на тези ,че като прецеждах спагетите ,обърнах съда в мивката и ги събирах от там ,бешамелът ми стана на буци и го правих 3 пъти ,не бяха нищо ,докато не започнах да правя десерта/да ме пита човек,защо не взех нещо готово/ тестото за сметановото руло стана нещо невероятно сухо-първия път. Вторият  стана недопечен и когато постигнах необходимото съвършенство и започнах крема,сметаната не бухна ,а се втечни....... ТЕ вече бяха в къщи и тъй като само този ,който  е виждал ОНЗИ поглед на свекърва ми би ме разбрал, няма смисъл да ви описвам ,как се чувствах докато мънках,че десерта ми е английски пандишпан със сос. Колкото и успехи в готварството да имам оттогава,всеки път ,при подходящ случай този обед ми се напомня ,сещате се от кого и винаги с истеричен смях след това....английски пандишпан..... Смея да добавя,че ТЯ не може и едни яйца да свари!