Анджи, много бих искала да ти помогна със съвет, но ти най-добре познаваш детето си и неговите възможности. Вече сте доста време заедно. Ако прецениш, че е по-добре да не избързвате - остави я с 5-годишните, ако пък мислиш че с малко помощ от твоя страна ще се справя в подготвителна група - запиши я там. Е, много ти помогнах, няма що, но само това мога да ти кажа.
- Публикувана: 10 фев. 2009, 16:12 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2009, 11:17 ч.
ПРОБЛЕМИ С 5 годишно осиновено дете
И аз да споделя от моя опит за раздаването на целувки и прегръдки на всеки ,който обърне внимание на нашата госпожица.Всъщност това се нарича "разстройство на привързаността" и ние работим над това.Сега се учим,че се целуват и прегръщат само близки хора,а госпожите,приятелите и останалите хора не. Липсвало и им е внимание и ласки много години/в нашия случай почти 7/ .Иначе бързо се научи да бъде учтива,да използва вълшебните думички,но има много думи от ежедневието,на които не им знаеше значението,но пита за всяко нещо.Пък първата книжка ,която " оцвети" е с черен молив./Това докато я бях оставила да я гледа батко и,а той играел на компютъра/Не беше никога оцветявала съответно,контурите въобще не бяха спазени.Моториката беше зле развита ,по -точно финната и добре,че успяхме да я отложим от първи клас и сега наваксваме в подготвителна група.Килограмите и бяха 14 при ръст 109 на 6 години и 9 мес.Сега след 4 мес. наддава като бебе-вече 17,800кг. и 112см .Всичко постигаме с много търпение ,гушкане и много взаимна обич.
Момичета, не мислите ли, че би било добре да спретнем една тема на тази тема, която евентуално да заковем - така хем кандидатите ще имат понятие какво ги очаква при взимане на по-голямо дете - не само дефицитите на детето, но и тези на майката /ако мога да ги нарека така/, хем човек като вземе детето, няма да се чувства така ужасен от собствените си реакции...
Всъщност тази тема май ще е най-важната и полезната. Какво се случва и какво не се случва през първата година на детето в къщи. Нещо такова. От какво да се страхуваме като родители и от какво не. Как майката приема себе си в новата си роля.Определено ще е от помощ за всички майки ...
Ами нещо такова, но да се набива на очи, че не става въпрос само за чувствата на детето, но и на майката. А и не е само първия месец, ами направо година.
ХМ, едни не си доспиват, а за други спането е ненужна досада...
Запалихте ме!
Сегаа..., ако ще е тема за спецификите при родителстване на осиновени по-големи деца би могло да си я кръстим така-ясно е за какво иде реч.
Ако ще нищим промените в деца и родители, провокирани от встъпване в новите житейски роли и отговорности... ето едно примерно предложение, което нахвърлих:
Тема: Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...
Представяне на темата:
И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…
Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…
Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...
***
Може пък и темата да бъде представена с горните цитати маркиращи инициирането и същността й!?
Изборът и следващите идейни предложения са Ваши!
Тема: Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...
Представяне на темата:
И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…
Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…
Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...
Анжи, със сигурност помощта от професионален логопед е от помощ.
Ако имаш възможност, това е хубаво за детето.
За съжаление аз спрях голямата ми дъщеря преди време, защото вече нямам физическа възможност да я водя, но си "откраднах" много методи на работа и гледам да ги използвам у дома.
Много важно е самите ние да се стараем да говорим отчетливо, ясно и правилно с децата.
Карай я да произнася трудните думички на провлачени срички, така им е много по-лесно. Още по-забавно им е, ако звучат даже напевно.
Потърси упражнения или съвети поне за упражнения, за специфичните звуци и го правете на игра вкъщи.
Аз използвам и времето в колата много пълноценно.
Докато карам или упражняваме думи, или пеем, или броим... няма как, време трябва да се краде.
Ще ти кажа едно.
На какъвто и специалист да я заведеш, работата с теб у дома си остава, но ти със сигурност си го знаеш.
Търпеливо и с много поощрения. Измисли някакви форми на награди. Много се радват на някакви изрязани картинки, например.
Всъщност, децата наваксват с бясна скорост. Но не бива да сравняваме с връстниците им, расли от рождението си в семейство.
Истината е една и вече всички осиновили по-големи дечица я знаем: не е никак лесно и е нужно колосално търпение.
Колкото по-голямо дете, толкова повече търпение, време и работа са нужни.
Опитаха се и на мен да ми кажат да отложа момичето ми.
Не съм съгласна.
Първо, децата не са глупави, а просто за кратко време се налага да попият толкова много впечатления и знания! И го правят!
А емоционалните им състояния, а адаптацията, а въпросите, а осъзнаването на действителността?
Деца, които за около две, три години, трябва да се справят с всичко това и да се изравнят с връстниците си, имат и ресурсите, и способностите да се справят чудесно в първи клас.
По-добре в среда, където заобикалящите ще я теглят напред, отколкото с комплекса, че е най-голямата в класа.
Че нали затова са и "изостанали", не е само заради липсата на ласки, а защото са стояли заедно с деца, предимно по-малки?
Предполагам, че повечето деца, дори и над 3 години са осиновени от ДМСГД? Нали?
Това е мое решение, обаче.
Просто споделям защо смятам така.
А за концентрацията и буйността, наистина не бива да бързаме с диагнозите, макар че, аз бях една от първите, които се побъркаха на тази тема. Дайте им време и ще видите, че се променят. Но време. Не месец, два. Нали все пак не са били месец, два в институцията?
Съгласна съм с това, че у нас практиката да се предлагат по-големи деца за осиновяване, без никаква подготовка на родителите е абсурдна!
И честно казано, смятам, че българката е уникално оправна и умна жена.
Ако имаш възможност, това е хубаво за детето.
За съжаление аз спрях голямата ми дъщеря преди време, защото вече нямам физическа възможност да я водя, но си "откраднах" много методи на работа и гледам да ги използвам у дома.
Много важно е самите ние да се стараем да говорим отчетливо, ясно и правилно с децата.
Карай я да произнася трудните думички на провлачени срички, така им е много по-лесно. Още по-забавно им е, ако звучат даже напевно.
Потърси упражнения или съвети поне за упражнения, за специфичните звуци и го правете на игра вкъщи.
Аз използвам и времето в колата много пълноценно.
Докато карам или упражняваме думи, или пеем, или броим... няма как, време трябва да се краде.
Ще ти кажа едно.
На какъвто и специалист да я заведеш, работата с теб у дома си остава, но ти със сигурност си го знаеш.
Търпеливо и с много поощрения. Измисли някакви форми на награди. Много се радват на някакви изрязани картинки, например.
Всъщност, децата наваксват с бясна скорост. Но не бива да сравняваме с връстниците им, расли от рождението си в семейство.
Истината е една и вече всички осиновили по-големи дечица я знаем: не е никак лесно и е нужно колосално търпение.
Колкото по-голямо дете, толкова повече търпение, време и работа са нужни.
Опитаха се и на мен да ми кажат да отложа момичето ми.
Не съм съгласна.
Първо, децата не са глупави, а просто за кратко време се налага да попият толкова много впечатления и знания! И го правят!
А емоционалните им състояния, а адаптацията, а въпросите, а осъзнаването на действителността?
Деца, които за около две, три години, трябва да се справят с всичко това и да се изравнят с връстниците си, имат и ресурсите, и способностите да се справят чудесно в първи клас.
По-добре в среда, където заобикалящите ще я теглят напред, отколкото с комплекса, че е най-голямата в класа.
Че нали затова са и "изостанали", не е само заради липсата на ласки, а защото са стояли заедно с деца, предимно по-малки?
Предполагам, че повечето деца, дори и над 3 години са осиновени от ДМСГД? Нали?
Това е мое решение, обаче.
Просто споделям защо смятам така.
А за концентрацията и буйността, наистина не бива да бързаме с диагнозите, макар че, аз бях една от първите, които се побъркаха на тази тема. Дайте им време и ще видите, че се променят. Но време. Не месец, два. Нали все пак не са били месец, два в институцията?
Съгласна съм с това, че у нас практиката да се предлагат по-големи деца за осиновяване, без никаква подготовка на родителите е абсурдна!
И честно казано, смятам, че българката е уникално оправна и умна жена.
В още един пост, че първия стана като слон...
Анжи, нека рисува! Много!
Всички деца обичат да драскат, да рисуват, да мацат.
Игра с пластелин, с обикновени бобени зърна. Правете някакви колажи с боб, леща, ориз. Голяма е, предполагам няма да си ги завре в носа!
Няма значение дали ти умееш и дали ще й се получи особено сполучливо. Да пипа, да рови, да развива ръчичките.
Почнахте ли да пишете лека полека?
Ако не, спокойно, ще видиш как ще те смае изведнъж! Моето момиче, както не можеше една точка и черта да направи, сега... пише ръкописно, от има няма два месеца!
Но над две години, тонове с хартия изписахме и изрисувахме.
Влез в Нашите Деца, там има теми със страхотни идеи как да се забавляват децата с креативни неща. Как можеш сама да си правиш пластелин! Всичко с подръчни неща.
Анжи, нека рисува! Много!
Всички деца обичат да драскат, да рисуват, да мацат.
Игра с пластелин, с обикновени бобени зърна. Правете някакви колажи с боб, леща, ориз. Голяма е, предполагам няма да си ги завре в носа!
Няма значение дали ти умееш и дали ще й се получи особено сполучливо. Да пипа, да рови, да развива ръчичките.
Почнахте ли да пишете лека полека?
Ако не, спокойно, ще видиш как ще те смае изведнъж! Моето момиче, както не можеше една точка и черта да направи, сега... пише ръкописно, от има няма два месеца!
Но над две години, тонове с хартия изписахме и изрисувахме.
Влез в Нашите Деца, там има теми със страхотни идеи как да се забавляват децата с креативни неща. Как можеш сама да си правиш пластелин! Всичко с подръчни неща.
И аз съм на мнение, че детето трябва да върви с връстниците си. Моето дете беше почти на две години и половина, когато тръгна на детска градина и знаеше 10 думи, които само аз разбирах, в общи линии беше буквално дошло от гората. Още първите седмици в детската градина се забеляза страхотен напредък, беше като огромен тласък напред. Знам, че разликата във възрастта е голяма и дете на две и половина не е като дете на пет, но определено вече съм на мнение, че за дете, живяло дълго в институция, специално по отношение на наваксването, общуването с връстници, отглеждани в семейството си от раждането си, е безценно. На мен този напредък много ми помогна в общуването с детето ми, защото започна да разбира думите, които му казвам и от там комуникацията ни се улесни много. Грижата в семейството трябва да си върви ръка за ръка с общуването с връстниците, расли в нормални условия.
Аз също имам момиченце на 6 години. Дойде в къщи на 4 г. и 7 месеца. Ами трудно е, много е трудно, и аз се оказах много неподготвена. Бяха минали месеци, когато схванах, че тя просто не ме е разбирала какво и говоря-не знаеше смисъла на елементарни думи. В началото, когато нещо не и изнасяше, изпадаше в страхотна ярост и ме наричаше : тъпанарко, простачко, мръсна циганьорко 
Все още от време на време ми иде да се гръмна, че не успявам да съм такава мама, каквато ми се иска. А все пак тя е второ осиновено дете в семейството. Но пък, са най-прекрасните дечица 
Все още от време на време ми иде да се гръмна, че не успявам да съм такава мама, каквато ми се иска. А все пак тя е второ осиновено дете в семейството. Но пък, са най-прекрасните дечица В началото, когато нещо не и изнасяше, изпадаше в страхотна ярост и ме наричаше : тъпанарко, простачко, мръсна циганьорко
Ох, Руми, душица! Знам че не е за смях, но ме върна назад. То пък все едно преди 10 години е било... само малко над две са, всъщност, но като я гледам как се е променила, сякаш наистина са 10! После викаме, не напредват... Друг път! Ние забравяме!
Дай, да те разсмея малко, че и другите.
Девойката Ирина, която на навършени 4 години, носеше дрешки за 2 годишно, дребна, крехка... кукличка, почти на говореше. Тук - таме някоя думичка, рядко разбираема.
Та все още сме съвсем пресни и детето си носи още "екстрите" от институцията.
Карам аз кола и возя нея и баба й.
Един ме засича ужасно и аз започвам да редя гневни думи, но съвсем цензурни.
Детето вече явно изпитва някакъв вид отношение и привързаност и като ме вижда ядосана, решително взима страната ми и силно и съвсем отчетливо извиква отзад: Еййй, пу*каааа! (извинете...)
Баба й, която не се скандализира лесно, си глътна езика...
Мисля ,че би било добре заглавието на темата да бъде"Родителстване на осиновени по големи деца" .
Тема:
Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...
Представяне на темата:
И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…
Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…
Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...
Може в тази тема да се обединят и другите подобни;
"Осиновеното дете в къщи-първи месец"
"Следосиновителна депресия"
Лично аз -нямах компютър и интернет в къщи,имаше/има/на работата .Започнах да ви чета когато си прибрахме детето в къщи,а и намаля работата ,че можех да седна зад компютъра.Само , че докато прочета не оставаше време за писане и споделяне,а и бях в следосиновителна треска.Благодарение на прочетеното споделено от вас осиновителките минали вече по този път, аз се оспокоих,че не само аз в този период съм объркана и бошуват противоречиви чувства.Дори се почуствах агресивна,не можех да позная себе си.Бяха ни казали ,че родителите му не живеят заедно и са лишени от родителски права .На делото бяха извикали и биологичните му родители,не знаех докато не влезнахме в съдебната зала .Съдийката ги пита те дали са съгласни с осиновяването -те казват "Не" тя" Защо не се погрижихте за тях?".Отсъди ,че ние ставаме осиновители.Пародия.Никой не ме беше предупредил ,че тях ще ги викат в съда.Почуствах се като престъпник,радоста ми секна.Три месеца почти всяка вечер плачех/тайно/и убеждавах себе си , че не съм престъпник .Изпитах и изпитвам страх какво ще му кажа някой ден .Адаптацията е не лек процес през който трябва да се мине ,но никой не ме подготви за това.
Ще бъде добре ако имат право осиновителите на платен отпуск 6 месеца.
Детето се адаптира по бързо от мен.
Девет месеца - сега сме съвсем други .ПО близки.
НЕ Е СТРАШНО ДА ОСИНОВИШ ПО ГОЛЯМО ДЕТЕ.казвам го на кандидат осиновителите ако прочетат тук.
Добре е ,че си правите срещи в София ,въвВарна. Ако има някой от Хасково ще се радвам да се видим.Мисля,че е добре децата да общуват ,а и ние да пием по едно кафе може и друго.Може да ми пишете .
Тема:
Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...
Представяне на темата:
И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…
Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…
Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...
Може в тази тема да се обединят и другите подобни;
"Осиновеното дете в къщи-първи месец"
"Следосиновителна депресия"
Лично аз -нямах компютър и интернет в къщи,имаше/има/на работата .Започнах да ви чета когато си прибрахме детето в къщи,а и намаля работата ,че можех да седна зад компютъра.Само , че докато прочета не оставаше време за писане и споделяне,а и бях в следосиновителна треска.Благодарение на прочетеното споделено от вас осиновителките минали вече по този път, аз се оспокоих,че не само аз в този период съм объркана и бошуват противоречиви чувства.Дори се почуствах агресивна,не можех да позная себе си.Бяха ни казали ,че родителите му не живеят заедно и са лишени от родителски права .На делото бяха извикали и биологичните му родители,не знаех докато не влезнахме в съдебната зала .Съдийката ги пита те дали са съгласни с осиновяването -те казват "Не" тя" Защо не се погрижихте за тях?".Отсъди ,че ние ставаме осиновители.Пародия.Никой не ме беше предупредил ,че тях ще ги викат в съда.Почуствах се като престъпник,радоста ми секна.Три месеца почти всяка вечер плачех/тайно/и убеждавах себе си , че не съм престъпник .Изпитах и изпитвам страх какво ще му кажа някой ден .Адаптацията е не лек процес през който трябва да се мине ,но никой не ме подготви за това.
Ще бъде добре ако имат право осиновителите на платен отпуск 6 месеца.
Детето се адаптира по бързо от мен.
Девет месеца - сега сме съвсем други .ПО близки.
НЕ Е СТРАШНО ДА ОСИНОВИШ ПО ГОЛЯМО ДЕТЕ.казвам го на кандидат осиновителите ако прочетат тук.
Добре е ,че си правите срещи в София ,въвВарна. Ако има някой от Хасково ще се радвам да се видим.Мисля,че е добре децата да общуват ,а и ние да пием по едно кафе може и друго.Може да ми пишете .
Може в тази тема да се обединят и другите подобни;
"Осиновеното дете в къщи-първи месец"
"Следосиновителна депресия"
някой да ми изрови линковете, както и на други подходящи разчепквани теми и ако речете оформям темата. Aист, това е линка към самият блог.
Извадих три линка, които са към статии, засягащи темата:
http://www.detstvomoe.org/archives/66
http://www.detstvomoe.org/archives/64
http://www.detstvomoe.org/archives/133
Ако са от полза...
Благодаря за помощта при селекцията на линковете. 
За мен така зададени темите продължават да са две- едната, касаеща поведенчески специфики на детето и изобщо на ситуацията в къщи, когато е мъничето е осиновено след по-продължителен престой в институция; а другата тема: разискваща емоционалните промени (или усещания), които родителите сварват в душите си...
Дебна за малко време и свежа мисъл за да формулирам и оформя темата(те)... Какво казвате заявители и четящи- да го правя ли?
За мен така зададени темите продължават да са две- едната, касаеща поведенчески специфики на детето и изобщо на ситуацията в къщи, когато е мъничето е осиновено след по-продължителен престой в институция; а другата тема: разискваща емоционалните промени (или усещания), които родителите сварват в душите си...
Дебна за малко време и свежа мисъл за да формулирам и оформя темата(те)... Какво казвате заявители и четящи- да го правя ли?