Аман от самоинициативи!!!

  • 7 002
  • 129
  •   1
Отговори
# 15
Аз пък мисля, че тази тема е пусната от Албенка. Стилът й е същия.
И аз така мисля. Като видя анонимен потребител потрепервам - това ми е от днес и ще ме държи дълго предполагам.   animal085

# 16
  • София
  • Мнения: 2 040
Аз пък мисля, че тази тема е пусната от Албенка. Стилът й е същия.
И аз така мисля. Като видя анонимен потребител потрепервам - това ми е от днес и ще ме държи дълго предполагам.   animal085

С какво е известна таз Албенка, вече няколко пъти засичам да я споменавате. Някаква култова тема ли е имало?


# 17
  • Мнения: 494
Мда,опуснала си!
То и аз де.Наложи ми се да изляза:бяха на пета страница. Като се върнах,бяха стигнали 25 и темата беше заключена. Почнах да я чета и я изтриха.

Ню,ако не ти прозвучи много нагло разбира се,би ли ми написала на лични едно кратко резюме  bouquet

А по тази тема: Разбрах ти мотивите и терзанията ти и че скоро ше има разрешение на проблема и т.н.  О.К. само дето не разбрах дотогава,как можем ние да ти помогнем?

# 18
  • Мнения: 12 665
Разбирам те. Но наистина единственото решение е да си вземеш детето. Дотогава не се ядосвай и преглътни. Жената не е виновна, виновен е бившият ти, но явно не му пука.

# 19
  • Мнения: 1 447
Единственият виновен в случая е съпруга ти.Вземи и поговори с него.Жената според мен няма вина,тя просто върши задълженията на бившият ти.

# 20
Разбирам те. Но наистина единственото решение е да си вземеш детето. Дотогава не се ядосвай и преглътни. Жената не е виновна, виновен е бившият ти, но явно не му пука.
Не съм казвала,че жената ми е виновна. Просто,след като се разбра,че бащата прехвърля на нея задълженията си, и казах,че очаквам при друг такъв случай да не го прави повече,а да накара детето да ми се обади,щом тя не желае лично да го прави.Обаче,познавайки характера на бившият,знам,че тя се страхува от раздори с него,ако му се противопостави и каже-майката трябва да знае,помолила ме е през главата и да не правя нищо.Аз не живея с идеята да им всявам раздори в къщата, дори за да не им се мяркам много пред очите помолих бившият за споменатото направление-просто и ясно го помолих-вземи направление, дай го на детето(то не е чак толкова малко) и ми звънни да го заведа...ама той не се съобразява с ничие друго становище по даден въпрос.Е трябва ли аз да мисля за техният семеен мир и да оставям да се създава впечатлението,че съм безхаберна майка?!Обвиниха ме в ревност,в неблагодарност...за каквото смятам,че трябва да съм благодарна,съм благодарна, но не мога да благодаря за "услуга",за която не съм молила.Казах  вече, че жилищният проблем ми е разрешен вече и детето ще си бъде пак при мен, но не мисля,че е добре за него по средата на годината пак да сменя училището,така,че ще изкара уч.година там,каквото и да става.
  Мъчно ми е,че се погледна на въпроса чисто клюкарски и повечето пишещи се нахвърлиха-защо ти гледат детето.Когато е имало нужда от непрекъснати грижи,съм си го гледала,съвсем сама при това(нямам родители),бащата първите две години след развода рядко се възползваше от правото си на виждане с него,а му предоставих най-разширен режим,въпреки,че адвоката ми ме съветваше друго.Не съм настройвала детето,напротив, обяснявах му,че баща му е зает с работа и когато се поосвободи,ще компенсира.Е,когато ми възникна жилищният проблем и попитах бившият ще се погрижи ли за няколко месеца,той прие и аз реших,че ще се възползва от възможността да бъде повече време с детето си.Дадох му шанс да бъде добър баща,но той,изглежда, не взе детето за това,а за да парадира как съм неспособна да се оправям в живота.А това не беше единственият изход от ситуацията,но детето прие точно този с радост-да поживее повечко с баща си...
  Жалко,че ме оприличавате с Албенка,и то потребителки,в чийто нюх към пързалки не съм се съмнявала...

# 21
  • Мнения: 187
Ти се изнерви от коментарите.Не се ядосвай, но просто наистина изглежда малко неблагодарно към сегашната му жена. После, наистина не е странно ,че тя държи на решенията на мъжа си-в крайна сметка живее с него и с него се съобразява. Единственият ти проблем според мен е съпруга ти. И друго-защо мислиш, че той се е променил и си очаквала, че нещата ще са така, както си очаквала -да е бащата, който ти искаш?. Затова си мисля, че правилното в случая е е да преглътнеш някои действия, за които си зависима от тях. И когато вече си стъпила на крака, ще правиш нещата по твоя начин. Интересно ми е на колко години е детенцето ти

# 22
  • Мнения: 1 849
Аз все си мисля, че никоя нормална майка няма да остави детето си някъде където знае, че не е добре за него, дори и за няколко месеца. И изказвания от рода "жилищния ми проблем е решен но няма да сменя училището за нищо на света" ми се струва повече инат от колкото, че мислиш за доброто на детето. Децата обикновено имат проблеми в училище, когато имат проблеми в семейството си...Възможно е постоянните интриги между вас да се отразяват негативно на него. И лично аз бих предпочела детето ми да мръзне и да живее в лоши условия от колкото да е заложник на интриги и разправии.
Всъщност какво очакваш от темата? Да ти кажем как да натриеш носа на новата съпруга и на бившия ти... Жената се е погрижила за детето, много малко жени се грижат за доведените им деца... Но ти отново го избиваш на гордост... Ми няма начин..

# 23
  • София
  • Мнения: 11 708
На твое място,веднага бих си прибрала детето,още преди края на учебната година.Чудесно е че детето има контакт с бащата,но не знаеш кога този факт може да се обърне срещу теб.

# 24
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Аман от кисели анонимки! Щом си поверила детето на грижите на друго семейство, нямаш право да вдигаш скандали и да мрънкаш, а още по-малко да изискваш това или онова. Явно за детето се полагат необходимите грижи, а това, че ти чувстваш, че ти се изземват майчинските функции си е съвсем отделна тема на разговор. Струва ми се, че все още искаш да си част от живота на бившия си мъж и за това използваш детето. Това си е лично твой бизнес, но не обвинявай настоящата съпруга, че поема грижите за твоето дете, които ти доброволно си отстъпила.

# 25
  • гр.София
  • Мнения: 380
Трудно е да се даде "работещ" съвет в тази ситуация. Разбираемо, че се ядосваш на бившия си съпруг, разбираема е дори ревността, която изпитваш към втората съпруга. Но и аз мисля, че тя няма вина. Най-вероятно ситуацията и за нея не е от най-приятните. Освен да се присъединя към по-горните мнения-най-доброто е да прибереш детето при себе си. Като малка за една зима ми се наложи да живея при баба си и дядо си-наистина беше за добро, баща ми беше военен и го преместиха да служи в град близо до София и ми се налагаше всеки ден да пътувам с междуградски автобус до училище. Бях при баба си и дядо си, които се грижеха чудесно за мен, но въпреки това родителите ми много ми липсваха. За едно дете битовите условия са без значение, когато е с мама. Ако наистина няма как да го прибереш в момента, поне се постарай да не се ядосваш-приеми, че положението е временно.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Ситуацията е гадна, но и ти си направила своя избор. Явно трябва да направиш нов - или си вземаш детето, или се примиряваш. Хубаво даваш пример с майка си, но майкати е майка и на сестра ти, а не новата съпруга на бившия ти. Няма как някой друг да е поел ежедневните грижи за детето и да очакваш да се консултира с теб за всичко. И не зная с какъв акъл си очаквала мъжът ти да се грижи за детето щом и преди не е бил от особено грижовните. Чудя се и на новата му жена как се е съгласила да гледа още едно дете, защото това си е голяма отговорност и грижа. Разбирам, че те е яд, но нещата с гледането на деца не могат да са половинчати. Който гледа детето той носи отговорност, независимо какво пише в документите.

# 27
  • Мнения: 6 604
Вина да те нападат пишещите тук имаш  ти. Такава откъслечна информация даваш. НА мен все още ми е трудно да разбера напълно положението ти и причините ,довели до това положение. Щом си си решила проблема с жилището,взимай си детето и престани да го поставяш между чука и наковалнята. По оскъдното инфо,което даваш детето е поне на 10-тина години,според мен. И на 7 да е -пак е достатъчно голямо да разбира. Помислила ли си как се чувства то?
За един срок все ще намерите начин да се справите с пътуването. НЕ казваш и какви са проблемите му в училище. Може би и за него ще е по-добре да смени обстановката. Естествено ти си знаеш най-добре.
И още веднъж-щом търсиш съвет тук трябва да си подготвена за всякакви мнения.
Успех каквото и решение да вземеш

# 28
  • Мнения: X
"............. който не иска да свърши нещо си намира оправдания......." - това е според мен. Извинявай, но нищо няма да ме спре да си прибера детето. И доколкото разбирам не е съвсем малко, че да не може да пътува няколко месеца до училище. Аз живея в отдалечен квартал, а училищата на децата ми са доста далеч - от първи клас пътуват и то с градски транспорт още от втория срок на първи клас започнаха да си пътуват сами само когато са втора смяна задължително ги посрещахме пред училище и особено зимата като е още тъмно, но през другото време си пътуваха. Не казвам, че няма притеснения и телефоните постоянно се въртяха, но............. Като имаш претенции редно е да намериш начинв да се справиш. Това е. Успех!

# 29
  • Мнения: 12 665
Има подфорум Родители отглеждащи сами децата си. Мисля, че там ще те разберат. Тук са все идеални и безпогрешни.

Общи условия

Активация на акаунт