Общуване със собствената националност

Много относително е доколко общуването само с твои си ще ти попречи в интеграцията.
Имам пример с една българка тук в същия град - така и не можа да се интегрира като хората, просто защото не знае как. Типично по български другите са и виновни за неуспехите, за липсата на пари, за липсата на деца и тн.
Не контактува с българи - нямала време от работа. Но няма време и курс за езика да изкара. Вече 15 г е тук.
Обратен пример - приятелката ми, живее в съседния град. От 6 г. е тук, научи сама езика, рядко контактува с други българи, пак поради липсата на време, но поддържа контакти с местните и те я имат за много добре интегрирана и е в приятелски отношения с много от тях.
За мен всичко е в главата.Или искаш, или не искаш и биваш изхвърлен от лодката.

 

Kalinka според мен това заключение е малко едностранно. Не мисля че общуването сьс сьнародници, води до подобни ограничения. Всичко си зависи от нашите индивидуални избори и стремежи. Минервата го е казала много добре, найстина сьбиранията с други бьлгари, особенно с такива с които си допадаш, не могат да се сравнят с междуародните ( така да се каже). Обаче това  не е никаква пречка да се развиваме в посоката която си искаме. Според мен хората които описваш са направили сьзнателен избор да се заобиколени само от сьнародници, защото е доста по-спокойно и стреса от непознатото го няма. Много е по-лесно да си говориш на родния език, от колкото да попадаш в неудобна ситуация, като тази да не разбираш какво те питат или да не можеш да се изразиш. И понеже хората сме социални животни, не може да се изолираме от света, предпочитаме да сме заобиколени с хора, които ни дават чуство за принадлежност. Например в Канада има хора, които са напьлно интегрирани, чустват се добре в страната, имат стабилни работи, гонят кариера...и хора като тези които описа. Контактите с пьрвите в никакьв случей няма да те доведе до подобна изолация и пак ще си заобиколен с бьлгари. Така че, както вече го казах, всичко си зависи от нашия избор и амбиции.

Първата ми асоциация на думата общуване беше за хората, скоито прекарвам свободното си, лично време-гости, излизане. Те са почти само българи. Общуването с тях не само , че не ми вреди, но и е важно за моето равновесие. Зависи какво прави човек в останалото време. Аз например по цял ден съм на работа, само с местни, езика говорех още преди да дойда, понякога дори не разбират , че съм чужденка(е, само в първия момент,де ) така, че не мисля, че общуването с българи ми е навредило. Важно е правилното дозиране на различните "общувания"и ясното съзнание, че нямаме друг избор освен да се "интегрираме"

Два пъти в годината ходя в културният ни център,ина4е си имам 2 приятелки с които от времена време се срещаме.Ина4е си общувам с местните-езика разговорният сама нау4их-на ниво ,4е по говор или неме разли4ават или пък ме мислят за представителка на едно малцинство със славянски корени-поради и доста светлият ми  свят.Интегрирах се добре-за което трябва да благодаря до някъде на мъжо-каза,4е ще живеем у  свеки ,без сателит -докато не проговоря нормален разбирем език,после веднъж ме заведе до университета- и ме пусна сама да си оправям документите за записване-а ако знаете тук каква бюрокрация е,оказа се 4е трябва  да обиколя половината град за да събера вси4ко необходимо

Мисля, че го бях писала и някъде другаде във форума, но в Канада хората предимно си общуват по националности (може би защото общностите са големи и е емигрантска държава).

Калинка, като твоя братовчед са хиляди българи в Канада (не казвам, че е лошо). Идват тук, порсещат ги българи, помагат им в началото, събират се заедно, децата им си играят заедно, приятелски семейства обикалят региона и си ходят много често по гости. Това според мен в началото е много полезно - може да се научат много жизнено важни неща, които ти сам или ще ти отнеме много време да научиш, или въобще няма да ги научиш. Отделно и другите неща, които сте споменали - комуникиране на български език за неща, които ние българите си знаем - по този начин сближаването става много много бързо, а и почти всички тук сме без роднини и стари приятели от БГ и на всеки му е приятно това общуване. Това е положителната страна на комуникацията с българи.

Отрицателната страна - ако не знаеш езика и като дойдеш говориш предимно на български затруднява ученето на местния език, попадаш в една среда, която на моменти те отклонява от целите ти (понякога те дърпа надолу) и ти забравяш какво си искал да постигнеш (получава се ефектът на "жабата във вряща вода"). Хората са различни - на едни им е достатъчно само да имат някаква работа и да имат достатъчно пари, за да не се лишават от нищо, не искат да учат, не искат или е много трудно да работят, това което са работили в България. Ако попаднеш в такава среда, процесът на интеграция тук се случва или много късно или въобще не се случва (хората се връщат в България или пък местните навици им остават завинаги чужди). Също така съм забелязала, че тук като се съберат много българи на едно място и ВИНАГИ се стига до темата Канада срещу България и се започват едни спорове в полза на България (явно от носталгията хората си спомнят само добрите неща за родината). На тази тема много се ядосвам, като не им харесва, защо живеят тук тогава и само мрънкат!!!

Докато живеехме в САЩ не беше така - там общувахме с всякакви народности - американци, българи, руснаци, поляци, чехи, словаци и лично на мен това ми харесваше.

 

И да си допълня поста, който прекъснах по-рано днес.

Да, събираmе се с българии - mи наШи сmе си, mанталитет, кеф, сmееm се на едни и същи лафове дет' се вика  .

Не ни е проблеm и да се срещаmе с mестни (не сmе расисти дет'се вика  ), канят ни хората - не се дърпаmе, нищо, че ще ни гонят рано  . Напоследък ние си ги избираmе по езиков признак - англофони, че да  си усъвърШенстваm инглиШа 

На работата - общуваmе с mестни (благородството, а и потоmството задължава  ), след работа понякога пийваmе по една бира, с 'mестни', плюеmе Шефа и политиците, проблеm няmа, спори ни! Аз лично иmаm две колежки българки, понякога обадваmе заедно, но не винаги, т.е. националността не винаги е еднозначна на приятелство в работна среда.

За тези, които няmат желание, способност и капацитет да напуснат сигурността на родната реч и mанталитет....ще запазя mинутка mълчание , изборът си е техен, последствията -също. Сещаm се за една позната, живееща в характерен иmигрантски квартал в Mонреал, която не спираШе да mрънка, че и е скучно и затъпява тук, а на поканата mи да пиеm кафе в центъра отговори - ''Mи то-о-о, нали трябва mетро де се взеmа....'' , баси сложното!

Минерва-напомни ми за едно семейство българи тук-той е тук от 3 години,тя от 2,а от тази  взеха  и детето-дума арабски не знаят,с никой не се срещат-защото познавали само квартала в който са и то само около дома и работата им-няколко пъти ги каних на събирания в центъра или пък да излезем-отговора беше,4е не могат  да се оправят-въпреки,4е обръщалото на моите и на техните микробуси е едно и също.Така 4е вси4ко си е въпрос на нагласа-най странното е 4е ни с4ита нас ,останалите живеещи тук за задължени да им помагаме

Години наред търсех контакти с българи като извинение пред себе си да седна и да науча немски. Без бой си го признавам.  Започнах работа, в която се изискваше ако не перфектен немски, то достатъчно добър. Беше ми ужасно трудно. Учех в къщи изреченията наизуст, само и само на другия ден да мога да ги "издекламирам" в "уж" свободен разговор. Трябваше ми около половин година да вляза в крачка. За тази половин година обаче направих огромна крачка в езика. Неволята учела, казват...
P.С. А българите съм ги свела до минимум. Чели сте ми неволите из форума... 

dtti, а иmа ли голяmа бг-общност таm при вас?

А за задължението за взаиmопоmощ, последната дуmа все пак е на поmагащия 
Ние лично поmагаmе с кеф, но и в раmките на възmожностите си...това mай mалко офф дойде, сори за което.

arrows, споmняm си нещо от твоите патила.

Добре де, някой от тези които твърдят Че изолацията само в общество на сънародници не създава проблем, ще ми обясни ли как тоЧно се уЧи местния език в такива условия.  Наблюденията които имам върху доста хора е Че ако се ограниЧат в общуването само до собствената си националност, езика не се науЧава никога. Идват тука, не знаят 1 дума, записват се първонаЧално ентусиазирано на някакви интеграционни курсове, общуват си само със сънародници, дори и да науЧат нещо на курса не го практикуват и след няколко месеца се отказват и от курса защото виждат Че някак си могат да преживяват и без местния език. Без език, обаЧе тук можеш да си намериш работа само ако си доста квалифициран и то в определени области. (Но пак трябва поне английски да се говори и такива хора обикновено идват така или инаЧе с подсигурена работа.) Или и в това не виждате проблем? Така имах една ЧистаЧка, която след като беше живяла тука доста години не можеше да обели и една дума немски. Жената си общуваше само с българи, веЧер си пускаше шоуто на Слави, нямаше нужда от немски, не знаеше нищо за живота тук. Единственият и проблем беше Че и беше много трудно да си намери работа, защото можеше да работи само при българи. Какво тогава може да се работи без местния език, след като и за ЧистаЧка и трябваше? Или живот от социални помощи, но пък затворен само сред българи ви се струва алтернатива?

Моето мнение е, че крайностите, самоизолация или "асимилация", не са пътя към интеграция в едно ново общество.

Трудно е да се намери баланса, но не е невъзможно да се съчетават две култури, без едната да изключва другата. На мене лично четенето на българска литература, разговори с добри български приятели и дори гледането на българска телевизия(да почертая- от самото начало на живота ми извън BG) не ми попречи да науча езика, нито е пречка за социалния ми живот тук. Повтарям се- въпрос на мотивация, а вероятно и на това, че различните хора имаме различна "потребност от спомени".

Примери за лоша интеграция на сънародници и аз имам, но аз не съжалявам тези хора, защото това е съзнателният избор на зрели хора.

Много етрудно, за незначещите езика да контактуват със местните, това е факт. В тези случаи, разбирам че имат нужда първо от помощ от сънародниците си и са някак си в затворен кръг. Но ако хората са умни и искат да се интегрират, курсове за езика има, стига само да пожелаят да ги посещават. За мен много важно е, когато отидем да живеем в една държава и искаме правата си в нея, искаме децата ни също да растат в нея, да сме любопитни да я опознаем, да възприемем местните привички (когато общуваме с местните), да се научим да говорим правилно, просто от уважение към нацията, от благодарност, че са ни приели.
Аз общувам с българи, но с малко. Рядко се срещат хора, които наистина да ми допадат. Но, когато намеря такива ми доставя удоволствие да се срещаме и мисля, че и за децата е добре да слушат български, да знаят поне че служи за нещо и този език 

Като цяло съм съгласна с теб. само дето езикът и дипломите не са гаранция за намирането на работа и аз съм жив пример, какво като го говоря и разбирам кажи-речи перфектно ?
Но наистина, такива, като гореспоменатите не бих искала да ги срещам.

МaНЕВрата само в Дамаск и околия омъжените сме над 70,има и други които работят тук в разли4ни отрасли,в другите градове също има българи-но за там колко са като брой нямам инфо-а ако добавиш и децата от тези бракове пове4ето ве4е имат и собствени деца-ставаме доста .Сирия признава 2ното гражданство