На съпруга ми чужденец с любов!

zdravei noia, mislia che i az mnogo dobre te razbiram.  moiat priyatel sushto e chujdenets, i sushto me poburkva na tema "positivno mislene"!  kogato sum bolna se opitva da mi suchuvstva, no mi kazva che ne triabva da poluchavam spetsialno vnimanie zashtoto sum bolna. kogato imam emotsionalen problem, samo povtaria che niama za kakvo da analiziram situatsiyata, i da se samosujaliavam i t.n. - vajnoto da e predpriemam deistivie! (tsitat: nie ne sme victims, nie sme ti tezi koito upravliavame situatsiyata).

doniakude te sa pravi - moje bi nie v bulgaria prekaleno mnogo sme sviknali da se oplakvame ot situatsiyata si i ot vsichko. ot druga strana chesto se iadosvam, zashtoto iskam pone malko suchuvstvie predi da chuya lektsiyata za pozitivnost.  iavno ima na kakvo da se nauchim ot tiah, no az vse osthe se opitvam da "se naucha" da se spraviam s takiva situatsii. vse pak mislia che ako prekaliavat, triabva da im se kaje. (no e trudno, bez da se vliza v konflict) vse pak v tvoyata situatsiya, ti ne si vinovna che detsata sa bolni, nito puk izglejda che se oplakvash vseki den.

Моля те да не се засягаш, споделям това, което ми мина първо през акъла. Говоря за типа характер, а не лично за твоя мъж (не бих и могла, не го познавам), аз как бих го приела от моя гледна точка, донякъде сравнявайки го и с моя мъж.

Тук за мен е ключовата дума - състрадателен.
Според мен той не е. Мен лично това, което изисква мъжът ти "винаги да си супер екселент" по-скоро би ме натоварвало адски много. 3а мен това си е някаква форма егоизъм - та той не търпи друго положение и не може да "handle" и толерира друго психическо състояние. 

Казах ти, че го сравнявам с моя мъж, ето какво имам предвид.
Принципно бих могла да опиша мъжа си със същите качества, с които ти си описала твоя
И ние с мъжа ми се чуваме по няколко пъти на ден, единствената разлика е в това, че (пак от моя гледна точка) мъжът ми приема истината такава, каквато е. Т.е. като ме пита как съм - аз казвам това, което ми е на душата. И тогава получавам състрадание (ако не се чувствам добре, напр.).
По-горе казах, че това е форма на егоизъм - да, защото щом той не може да влезне в положението ми, а непрекъснато ме пита как съм... то защо непрекъснато ме пита?  Да си пише актив ли? Или да върви лаф? Фактът, че той не приема един кофти отговор като алтернатива - това си е егоизъм за мен. 
Нищо против позитивното мислене - напротив! Аз съм на мнение, че положителното настроение те зарежда с много енергия, но животът не е само бял  - има и сиви, има и черни моменти. И точно това го прави толкова сладък и ценен - именно на фона на тъмните нюанси изпъкват светлите! 
Надявам се дечицата ви скоро да се оправят и да прекарате незаменими моменти в Америка! 

Мъжа ми е чужденец, но като му кажа, че нещо ме боли веднага пита "Как да ти помогна?", или "Мога ли да направя нещо за теб". Ако има нещо с бебето пита ме  "Какво ще правим". Ей така реагира като съм болна.

За сметка на това обче съм израстнала в семейство, в което ми се караха като съм болна  Така изкарваха нещата, че все ме навикваха как съм могла да си позволя (да допусна) да се разболея. Много кофти чувство е, когато някои ти се кара, че си болен

Geminarius,аз също си мисля,че има известна доза егоизъм,напълно споделям мнението ти и нарочно написах състрадателен,защото действително е такъв,колкото и парадоксално да звучи.Ето,затова нямам обяснение.

Bambi,напълно те разбирам,защото родителите ми са лекари и винаги когато съм била болна,майка ми първо ми се  караше,че аз съм била виновна и как съм го допуснала и чак след това започваше да проявява съчувствие.И според мен това е също от страх и прекалена загриженост.Но така мисля сега, а тогава ми беше много гадно.

ЗаЩо ли ми напомня и за моето детство 

На мен майка ми ми се караше като кашлях нощем, все едно нарочно кашлям, а пък тя ставаше сутрин в 4ч за работа и мен всеки път ме беше страх от разболяване

Аз си мисля че всички майки така правят
Поне моята все ми казваше - Само да те видя да ми си разболееш, какъв бой те чака , а после като се тръшна само трепери край мен

Според мен мъжът ти наистина се притеснява и може би прекалено много те обича и просто го е страх негативното мислене и настроение да не би наистина да донесе беда и да ти/ви се случи нещо лошо. Нали има една приказка "да не става това, което една майка си го мисли" - нещо от този род.

Има хора, които са преживявали някаква голяма травма (понякога и здравословна), които са успели да се преборят с нея, но виждайки че човек няма никаква власт над живота и съдбата си, да се опитват да излъжат лошото в живота, затова се вкопчват само в хубавото. Не знам дали съм много ясна? 

Някои мъже пък някъде дълбоко в душата си винаги си остават деца и действително изпадат в паника, ако нещата излезнат от контрол (техния контрол), ако видят, че са безсилни в дадена ситуация.
Други пък заемат много важни постове, работата им е много напрегната, свързана с големи отговорности... и мъжът е свикнал да намира решение във всяка трудна ситуация. И хоп - детето е болно, ерго той се панира, става раздразнителен и понеже в природата му е да предприеме нещо - хоп! няма Америка 

Момичетата вече са ти казали, аз също виждам, че е така - мъжът винаги предлага решение на даден проблем, ако жената помрънка.
Ако например жената се оплаква от работата си, тя търси може би само малко съчувствие или просто някого, с когото да сподели и да й олекне.
Мъжът пък би отсякъл "намери си друга работа". Проблем солвд И той се чувства могъщ и велик 

Ти го познаваш най-добре и след като не сте женени от вчера, мисля, че е време да му кажеш как се чувстваш. Ми то си е напрежение човек само позитивно да мисли. Бъди малко егоист, сложи себе си на преден план, сподели с него всичко, което те вълнува. Би трябвало да те разбере.
Ти ще усетиш той пък защо така реагира, затова може би е добре в началото внимателно да му поднесеш информацията - да не се притесни пак
Обърни му внимание, че ако мрънваш за нещо, то това не е защото си в безизходица 

Джеми,много то4но написано 
Мъжът ми оби4а да казва " Не ми повтаряй,4е има проблем а ми дай алтернативи за реШаването му" 

И на мен никой не ми се е карал, като съм болна, напротив! Направо ме учудихте с вашите изказвания. Когато бях болна се грижеха за мен. Аз сега се опитвам да правя същото за Изабела. Искам да и покажа, че може да разчита на мен, ако е болна и се старая да и разнообразя часовете, прекарани в леглото. Добре, че рядко се разболява. (да чукна на дърво). Няколко вечери миналата година например тя кашляше доста и понеже ме бяха изплашили за възможна астма аз спах една нощ на земята до леглото и, но на следващата вечер "поумнях" и се усетих, че имаме още 2 спални.  Двечките се скрихме в гостната и цяла нощ гледахме филмчета, докато накрая тя заспа.

Аз сега съм болна и от от вчера си мисля колко много ми липсва майка ми! Независимо, че съпругът ми ме обича и се старае да направи всичко, за да се чувствам комфортно и наистина го прави с цената на усилие и време, не е същото. Друго си е да те поглези мама. Хайде, да не развалям темата, но ми се 

Ноя - ами той сигурно тайно ще се чувства виновен, ако вие не сте щастливи.

Аз не съм чела такива книги като колежките по-горе , но съжалявам, че не почетох една - Изкуството да бъдеш егоист.
Мъжете са просто устроени - не обичат да анализират поведението си и да бъдат анализирани защото това ги прави несигурни.
Как виждам нещата - мъжът ти работи за да издържа семейството, обича ви и си мисли за вас. Когато се обади, иска да чуе, че всичко е наред, значи той си върши работата. Ако чуе, че сте болни, това значи, че ти не си вършиш работата както трябва. Твойта работа е да поддържаш домакинството, децата и себе си здрави и читави. Все пак в къщи си по цял ден какво друго правиш! Като се върне в къщи иска храна, децата да си легнат рано и без много шум и ако може да му кажеш колко е велик, желателно няколко пъти. Няма такива болна и тва-онва. Да си се погрижила за себе си, той си върши работата съвестно. Ако на него му е лошо обаче очаква всички грижи и съчувствие от твоя страна. Нали той работи за всички вас. Имам си такова същество в къщи. Донякъде го разбирам и това ми помага да не проявявам агресия , когато детето е болно, а той изпада в истерия и почва да крещи като истерик.
Кажи му, че децата се разболяват, независимо какви грижи полагаш и че по този начин изграждат имунитет. Че много сте очаквали пътуването, което той финансира и че правиш всичко, което можеш децата да оздравеят. Накрая, че той е най-великият съпруг и баща.
Дано бързо да се оправят твойте душички и да си пътувате.

А нужно ли е да му се повтаря колко е велик, как той финансира всичко (а жената не)?  И ако да - защо? Егати, ми тя направо да легне пред него и той да мине по нея, за да се чувства той добре!
Къде остава твоята гордост като човек? 


П.П. вземи я прочети тая книга. 

Е, не смятам, че мъжът е егоист в тази ситуация. Както и че това е въпрос на точно културни различия. Мисля, че той наистина не знае как да се справи с подобна ситуация и го избива по този начин. Някои мъже просто не порастват. Да, стават топ-мениджъри и прочие, но някои психологически полета си остават на детското равнище.
На него му е лесно да допринася за семейното щастие с работа, жертвайки време, физически и умствени усилия за това. Честно да ви кажа, ако искам да ми е просто по-лесно (и предвидимо), бих предпочела и аз да работя по цял ден (с цялата динамика на живота по време на работа), да нося пари в къщи, а не да се справям със скучните или нестандартни ситуации, каквито се появяват при отглеждането на бебетата и децата.
Какво значи, че е състрадателен? Към болни малки животинчета, към гладните африканци?
И аз предпочитам, (освен да ме погалят), да ми дадат решение на проблема ми (въпрос на характер). Но той в случая не дава решение, а само показва раздразнение. "Не ме занимавай с това! Животът трябва да върви добре, защото аз влагам всички усилия за това". На това се казва "да настроиш пътя към посоката на колата".
На една приятелка мъжът й при всеки неин опит да каже, че не се чувства добре, я залива със собствените си проблеми така, че тя да влезе в ролята на грижовната майка, нейният проблем да се завре някъде и от него да не се иска нищо.
Абе не ги бива в приказките голяма част от мъжете. Като са гонили дивеча преди милион години, са го гонили мълчаливо
Но, вече се забелязва тенденция към промяна, да се надяваме, че ще развият и тази си способност Шегувам се, да не се засегне някой.