"Из дневниците на една тийнейджърка"

  • 7 641
  • 125
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 517
Ама аз не съм се засегнала, бе  Grinning Пуснах темата съвсем сериозно, защото момичето иска сериозно мнения - без значение положителни или отрицателни (затова и писах, че е крайно време да се регистрира в някой форум като този).

А аз дори нямам дневник. Но навремето писах стихчета, ама бях в 3-ти клас  Grinning

# 16
  • Мнения: X
Ох, аз ако си бях завършила всичките книги, дето започнах да ги пиша като тийн...ехеее. Щеше да има един антилюбовен роман ,трета част на "То", окталогия за "Осемте вещици", както и една психо-хумористична стихосбирка. Направо опазил ви Господ, дет са вика, че си останах непризнат талант  Laughing

# 17
  • Мнения: 2 196
Василиса?
Иха!  newsm18

# 18
  • Мнения: 25 611
Василиса, я!  Hug

ПП Боя се, че дневниците на Петя Дубарова не биха били толкова интересни, ако беше жива и здрава и днес...

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Вече има цяла такава индустрия в книгоиздаването - чиклит. Нищо ново, драги ми Смехурко!

Петя Дубарова дължи известността си точно на самоубийството си. Ако беше жива сега щеше да е неизвестна или отдавна забравена.

# 20
  • Мнения: 2 353
  За Петя Дубарова никак не съм съгласна.
  По темата - бих чела с удоволствие.

# 21
  • Мнения: 7 111
В днешно време едва ли може да се намери уникална тема и от тази гледна точка за всичко сме "закъснели".
Вероятно е пълно с книги за тийнеджъри, написани по действителни случки.
Но както казва Как`Сийка, авторката би трябвало да има невероятен талант за да напише нещо сносно на споменатата възраст. Стойностни книги за тийнове обикновено се пишат от зрели хора.А форум за майки не е най-подходящото място за проучване на интереса към подобен род книги. Резултатът е обречен. Пробвай в подходящ форум и с откъс от творението. Peace Все пак целевата ви група са тийнеджърите. Успех!
Какчето е много умен кака.  Mr. Green
Аз нищо не проучвам. Доверявам се на усета си за стил на другарката Василиса.  Peace

# 22
  • Мнения: 5 940
Моите уважения към таланта на днешните автори, но да се говори така за Петя Дубарова, е кощунство. Различните писания стигат до нееднакви хора. Това, което е интересно за едни, е скучно за други. Не мога да кажа дали би ми било любопитно, ако не съм прочела нищо.
Малко от Петя Дубарова :
НОЩ НАД ГРАДА
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

Едни от най-хубавите сравнения в българската поезия и написани от дете. Повечето от стиховете й са намерени в дневниците й.

Последна редакция: нд, 15 фев 2009, 09:24 от valerie

# 23
  • Мнения: 25 611

Едни от най-хубавите сравнения в българската поезия и написани от дете. Повечето от стиховете й са намерени в дневниците й.


Именно. Намерени.
Между другото, четях стиховете и разказите ѝ в списание "Родна реч", когато още тя самата ги изпращаше там. За повечето ми съученици беше напълно неизвестно име. Стана известна след смъртта си и тогава я прочетоха. Повечето, даже не всички.
Имената и творчеството на колко съвременни поетеси познавате? Талантът на един автор не винаги има връзка с известността му.
Което ме навежда на въпроса - щеше ли Вапцаров днес да е в учебниците, ако не беше разстрелян, а беше умрял от дълбока старост в леглото си? Съмнявам се.

# 24
  • Мнения: 12 664
Покрай моите тийнове съм чела доста книжки, но все вносни. Те не знам дали са ги чели. Повечето са доста поучителни, но има и интересни.
Мисля, че ще е интересно да се види погледа на тийна. Но писателски талант и изяви в тези години не е достатъчно за интересна книга. 

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво кощунствено има в говоренето за Петя Дубарова? Тя да не е някаква свещена крава или някакво божество, че да трябва да се говори за нея само с Осанна? Животът е низ от случайности, които могат да помогнат или закопаят един човек. Ако не се беше самоубила в най-добрия случай сега щеше да пише текстове за песни. Щеше просто да завърши гимназия, да мине през пубертета успешно, да завърши българска филология в СУ и да народи малко деца. И с времето хората щяха да бъркат името й с това на другите поети и поетеси и писачи на тесктове.
ХОрата обичат да се шокират, защото това ги поддържа живи. И понеже самоубийството продължава да е нещо неразбираемо за повечето хора те винаги търсят някакви много дълбоки причини в него. Почти нещо мистично има. Примери много. Дали Кърт Кобейн щеше да продължи да е известен след смъртта си? Дали Джим Морисън също щеше да бъде запомнен, ако се беше излекувал? Дали, ако Джон Ленън не беше убит всичките му песни щяха да се харесват и пеят от хората? Единици са тези, които развиват и използват таланта си до дълбока старост. Останалите просто се изчерпват.

# 26
  • Мнения: 5 940

Едни от най-хубавите сравнения в българската поезия и написани от дете. Повечето от стиховете й са намерени в дневниците й.

Именно. Намерени.
Имената и творчеството на колко съвременни поетеси познавате? Талантът на един автор не винаги има връзка с известността му.
Което ме навежда на въпроса - щеше ли Вапцаров днес да е в учебниците, ако не беше разстрелян, а беше умрял от дълбока старост в леглото си? Съмнявам се.
Ако се разровиш в "Обичате ли стихове?", ще видиш колко много съвременни автори познават тези, които така или иначе харесват поезията. Въпрос на нагласа, на духовни търсения. Иначе е ясно, че известност и талант невинаги са едно и също нещо. Но не и за този случай.

# 27
  • Мнения: 2 070
Успех на книжката на Василиса!   bouquet

Имам толкова много дневници и писма, че мога да издам романи, мемоари. Но на кой му се занимава с мен. На децата ми ще им е интересно предполагам.
В писмата от началните юношески години доста съм преувеличавала, тук там послъгвала, но има и много ценни неща - впечатления от обстановката в България, прехода, разни други ситуации. Въпросните писма биха били интересни с мой сегашен коментар към тях. После от 9 клас до към студентка си водех дневници, срам ме е да си изпльокам пред всички наивността, младежките патетични разсъждения и настроения.
Ценни са си за мен, но на кой му пука, хиляди жени си водят дневници, трябва да е нещо написано със страхотен стил,за да се публикува и чете.

# 28
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Дотичвам да давам акъл.  Joy
Има хора, които искат да издадат книга - ей така, дето се вика, за кеф. Обикновено си я издават сами и я подаряват на близки и приятели. В това, разбира се, няма нищо лошо - даже е много хубаво, че предпочитат да дадат пари за книга, а не за пластична операция, примерно.
Ако случаят е такъв, нищо не пречи момичето да си направи книгата.
Но ако иска издател, тогава възникват въпроси. Първият винаги е: за кого е предназначена книгата (т.е. кой би си я купил). 

# 29
  • Мнения: 592
Който обича да чете - ще прочете! Който не - ако ще и новоткрито от Ги дьо Мопасан да публикуват все тая! Тук става въпрос за бизнес си мисля - който рискува - печели, който не - не печели, така че те да си преценят дали да издават книга! Но мисля че времето не е за "поезия" съвсем. Няма ли нещо скандално - няма шанс. Справко Хр.Калчев.
За Петя Дубарова - същото. Тя е мисля малко по-голяма от мен. Ако не беше така завършила живота си и ако не беше Недялко Йорданов - надали някой зад Меден рудник би чул за нея, друг е въпроса че пише искрено и хубаво!
Моят съвет е - само електронен вариант!
п.п. Миналата година мой съученик цял месец обсъждаше с мен как прочитал тайно хронологията от скайпето на 13 г. си дъщеря - нямаше да го прави, ако тя не беше обсъждала с една приятелка как се правят свирки...

Общи условия

Активация на акаунт