Несподелено...

  • 6 531
  • 90
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 17 546
Джулия, на морето мъжът ми е на работа на плажа и много много няма време да ми обръща внимание. Затова пък приятелят ми, ми обръщаше всичкото внимание на света, до степен, че хората се пулеха и се чудеха защо мъжът ми не реагира на този, който ме обгражда с толкова внимание Laughing Беше с нас 3 дни. На четвъртия ден не слезе с нас на плажа, а като се прибрахме за обяд, връхлетя и ме прегърна щастливо, насред централната алея на комплекса, за да ми каже, че ме оставя и тръгва към една жена, която го чака. Не му се получи с нея и всеки ден си говорехме по много по телефона, за да му мине, докато се прибрах и се видяхме, за да ми поплаче на рамото. Карали сме се като ... не знам какво. Търсели сме се, когато нещо ни е било криво. Звънял ми е посред нощ и мъжът ми, събуден от телефонен звън, в просъница ме пита това Б.... ли е? И сам си отговаря: ми то, кой друг да е, не говорете много, че е 3 часА... Ходили сме на риба заедно. То аз съм един риболовец, ама... В Банско за един ден, ей така ставаме сутринта и тръгваме, прибираме се посред нощ, защото сме на работа на другия ден. Или за два-три дни, при негови приятели на гости. Приятелството ни е истинско! Мога да му кажа всичко и го приемам всякъкъв, както и той мен.

# 76
  • Мнения: 419
Как бихте се чувствали, ако близък приятел, с когото се познавате от години, изведнъж ви постави в много деликатна ситуация като ви признае, че е влюбен във вас?
Опитах се да се поставя в такава хипотетична ситуация. Не се получи.
Близките ми/ни приятели знаят, че съм отдадена безумно, безпределно и безгранично на един единствен мъж. Не биха си позволили да се влюбят в мен, камо ли да го споделят. Затова са близки  Peace.

# 77
  • Мнения: 1 477
Как бихте се чувствали, ако близък приятел, с когото се познавате от години, изведнъж ви постави в много деликатна ситуация като ви признае, че е влюбен във вас?
Когато става дума за някого, когото не познавате  или ви е неприятен е ясно, режете го лесно и това е. Но как да се държите след това, когато не можете да отвърнете на нечии чувства, когато се замислите, че в случая на отсрещната страна му е в пъти по конфузно и трудно, отколкото на вас?
За съжаление и аз съм попадала в такава ситуация.Казвам за съжаление,защото тези любовни обяснения сложиха край на едно наистина важно за мен приятелство.С въпросния човек бяхме много близки.Но той реши да прекрачи границата...знаейки,че отношенията ни ще са до там.Аз съм от хората,които не обичат да си усложняват живота.След като реално приятелство вече няма защо трябва да продължавам да се чувствам неловко в нечие присъствие.Имах усещането,че човекът,на когото съм споделяла, никога не е съществувал.Прекратих отношенията си си него и до ден днешен мисля,че съм взела правилното решение.

# 78
  • Под липата
  • Мнения: 620
 За съжаление, човекът, когото смятах за близък, почти като брат, дори не постъпи деликатно. Както си говорехме и смеехме, ме целуна. Усещането ми беше жестоко, в неприятният смисъл на думата. Не съм очаквала подобно нещо и тогава се разплаках. Скарахме се и от тогава не съм го виждала - вече 8 години. Изпитвам мъка и гняв, когато се сещам за това. Все едно ме е целунал брат, братовчед....

# 79
  • София
  • Мнения: 3 064
Не ми се е случвало, слава Богу. Много кофти ситуация. Имам приятели мъже и би ми станало наистина гадно.

# 80
  • Мнения: 919
За съжаление, човекът, когото смятах за близък, почти като брат, дори не постъпи деликатно. Както си говорехме и смеехме, ме целуна. Усещането ми беше жестоко, в неприятният смисъл на думата. Не съм очаквала подобно нещо и тогава се разплаках. Скарахме се и от тогава не съм го виждала - вече 8 години. Изпитвам мъка и гняв, когато се сещам за това. Все едно ме е целунал брат, братовчед....
Това е наистина много,много кофти! Confused

След всичко прочетено до тук,вече взех да си мисля че съм се заблуждавала.Че такова приятелство е или невъзможно ,или много рядко се среща. Rolling Eyes


Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 18:59 от Крaси

# 81
  • Под липата
  • Мнения: 620
 И аз след този случай престанах да вярвам в приятелството м/у мъж и жена.

# 82
  • Мнения: 301
От около година и аз си мисля, че няма приятелство между мъж и жена. Не и без за едната страна да е нещо повече.
От друга страна, ми се иска да се убедя в обратното. Ясно защо. Това е и единствения човек, от целият ми приятелски кръг, които не мога да прежаля, колкото и да ми се иска да кажа друго.

# 83
  • Мнения: 919
От около година и аз си мисля, че няма приятелство между мъж и жена. Не и без за едната страна да е нещо повече.
От друга страна, ми се иска да се убедя в обратното. Ясно защо. Това е и единствения човек, от целият ми приятелски кръг, които не мога да прежаля, колкото и да ми се иска да кажа друго.
И аз от вчера се опитвам да се убедя,но след всичко прочетено тук,май доста се обърках вече. newsm78
А на теб ти пожелавам,да продължавате да бъдете все такива добри приятели!  bouquet

# 84
  • Мнения: 398
 Аз имам няколко много добри приятели мъже и то много близки.Просто знам ,че винаги са до мен и аз до тях , независимо къде са те или аз.И става въпрос за истинско , чисто приятелство.Не ги възприемам като "братя" , а като хора , на който мога да кажа всичко.

 А иначе в студентските ми години имах  трима приятели , който ме "сюрпризираха'' с признания и се почувствах много странно.С единия надраснахме ситуацията и с времето възобновихме приятелски отношения (след като си намери готина приятелка).Но с останалите нещата не се получиха и прекратихме всякакви контакти.С едното момче беше много трудно , защото бяхме страхотни приятели , учехме в един курс и в един момент край на всичко.Гузни погледи и тягосно пиене на кафе в обща компания.Но до ден днешен много държа на него.
 Третият просто се изпари от всичко.Спряхме контакти , даже се разминавахме без да се поздравим,много неловки ситуации и накрая двама напълно непознати.

# 85
  • Мнения: 1 335
От около година и аз си мисля, че няма приятелство между мъж и жена. Не и без за едната страна да е нещо повече.
От друга страна, ми се иска да се убедя в обратното. Ясно защо. Това е и единствения човек, от целият ми приятелски кръг, които не мога да прежаля, колкото и да ми се иска да кажа друго.

А какво мислите ако и двете страни са нещо повече, а едната не си го признава? И прави всичко възможно да избягва контакти с другата страна.

# 86
  • Мнения: 2 448

А какво мислите ако и двете страни са нещо повече, а едната не си го признава? И прави всичко възможно да избягва контакти с другата страна.

Явно намира причина да влезе в борба със себе си.

# 87
  • Мнения: 301

А какво мислите ако и двете страни са нещо повече, а едната не си го признава? И прави всичко възможно да избягва контакти с другата страна.

Явно намира причина да влезе в борба със себе си.

Абсолютно. Може да е обвързан (или пък другия да е). Или може би просто нещото в повече, не е еднакво в повече и за двете страни.

# 88
  • Мнения: 1 335

А какво мислите ако и двете страни са нещо повече, а едната не си го признава? И прави всичко възможно да избягва контакти с другата страна.

Явно намира причина да влезе в борба със себе си.

Абсолютно. Може да е обвързан (или пък другия да е). Или може би просто нещото в повече, не е еднакво в повече и за двете страни.

Да, единият е обвързан, и точно той си е признал.

# 89
  • Мнения: 370
Ами работата е, че той не ме притеснява, в смисъл да настоява. Не е толкова глупав да го направи. Каза ми просто, че е искал да ми го каже, понеже го таи от доста време в себе си, може би за да му олекне, не знам. Мислейки, че като го отрежа (той не е мислел реално, че ще се съглася на връзка с него , колкото и да му се е искало), ще го нараня и вероятно ще му е по лесно да се отърве от тези свои чувства и така ще можем да сме пак приятелите, които сме били до сега.
Ами близък ми е, не мога да кажа, че е някой познат,който виждам от дъжд на вятър. За това ми е едно такова скофтено. Мисля си дали не съм го провокирала по някакъв начин, не мога да си представя, че е било любов от пръв поглед, а чак сега да ми го каже. Значи е станало постепенно, опознавайки ме.
Той не е семеен, разведен е от 3 години. През този период дори ме е запознавал с момичета, с които е имал някакви връзки, но никоя не се е задържала за дълго. (Бракът му беше кратък, аз го познавам от преди да се ожени дори).
Тайно се надявам да си намери някоя, защото си мисля, че тогава ще бъде по старо му.  Confused
Но неприятното чувство не ме напуска, още повече, че човека е много готин, просто аз не съм свободна и не изпитвам към него такива чувства. Не мога да му кажа в очите, не искам никога да те виждам, защото не е вярно. Винаги съм можела да разчитам за всичко, с което може да ми помогне, споделяли сме си доста неща ...
Не искам да страда заради мен, а на практика нищо не мога да направя.

ми бъди честна с него точно така както го казваш и тук.иначе има опасност да те разбере погрешно и да се разминете.той да си мисли едно а ти да си мислиш,че сте се разбрали.

Общи условия

Активация на акаунт