Драснах един ред на Мама Цоцоланка и после видях какво е писала Миши
Миши, Емко, много ви съчувствам Не знам какво да ви посъветвам, защото нямам точно такъв опит, но нещо трябва да се направи. Не чакайте, не се надявайте, че нещата ще се оправят от само себе си. Ние тук ще ви подкрепяме с всички сили и както можем.
За съжаление аз пък имам близка, която мъжът й я тормози психически. Не пие, не й посяга, обаче като му дойде до гуша от служебните проблеми и си го изкарва на нея. Обижда я, че е мързелива и не работи, но когато е в кондиция и нещата му вървят добре и дума не дава да се каже тя да започне работа. Той бил мъж и ще я издържа. Не й помага за децата, тя всичко прави за тях. Но когато е ядосан я гони от вкъщи и й казва, че той щял сам да ги гледа, няма нужда от нея. И други такива подобни изпълнения, обаче те й сриват психиката. Тя обаче нищо не прави, за да промени нещата. Радва се на грижовността му, когато я има и ми плаче по телефона като започнат проблемите. До гуша ми дойде да обяснявам, че НИЩО НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ ОТ САМО СЕБЕ СИ. Всичко зависи от нея и тя е тази, която трябва да се бори за живота си.
Извинете, че ви занимавам с чужда история, но всеки път като чуя за мачкана и малтретирана жена ми става много криво.
Борете се за децата си и за живота си. Вие сте прекрасни майки и заслужавате уважение