Онзи ден отидох в банката боса, по чехли.
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ
- Публикувана: 15 фев. 2009, 21:24 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:11 ч.
Тогава се почувствах по - различен/на от другите...
Бях на 15, майка ми ми отпускаше само джобни, а в гардероба си имах няколко саморъчно плетени блузи, две поли, и едно сако, което си подхождаше и с двете. Семейството ни беше във финансова криза тогава. Имах ново гадже, което харесвах много, той мен -също. Обаче приятелският му кръг бяха само красиви и ултрамодерни момичета и момчета с 6-7 години по-големи, в това число и две миски.Чувствах се мнооого различна и най-вече-смотана. Ходихме няколко месеца, а когато се разделихме-плакахме.Никога повече не разреших да се чувствам така.
...когато тежах 115 кг и доста погледи се обръщаха след мен, понякога чувах цъкане с език, а нечесто и директни подмятания, които се забиваха в сърцето ми като кинжали. 
Една баба дори почна да се кръсти пред мен при вида ми.
Надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ да не бъда различна в този смисъл.
Една баба дори почна да се кръсти пред мен при вида ми.
Надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ да не бъда различна в този смисъл.
Всеки ден имам поводи да се чувствам така.
И не заради начина на обличане, външния вид или нещо видимо, а заради погледа ми върху света, заради начина ми на живот и разбиранията ми.
Преди време това ме забавляваше, беше ми интересно.
Сега обаче ми носи много повече болка и едно натрапчиво чувство за объканост и обреченост... на целия свят.
И не заради начина на обличане, външния вид или нещо видимо, а заради погледа ми върху света, заради начина ми на живот и разбиранията ми.
Преди време това ме забавляваше, беше ми интересно.
Сега обаче ми носи много повече болка и едно натрапчиво чувство за объканост и обреченост... на целия свят.
Ако тие удобно в кожата ти, значи всичко е ОК.
Удобно ми е, в смисъл, че не искам да бъда друга, не искам да се променя. Аз се харесвам, но понякога дотежава да бъдеш неразбран. Никой човек не е създаден, за да бъде самотен. А различните малко или много, винаги са...
Цял живот - заради цвета на косата 
но не неприятно, напротив.
но не неприятно, напротив.Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
Цял живот - заради цвета на косата но не неприятно, напротив.
но не неприятно, напротив.Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
Тц, рижа съм
не знам коя снимка си виждала, била съм и на кичури, в момента съм руса ...
Сетих се за една учителка по биология в 8-ми клас, която цяла година се заяждаше с мен, без повод, изпитваше ме всеки час
накрая все пак имах 6 
и на последната родителска среща казала на майка ми, че това на нищо не прилича, какви родители са, да ми разрешат да си боядисвам косата
Така се чувствах, когато родих на 19. Гледаха ме като изкопаемо и с едно такова съчувствие и съжаление и в същото време си личеше укорът - тази госпожичка е много глупава да ражда млада. Първо трябва да се учи, работи, кариера и след това евентуално деца. Двете (вече трите) са несъвместими.
Но аз бях и все още съм горда от това си дело.
Но аз бях и все още съм горда от това си дело.
Това което ми изниква първо е укорителния поглед на майките и бабите по улиците и площадките,когато сина ми току що проходил все падаше докато вървеше.Никога не го вдигах,винаги го подканях сам да се изправи.
Сега ми е смешно,но тогава не ми беше така-той пада,аз си стоя отстрани и спокойно го гледам и в същото време се притичва някой който вече го е вдигнал.На молбите ми да го оставят да стане сам,ми отговаряха с такава
физиономия.
Сега ми е смешно,но тогава не ми беше така-той пада,аз си стоя отстрани и спокойно го гледам и в същото време се притичва някой който вече го е вдигнал.На молбите ми да го оставят да стане сам,ми отговаряха с такава
физиономия. 
Чувствала съм се различна само по външни белези. Като малка бях много по-висока от момичетата на същата възраст, кльощава и с къдрава коса (ужас!!!).
Преди две години отидох в много модно гъзарско заведение в центъра - бях току що родила, нямах силикон и нито един кичур изкуствена коса!
Вътрено, когато съм се чувствала различно...е било с леко чувство на превъзходство. Така да се каже, харесвам се като човек, като интелект, като чувственост. Може и нескромно да е, ама пък си ми е удобно така.
Преди две години отидох в много модно гъзарско заведение в центъра - бях току що родила, нямах силикон и нито един кичур изкуствена коса!
Вътрено, когато съм се чувствала различно...е било с леко чувство на превъзходство. Така да се каже, харесвам се като човек, като интелект, като чувственост. Може и нескромно да е, ама пък си ми е удобно така.