независимост и лично пространство на семейството

Но не е и на страната на майка си. По-скоро е раздвоен, но това, че е опитвал да проведе разговор, ми подсказва, че при малко повече натиск от страна на съпругата, ще хване правилната посока.

Раздвоен ще е, ами, как няма да е.
Апартамент наготово, мама чисти, подрежда, плаща сметки (както преди женитбата), жената готви и обслужва леглото... За какво повече може да мечтае един мъж? 
Как ги намирате такива мъже, направо се чудя?

mama_nat, мъжът ми е по скоро между чукът и наковалнята. Да, застъпва се за мен, но и някои неща е склонен да остави така, за да не обиди майка си. Разбирам го в някаква степен. От друга страна искам да живеем нашият живот по нашите представи...

Онова, което се чудя е, престъпвам ли нормалните граници като искам майка му да не идва да шета без да съм помолила за помощ, да се обажда, когато мисли да дойде, а не да ме изненадва, влизайки си с ключа, по което време реши, да искам да си плащаме сами сметките и когато имаме проблем с високи сметки, да го решаваме помежду си, а не някой трети да идва и да ни казва, че хабим много ток, вода или каквото и да е...

Ако тя сега прочете това, което пиша, определено ще има възражения. Ще каже, че прави всичко, за да ни е по лесно на нас, защото сме едно семейство заедно с нея, както и  че това на нея не и тежи, а и е удоволствие...

Относно сметките - прехвърлете плащането по банков път. Така няма да има повод да "помага", а вие няма да висите по опашки. Хора като свекърва ти са ми до болка познати. Правят всичко, за да могат да държат другите в подчинение. Имам един такъв роднина. Няма нужда да обяснявам, че мераците му да дава и помага бяха пресечени още в зародиш. Сега беснее, че се оправяме отлично и без него. Най-голямата драма в живота му е, че си имаме всичко, но не ни го е дал той.
На въпроса ти - нищо не пристъпваш. Имаш право да си искаш независимостта. Само, че тя се отстоява трудно. Трябва да сте заедно, иначе нищо няма да постигнеш.

Не знам колко семейства сте, ама нали уж сте отделни домакинства? Всяка жаба, упс!, всяка жена да си знае къщата и толкова.
Говори с мъжа си и постави въпроса твърдо - той е човекът, който трябва да я отреже. Колкото и да се тръшка и сърди, син и е, ще му прости. На теб едва ли.

Ние сме в постоянен контакт с всички родители. Няма гости, всеки е у дома си. Не сме независими. Пълна къща, весела къща. Така е на село и ми е мнооого добре. 
ПП. Отивам да пийна едно винце с цялата група, пък вие си търсете границите на воля

Тя хубаво се грижи тъз женица за вас ама докато синът и  дето е между чукът и наковалнята не и скръцне няма да се оправи работата. Щом сте две семейства всяка жаба да си знае мястото и всеки да си знае тигана.
Синът и не се ли срамува, че той вече тати станал а мама му се грижи и за трима ви.
Как Сийка е права!!!
Той да поеме отговорността да и каже. Какво се е свил като някой шушумига и се извинява, че е между чука и наковлнята. Или му е по гот някой сметките му да плаща.
Кви са тез мъже бе. Мама му да се грижи за него и му плаща масрафите и като се ожени.
Чудя се що ли се е оженил а не е останал при мама

Защото го сърби между краката, а по-лесно е да се ожени, отколкото да сваля гаджета.

Ъммм, има неща в шкафовете ми, които нито моята, нито неговата майка е удобно да виждат и преподреждат  Сметките се плащат освен на каса и по банков път с директен дебит или интернет банкиране.

Да ми полее майка/ свекърва цветята, да сготви у нас веднъж, дваж в годината - бих приела за нормално. Но да пере, чисти, да ми подрежда шкафовете .... амм ами на съм дете отдавна, нито мъжът ми.

както са казали момичетата, прехвърли сметките по банков път за ваше удобство.
осигури, че къщата ти е чиста винаги, прането изпрано и прибрано, за да няма какво да шета. кажи, че не обичаш да ти се бърка в шкафовете.

 не забравяй, че има хора, които така са израстнали и възпитани и за тях няма друг начин. за да ти е по-лесно на теб замисли се дали има кой знае какво значение, че ти е сложила еди какво си еди къде си.

единсвения ми проблем е, че идва когато реши без да се обади. може да сложиш ключа на страни, за да не може да си отключи и после кажи, че сте спали с детето и не си чула. евтин номер, но може и да помогне, като дойде няколко пъти и не може да влезе.

Тц. Дори и да е по конец подредено, ако свекървата има навика да подрежда навсякъде, все ще намери какво да премести и ще намери и прах по мебелите. Единственият изход е мъжът в семейството да удари по масата и да каже какво как ще бъде. Обаче той е достатъчно хитър и на далавера, за да си трае. Май Фройд пак ще излезе прав за едиповия комплекс.

Никой никога по никакъв повод не може да дойде да чисти, подрежда, готви, пере, ремонтира или каквото и да било в моят дом (нищо че се води на мъжа ми  ). Майка ми се опита да го прави, но се скарахме. Свеки много настояваше на първия ремонт нещата да са както тя казва, защото имала опит, но и с нея се скарахме. По принцип съм тактична, но като не разбират от намеци, се налага да съм по-груба. Цупят се, но после им минава - родители 
Относно финансите - още от ден първи никой не ни е помагал със сметките.
Двама души не са ли напълно самостоятелни, значи не само те са в това семейство, а и всички помагащи 

Защо не предложиш на мъжа си да поговори с майка си или, най-добре, направете го заедно.
Обяснете й, че сте семейство - да, но искате да се опитате да се справите сами. Искате да видите до къде можете да стигнете, разчитайки само и единствено на своите сили. Наблегнете на това, че оценявате помощта й, но трябва да трупате житейски опит като се сблъсквате и решавате приблемите си. Не пропускайте и факта, че знаете че във всеки един момент тя е до вас и е готова да помогне. Убедете я, че сега тя трябва да обърне внимание на себе си и собствения си живот, защото може да дойде време, когато ще имате належаща нужда от нея. И т.н.
Неща в този дух. Като прочетох какво си написала, останах с впечатлението, че е свястна жена и ако се опитате да поговорите ще има успех.
А /пропуснах/ помоли я да не пренарежда нещата ви, защото трудно ги намирате така или защото "искам да се опитам да бъда добра домакиня, майка и съпруга. А ти до сега ми показваше как става това!"
Ти най-добре я познаваш и можеш да намериш най-подходящите думи за всеки един проблем между вас. /дано нахвърляните изречения не звучат смешно в конкретиката на твоята ситуация!

Разказвайки ви моята история и четейки вашите мнения, започнах да си изяснявам по добре нещата за себе си.

Действително, всеки има различни граници.
Ето N_A_N се чувства добре в едно голямо весело семейство. И сигурно има защо Звучи чудесно, стига взаимоотношенията да са балансирани.
Ние живяхме пет години с мъжа ми и майка му заедно. Преди да се роди детето. Разпределяхме си задълженията и на пръв поглед всичко беше наред. След като родих обаче осъзнах, че това е било по скоро съобразяване от моя страна, подчинение на нейният контрол...все пак бях в нейната къща, тя беше домакинята. Ставах рано в почивните дни, не защото ми се ставаше, а защото ако не стана, тя ще направи закуска и ще сготви за обяд, а след няколко почивни дни ще се начумери и ще каже, че нищо не правим. Нямаше я възможността примерно да изчака до осем и половина - девет да стана и да ми остави възможността да приготвя нещо аз. Трябваше да стана рано, заедно с нея и да съобщя, че мисля да правя еди какво си, какво мисли...Това е само пример. По този начин лека полека бях подчинила дори и дребните неща в ежедневието си в съобразяване с нейния стил на живот и представи. В допълнение мъжът ми оставаше в страни от домашните задължения. Делях ги с нея, не с него. Изплаших се да не се получи по същия начин и с ангажиментите ни към детето. Когато се роди и се отделихме, започнах пък постоянно да бързам да изчистя, изгладя, подредя, за да няма нищо за правене, когато дойде...А както се досещате никога не се знае кога ще дойде...Така отново подчинявах себе си реално на нейните изисквания.

В един момент се замислих, че улисана в това къщата да е перфектна, за да няма за какво да се хване майка му, детето започва да остава на заден план.  И вместо в най активната част на денят му да се занимавам с него, аз се концентрирам върху изпълнение на изискванията на свекърва ми за чистота и ред в къщата.

Е, не. За мен не е това начинът.

Да, трябват разговори с него, с нея. Не, че не са водени, но често сме стигали до задънена улица по една или друга причина. Един път той е съгласен, но не намира начин да и го каже, защото много лесно се обижда. Друг път тя намира какво да отговори и той не съумява да намери какво да каже. Трети път, ако аз кажа нещо, се озовавам в същата ситуация като него. Действително винаги намира какво да каже жената. Ние сме всичко за нея, казва...И когато някой прави нещо с добра воля и за твое добро, а ти вместо благодарност му обясняваш, че не искаш точно това...трудно е

Вярвам, че ще намеря начинът.

Благодаря ви! 


 

Приготви се за много трудна битка ...