сбъдната мечта равно на самота

  • 3 342
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
Моето мнение е че трябва да се гледа по-отгоре на нещата-много тривиално звучи,но е самата истина. От опит ти казвам, че като се тормозиш вредиш единствено на себе си. На мен доста години ми бяха нужни да го разбера ,трябваше да си докарам болест ,за да го осьзная. И от както не ми пука ми е много добре и сьм  доволна .  Мисли единствено за мьжа си и детето си. Всички останали са ви странични хора.
 Мьжа ти ще се чувства много по-спокойно така ,ще ти обрьща повече внимание ,  и ако има достатьчно мозьк ще оцени жеста ти. Бъди актриса ,само ще спечелиш  Peace
Точно там е работата как никога нищо не се оцени. Това не е първият случай прощавала съм забравяла съм и кафето сме си пили после мъжът ми не го оцени. Много пъти ме е обиждала а аз порева поприказвам и забравя и пак е не мога вечно така. Тя се сърдеше,че искаме сами да се оправяме били сме я унижили и прочие.

# 16
  • София
  • Мнения: 13 697
Saule, с огромно удоволствие прочетох постингът ти!!! newsm10

# 17
  • Мнения: 3 216

Точно там е работата как никога нищо не се оцени. Това не е първият случай прощавала съм забравяла съм и кафето сме си пили после мъжът ми не го оцени. Много пъти ме е обиждала а аз порева поприказвам и забравя и пак е не мога вечно така. Тя се сърдеше,че искаме сами да се оправяме били сме я унижили и прочие.
 Ами вьзползвай се от нея. Пак ти казвам -бьди актриса! Използвай я,играй нейната игра. Такива хора са лесно манипулируеми ! Трябва да си будала да не се вьзползваш ! Заведи детето да ги види ,остави мьжа си да говори с часове с нея,бьди добра ,но не й давай да ти се качи на главата.

Всичко се врьща на тоя свят ,не трьгвай с лошо срещу тях ,само ще загубиш.  Смени си тактиката Peace

# 18
  • Мнения: 1 632
помисли си имаш ли право да забраняваш на мъжа си да контактува с родителите си, независимо колко са те обидили и наранили? Можеш да забраниш достъпа им в дома си, но не и отношенията му с тях. Имаш си твои родители, мисли за тях, не се вманиачавай в чуждите.

След скандалите с моята свекърва, заех точно такава позиция!
Олекна ми, и вече не се товаря...
Майката е негова, нека той си се товари като иска, но аз стоя настрана!

# 19
  • Мнения: 12 722
Нашите, вашите, вие - много народ.  Опитай се да бъдете семейство.
Имам чувството че си много доволна от това изгонване и цял живот ще му го натякваш.

# 20
  • Мнения: 14
Дръж си на семейството,спри да натякваш на мъжа си за родителите му,защото това само ще ви създава конфликти.Приеми,че той е постъпил така и не го тормози.Боли знам,много боли,но щом той е дошъл с теб най-важното е на лице.Не му пречи да контактува с майка си,но щом на теб подобен контакт не ти понася-прекрати общуването с нея поне до момента,в който болката не е толкова силна за сметка на собствената ти сила.Бавно и полека покажи на мъжа си,че вие сте семейство,а това значи да разчитате първо един на друг,да сте най-важни един за друг и да се обичате.Ще трябва време,но може да се получи.Желая ти здрави нерви и много любов,за да преодолееш всички трудности и да се радваш на най-добри отношения с мъжа си.У спех.  bouquet

# 21
  • Мнения: X
kremena  ти го е казала много хубаво,бъди актриса!Забрави за изгонването,на думи,не говори изобщо за този факт,всъщност изобщо не коментирай родителите му.Ако изобщо някога стане дума за тях,нека инициативата да е на мъжа ти.Ти просто се съгласявай с него.И наистина ги дръж на разстояние.
И при нас имаше момент,когато бяхме в по-остри отношения,защото свекър ми първо говори,после мисли,но в един момент усетих,че на половинката не му е хубаво,когато ги коментираме...и е прав за себе си...и спрях.Това не значи,че съм ги заобичала много,просто контактите ни са само по празници,след покани.Никога не съм се опитвала да го ограничавам да общува с тях,чуват се почти всеки ден,децата ходеха постоянно /сега са по-големи и бабите вече не са интересни/, изобщо общуваме "възпитано и цивилизовано".
Мисля,че всички жени поне малко владеят изкуството на манипулацията,възползвай се ,не се конфронтирай,защото никой не обича да живее под постоянно напрежение...и нищо чудно в едни момент да се озовеш сама с дете.Ако това е ,което искаш...

# 22
Нашите, вашите, вие - много народ.  Опитай се да бъдете семейство.
Имам чувството че си много доволна от това изгонване и цял живот ще му го натякваш.

Точно това искам да сме семейство. Доволна не е точната дума по - скоро бях щастлива точно от факта,че няма да сме толко народ а ще бъдем едно истинско семеъство, но не се получава. Не бих натяквала никога не съм такъв човек напротив даже се хващам,че иси меря думите много, което си е мъчение точно за да не обидя и да не изръся нещо не намясто,че съм малко  от типа първо говоря пък после мисля.

# 23
kremena  ти го е казала много хубаво,бъди актриса!Забрави за изгонването,на думи,не говори изобщо за този факт,всъщнос.......

Не умея да играя роли аз съм това което съм, но искам да забравя за да не се тормозя излишно, не говоря за това почти освен ако не ме провокират с някоя реплика. Точно там е проблемът, защо ме боли толко като вече съм далече и не би трябвало? Не искам да го  помня искам да съм спокойна може би просто трябва да мине време.

# 24
  • София
  • Мнения: 8 324
Ако бях в твоята ситуация, бих ограничила посещенията на свекърите в дома ми до абсолютния минимум, но не бих забранила на съпруга ми и детето да ги посещават. С такава тактика никакви ползи няма да имаш, само ще си навлечеш безсмислени спорове и озлобление от страна на съпруга ти. Той е застанал зад теб, когато сте се изнесли, но не му пречи да поддържа отношения с родителите си. Колкото и лоши да са те в твоите очи, това са му родители и само той има правото да определя хода на отношенията си с тях.

# 25
  • Мнения: 1 632
Това, че си го попитала "нужно ли е да се говори половин час?", си е чисто натякване!

# 26
Момичета мн. ми помагате да погледна малко от страни. Мога да бъде и самокритична не съм на мнение, че съм винаги права благодаря ви!  Hug

# 27
  • Мнения: 421
за да си изкарала цели 4г в дома на свекърва си ,значи не е било толкова зле колкото го изкарваш.поне затова имай малко уважение към жената,че е родила мъжът който обичаш ,и че си и живяла в къщата и.покажи поне малко благодарност,и си мисля,че ще се отцени и от мъжа ти и от родителите му.не казвам ,че тя е права да постъпва така,но ти защо и отвръщаш със същото,като виждаш,че боли

# 28
  • Мнения: 28 706
Ето като си тръгнаха от нас ми заяви - Ти за какво ги каниш да се фукаш ли? Незнам  от къде му дойде тази мисъл, та аз ги поканих заради него мислех,че се чувства зле от неприсъствието им.

Правилно ли разбирам, ти самоволно реши и ги покани, без негово знание? Не обсъждате ли тези неща предварително и двамата?
И защо ги покани всъщност? Те те гонят от дома си, ти ги каниш в твоя... Странна работа.
Да, имат право да виждат внучето си. Също и сина си. Прати ги да им погостуват, да си се видят насаме, тъкмо и ти ще си починеш, а и ще си спестиш бъдещи дразнения. Но пишеш, че ти също ходиш у тях? Защо? Страх те е да останат насаме без теб ли?
Мен някой да ме изгони от дома си, пък аз да се върна отново? Изобщо не мога да си представя такава случка!
Уважавай се ти самата, ако искаш да те уважават и другите. И не си създавай излишни проблеми - имате дом, дете, доходи... Какво ви липсва, та продължаваш да го дъвчеш този твоя мъж?

# 29
  • Мнения: 1 632
за да си изкарала цели 4г в дома на свекърва си ,значи не е било толкова зле колкото го изкарваш.поне затова имай малко уважение към жената,че е родила мъжът който обичаш ,и че си и живяла в къщата и.покажи поне малко благодарност,и си мисля,че ще се отцени и от мъжа ти и от родителите му.не казвам ,че тя е права да постъпва така,но ти защо и отвръщаш със същото,като виждаш,че боли
Аре стига с тези клишета!
Защото родила мъжът ми, да ме обижда, пък аз да я уважавам!
Че тя не трябва ли да уважава снаха си, защото е изборът на синът и?

Правилно ли разбирам, ти самоволно реши и ги покани, без негово знание? Не обсъждате ли тези неща предварително и двамата?
И защо ги покани всъщност? Те те гонят от дома си, ти ги каниш в твоя... Странна работа.
Да, имат право да виждат внучето си. Също и сина си. Прати ги да им погостуват, да си се видят насаме, тъкмо и ти ще си починеш, а и ще си спестиш бъдещи дразнения. Но пишеш, че ти също ходиш у тях? Защо? Страх те е да останат насаме без теб ли?
Мен някой да ме изгони от дома си, пък аз да се върна отново? Изобщо не мога да си представя такава случка!
Уважавай се ти самата, ако искаш да те уважават и другите. И не си създавай излишни проблеми - имате дом, дете, доходи... Какво ви липсва, та продължаваш да го дъвчеш този твоя мъж?
Много точно казано!

Общи условия

Активация на акаунт