С КАКВО ПОМНИТЕ ТИНЕЙДЖЪРСТВОТО СИ

Какво помня,какво не помня няма значение,важното е,че искам пак да съм в този период от живота си,ама НЯМАААА......

С гаджориите  Първите по-сериозни стъпки в сферата и то с хубавелковци никога няма да забравя 
Но да уточня - до 16-та ми годишнина беше доста тъпо, интересното беше после. Родителите много ме ограничаваха и имах големи проблеми с тях. Вечерният ми час беше 9 часа! Отврат! Ама кво да правеха хората, много ги беше страх, че ме интересуват момчета, като че ли е толкова ненормално това.

Божкееее!
Започнах гимназия през '89. Не е истина какво беше усещането за свобода! Как морето ни беше до колене и как никой не ни разбираше. Не ни гонеха за отсъствия(така, както бяхме свикнали), продаваха ни цигари и можеше да вървим по Богориди хванати за ръце и да пеем "Металика". 
Отношението на родителите: Строго, много строго. Затова се криехме. Поне за по-сериозните неща-отсъствия, гаджета и т.н.
С какво ще го запомня: С чувството,че имаш криле! За наше щастие изживяхме еуфорията от свободата за 2-3 години и накрая си налегнахме парцалите да учим.

С какво помните тинейджърството си - Хубави, луди години.

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас - Първа любов, полиция, събиране на изрезки от вестници...

Какво е било отношението на родителите ви към вас - Обич, подкрепа, радост и гордост, че съм отлична ученичка.

С какво помните тинейджърството си
"Нирвана" и Кърт, "Гънс енд роузис", стил "гръндж", развлечени пуловери и нарязани дънки, плакати по стените и пътуване до съседни градчета на автостоп.
Кой е най-яркият момент променил нещо във вас
Липсата на интерес от страна на момчето, в което бях влюбена  Един ден се гледах в огледалото и си мислех: "Защо, по дяволите, не се заглежда в мен?" И стилът "гръндж" започна да ми се струва недостатъчно женствен някак... постепенно не остана и помен от него. Но с него така и нищо не се получи, дори не разбра колко го харесвах 
Какво е било отношението на родителите ви към вас
Оооо, бяха доста непокорни и твърдоглави бяха моите родители точно в тези години 

Луди, луди години бяха...
Как са ме изтрайвали нашите- и до ден днешен се чудя?
То не бяха гаджета, дискотеки, неспазване на вечерния час....
Добре, че само две години трая този ми период.
После с народните танци влязох в ритъм и станах по-отговорна
Добре, че дъщеря ми не влиза още във форума, и не чете това

Бях щуро хлапе на 15 бях луд фен на Мишо Шамара и компания.Слушах само това!Носех гащи,които даже и на баща ми му падаха... Но бяха хубави времена!Най-забавното беше,когато издебнах наще да не са си вкъщи и си изрисувах цялата стая в графити,а където не ставаше за рисуване имаше плакати  Бях написала над вратата цитат от песен на Шамара "ако не те е*е запомни ме добре,гъзарията не спира да ме тресе..."
Когато баща ми видя надписа се втрещи и каза : "ако не махнеш това от тук,ще изкъртя стената! Голям смях падна.Е,не го махнах!  Друг случай-първия път,когато баща ми ме хвана да пуша в нас.Като го видях се вцепених  стоях така без да мръдна,докато огънчето не стигна до пръстите ми и не ме изгори...

Най-яркият спомен-първата любов,много силна и разбира се завършила драматично и болезнено!
Друг ярък-бях на диско,тъкмо се бях развихрила в танците и се пъчех пред едно момче и някаква позната минавайки покрай мен "Извинявай,ама тези на вратата не са ли вашите?"  Обръщам се и ги виждам-впили поглед в мен... Идеше ми да потъна в земята от срам!!

Отношението на нашите- УЖАС! Като единствено дете,никъде не са ме пускали да ходя,пазеха ме като писано яйце.Спомням си колко пъти съм ревала с часове,че моите съученици се спукваха от купони и дискотеки,а мен все не ме пускаха.Чак след 18 им казах "До тук бяхте със забраните!" Да ама още не мога да си наваксам изпуснатото.Моите връстници още не могат да разберат защо умирам за дискотеки и купони,сякаш съм на 15?! 

П.С. вече имам дъщеря,и дори да си остана с едно дете,никога няма да се държа по този начин и да я лиша от детски лудории!!! 
 

Ами безгрижието  от  тези  години ми  най  липсва.А с  какво ще го  запомня    със  смъртта на майка ми аз бях само на 14 години ,това е лошата страна от живота ми в тинейджърските години,а хубавата- ами намерих любовта на живота си ,който сега е и мой съпруг.

хаха грънджа не е умрял значи инак за периода
- първата голяма любов
- хипария на чували по морето
- Pearl Jam, NIN , гореупоменатите и прочие
- ходене в Пънка или по скоро Калното
- много толерантни родители

еххх какви времена само бяха

С единствената ми изпепеляваща любов, гореща и страстна.

С какво помните тинейджърството си-лимките ми хлопаха здраво в главата /все още не са се кротнали  /, бях пухкава и имах комплекси  , с приятелките ми не спирахме да вършим глупости, бяха щури години.

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас-влюбих се, ама така хлътнах, че свалих 10кг за нула време, че се и разхубавих-направо разцъфтях 

Какво е било отношението на родителите ви към вас - много нерви им причиних на хората, но бяха търпеливи с мен и разбрани. Ако малката прилича на мен....дупе да ни е яко 
 

Безгрижни и луди години бяха тогава.То не бяха дискотеки,гаджета,вечерен час и непрекъснатото напомняне на нашите да "внимавам" .

Тази сутрин сънувах сън, не беше от най-хубавите и не знам как, но ме наведе на мисли от тинейджърските ми години. Божкеее, какви съм ги вършела - толкова неразумни и рисковани, че май само оня отгоре ме е опазил. Каква бях ли? Ми всички наопаки, аз на терсене. Ужасно чепата. Чудех се на нашите, защо петък и събота ме ограничават с вечерен час и ужасно държат да го спазвам, след като учех в друг град,а там нямаше кой да ме контролира. А какви ги вършееееех, не е за разказване...   

Прекрасни години-по цял ден скитане,купувахме си еднакви дрехи/5 приятелки/,лакирахме се с розов и черен лак,смеехме се като луди,ходихме на аеробика,на мачове,обичахме да ни снимат улични фотографи и сега като гледам снимките падам-как сме се обличали,какви прически .И досега като чуя в градския транспорт момичета да се хилят да припадък и истерия се сещам за нашите идиотии.
Най-ярък момент не мога да откроя-всичко беше ярко и наивно прекрасно.
Родителите-изтърпяваха всичко стоически-60 ролки всяка вечер,изрусяване,къдрене,къносване,маникюр чудо,дрехи ужасни.Единствено не ме пускаха до късно и много се притесняваха за мен.Иначе в училище никакви проблеми,там не са разбрали,че имат дете.

Ако родителите ми знаеха и половината от това, което вършех като тийнеджър сигур щяха да ме заключат.  Иначе нормалните неща за периода 1989-1992 - купони, дискотеки, неходене на училище със дни /не че на даскалите им пукаше.../