С КАКВО ПОМНИТЕ ТИНЕЙДЖЪРСТВОТО СИ

Що така анонимно, тийнейджърство, а? 

С какво помните тинейджърството си - Много гаден период. Училище, домашни, уроци, изпитване, класни, на всичко отгоре нямахме право на повече от 5 (пет) неизвинени за срока! И не ни даваха да пушим в училище даже! Вечерен час и хайки по кръчмите, то не, че имаше и много кръчми, де. Дискотеките започваха след 22 часа без нас. И още има, ама да не превръщаме темата във филм на ужасите. 

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас - Хм. Няма най-ярък, няма най-променящ. Или има? Първият ми скок с парашут. И четвъртият, последен...

Какво е било отношението на родителите ви към вас - Отвратително! Непрекъснато ме командваха, ограничаваха, забраняваха, третираха като дете, а аз бях толкова голяма, зряла, умна, отговорна и прочие, че как ги изтраях, още не знам. 
А те мен как са ме изтраяли, е загадка и до днес. 

Спомням си юношеството със силното усещане за безметежност и лекота.
Отношението на родителите ми беше основано на взаимна обич и доверие, но и аз съм ги оправдавала.

какво е това "тинейджърство " и защо трябва да го помня?

първи стъпки в рая

С ето това същество от снимката. Научи ме на ред и дисциплина, отучи ме от мързела и ме направи много отговорен човек. Тинейджърските години са може би най-хубавите години от живота ми, най-безгрижните и най-активните ако мога така да се изразя. Свързвам ги с много спорт, много разходки сред природата, рисувах много, не пиех, не пушех, не ходех по кръчми, нито по мъже... А, да не забравя да спомена и любимото си колело, което сега ръждясва в мазето. Що чукари съм обиколила с него и с кучето
За най-ярък спомен не се сещам, но като цяло бих нарекла тинейджърството си ярък спомен. Прекрасни години, липсват ми...
А за родителите ми, ами по-добри родители от моите няма Никога и за нищо не са ме спирали, ама и аз не бях такава хаймана като сега

при положение,че "тинейджърството" при мен приключи едва преди година...ехаааа..ехааа..колко ми беше хубаво най-силно помня 18-ят си рожден ден,когато осъзнах,че вече наистина пораствам...родителите-те и сега се месят и се опитват да се налагат...иначе по душа съм си все същото дете-мечтател

С промени в страната, с безкрайни купони и концерти, с Васко Кръпката, митинги, нови приятели, морета, планини - славно време!!!

Изглеждах добре !

Просто ме размаза  

Ами с много спомени си спомням и хубави и лоши. Годините ми преминаха под знака на спорта, в игри на народна топка на площадката, печене на царевица открадната от едно поле   С връщане на вестници и бутилки, за да изкараме с приятелите ми по левче за сладолед. С гадните момчетии в училище, които ми подмятаха чантата и се бъзикаха на мой гръб, ама после да видите като станах мадама   как им се свиха сърмите  

С какво помните тинейджърството си
С артистичните ми търсения...Участвах в театър, пишех...

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас
Няма чак толкова ярък.

Какво е било отношението на родителите ви към вас
Ми...строгичко. Имах вечерен час. Но не сме имали съществени неразбирателства.
Но и аз не бях типичен тийнейджър - никога не съм имала особено желание да се влача по дискотеки, да се срещам с момчета и прочие...   Имах 2 гаджета, с едното се разделихме много бързо, с другото изкарах 2 години и половина - сравнително дълго...Мен ме интересуваха само театърът и писането тогава.

1.С какво помните тинейджърството си-
гадно,зубрашко,бях без гадже,ходих на всички тъпи олимпиади и  бях малко бухтичка и освен май "Deutsch lernen macht Spaß",нищо друго не помня.Ах да,да добавя,че в езиковата в паралелката ми бяхме 23 момичета и 1 момче,т.е. гнездо на усойници.Абе тъпо

2.Кой е най-яркият момент променил нещо във вас
оооооо,в осми клас се влюбих,естествено несподелена любов Всяко едно междучасие заставах в коридора,подпирах радиаторите на парното и чаках да мине младежа "Х"
,ако го видех поне 3 пъти за деня бях безумо щастлива,а ако не го видех се прибирах у нас ,като болна
в девети клас пък пропуших,много тъпо от моя страна,ама пубертет!

3.Какво е било отношението на родителите ви към вас
Чудно ми е как са ме търпяли хората.Май всички пубери си мислят,че са велики ,прекрасни  най-най как света не ги заслужава и ако не са те Земята ще спре да се върти.Ужас  Дано детето ми не е гадно пуберче като мен

1  помня го със смъртта на баща ми и алкохолизма на майка ми.С много психотормоз,бедност до етап недояждане,да не говорим за дрехи и дрънкулки.С бягство в книги и самота в малък град,смяна на училища,градове и загуба на приятели.

2  най-ярък момент-погребението на баща ми,местения наляво-надясно,загуба на връзки с любими хора

3  Отношение на родителя-размяна на ролите родител-дете,от истерия до пълна незаинтересованост.Според зависи. Нямаше време за пубертет.

Все още има моменти, когато се чувствам на 17. Прекрасно е.
Но на 13 не искам да съм. Гадно е.Циците ти растат и се чудиш как да ги скриеш. 

 Бях разглезена и презадоволена пуберка.Най-хубавите ми спомени от този период са дългите ваканции, изкарвани във Варна.Също и пътуванията с нашите.
 Нямам най-ярък момент, който да е променил нещо в мен.
 Родителите ми винаги са били супер.

Какво помня,какво не помня няма значение,важното е,че искам пак да съм в този период от живота си,ама НЯМАААА......

С гаджориите  Първите по-сериозни стъпки в сферата и то с хубавелковци никога няма да забравя 
Но да уточня - до 16-та ми годишнина беше доста тъпо, интересното беше после. Родителите много ме ограничаваха и имах големи проблеми с тях. Вечерният ми час беше 9 часа! Отврат! Ама кво да правеха хората, много ги беше страх, че ме интересуват момчета, като че ли е толкова ненормално това.

Божкееее!
Започнах гимназия през '89. Не е истина какво беше усещането за свобода! Как морето ни беше до колене и как никой не ни разбираше. Не ни гонеха за отсъствия(така, както бяхме свикнали), продаваха ни цигари и можеше да вървим по Богориди хванати за ръце и да пеем "Металика". 
Отношението на родителите: Строго, много строго. Затова се криехме. Поне за по-сериозните неща-отсъствия, гаджета и т.н.
С какво ще го запомня: С чувството,че имаш криле! За наше щастие изживяхме еуфорията от свободата за 2-3 години и накрая си налегнахме парцалите да учим.

С какво помните тинейджърството си - Хубави, луди години.

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас - Първа любов, полиция, събиране на изрезки от вестници...

Какво е било отношението на родителите ви към вас - Обич, подкрепа, радост и гордост, че съм отлична ученичка.

С какво помните тинейджърството си
"Нирвана" и Кърт, "Гънс енд роузис", стил "гръндж", развлечени пуловери и нарязани дънки, плакати по стените и пътуване до съседни градчета на автостоп.
Кой е най-яркият момент променил нещо във вас
Липсата на интерес от страна на момчето, в което бях влюбена  Един ден се гледах в огледалото и си мислех: "Защо, по дяволите, не се заглежда в мен?" И стилът "гръндж" започна да ми се струва недостатъчно женствен някак... постепенно не остана и помен от него. Но с него така и нищо не се получи, дори не разбра колко го харесвах 
Какво е било отношението на родителите ви към вас
Оооо, бяха доста непокорни и твърдоглави бяха моите родители точно в тези години 

Луди, луди години бяха...
Как са ме изтрайвали нашите- и до ден днешен се чудя?
То не бяха гаджета, дискотеки, неспазване на вечерния час....
Добре, че само две години трая този ми период.
После с народните танци влязох в ритъм и станах по-отговорна
Добре, че дъщеря ми не влиза още във форума, и не чете това

Бях щуро хлапе на 15 бях луд фен на Мишо Шамара и компания.Слушах само това!Носех гащи,които даже и на баща ми му падаха... Но бяха хубави времена!Най-забавното беше,когато издебнах наще да не са си вкъщи и си изрисувах цялата стая в графити,а където не ставаше за рисуване имаше плакати  Бях написала над вратата цитат от песен на Шамара "ако не те е*е запомни ме добре,гъзарията не спира да ме тресе..."
Когато баща ми видя надписа се втрещи и каза : "ако не махнеш това от тук,ще изкъртя стената! Голям смях падна.Е,не го махнах!  Друг случай-първия път,когато баща ми ме хвана да пуша в нас.Като го видях се вцепених  стоях така без да мръдна,докато огънчето не стигна до пръстите ми и не ме изгори...

Най-яркият спомен-първата любов,много силна и разбира се завършила драматично и болезнено!
Друг ярък-бях на диско,тъкмо се бях развихрила в танците и се пъчех пред едно момче и някаква позната минавайки покрай мен "Извинявай,ама тези на вратата не са ли вашите?"  Обръщам се и ги виждам-впили поглед в мен... Идеше ми да потъна в земята от срам!!

Отношението на нашите- УЖАС! Като единствено дете,никъде не са ме пускали да ходя,пазеха ме като писано яйце.Спомням си колко пъти съм ревала с часове,че моите съученици се спукваха от купони и дискотеки,а мен все не ме пускаха.Чак след 18 им казах "До тук бяхте със забраните!" Да ама още не мога да си наваксам изпуснатото.Моите връстници още не могат да разберат защо умирам за дискотеки и купони,сякаш съм на 15?! 

П.С. вече имам дъщеря,и дори да си остана с едно дете,никога няма да се държа по този начин и да я лиша от детски лудории!!! 
 

Ами безгрижието  от  тези  години ми  най  липсва.А с  какво ще го  запомня    със  смъртта на майка ми аз бях само на 14 години ,това е лошата страна от живота ми в тинейджърските години,а хубавата- ами намерих любовта на живота си ,който сега е и мой съпруг.

хаха грънджа не е умрял значи инак за периода
- първата голяма любов
- хипария на чували по морето
- Pearl Jam, NIN , гореупоменатите и прочие
- ходене в Пънка или по скоро Калното
- много толерантни родители

еххх какви времена само бяха

С единствената ми изпепеляваща любов, гореща и страстна.

С какво помните тинейджърството си-лимките ми хлопаха здраво в главата /все още не са се кротнали  /, бях пухкава и имах комплекси  , с приятелките ми не спирахме да вършим глупости, бяха щури години.

Кой е най-яркият момент променил нещо във вас-влюбих се, ама така хлътнах, че свалих 10кг за нула време, че се и разхубавих-направо разцъфтях 

Какво е било отношението на родителите ви към вас - много нерви им причиних на хората, но бяха търпеливи с мен и разбрани. Ако малката прилича на мен....дупе да ни е яко 
 

Безгрижни и луди години бяха тогава.То не бяха дискотеки,гаджета,вечерен час и непрекъснатото напомняне на нашите да "внимавам" .

Тази сутрин сънувах сън, не беше от най-хубавите и не знам как, но ме наведе на мисли от тинейджърските ми години. Божкеее, какви съм ги вършела - толкова неразумни и рисковани, че май само оня отгоре ме е опазил. Каква бях ли? Ми всички наопаки, аз на терсене. Ужасно чепата. Чудех се на нашите, защо петък и събота ме ограничават с вечерен час и ужасно държат да го спазвам, след като учех в друг град,а там нямаше кой да ме контролира. А какви ги вършееееех, не е за разказване...   

Прекрасни години-по цял ден скитане,купувахме си еднакви дрехи/5 приятелки/,лакирахме се с розов и черен лак,смеехме се като луди,ходихме на аеробика,на мачове,обичахме да ни снимат улични фотографи и сега като гледам снимките падам-как сме се обличали,какви прически .И досега като чуя в градския транспорт момичета да се хилят да припадък и истерия се сещам за нашите идиотии.
Най-ярък момент не мога да откроя-всичко беше ярко и наивно прекрасно.
Родителите-изтърпяваха всичко стоически-60 ролки всяка вечер,изрусяване,къдрене,къносване,маникюр чудо,дрехи ужасни.Единствено не ме пускаха до късно и много се притесняваха за мен.Иначе в училище никакви проблеми,там не са разбрали,че имат дете.

Ако родителите ми знаеха и половината от това, което вършех като тийнеджър сигур щяха да ме заключат.  Иначе нормалните неща за периода 1989-1992 - купони, дискотеки, неходене на училище със дни /не че на даскалите им пукаше.../

Прекрасни са тез' тийнеджърски години! 20-те са още по-хубави! А тези след 30-ет - не си ги давам за нищо!

Тинейджърските години са ми още пресни и ги помня с това, че по цял ден се шматкахме с приятелки; все сериозни терзания от сорта на: "Ще ми се обади ли онзи сладур, или няма да се обади" , "Ще ме пуснат ли в дискотеката щото нямам години или не", "Откъде по дяволите да си намеря бележка за тези неизвинени отсъствия" и т.н. Добре че има такъв период, в който можеш да направиш куп глупости и автоматично да ти е простено, само защото си тинейджър!
От другата страна на медала бяха ученето, търсене на място под слънцето и сфера на по-нататъшно развитие, борбата за оцеляване в жестоката джунгла на тийн обществото. Хубави години бяха наистина, но се радвам че минаха

Тинейджърските ми години? Не съжалявам ,че са отминали...Ярък спомен?-отвратителното училище Бях кротко дете,почти не съм бягала от училище ,интересувах се от футбол/и сега е така/ и стаята ми беше облепена с плакати на ЦСКА ,имах албуми със снимки на футболисти и в общи линии това ми бяха интересите... И до ден днешен съм по стадионите със синчето ,тъй като тренира футбол /май аз съм бащата в семейството  /Сериозна връзка продължила 2 год. и половина ...Отношението на родителите-майка ми ни "стягаше" сериозно със сестра ми ,вечерен час...не е видяла тя щури деца ... Не искам да се връща това време ,сега се чувствам много по-добре

Най-хубавите ми години.Много приятели,купони,събирания,концерти,плаж,море,бира,,,всичко хубаво.Нямах проблеми с родителите зя нищо,абе супер си беше

Ммм.. спомени...
Купони, яко учене, купони, яко учене, скандал с наще, защото гаджето ми искаше да се пренеса при него.. а аз бях само на 16.. после пак купони, пак учене, влюбвания, разлюбвания. Класно, баща ми в училище..първият секс, първият наркотик, първите цигари...Яко метъл, за да съм различна, винаги по- големи от мен приятели, отварящи за мен света на позволеното и не до там удоволствие.. мога да разказвам с години за прекрасните моменти в онези времена. Дори тогава осъзнавах , че това е временно положение и трябва да греба от него с пълни шепи. Знаех, че тогава полагам основите на днес и ... си налягах парцалките. Мразех наще да ме поучават, защото мислех, че не ме разбират. И сега не ме разбират и сега ме поучават, ама поне ме уважават и знаят , че не си оставям магарето в калта.Доказах го през тинейджърските си години, когато родителите ми смятаха , че ще стана продавачка в супера, а се оказах вишистка с собствен бизнес и семейство..
Най- яркият помен - Сутринта на 18я ми рожден ден. Баща ми ме събуди, но не с " Честит рожден ден мило детенце", както през изминалите 17г, а с "Виж какво моето момиче, от днес нататък отговорността за постъпките си я носиш ти и само ти. Мисли си в какво и как се забъркваш защото вече си подсъдима.. честито"
отношението им към мен- основно помня недоверието. Аз съм от поколението което завари свободията.. никакви униформи, вечерни часове, забрани... всичко ни беше позволено и аз от всичко опитвах. Родителите ми се притесняваха, не вярваха на обещанията ми , че само пробвам и нищо повече.; Смятаха всяка моя 4ка за тотален провал и бяха безкрайно горди с мен когато влезнах в университет и им доказах , че въпреки хилядите ми неизвинени отсъствия аз съм знаещ и можещ човек. Сега си спомнят с умиление за безсънните нощи в които не са знаели къде съм, а майка ми се моли дъщеря ми да е поне на половина толкова дива, за да ми го върне тъпкано

Елитно училище - голяма гордост, първи срещи с алкохола, първи и последни с тревата, запознанство със секса, Ялта, Юлита и как се казваше онази дискотека в ЦСКА???, екскурзии на Банско, спане в приятелки, 5 години нещастна любов (сега се чудя къде ми е бил умът), големи купони на които неканена пристига полицията, на Попа в 7... Единственото, което не мога да разбера от тези години е как не са ми хвърлили як пердах в къщи

Нямах търпение да завърша училище, че да започна да живея истински, като възрастен човек в друг град и далеч от познати и роднини. Като цяло тийнеджърството ми беше доста тъп период - съобразяване с родители, с учители, това не може, онова не е прието... Провинциална работа. Форсирах двигателя на ръчна спирачка. Свободата, Санчо, е на върха на копието!

Аз след години започнах да си признавам поетапно щуротиите...добре, че бях бременна, тате не посмя да ми посегне 
Иначе беше тривиално; най се вбесявах от родителския контрол, но определено имаще защо (да ме контролират). Учех в елитно училище, бях почти отличничка; добре, че "намаленото поведение" вече го нямаше, иначе незнам...Най-"смелата" ми постъпка: казах под мустак в час по химия: "баси тъпата крава" по адрес на учителката, тя взела, че ме чула и почти ме изключиха за "вулгарно поведение и обида на учител" - това в далечната 1996.
Гаджетата: имах много, налитаха, но не се задържаха  Причината: много си я стисках и не им давах.
Хубав спомен са ми по-късните пубертетски години, защото тогава не се чудех къде да си крия порастващите млечни жлези (както писа някой), а гордо ги вирех.

Гадни моменти:
1.операцията на майка и последващата смяна на ролите родител - дете (много е гадно това усещане  )
2.заминаването на татко на гурбет и последващата разруха на семейството
3.една случка с мен, за която не ми се говори 

Ако трябва да  класифицирам този период като хубав или лош, определено ще попадне в графа "хубави спомени".

Срамежлива, несигурна, неконтактна, неориентирана, комплексирана, зубрачка, отличничка, девствена - с една дума: ЗАДРЪСТЕНА.

Най-ярки моменти, които са ми повлияли- една голяма несподелена любов, която отключи таланта ми на писане; и певческите ми изяви. И един много лош период на депресия.

Отношение на родителите: като към бавноразвиващо се, тоест прекалена загриженост.

1. Недобри спомени - много ограничения от страна на баща ми, трябваше да му се подчинявам
безприкословно, неосъщесвена любов по тези причини,но да не се връщам назад.
2. Раждането на сина ми.
3. Отговорът се съдържа в т.1

С какво помните тинейджърството си - Много гаден период. Училище, домашни, уроци, изпитване, класни, на всичко отгоре нямахме право на повече от 5 (пет) неизвинени за срока! И не ни даваха да пушим в училище даже! Вечерен час и хайки по кръчмите, то не, че имаше и много кръчми, де. Дискотеките започваха след 22 часа без нас. И още има, ама да не превръщаме темата във филм на ужасите. 

Какво е било отношението на родителите ви към вас - Отвратително! Непрекъснато ме командваха, ограничаваха, забраняваха, третираха като дете, а аз бях толкова голяма, зряла, умна, отговорна и прочие, че как ги изтраях, още не знам. 
А те мен как са ме изтраяли, е загадка и до днес. 
[/quote]

Ами с много спомени си спомням и хубави и лоши. Годините ми преминаха под знака на спорта, в игри на народна топка на площадката, печене на царевица открадната от едно поле   С връщане на вестници и бутилки, за да изкараме с приятелите ми по левче за сладолед. С гадните момчетии в училище, които ми подмятаха чантата и се бъзикаха на мой гръб, ама после да видите като станах мадама   как им се свиха сърмите  


[/quote]
 
В добавка - безкрайни игри на село, при баба през ваканциите и почивните дни и измислени ситуации в останалите дни в града. Измислени - беше ми по-лесно да се справям с "живота" си.

И бригадите - в доста мизерни условия, в които днес не бих пуснала децата си. Вярно, че беше купон, но мат`риалната база беше ужасна.

С любовните трепети най-вече, с ученето, ученето и...ученето, ама една задръстена бях...Затова и нямам кой знае какви ярки спомени. Ама пък за сметка на това, какви бяха студентските години...

Уууу, гадни години 
Тогава никога нямах време за себе си, просто ей така да си скучая, или да се мотая безцелно по кафетата. Тогава работех най-гадната работа в живота си, никога нямах пари, и брат ми тъкмо влизаше в пубертета (гадна работа  )
Но пък и тогава изживях първата си истинска връзка, продължила доста години. Беше някак странно романтично как двамата се борехме с живота заедно. В последствие обаче останах да се боря сама, а той се носеше по течението, а като прибавим и отношенията с баща ми, може да се каже, че в тези години изживях и най-голямите си разочарования.
Най-яркият спомен - моментът, в който осъзнах какво искам да работя веднъж щом завърша средното.
А отношението на родителите - никога не са ме разбирали, но майка ми поне ме обичаше, колкото и странна да й се струвах 

Със любовните ми тръпки,със събирания с приятелки както и с тежкия ми характер тогава 

Помняяя...
- Газовия фенер и папката с подземния склад на взривни материали, с които решихме да щурмуваме рудника в близост до селото ни... и задушливия въздух в мините.
- Разкъсаната мрежа на прозореца на стята в която спяхме със сестра ми и маратонките, които ме чакаха там всяка вечер, за да изляза когато всички заспят и да се прибера преди да е съмнало.
- Първата ми любов, первият път и аборта след това.
- Четирите училища, които смених за три години и хилядите съученици, чиито лица и имена и до днес ми е трудно да оправя.
- Кокошката на съседката, която откраднахме, завивайки я в един пуловер. Тя пък взе че излезе през яката. Колко я гонихме... После я завързахме с един сезал в една барака, докато решим кой ще я коли и корми, за да я издям. На мен се падна скубането на перушината. Така и не я издохме 
- Мотора на един приятел, с който разцепих оградата на една къща.

Много дивости помня... сигурно, защото доминираха по това време.

Тинейдрърските години - хубави и объркани. Опити да балансирам между това, което се очаква от мен и това, което ми се иска на мен. Не особено успешни май.
Отличничка бях - да получа 5-тица е равносилно на двойка. Майка ми беше във вихъра на забраните и очертаване на светлото ми бъдеще. Аз все още съм и вечната опизиция. Баща ми - каквото си поиска принцесата на тати. 
Принцесата, естествено, си поиска непозволени неща. От тогава датира явно склонноста ми да си харесвам все мъже от типа на "лошите" момчета. Не, че действително са били чак лоши, ама бяха поне според разбиранията на майка ми. Татко (неясно как) винаги ми прощаваше грешките - всичките.
Най- ярките ми спомени - едно момче (мъж по-скоро), едни зелени очи (моя слабост), един мотор и една "принцеса" - щастлива.
Резюмирано - 4 годишна връзка с такова момче, едно бягство от вкъщи, отлична диплома, зверска катастрофа с мотор, аз - само леко одраскана, той - 2 месеца висях денонощно в болницата до него, целият свят срещу нас двамата ... романтика и любов (първата), и секс естествено. Майка ми някак оживя след всичко това,  баща ми ме подкрепи, дори когато очаквах да ме зашлеви (в полицията примерно).
Аз в крайна сметка явно успешно съм избалансирала някак тийнейджъртвото.  "Грешките" си пак бих ги повторила.

С книгите  . Много четях по времето, когато бях юноша бледна.

Към края на тийнейджърството (много ми е странно да употребявам тази дума по отношение на мен самата) срещнах мъжа на живота си  .

Тинейджърските ми години останаха някъде далече в миналия век. Но това бяха най-хубавите ми години. Спомням си ги с прекалената ми заетост. Много, много книги, разни кръжоци, клубове, секции, даже и хор. Още с много скитане с приятелките по кърищата, каране на колелета до съседните села.  И най-вече с къпането в реката. Започвахме още през априлската ваканция. Родителите ми ми дадоха най-ценното което имаха - много любов и спокойствие.

За жалост с много неприятни изживявания! Радвам се че ги преодолях! Няма да разказвам защото е много дълга история!

С много противоречиви чувства! Няма да забравя класа си в гимназията! Първото гадже, първата целувка, много купони и зелени училища и.....много учене след това, все пак бях в езикова гимназия! След това изведнъж дойде бала, дойде и си замина и тинейджърството свърши! Понякога ми е мъчно за този период от живота ми, но пък след това последва студентство, сериозно гадже, годеж и сватба и така.....

С ваканциите на село - игри до тъмно и гонене на светулки, четене на хиляди книги (непрочетени в местната библиотека) и спокойствието на баба и дядо! Без караници и спирачки, просто почивка. И града - момчета и вече мъже - гонене, сваляне, флиртуване, секс, интересни хобита - метал, карате, йога, вегетарианство, алкохол, пещери, много, много планини и хижи, нови места, бягане от къщи, пак секс и луда любов!  А между другото учене, изпити, езикова, висше, поезия и много рок!
Нашите - влизащи ми в положението по принцип, забраняващи, увещаващи и уплашени, винаги обичащи и утешаващи ме!   

На първо място с гадното акне и потресающите пъпки, алкохол, дискотеки, пушене в даскалото в тоалетните, бягането от училище, неизвинени отсъствия, лятото на село и ходенето до гробищата след 12 вечерта - голямо геройство беше Пръскахме валериан по къщите на бабичките късно вечер и цвилехме от кеф като се оплакваха на другия ден как не могли да спят от мяукащи котараци И някак между другото ми остана време да прочета страшно много книги. Сърцерадирателни драми как никой не ме разбира и колко тъжен е света и колко тежки са тийн проблемите, като например несподелената любов на едно момче от А клас което беше високо два метра, а аз бях 1,60  Спомен ми остана за строгия ми баща и мрънкащата ми майка, която някак не можеше да ми влезе в положението и да ме разбере в тази възраст и само ме критикуваше