Здравейте , Та.. На 26 съм, от както се помня живея със нашите в къща на село , с изключение на 1-2 год в които бях отделно от тях. Та преди половин година + , си намерих приятелка и исках да заживеем заедно още от първата седмица.Спонтанно от моя страна защото така го усетих и исках да опитам, никога не съм живял с друго момиче до сега. Та , в моята глава нещата бяха следните. Живеем малко в града докато се стиковаме и след това да се преместим на село , къщата ни е на два етажа и да си го оправим и да си се устроим. Да но моята приятелка не искаше защото сме две поколения а и тя не обича селата , тъй като е живяла 25 год в град. Беше ми проблем на мен защото аз пък съм обратното и не ми се стоеше в града исках по спокойно място и да не плащаме наем. Ноо след спорове и т.н направих компромис и сме в града. Казах поне от време на време да си ходим хем и с нашите да се виждаме и да може взаимно да свикват едни с други. Беше ОК , но тука идва майка, първо като се преместих беше филма .. ти ни оставяш , ти ще ни забравиш , тя ще те отдели от нас бях в шок , не съм на 15.. беше говорене , каране спорове месеци , докато разбере че не съм дете вече… тоест да ме остави. Проблема си е при мен също че не се изнесох явно по рано за да не ме приема като дете и да има контрол над мен .. Спря се след известно време. Та ходих да ги виждаме обаче моята приятелка започна да се чувства подтисната и задължена да идва , защото майка ни питаше през 2-3 дни кога пак ще ходим що не оставаме и т.н друго момиче може би не би реагирало така, но приятелката ми и имала кофти обкръжение и не обича да се чувства притисната. Аз не можех да я разбера за мен не беше кой знае какво , но тя каза че не иска да идва вече
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. Бъркала ми се е в живота все едно не може да проумее че имам собствен живот. Та сега ходя веднъж на 10 дни за малко колкото да ги виждам , но тя пак от време на време .. ти спря да идваш тии тва ти и т.н но отговора ми е когато мога когато имам време , все пак си имам мой живот. Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. Бъркала ми се е в живота все едно не може да проумее че имам собствен живот. Та сега ходя веднъж на 10 дни за малко колкото да ги виждам , но тя пак от време на време .. ти спря да идваш тии тва ти и т.н но отговора ми е когато мога когато имам време , все пак си имам мой живот. Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
