Абе, има успели да се откъснат от селото мъже, но я има и категорията селски ерген, на когото от малък му е втълпявано, че за съборетината и бричката, и двете по документи на баща му, се редят опашки от хищни градски златотърсачки, които само мама може да озапти.
- Публикувана: 21 май 2024, 19:26 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2024, 16:09 ч.
Отношения между семейството ми и приятелката ми
Това беше едно от нещата , следващото е приятелката ми с която през ден се караме , основно за това че не съм ставал за нищо и все натяквания колко нещастна била с мен и как нищо не мога да и дам , а колкото и да се старая все е нищо колкото и да искам да спася връзката , все отговорите и са нещастна съм а сега можех да съм еди къде си и да имам деца. Мазохист съм си аз това го знам , как мога да я спася… А и по горе на коментара чувствам се зле заради отношенията с приятелката ми не че съм в града
Тази тема сериозна ли е изобщо? Колко щеше пък да напредне с децата, при положение, че сте от 6 месеца заедно, ако не сте?
Аз като се изнесох от нашите навремето, на 19 ли бях, не помня точно, но нямах 20 - и моята майка викаше: ама как, ама защо, ти сега няма да идваш да ни виждаш... тъкмо ми бяха направили ремонт на стаята. Но аз като казах - време е вече да съм самостоятелен, оправям се сам, пак съм ви син, но ще живея отделно - и разбра жената. Баща ми като че ли по-лесно разбра - даже беше горд, че момчето му вече е пораснало.
Пък живота на село не е казано да е лош - моето село (на баба ми и дядо ми) например беше на 30-тина км от областен град. Колко му е половин час път, нима в София много хора не пътуват по-дълго за работа всеки ден. Аз бих живял. Естествено, не в къщата на майка си.
Пък живота на село не е казано да е лош - моето село (на баба ми и дядо ми) например беше на 30-тина км от областен град. Колко му е половин час път, нима в София много хора не пътуват по-дълго за работа всеки ден. Аз бих живял. Естествено, не в къщата на майка си.
Първо, ако темата не е пързалка, разбира се - изясняваш с майка си, че си голям МЪЖ, че не си дете и искаш да си самостоятелен. Годините ти са ок за изнасяне - нито са малко, нито си закъснял кой знае с колко, проблемът е, че тя те третира като дете и ще ѝ е необходимо време да осъзнае, че вече не си такова. За това обаче ще трябва да си самостоятелен и да не зависиш от тях по никакъв начин.
Второ - изясняваш се с приятелката си, какво искате от живота и какво я прави нещастна. Ако е поправимо - коригираш държанието си, ако не е - всеки по пътя си. Не се карате, не си крещите, говорите като нормални, възрастни хора.
Второ - изясняваш се с приятелката си, какво искате от живота и какво я прави нещастна. Ако е поправимо - коригираш държанието си, ако не е - всеки по пътя си. Не се карате, не си крещите, говорите като нормални, възрастни хора.
Темата очевидно е пързалка, но все пак хем момчето, защото не е мъж, въпреки възрастта, та момчето говори за проблеми между приятелката и семейството уж, а в изложението е очевидно, че проблемите са си негови с властната му майка. Щом ги осъзнава не разбирам за какво е темата.
Прочетох само няколко коментара, но и аз няма да кажа нищо различно.
1. Приятелката ти не е длъжна да се съобрязява с мнението на маминка и тати. Щяла да ги обиди?! Че вие още не сте семейство даже, за какви обиди говорим? На този етап е съвсем нормално приятелката ти да се вижда на 3-4 месеца с тях за по едно кафе/ обяд.
2. Майка ти НИКОГА няма да се промени. Ще бъде щастлива само ако си намериш момиче от село, което ще живее на другия етаж, майка ти ще има ключ за етажа ви и ще наблюдава снахата и теб 24/7. А ако се роди бебе, задължително ТЯ ще знае кое е най-добре за бебето и жена ти ще е длъжна да я слуша.
3. Веднъж на 10 дни да ходиш да я видиш е супер често. Обикновено порасналите хора се виждат с родителите си веднъж на няколко месеца или веднъж в годината.
Или си намираш селско момиче, което ще се съгласи да живее така, или бягаш далеч от майка си и почваш самостоятелен живот.
1. Приятелката ти не е длъжна да се съобрязява с мнението на маминка и тати. Щяла да ги обиди?! Че вие още не сте семейство даже, за какви обиди говорим? На този етап е съвсем нормално приятелката ти да се вижда на 3-4 месеца с тях за по едно кафе/ обяд.
2. Майка ти НИКОГА няма да се промени. Ще бъде щастлива само ако си намериш момиче от село, което ще живее на другия етаж, майка ти ще има ключ за етажа ви и ще наблюдава снахата и теб 24/7. А ако се роди бебе, задължително ТЯ ще знае кое е най-добре за бебето и жена ти ще е длъжна да я слуша.
3. Веднъж на 10 дни да ходиш да я видиш е супер често. Обикновено порасналите хора се виждат с родителите си веднъж на няколко месеца или веднъж в годината.
Или си намираш селско момиче, което ще се съгласи да живее така, или бягаш далеч от майка си и почваш самостоятелен живот.
За връзка на едва шест месеца, всичко ми се вижда много прибързано - особено за млади хора. На този етап бих очаквала тепърва да се запознаете с родителите на някоя вечеря, не да планирате децата и да сте изпаднали в семейни драми.
Защо приятелката ти е нещастна, какво очаква от теб?
Защо приятелката ти е нещастна, какво очаква от теб?
Това е манталитет. На втората среща снахата се води при мама за одобрение, след месец-два вече се обсъжда как ще си подредим етажа като се сгодим.
Бас държа, че авторът е единствено дете, или има омъжена "на къща" сестра. Майката няма да се примири, докато снахата не се нанесе на втория етаж... Ще направи всичко възможно да ги раздели, а ако авторът е по упорит и остане в града, ще намери начин да се нанесе при него, да надзирава снахата и да й "помага".
Някои хора цял живот се трепат да подсигурят жилище за децата и после очакват това да се оцени и ползва. Не са си представяли сценарий, в който са отхвърлени. Не може и да им се обясни, че саможертвите им са били за нищо и че няма да си живеят всички заедно.
Няма бъдеще тази връзка. Човек от градски и от селски тип могат да се сработят, само ако единият съвсем осъзнато пожелае и се стреми към "другия" начин на живот. Иначе е мъка и за двамата, защото средно положение няма. Вечни компромиси, недоволство, и никой не е щастлив.
А ми се струва, че нито авторът се стреми към градски живот, нито приятелката към селски.
А ми се струва, че нито авторът се стреми към градски живот, нито приятелката към селски.