При мен нямаше гадости, ужасии и страхотии, но понеже съм на мнение, че всичко мина много лесно и гладко, няма какво да пиша. 
- Публикувана: 18 фев. 2009, 12:29 ч.
- Последно мнение: 10 март 2009, 08:56 ч.
моля ви бъдете 4естни
интресно - хем да споделят откровенно, хем тези, при които е било всичко наред и донякъде прекрасно да не пишат....ми има и такива....само кофти ражданията ли те интересуват....
Има си търсачка и гуугъл тогава чесно казано - разкази, от кратки до ужасно подробни има стотици - търси и си чети, които ти отърват.
Има си търсачка и гуугъл тогава чесно казано - разкази, от кратки до ужасно подробни има стотици - търси и си чети, които ти отърват.
Леки или трудни раждания ?
моля една жена поне да ми разкаже раждането от вка6ти до изписването и да бъде откровенна да не спестява ни6ти4ко 
и ако е на мнение 4е е било прекрасно 
няма смисъл да пи6е искам просто да знам за вси4ко и какво е усе6тането 
благодаря 
предварителноdideta90,всички раждания са толкова различни едно от друго,че който каквото и да ти разкаже бъди сигурна,че твоето раждане ще бъде ТВОЕ,различно и уникално.Може да е прекрасно,може да е ужасно.Може да е силно болезнено или по леко.Това в известна степен зависи от магласата ти!А като виждам тя не е много положителна-щом смяташ,че е невъзможно раждането да е прекрасно!
Постът на Елфическа страшно ме развесели. 
Иначе няма две еднакви раждания. Дори на собствените деца.
Аз моите съм ги описвала неведнъж, пък и не се випсват в категорията на страховити, фатални или други подобни. Бяха приятни, леки и запомнящи се, каквито са ражданията за всяка една жена.
Не разбирам защо искаш да четеш само за страхотии.
Иначе има доста теми - и за весели, и за невесели раждания.
Иначе няма две еднакви раждания. Дори на собствените деца.
Аз моите съм ги описвала неведнъж, пък и не се випсват в категорията на страховити, фатални или други подобни. Бяха приятни, леки и запомнящи се, каквито са ражданията за всяка една жена.Не разбирам защо искаш да четеш само за страхотии.
Иначе има доста теми - и за весели, и за невесели раждания.
Първият път хич не бързах за родилното, отидох почти накрая и за 25 минути родих, можеше и за по-малко, ама акушерката се забави, че не беше на смяна. Вторият път не чаках толкова и прекарах в родилна зала около 50 минути. За мен не беше трудно, красиви неща няма да пиша. Най-прекрасният момент идва след като родиш, сигурно го знаеш. 
Не се настройвай отрицателно, а приеми раждането като естесвен завършек на бременността и по-важното като начало на нов живот. Ако мислиш за неприятни неща, има голяма вероятност да ти се случат. По-добре да чуваш прекрасности, отколкото страхотии.
Не се настройвай отрицателно, а приеми раждането като естесвен завършек на бременността и по-важното като начало на нов живот. Ако мислиш за неприятни неща, има голяма вероятност да ти се случат. По-добре да чуваш прекрасности, отколкото страхотии. 
Гледам на раждането си от смешната страна-не си позволих нито веднъж да си помисля,че ако доктора не беше до мен и аз и сина ми нямаше да ни има.
Не ми се иска да те плаша- но не е лесно да станеш майка,понякога като при мен всичко започва добре и...накрая се усложнява...но ти желая моя истински щастлив и напълно безпроблемен край на това преживяване
Не ми се иска да те плаша- но не е лесно да станеш майка,понякога като при мен всичко започва добре и...накрая се усложнява...но ти желая моя истински щастлив и напълно безпроблемен край на това преживяване
Всяка жена ще ти разкаже различни неща за своето раждане.
Моето протече в общи линии малко странно, защото в деня на термина отидох за пореден път до болницата за запис на тоновете на бебето. Освен това обаче гинекологът ми реши да предизвика раждане с вагинална таблетка. В 12.50 ми я постави в 13.10 ч. започна раждането.
Нямаше нищо чак толкова страшно и неприятно в цялата ситуация. Сериозните болки при мен започнаха доста късно след 16.30 ч., тогава ми поставиха и система с окситоцин. До мен раждаше млада ромка, която почти нямаше контракции, но крещеше ужасно, попитах я защо вика като не я боли. Отговорът беше, за да знае бащата, че бебето е от него, ако не викаш било от друг.
Е, аз за да се забавлявам започнах да подвиквам по ромски маниер:"Олеее, майкоуууу, болииии, олииии!" Хем виках, хем се смеех.... По едно време към 20.45 ч. часа заспах от изтощение и след малко се събудих от липсата на контракции. Е, липсата им беше заместена от напъни. Заведоха ме в родилна зала, а аз през цялото време си пеех нещо и аз не знам какво. После ми казаха, че съм пяла "Зайченцето бяло"- абе пълна откачалка, но имаше ефект. Понапъвах, понапъвах.....бебето не излизаше. А около мен една камара лекари. Казвам им:"Е, хайде помогнете ми, де!". Помогнаха, единият от тях леко ми разтри корема /не е скачал/ и ми каза да напълвам. Направих го и бебето излезе. Учудех се от себе си какво хубаво бебе съм родила. Ви то хубаво се роди, ама защо не плаче се притесних аз. Питам лекарите, те нещо ми отговарят, но и тях не чувам- бяха ми заглъхнали ушите от напъните. Постепенно и тях чух и бебето как силно си плаче. Претеглиха го, измериха го и ми го дадоха да го целуна, след това го отнесоха бебока към неонатологията. През това време излезе и плацентата. Поисках огледало за да се видя отдолу, отказаха ми категорично. Е, нищо те се заеха да ме шият, а аз да звъня но телефона. След два часа ме закараха в стаята ми и ме оставиха. А аз тарикатката като исках самостоятелен ВИП, на ми ВИП сега, седя сама като куче.... На сутринта дойде една акушерка да ме вдигне и започнах да се раздвижвам из коридора на родилното. Донесоха ми и бебето, не знаех как да го хвана. Горката ми щерка седя половин час в легълцето си, докато не викнах една акушерка да ми покаже как да я вдигна. Веднага реших да я накърмя и така.....До вечерта се изредиха 100 човека на свиждане, аз буквално тичах като яре из отделението. Не ме боляха шевовете. На четвъртия ден ни изписаха.
Е, това е от мен, нищо страшно и нищо лошо.
Болка има и да хич не е лека. Но всяка контракция, всяка нова болка те приближава до срещата с твоето дете, което си очаквала девет месеца. Тази болка си заслужава и се помни само с положителни чувства зял живот.
Моето протече в общи линии малко странно, защото в деня на термина отидох за пореден път до болницата за запис на тоновете на бебето. Освен това обаче гинекологът ми реши да предизвика раждане с вагинална таблетка. В 12.50 ми я постави в 13.10 ч. започна раждането.
Нямаше нищо чак толкова страшно и неприятно в цялата ситуация. Сериозните болки при мен започнаха доста късно след 16.30 ч., тогава ми поставиха и система с окситоцин. До мен раждаше млада ромка, която почти нямаше контракции, но крещеше ужасно, попитах я защо вика като не я боли. Отговорът беше, за да знае бащата, че бебето е от него, ако не викаш било от друг.
Е, аз за да се забавлявам започнах да подвиквам по ромски маниер:"Олеее, майкоуууу, болииии, олииии!" Хем виках, хем се смеех.... По едно време към 20.45 ч. часа заспах от изтощение и след малко се събудих от липсата на контракции. Е, липсата им беше заместена от напъни. Заведоха ме в родилна зала, а аз през цялото време си пеех нещо и аз не знам какво. После ми казаха, че съм пяла "Зайченцето бяло"- абе пълна откачалка, но имаше ефект. Понапъвах, понапъвах.....бебето не излизаше. А около мен една камара лекари. Казвам им:"Е, хайде помогнете ми, де!". Помогнаха, единият от тях леко ми разтри корема /не е скачал/ и ми каза да напълвам. Направих го и бебето излезе. Учудех се от себе си какво хубаво бебе съм родила. Ви то хубаво се роди, ама защо не плаче се притесних аз. Питам лекарите, те нещо ми отговарят, но и тях не чувам- бяха ми заглъхнали ушите от напъните. Постепенно и тях чух и бебето как силно си плаче. Претеглиха го, измериха го и ми го дадоха да го целуна, след това го отнесоха бебока към неонатологията. През това време излезе и плацентата. Поисках огледало за да се видя отдолу, отказаха ми категорично. Е, нищо те се заеха да ме шият, а аз да звъня но телефона. След два часа ме закараха в стаята ми и ме оставиха. А аз тарикатката като исках самостоятелен ВИП, на ми ВИП сега, седя сама като куче.... На сутринта дойде една акушерка да ме вдигне и започнах да се раздвижвам из коридора на родилното. Донесоха ми и бебето, не знаех как да го хвана. Горката ми щерка седя половин час в легълцето си, докато не викнах една акушерка да ми покаже как да я вдигна. Веднага реших да я накърмя и така.....До вечерта се изредиха 100 човека на свиждане, аз буквално тичах като яре из отделението. Не ме боляха шевовете. На четвъртия ден ни изписаха.
Е, това е от мен, нищо страшно и нищо лошо.
Болка има и да хич не е лека. Но всяка контракция, всяка нова болка те приближава до срещата с твоето дете, което си очаквала девет месеца. Тази болка си заслужава и се помни само с положителни чувства зял живот.
Да съм честна ли , болеше ме , но няма да разказвам за това
Спомням си тъкмо след като родих и чух Нана как плаче .Гледах как се ражда денят , гледах през прозореца слънцето през клоните на едно дърво и си мислех - колко се промени живота ми , вече съм майка , а дъщеря ми е някъде там и плаче .
Когато я видях тя имаше най - големите кафяви очички и беше много ,много сериозна .
Чувствах се щастлива , чувствах се особено ....не мога да го опиша .
Това е по важно от раждането .
Мисли за това , не за другото .
Леко раждане !
Спомням си тъкмо след като родих и чух Нана как плаче .Гледах как се ражда денят , гледах през прозореца слънцето през клоните на едно дърво и си мислех - колко се промени живота ми , вече съм майка , а дъщеря ми е някъде там и плаче .
Когато я видях тя имаше най - големите кафяви очички и беше много ,много сериозна .
Чувствах се щастлива , чувствах се особено ....не мога да го опиша .
Това е по важно от раждането .
Мисли за това , не за другото .
Леко раждане !
Ами хайде от мен една страхотия тогава:
Раждах общо от първите контракции 20 часа.Получих първите контракции следобеда на 21.11.2006г,но бях на кафе тогава с приятелка и бяха леки и нерегулярни.Прибрах се,продължиха но не на често,вечерта станаха по-силни,но търпими,мислех да си легна да спя,пък каквото стане,но не можах,защото станаха към 23 ч още по-силни,аз само обикалях коридора и стаите у нас и виех леко,защото ме болеше.Мъжа ми легна да спи,ама знаеше,че имам контракции и му е било напрегнато,та не могъл да заспи.В 3 часа през нощта вече не издържах-казах му да става и да ходим-имах само малко кръв,която не беше съвсем червена,леко розова и не беше много,а бях чела,че трябва или тапа да ми падне или да има червена кръв,беше ми първо раждане и затова чаках в къщи да стане поне сутрин ,та да отида,но от болки не издържах.В 4 ч постъпих в болницата със силни,но търпящи се болки,абсолютно нерегулярни.Сложиха ме с друго момиче в предродилна да чакаме.Говорихме си,разхождахме се до 8 ч сутринта,когато лекарят дойде и ни прегледа за ракритие-момичето раждаше за втори път и беше постъпила от 23 ч предната вечер,а аз от 4 ч сутринта-тя имаше 4см разкритие,аз имах след доста време доста силни болки-1см.Чакахме до към 10ч сутринта,акушерки измерваха контракциите постоянно-моите бяха все нерегулярни-ту през 5,ту през 10,ту през 8 минути...Към 10ч вече доктора каза да включат системи с окситоцин и на двете ни,защото и нейните бяха явно такива.Правиха ни клизма,което въобще не го усетих,въпреки,че бях наплашена от това нещо...сложиха системите...и след това почна ада за мен.Контракциите ми се засилиха като степен на болка,не се промени особено регулярноста им,но като почваха ме удряше болката в кръста отзад-както бях легнала,като връхлети,стисках до безсъзнание ръката на акушерката до мен и се извивах на дъга буквално,започнах да се мъча да дишам,не успявах обаче,болката ме заслепяваше,започнах да крещя.Момичето до мен имаше също явно болезнени контракции,но не издаваше звуци,пъшкаше само,аз я плашех с виковете си,започнаха да ми се карат да не викам,че я плаша-към 11 ч вече след поредните контракции и викове,отново ме навикаха,че я плаша и аз ги напсувах,че грам не ме интересува,но въпреки всичко и се извинявам....но че няма да спра да викам,защото ме боли ужасно.Започнах да губя сили,не можех и да викам вече,усетих,че не виждам стаята добре,всичко ми се върти и сякаш съм взела наркотик...бях в системата и с бусколизин.Към 11.30 ч вече проплаках на доктора да ме среже,че няма да мога да издържа до излизането на бебето,че ще припадна всеки момент-толкова ми се виеше свят и ме болеше,а контракциите бяха вече чести и сякаш постоянни,аз бях постоянно на дъга извита и остра,неописуема за мен поне болка изпитвах.Караха ми се и викаха на главата ми през цялото време,че плаша момичето...аз почти бях спряла и да чувам...Към 11.40 някъде е било започна бебето да се показва,защото доктора каза-да напъвам бързо,че се виждало.Уж започнах да напъвам-ама нещо не става-пак ме увикаха,че не напъвам както трябва-доктора взе да ми показва-сякаш акаш(извинявам се,ама е така)-аз опитвам пак и не става-пак ме увикват-аз почнах да викам-напъвам точно така,не знам как иначе,ревеше ми се,доктора се притесни-видях го,пак ми обясни как да напъвам...тоновете на бебето взеха да падат,акушерките се притесниха,чух сякаш в просъница доктора да говори,че се чуди дали да не ме срежат-обърна се пак към мен и ми изкрещя да напъна пак-аз се ядосах на всичките и напънах,после пак....доктора се зарадва и каза да слизам от леглото и да ходя в родилна веднага-отидох и след 2 яки напъна излетя дъщеря ми-първите думи от доктора,които чух бяха:"Такова нещо виждам за пръв път".Аз се ужасих,погледнах-детето не плачеше,интубираха го,нямах сили,леганх обратно и попитах то добре ли е-тя изплака-аз се успокоих и оставих на доктора да ме шие,всичко ми се виеше.Заши ме,сложиха ми торба на корема и ме пратиха в една стая.След малко дойде доктора гузен и каза,че бебето не е добре,тежи само 2.100кг и ще го вземат в кувиоз в друг град(понеже в нашият няма кувиози).Аз казах-добре-не знаех какво да кажа друго-чувствах се странно,знаех само,че е живо,но не можех друго да направя.Дадоха ми да подпиша документи за кувиоза,дойде педиатърката и ми каза подробно,че бебето не е добре,че се е родило с двойно увита пъпна връв,вързана на възел около врата,че почти се е задушило при раждането,не е доносено,въпреки,че се роди в 9-тия месец....аз само слушах и не знаех какво ми говори тази жена(не съм си и представяла такъв сценарий в мислите си-смятах,че ще е добре,ще го гушна,ще кърмя....),наблюдаващият ме постоянно гинеколог нищо не беше забелязал през цялата бременност. 
И така изкарах 3 дена в болницата без бебе,без да имам кърма,тя не тръгна за 3 дена,на 3-тия почнах да се цедя на помпата там,защото ужасно много исках да кърмя.Кърмата тръгна на 4-тия,почти на 5-тия ден чак,почнах да цедя и да нося всеки ден кърма по веднъж само в неонатологията,защото пътувах постоянно и не можех да стоя там по цял ден.Но и това ми стигаше-само и само тя да може да яде и веднъж кърма.Първите две седмици обаче я хвърлях,не знаех че мога да я замразявам,а бебето не беше добре-не можеше да яде,правиха му снимки в стомаха,имала проблеми,не ми се разказва точно какви,но имаше опастност да умре-слабееше,беше станала 1.800кг от невъзможност да се храни-добре,че започна накрая,след това започнах да ходя там и да се цедя веднъж дневно.Лежа точно месец в кувиоза,15 дена под кислород,всеки ден пътувах и давах колкото имам,през останалото време я хранеха с АМ.Изписаха я 2.500кг,взеха си я,но тя не искаше да суче,беше много свикнала с биберона на шишето,той беше и с широка дупка-от старите,обикновени биберони,на лимонадено шише 
...Опитвах следващият един месец да я накарам да засуче,но тя веднага от изписването хвана много силни,болезнени колики,денем,нощем,не спеше,трудно се хранеше,не можеше да засуче,поне ядеше от шишето,като се изцедя.Цедях се Авент помпа,но не можех да изцедя нужното на бебето количество и цедях и дохранвах -всеки ден,на всяко хранене.Запушвах се съвсем редовно от началото,поне по 2 пъти на седмица,болезнено и се цедях по 1-2 дена на ръка,докато мине,кърмата ми в тези моменти намаляше съвсем.Изкарах един мастит.Отказах се след 2-рия месец да я уча и се цедях постоянно,като дохранвах с АМ.
Раждах общо от първите контракции 20 часа.Получих първите контракции следобеда на 21.11.2006г,но бях на кафе тогава с приятелка и бяха леки и нерегулярни.Прибрах се,продължиха но не на често,вечерта станаха по-силни,но търпими,мислех да си легна да спя,пък каквото стане,но не можах,защото станаха към 23 ч още по-силни,аз само обикалях коридора и стаите у нас и виех леко,защото ме болеше.Мъжа ми легна да спи,ама знаеше,че имам контракции и му е било напрегнато,та не могъл да заспи.В 3 часа през нощта вече не издържах-казах му да става и да ходим-имах само малко кръв,която не беше съвсем червена,леко розова и не беше много,а бях чела,че трябва или тапа да ми падне или да има червена кръв,беше ми първо раждане и затова чаках в къщи да стане поне сутрин ,та да отида,но от болки не издържах.В 4 ч постъпих в болницата със силни,но търпящи се болки,абсолютно нерегулярни.Сложиха ме с друго момиче в предродилна да чакаме.Говорихме си,разхождахме се до 8 ч сутринта,когато лекарят дойде и ни прегледа за ракритие-момичето раждаше за втори път и беше постъпила от 23 ч предната вечер,а аз от 4 ч сутринта-тя имаше 4см разкритие,аз имах след доста време доста силни болки-1см
.Чакахме до към 10ч сутринта,акушерки измерваха контракциите постоянно-моите бяха все нерегулярни-ту през 5,ту през 10,ту през 8 минути...Към 10ч вече доктора каза да включат системи с окситоцин и на двете ни,защото и нейните бяха явно такива.Правиха ни клизма,което въобще не го усетих,въпреки,че бях наплашена от това нещо...сложиха системите...и след това почна ада за мен.Контракциите ми се засилиха като степен на болка,не се промени особено регулярноста им,но като почваха ме удряше болката в кръста отзад-както бях легнала,като връхлети,стисках до безсъзнание ръката на акушерката до мен и се извивах на дъга буквално,започнах да се мъча да дишам,не успявах обаче,болката ме заслепяваше,започнах да крещя.Момичето до мен имаше също явно болезнени контракции,но не издаваше звуци,пъшкаше само,аз я плашех с виковете си,започнаха да ми се карат да не викам,че я плаша-към 11 ч вече след поредните контракции и викове,отново ме навикаха,че я плаша и аз ги напсувах,че грам не ме интересува,но въпреки всичко и се извинявам....но че няма да спра да викам,защото ме боли ужасно.Започнах да губя сили,не можех и да викам вече,усетих,че не виждам стаята добре,всичко ми се върти и сякаш съм взела наркотик...бях в системата и с бусколизин.Към 11.30 ч вече проплаках на доктора да ме среже,че няма да мога да издържа до излизането на бебето,че ще припадна всеки момент-толкова ми се виеше свят и ме болеше,а контракциите бяха вече чести и сякаш постоянни,аз бях постоянно на дъга извита и остра,неописуема за мен поне болка изпитвах.Караха ми се и викаха на главата ми през цялото време,че плаша момичето...аз почти бях спряла и да чувам...Към 11.40 някъде е било започна бебето да се показва,защото доктора каза-да напъвам бързо,че се виждало.Уж започнах да напъвам-ама нещо не става-пак ме увикаха,че не напъвам както трябва-доктора взе да ми показва-сякаш акаш(извинявам се,ама е така)-аз опитвам пак и не става-пак ме увикват-аз почнах да викам-напъвам точно така,не знам как иначе,ревеше ми се,доктора се притесни-видях го,пак ми обясни как да напъвам...тоновете на бебето взеха да падат,акушерките се притесниха,чух сякаш в просъница доктора да говори,че се чуди дали да не ме срежат-обърна се пак към мен и ми изкрещя да напъна пак-аз се ядосах на всичките и напънах,после пак....доктора се зарадва и каза да слизам от леглото и да ходя в родилна веднага-отидох и след 2 яки напъна излетя дъщеря ми-първите думи от доктора,които чух бяха:"Такова нещо виждам за пръв път".Аз се ужасих,погледнах-детето не плачеше,интубираха го,нямах сили,леганх обратно и попитах то добре ли е-тя изплака-аз се успокоих и оставих на доктора да ме шие,всичко ми се виеше.Заши ме,сложиха ми торба на корема и ме пратиха в една стая.След малко дойде доктора гузен и каза,че бебето не е добре,тежи само 2.100кг и ще го вземат в кувиоз в друг град(понеже в нашият няма кувиози).Аз казах-добре-не знаех какво да кажа друго-чувствах се странно,знаех само,че е живо,но не можех друго да направя.Дадоха ми да подпиша документи за кувиоза,дойде педиатърката и ми каза подробно,че бебето не е добре,че се е родило с двойно увита пъпна връв,вързана на възел около врата,че почти се е задушило при раждането,не е доносено,въпреки,че се роди в 9-тия месец....аз само слушах и не знаех какво ми говори тази жена(не съм си и представяла такъв сценарий в мислите си-смятах,че ще е добре,ще го гушна,ще кърмя....),наблюдаващият ме постоянно гинеколог нищо не беше забелязал през цялата бременност. И така изкарах 3 дена в болницата без бебе,без да имам кърма,тя не тръгна за 3 дена,на 3-тия почнах да се цедя на помпата там,защото ужасно много исках да кърмя.Кърмата тръгна на 4-тия,почти на 5-тия ден чак,почнах да цедя и да нося всеки ден кърма по веднъж само в неонатологията,защото пътувах постоянно и не можех да стоя там по цял ден.Но и това ми стигаше-само и само тя да може да яде и веднъж кърма.Първите две седмици обаче я хвърлях,не знаех че мога да я замразявам,а бебето не беше добре-не можеше да яде,правиха му снимки в стомаха,имала проблеми,не ми се разказва точно какви,но имаше опастност да умре-слабееше,беше станала 1.800кг от невъзможност да се храни-добре,че започна накрая,след това започнах да ходя там и да се цедя веднъж дневно.Лежа точно месец в кувиоза,15 дена под кислород,всеки ден пътувах и давах колкото имам,през останалото време я хранеха с АМ.Изписаха я 2.500кг,взеха си я,но тя не искаше да суче,беше много свикнала с биберона на шишето,той беше и с широка дупка-от старите,обикновени биберони,на лимонадено шише ...Опитвах следващият един месец да я накарам да засуче,но тя веднага от изписването хвана много силни,болезнени колики,денем,нощем,не спеше,трудно се хранеше,не можеше да засуче,поне ядеше от шишето,като се изцедя.Цедях се Авент помпа,но не можех да изцедя нужното на бебето количество и цедях и дохранвах -всеки ден,на всяко хранене.Запушвах се съвсем редовно от началото,поне по 2 пъти на седмица,болезнено и се цедях по 1-2 дена на ръка,докато мине,кърмата ми в тези моменти намаляше съвсем.Изкарах един мастит.Отказах се след 2-рия месец да я уча и се цедях постоянно,като дохранвах с АМ.
мила веднага ти расказвам
беше ожасно но ниамам време да го упиша за6тото продукта от това ожасно раждане тро6и къ6тата 
Уф, не можах да се сдържа. Толкова познато, до болка. 
Момичета,според мен авторката на темата не,че иска да чете ужасии,а се интересува от процедурата така да се каже.Имам пред вид като къде точно те приемат,в какво се състои- документи,бръснене,багаж и други там екстри,после какво е предродилна зала,как изглежда,какво се случва там,клизмата и т.н.
Момичета,според мен авторката на темата не,че иска да чете ужасии,а се интересува от процедурата така да се каже.Имам пред вид като къде точно те приемат,в какво се състои- документи,бръснене,багаж и други там екстри,после какво е предродилна зала,как изглежда,какво се случва там,клизмата и т.н.
не съм убедена.... четейки другата й тема и ужъсът и от нормално раждане,и колко боляло само от прегледа за разкритие, как щяла да издържи раждане, според мен просто си търси причина и извинение и се самонавива за секцио, за това и не иска прекрасни, обнадеждаващи и положителни истории, а да й се каже - да ужасно е, отвратително боли,я си раждай секцио - там е песен.....
ама нъцки, раждането си е раждане и винаги си има и рисковете....има прекрасни нормални раждания има и ужасни такива, същото е и със секциото, и от двата вида има момичета които се възстановяват изключително бързо и други, които доста бавно и с допълнителни усложнения.
Препоръчани теми