Страхувам се и се чувствам виновна

Пух, много се зарадвах на прекрасните новини! Сега започва твоето истинско щастие, да знаеш! Наслаждавай се на всеки момент, ти го заслужаваш. Ясно е, че ще се сблъскате и с проблеми, но бъди сигурна, че всичко ще преодолеете с  много любов. Мисля, че логопед ще помогне за говора! А за камъните много ме развесели  , защото и моя синковец събира и носи вкъщи! Ехх, какъв ли е светът през техните очи, явно съм забравила!

Пух, каменарче си имаш? Да сте живи и здрави и много щастливи! И у нас е пълно с камъни. Ама и аз си нося камъни от почивките, та май е имало от кого да видят.
Ей, тия щъркели какви радости носят...

върнах се в началото на темата...........
колко бързо минава времето. и колко хубави неща се случват.
ПУХ   

сега ще се видиш в чудо. аз да започна да дудна де ..........не купувай много дрешки, ще расте наистина с часове.........
ако имаш нужда от нещо, казвай. и така...........

Пух, страхотна новина... 

Здравей Пух, прочетох тази тема отначало да край. Много се колебах преди да пиша, в смисъл, че тъй като не съм една от вас не знам дали имам право, не не се сдържах и искам да ти кажа, че ти се възхищавам. Снощи четох и плаках. И после пак плаках от радост за вас. всичко което разказваш е като приказка. Моля се на господ да е щастлива приказка и всичко с вас двамата да е наред. Що се отнася до здравословните евентуални проблеми на мъничето, исках само да ти кажа, че аз родих моето момченце в началото на осмия месец и то като недоносенко е застрашено от един куп ужасяващи диагнози. Толкова много се притеснявам да не ни застигне някоя, че на моментизабравям да му се радвам, а само дебна дали се държи и прави нещата като другите деца и съм на нокти. После си казвам - каквото ни е писано ще стане колкото и да се измъчвам. И в крайна сметка Господ ми е дал това детенце и независимо с какви проблеми ще се сблъскаме, то си остава моето мъниче и аз ще си го гледам и обичам такова каквото е. Остава ми само да се моля всичко да е добре както до сега. Някой по горе беше писал, че майките които раждат децата си не могат да избират. Толкова ти се възхищавам, че си видяла в това мъниче твоето детенце и впреки страховете си, си поела отговорността да бъдеш негова мама. Бъдете здравички и много щастливи заедно. Много ще се радвам да споделяш и в бъдеще с нас, дай Боже само прекрасни неща около вас. Прегръщаме ви и сме с вас.

Здравей, Пух, прочетох темата ти преди няколко дни и оттогава си мисля за твоята история. И аз като Teddyy се колебаех дали да пиша в този раздел, понеже не съм от осиновителите, нито от осиновените, но исках да ти споделя, че това, което си усетила към детето се нарича точно майчина любов, и щом си го изпитала няма какво да те спре.
После прочетох, че вече делото е насрочено и - мноооого се радвам за вас! Защо няма повече такива хора?

Пух, само не се хвърляй веднага да "коригираш" детето. Остави го поне година да събира впечатления, да наваксва откъм ласки, внимание и игри. На детето му стигат и стандартните медицински прегледи.
Проблемът с говора, който имат повечето деца живяли в институция, не винаги е решим с логопед. Обикновено е достатъчно време и... да му се говори много. Точно това е липсвало там, затова и нямат достатъчно думички или пък като голямата ми дъщеря - чули, недочули, си измислят думички, вместо да овладеят правилното им произношение.

Не се притеснявай и не сравнявай уменията и поведението му с другите "домашни" деца. Ще дойде и този момент, но сега си дайте време.

От мен прегръдки и пиши! 

Пух, мнного се радвам за вас и с вас!

Предстои ти сладко труден период. Аз се присъединявам към думите на Дар. Забрави за "уменията" на другите деца на тази възраст и в никакъв случай не сравнявай твоето с тях засега. Някои пропуски в развитието се наваксват много бавно и много търпение е нужно... Аз съм с моето момче от 4 години и все още наваксваме някои неща. Когато другите деца на неговата възраст редяха изречения, моят син произнасяше само кратки думи и не можеше да изговаря половината звуци. Но се научи... и сега не можем да му затворим устата.
"Домашните" деца започват да опознават външния свят когато са на дни - при първите разходки по паркове и градинки. Нашите започват да го опознават от възрастта, в която са се срещнали с мама и тате. И тогава получават възможност да задават хиляди въпроси за интересуващите ги неща, а не да чакат кога някой ще благоволи да им обърне капка внимание. Затова не е чудно, че някои от въпросите, които задават, ама въобще не отговарят на възрастта им - ами просто не са имали възможност да ги зададат по-рано.

Моите наблюдения и при двете деца са, че около половин година трае периодът, в който се изгражда базисната връзка помежду ни, т. е. да започнат да възприемат мама като мама, човек на когото могат да имат безрезервно доверие и към когото да се обръщат когато имат проблем. После вече започва истинското общуване и родителстване.

Сега просто се гушкайте и си говорете, бъдете заедно винаги когато имаш възможност за това. Постепенно ще започнете да се разбирате. А ще дойде и ден, когато просто като го погледнеш в очичките ще четеш право в душичката му, няма да има нужда от думи....

Много прегръдки и целувки! 

В никакъв случай няма да започна да го коригирам. Сега ще се научим първо на гушкане и обич, ще опознаваме света - хич не ми пука, че се цапа. Ама това че се носят камъни, пробват се локвите, минава се през всевъзможни и невъзможни места с прахуляк и паяжини.... - той трябва да знае, че и това съществува. Пералня имам, няколко чифта дрехи са в чантата, голям пакет с мокри кърпички са винаги под ръка - хубавото е, че и на него не му харесва да е мръсен много. Трябва да опознаем природата - и да не се страхуваме от нея, но и да я уважаваме и пазим. Не му харесва да влиза в магазини - просто го притеснява самия вход или изход - вътре само гледа и не се изкушава да пипа и разглежда засега. Играчките в къщи не го привличат - обследва нормалния домашен инвентар. Наблюдавам го, за да го предпазя от нараняване или злополука - и като изключим микровълновата и РС, всичко останало е разрешено. По отношение на говора - радиото е включено винаги на Хоризонт(в тия домове поне по една радиоточка могат да им пускат да работи). Записала съм си на диск и много детски песнички - български и руски. Предпочита думички с "К" и "Т". Много от тях неразбираеми, обаче на мене вече ми просветва в повечето случаи за какво става на въпрос.
Сега на Великден пак ще го взема в отпуск и отиваме на село - имаме 6 малки козлета и 4 малки котета, пиленца и патенца, едно куче - първи срещи с живи домашни животни -  Както казват всички приятели - аз съм щастлива и той е щастлив- и това ни личи.
Когато вече си се прибере в къщи ще се срещнем с една позната, която е ресурсен учител и тя ще ни даде насоки как да обогатяваме говора си правилно и т.н.

Това с говоренето... тежко е наистина и радио Хоризонт едва ли ще помогне.  Трябва му личен пример на детето. Година нашия почти не говореше, или говореше грешно, ама толкова грешно, че нищо не му се разбираше. Бях се хванала за главата, после се отприщи изведнъж, ей така без никаква видима причина. Сега не можеш да му затвориш устата (ох, как мечтая за едно време...). Още бърка някои думи, но като го коригираш се поправя. А като се сетя, какъв кошмар беше преди да проговори... хем дете на 3 години и половина, хем не може да каже какво иска и като следствие... рев, рев, рев, рев.
Гледам малкото и сравнявам - понеже покрай нея постоянно се говори, хем разбира повечето неща, хем се опитва да скалъпи някоя и друга дума. Не се получава перфектно, но вече владее Ало, Ейя (ела) и дай. Не мога да разбера в тези домове, защо никой не говори с децата - толкова ли е трудно бе, хора. Айде, пак се ядосах, така че спирам
Пух, извинявай, че в твоята тема, но много ме е яд точно за това - липсата на комуникация с децата в домовете, липсата на личен пример за различните неща. Герои са нашите деца, че изобщо са научили някои думи и са усвоили някои умения. По някога се чудя как са проходили например...

Аз също му говоря непрекъснато - казвам всеки следващ момент какво ще направим и защо..
Той си знае няколко думички: Ела, Тук съм, чичо, баба, мама, кака, котка, топка, копче и пишка и разбира се Дай и "не там"
Няма за какво да се извиняваш. Това е относително моя тема - просто аз я започнах - тя е за всички нас започнали, минаващи, и минали през това което минавам аз сега. Живот и здраве на всички, и като си помисля - ние всички в този форум сме  сестри.....

Ами на моето момче в картона пише: изправил се на крака на 9 м, започнал да обикаля около мебрли на 10 м, проходил самостоятелно.......... на 1 г и 7 м!!! Е това катого видях за пръв път и се разревах. Наистина нашите деца са малки юначета, оцелели и запазили жизнеността си сами в света.

Пух, за котето.... Аз имам котарак. Сиамец е, ама е много кротка душица, щото загуби няколко от деветте си живота още като малък. Синът ми докато беше сам песни му пееше, стихове му рецитираше, танцуваше с него, хранеше го с моркови и ябълки и т.н. Томи героично търпеше всичко. Сега като са двама в къщо по рядко се сещат да досаждат, ама като решат.... Радвам се, че поне жертви (разбирай кръв) засега няма, само отвреме навреме просъсква, когато му дойде до гуша.

Котката Теди е стара, мъдра, улегнала, дебела и мързелива. Прави всичко възможно да извън обсега на малки ръчички и крачета. Засега в присъствието на Веско е под дивана или леглата в най-отдечения ъгъл или върху най-високото място. Обаче огладнява или ожаднява, а и до тоалетна му се иска да отиде на котето. Тогава се влиза в стаята, внимателно още на прага се оглежда и смичайки се, покрай стената с поглед не отлепящ се от това ново същество, което е само с 2 кг. по дебело от нея отива да свърши това за което е влязла при това с пълна осторожност. След като заведа Веско в дома в неделя вечерта - Теди започва да спи почти до сряда и възстановява сили

Пух   прекланям се пред вас осиновителите.Дай боже да има повече такива хора като вас.В случая съм пристрастна,защото на такава силна жена дължа това което съм.Все пак отдавна искам да кажа на всички осиновители едно голямо БЛАГОДАРЯ! 

Снощи е казал първото си сложно изречение: "Не пипай това, ще го изцапаш!"!!!
Много съм щастлива