За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

Тони,не знам.Разсъждавам за нещата по принцип.Ако постигнеш тази хармония за която казваш и да живееш тук и сега,предполагам не можеш да сбъркаш центъра особено когато си го намерил вътре в теб.Просто днес докато четях постати водих и разговор по телефона с една приятелка и това ми изникна в главата....от чутото от нея разбрах,че можем да сгрешим центъра с някаква външна от нас точка и когато настъпят промени се оказваме във вихъра на махалото и доста далеч от центъра.А усещането че сме в центъра е било такова и за кратко,защото в този момент сме се намирали в онази точка на полюшване на махалото когато то спира за миг ,за да обърне посоката.Дали се изказах ясно 
fastuche   Случайности няма.Пожелавам ти да намериш своята колода с карти.А срещата ми с половинката не е случайна нито първа

Ще ви постна малко от историята на глупака от картите и зачезвам че имам и други нещица за вършене,а после ще продължа....
Таро
0  Глупакът
Под 0 е картата на  Глупакът или картата на необятните възможности. Той започва своят път към едно чисто ново начало. По петите му го следва едно малко куче което с лая си го предупреждава за евентуално погрешна стъпка.Но Глупакът е така изпълнен с видения и мечти,че не вижда къде стъпва.
По пътя си първият който среща е
1 Магъосникът
Магъосникът пита Глупакът какво носи в малката си чанта,а той му отвръща че е празна.Тогава Магът вдига ръка към небето и призовава всички сили разкривайки бъдещето на безумният  отваряйки  чантата вади няколко предмета необходими за пътя на Глупака. Хладен и ефирен меч символ на интелекта и комуникация, огненият жезъл на духовността и амбиция, позлатен бокал от любов и емоции, твърд камък символ на работа, имуществото и тялото. С помощта на тези инструменти, безумният може да създаде нещо, да направи нещо от живота си по новият път по който е поел. Но тук се прокрадва въпросът у Глупакът, дали Магьосникът  създаде наистина тези инструменти, или те са били вече в неговата чанта без той да знае? Само Магьосникът знае - и на тази мистерия, нашият красноречив влъхва отказва да каже дума.
Глупакът продължава пътя си вече с новите придобивки и пред него се озовава
2  Върховната Жрица
Тя е висока и приятно удивява безумния,знаеше всичко за него. Знаеше и какво носи в чантата си и нещо повече ,тя знаеше как да се използват тези елементи. Тя може да го научи, ако той желае. С уважение той пожела да приеме нейната мъдрост, която тя предаде под формата на архаични свитъци и тихи нашепвания.Информиран достатъчно как да взима решения за това какво и как иска,къде да отиде и какво да прави.Взимайки решение как иска да изглежда бъдещето му.Глупакът продължи напред.Но той е много нетърпелив вече да види разгърното цялото си бъдеще такова каквото си мечтае да е и точно в този момент пред него се изправя
3 Императрицата
С коса от злато като пшеница, венец от звезди, бяла рокля с нарове. Тя седи върху престола си заобиколен с изобилие на жито и буйни градини. Тя е бременна.Глупакът и разказва за своят път и хората който е срещнал вървейки.
А тя, на свой ред се усмихва благо и му дава този съвет: "Както новопокълналото зърно или както едно дете в утробата ,така и новият живот, новата любов, новото което създаваме е нестабилно. То изисква плодородна почва,търпение и грижа, нуждае се от  любов и внимание. Само това ще доведе до израстване. " Разбирайки най-сетне ,че създаването на бъдещето ще му отнеме време, безумният благодари на императрица и продължава по пътя си.
Безумният бе дарен с  възможности от магьосник, и познание как да ги използва от Жрицата,а с помощта на Императрицата се научи как да се развие това. Сега той трябваше да научи когато има всичко това как да го управлява. И тогава той срещна
4 Импаратора
Безумния е изумен от начина, по който императорът ръководи своята империя и с респект и уважение го попита как е постигнал всичко това? Тогава императора отговори: "Иска се Силна воля и солидна основа.”Но трябва да внимаваш да си спокоен, творчески настроен, да вярваш на инстинктите и интуицията си, като в същото време си бдителен,смел и по малко агресивен.Готов вече да води,вместо да бъде воден ,глупакът пое с нова цел по неговата посока.
Вървейки обаче Глупакът започна да си мисли сега както създаде солидна основа, върху която да изгради бъдещето си какво ще стане, ако всичко това го изгуби? И започна да се страхува неимоверно много.Дали няма да го оберат или да изгуби това което носи в чантата си или да бъде унищожено по някакъв друг начин? В паниката си му се зави свят и той падна в краката на
5 Свещеника - мъдър учител и свят човек.
Безумният разказа за страховете си и попита как може да бъде освободен от тях.
"Има само два начина," каза Свещеникът, "Или да се откажеш от това, което те  е страх да загубиш, така че вече няма да  притежава власт над теб,или захвърли страховете си в миналото и помисли над това,че ако се случи да изгубиш всичко все пак ще ти остане опита от преживяното и наученото и така винаги по всяко време ще можеш да построиш отново онова което са ти отнели. "Тези съвети освободиха Глупакът от всякакъв страх и той беше в състояние да поеме по пътя на предизвикателствата отново ,пълен с енергия,увереност и цел,знаейки точно къде иска да отиде и да направи.
6 Любовниците
Но се оказа,че пътят по който беше поел свърши на краят му стояше едно дърво отрупано с плодове,а под него стоеше жена.Глупакът и преди беше имал връзки с много и различни красиви и умни жени,но тази беше различна.Виждайки я сякаш беше уцелен точно в сърцето със стрела от купидон.Толкова шокиращо и толкова болезнено той разпозна себе си в нея.Сякаш тя беше липсващата част от него,довършвайки всяко негово изречение и мисъл.Но отвъд тази любов той знаеше ,че го чака неговият път...но той не искаше да продължи без нея и точно както натежало с плод беше дървото където я срещна така и той знаеше ,че тя ще го накара да се чувства пълен и цял.Така двамата начертаха напълно нов път по който да поемат

7 Колесницата
Глупакът вече е стъпил на своят нов път и почти е готов да започне осъществяването на своето бъдеще,но по пътя си вече среща много врагове,хора,лоши условия,объркване на ума.Но не смята да се предаде на енерцията,смята да се бори,за да остане на пътя където е.Разхождайки се по брека,съзерцавайки вълните и редейки пъзела на това как да победи враговете си и да накара нещата си да се задвижат отново напред той вижда войн в блестящи доспехи.”Изглеждаш победоностно”казал Глупакът.”Кажи ми кой е най-добрият начин да победя враговете си!”Войнът казал:”Случвало ли ви се е някога да плувате и да се окажете в капана на течението и колкото и да се борите и мъчите да плувате напред ,все едно водата ви дърпа и връща обратно?Ако започнеш да влагаш всички сили да се бориш и да плуваш напред никога няма да успееш,ще се изтощиш и накрая ще потънеш.Но можеш да плуваш успоредно на брега и леко по диагонал и да излезеш от водата.Печелиш когато застанеш на страната и съдействаш на онзи който смяташ за враг,разбирайки го.Така е и когато воюваш с колесница.Конят е този който тегли колесницата,но по твое желани.Светлината и тъмнината трябва да са в хармония под нашето ръководтсво.
Глупакът остава впечатлен.Вече знае как да спечели своята собствена битка.Но преди да продължи напред войнът му казва още едно нещо”Запомни...никаква свобода не може да бъде извоювана и никоя битка не може да бъде спечелена ако не вярваш истински в каузата си и в добрите си намерения.И знай,че победата не е края,а едва началото.
8 Силата
Глупакът победи враговете си и започна да се чувства силен,арогантен,мощен дори отмъстителен.Страстта и огънят в него бяха почти извън контрол.Тогава видя жена да стои пред отворената широко паст на Лъв.Затича се да помогне,но в момента когато пристигна по-близо видя,че лъвът е напълно под контрола на жената.
„Как го направи”попита я той изумен.Галейки с една ръка гривата на лъва тя отговори”Със сила.Всеки звяр независимо колко див е се подчинява пред силната Воля!Подобно на звяр у нас има много разрушителни сили и импулси.Не е грешно и лошо,че ги има.Но е погрешно да ги оставим да ни контролират.Ние сме хора,не зверове и ние можем да управляваме тази енергия и да я използваме за по-добри и висши цели”Глупакът отстъпи назад знаейки,че днес е бил укротен не само лъва.

  Картите Таро са наистина много специални същности. Казвам "същности", защото така и не бих могла да дефинирам какво точно са 
Те си имат някакъв свой живот, не са "наши" в точния смисъл на думата.
Имам от години колодата на Уейт и си ги обичам много! Важно е да се почувстват картите, да се установи връзка с тях. Най-добре е всеки сам да си направи своя колода, да нарисува арканите така, както ги усеща, но аз не съм го правила до сега.
dennis, колодата, която имаш е наистина много специална! Използвала ли си я някога? 
Забелязала съм нещо странно - картите сякаш имат свой характер и настроения  Който има опит с Таро ще ме разбере какво имам пред вид  Понякога са като сърдити и си правят оглушки и не желаят да отговорят, а друг път пък не спират 
Фастъче, ако търсиш своята колода отиди в специализиран магазин, поискай да видиш какво предлагат, опитай се да ги усетиш. Ако сред тях е твоята колода, ще го разбереш 
Ако ли не - здраве да е! 

 
9 Отшелникът
След дълъг и много зает живот пълен със строене,креативност,обич,омраза,борба,компромиси,успехи и падения Глупакът почувства належаща нужда да се отегли.В малка ,селска къща,в дън горите.Той се скрива,чете,чисти,подрежда,почива и мисли. всяка нощ той излиза от тялото си и пътува в полумрака.По време на тези среднощни разходки той преразглежда нещата и вижда какво му е обягнало и разбира какво е пропуснал около себе си.Той сякаш бавно осветяваше и най-тъмните кътчета в главата си и изведнъж отново се превърна в Глупакът който носи своята  не отворена още торбичка като в самото начало на пътя си,но този път той осъзна че е торбичката и че не познаваше себе си.А отшелничеството му е като фенер ,който освети тази торбичка.
10 Колелото на Съдбата
Излизайки от прикритието си , от тъмната страна на колелото Глупакът се озова в слветлата му част.Беше време за промяна.Със жезъл в ръка той се върна в Света очаквайки нищо.Но странни неща започваха да му се случват и да го връхлитат изведнъж и то добри.Докато наблюдаваше един водопад Една жена му предложи вода в златен бокал и побърза да му каже да задържи бокала,само защото го харесва.Докато един ден наблюдаваше вятърна мелница и как някакъв човек добре си служи с меча...човекът се приближи и му подаде меча си в ръцете,разрешавайки на Глупака да го задържи.И като за финал накрая срещна човек който каза,че е решил да даде парите си на 10я чоек който мине днес край него и понеже безумецър беше 10я бяха негови.Глупакът трудно вярваше,че има нещо на този свят което може да го изненада,но беше изненадан.Сякаш всичко добро което някога беше правил през живота си беше опаковано и върнато му обратно в пъти повече.Целият късмет на света днес беше негов.
11 Справедливост
Глупакът започна да се оглежда за нов път,за ново вдъхновение в живота си.Стоейки несигурен на кръстопътя,той забеляза сляпа жена,която слушаше двама братя да се карат за наследство.Бяха я извикали за свидетел и да отсъди.Единият брат имаше всичко,а другият нямаше нищо.”Искам всичко това да бъде мое”,каза бедният брат „не само защото е мое право,но и защото няма да го разпилея като него!”Богатият брат протестираше”Право на наследство е напълно мое и това е което има значение,а не какво ще правя с него после”Жената ги изслуша и след това отсъди половината от наследството на богатия брат да бъде на бедният брат.Глупакът си помисли,че това не е честно и  нито един от братята не е щастлив.”не си справедлива”каза Глупакът на жената когато братята си тръгнаха.”Справедлива бях!” каза жената”Само с половин наследство богатият ще спре да разхищава,а пък бедният ще има точно толкова колкото му е нужно.Дори те да не могат да го видят,това решение в за добро и за двама им”Глупакът се замисли над това и ново проникновение го озари.Той проумя ,че е прекарал целият си живот в светски амбици,придобиване на материални блага,оставяйки неговият дух да гладува,защото не искаше да направи нужната саможертва да го нахрани.Сега той разбра колко важно е това и че това е единственият неизвървян от него път,който трябва да измине за да възвърне равновесието.Благодарейки на жената той тръгна напред с нова цел.Време беше да балансира вътрешният си мир.
12 Обесеният
Глупакът седна под едно дърво с намерението да намери своето вътрешно Аз.Там остана 9 дни без да яде и едва помръдвайки.Край него преминаваха хора,животни,облаци,вятър,дъжд,звезди,слънце и луна.На 9я ден без изобщо да съзнава какво прави се покатери на един клон и овисна с главата надолу както правят децата,оставяйки на страна всичко онова което е,което иска и за което го е грижа.Монети от джоба му полетяха надолу ,но Глупакът ги виждаше само като кръгли неща от метал- изведнъж цялата перспектива се смени.Сякаш той висеше между  светския и духовния свят и виждаше и двата едновременно.Заслепяващ и едновременно кристално ясен момент.Връзки който никога не разбираше преди бяха направени,мистерии бяха разкрити.По време на този момент той ясно разбра,че това виждане ще продължи да се развива.Много скоро ще се изправи и когато го направи нещата ще бъдат за винаги различни.Той ще трябва да реализира онова което научи. За сега, обаче, той просто беше увиснал, безтегловен като под вода, наблюдавайки,поглъщайки всичко което виждаше.


13 Смърт
Напускайки дървото ,на което висеше Глупакът бавно се спусна през долината опитвайки се да си изясни виденията.Въздухът е студен и зимане,дърветата голи.Пред него вижда изгряващото слънце ,а на фона му черен скелед препускащ на бял кон.Глупакът разпознава Смъртта.Когато тя спря пред него той попита”Умрял ли съм?”И в действителност се чувстваше така празен и пуст.Смъртта му отговори” известен смисъл. Ти пожертва  стария си свят, старото си Аз.И двете са мъртви и ги няма.”Глупакът каза”Колко тужно!”Смъртта отвърна”Да,но това е единственият начин да се преродиш.Ново слънце изгрява и изгрева е за теб.Време е за голяма трансформация”Глупакът успя да види истината в тези думи.Той също се чувстваше като скелет,сякаш беше свалил всичко от себе си.
14 Въздържание
Продължавайки по своя духовен път Глупакът започна да се чуди как да уравновеси и помири противоположностите,който бе срещнал;материалното и духовното,живота и смъртта и изведнъж се оказа с един крак стъпил в потока ,а с другият на камък видя пред себе си същество от светлина преливащо нещо от една колба в друга. Безумният вижда, че това, което се изсипва от едната колба е огън, докато в другата става на вода.
„Как можеш да смесваш огън и вода?”попита Глупакът.Ангелът му отговори:”Трябва да имаш точните съдове и точните пропорции”Всички противоположности могат да се синхронизират-мъжа и жената,вода и огън.Това е само въпрос на воля ,а недоверието че те са едно цяло подържа противоположностите такива.И това бе момента когато Глупакът взе да проумява,че той е този който подържа тази двойнственост на вселената.В него тези противоположности могат да се слеят.Всичко което трябваше да направи е да вземе правилните пропорции и да ги сложи в правилният съд.
15 Дяволът
Глупакът дойде до самото подножие на черната планина и видя същество наполовина коза на половина Бог.Под неговите копита голи хора бяха вързани с вериги и искаха всякакви неща като наркотици,пиене,злато..Колкото повече приближаваше Глупакът толкова повече усещаше че се засилват неговите земни желания.Похот,страст,мания,алчност..”Отказвам да ти се дам”изкрещя Глупакът „всичко което правя е да извадя онова което е вече вътре в теб,не бива да се страхуваш,отричаш и бягаш от тези чувства”каза Дяволът.Глупакът забеляза оковани мъж и жена и попита ,защо така са заробени.Дяволът помоли глупакът да погледне по-добре.Глупакът така и направи и видя,че оковите са достатъчно широки ,за да могат да се освободят мъжа и жената.”Те могат да се освободят ако пожелаят,но тук ти виждаш само онези които са оставили базисни страсти да ги владеят”каза Дявола.Тогава глупака разбра,че това не е същество на злото,а велика сила-звяр и Бог,високо и ниско и като всяка сила плашеща и опасна,но също така ключ към свободата и трансцеденталност ако я разбираш и използваш.
16 Кулата
Когато Глупакът напусна царството на Козела-Бог той се озова пред една кула,фантастична,прекрасна и позната.В същност той лично някога бе помогнал за построяването и във времето когато най-важното за него беше да остави нещо след себе си,да докаже себе си,че е по-добър от всеки друг.На върха на кулата имаше арогантен мъж.Виждайки кулата отново Глупакът сякаш светкавица проблясна през мислите му.Спомни си как остави това свое старо аз поемайки по духовният си път,но сега осъзнаваше че не беше го направил изцяло.Той се виждаше като кула,като мъжа вътре,единствен,важен.Грабчен от шока на това свое прозрение той изкрещя.И мълния падна от небето върху кулата.Тя падна и от нея останаха само камъни.Треперейки и ужасен от страх ,но с ясно виждане той разбра,че нещо в него вътре се е отворило.Той разбра че тук и сега е направил най-трудното;разрушавайки лъжите който сам си беше създал за себе си.Това което остана беше голата истина.Сега можеше да построи своя дух от начало.

Утре последната част...

Да, да, точно за това съм чела само, и съм виждала доста колоди на много места, но никоя не ме е привличала така както описваш т.е. аз очаквам абсолютно същото да се случи когато/ако се срещнем.

dennis благодаря за живописните, изпълнени с много мъдрост описания  с преживелиците на глупака       ще си ги копирам и прибера някъде на специално местенце за понатам  Но, в този момент си мисля че няма да има нужда от напътствия, защото съм някак убедена, че ако поискат картите сами ще ме водят накъдето трябва и само ще трябва да облека в думи това което ми казват. mijjjka, как мислиш, така ли е всъщност? 

Тони, този център, истинският, не е ли всъщност в сърцето? Него няма как да сгрешим?

Здравейте момичета!
Пиша рядко, но ви чета редовно - такъв ми е момента.
И аз мисля, че центъра е в сърцето. Преди няколко дни, една жена ми разказа интересна информация - че някога сърцето било в средата, там където е сърдечната чакра, но при падението се е изместило надолу и наляво с 23 градуса, с толкова е изместена и земната ос.
 

17 Звездата
На фона на мрачният пейзаж,на мястото на което преди се извисяваше кулата сега стоеше Глупакът празен и отчаян.В този духовен път той се надяваше да намери себе си,а сега чувстваше че е загубил всичко,дори себе си.Седейки на студеният камък той погледна нагоре в нощното небе и се зачуди какво му е останало.И в този момент видя красиво момиче до себе си с две стомни в ръка.Докато той я наблюдаваше тя колиничи над басейна с вода отразяваща звездната светлина.Тя изля едната стомна във водата,а другата върху жадната земя.”Какво правиш?”попита я той.Тя го погледна с искрящите си като звезди очи”Доливам вода в този басейн,за да може който е жаден да пие и поливам земята ,за да може като дойде пролет да поникнат семената.Ела.Пий!”Глупакът коленичи и пи.Водата беше вкусна като течна звездна светлина.”Виждам че си тъжен и знам защо”каза момичето.”Трябва да помниш ,че не загуби всичко.Познанието,възможностите,надеждата все още ги имаш.Като звезди те могат да те упътят към бъдещето.Следвай соята звезда и имай вяра”Глупакът си пое дълбоко дъх.Тъмна нощ е и земята е гола,но за първи път той имаше пътеводна светлина,която да му показва пътя.Това излекува сърцето му и мъ възвърна вярата!
18 Луната
Следвайки звездата,пътувайки през нощта...изгря Луната,пълна,осветявайки за Глупака пътя още по-силно.И той започна да се чувства дезориентиран,като човек ходещ на сън.Мина под луната и сякаш успя да премине зад завесата.Тук бяха мистериите,тук бяха изключително древните сили,природните стихии .Това е земя на поети,артисти,съблазнително място с различни правила.Вълците вият в чест на луната,бягайки през тези земи,ловувайки ,тук са съществата от фантазиите,който се крият в сянката с блеснали очи.Пътят по който вървеше Глупакът сега е река,а ето я и малката ладия за него.Той разбира че има 2 избора.Може да се изгуби дезориентирайки се в лудостта на илюзиите,слушайки воя на вълците и очаквайки да бъде ловуван от тях или да се качи на лодката,да повярва в себе си и да се остави на реката.Луната ще е поела контрола над него и в двата случая,но в лодката ако се предаде на безсъзнанието и на природният свят все ще стигне някъде.Седна в лодката и се отластна от брега.Луната освети пътя му и той почуства мистерията на тази тъмна страна обладавайки го целият.
19 Слънцето
Глупакът се събуди от дълбокият си сън ,за да разбере че реката го бе довела до една прекрасна градина обсипана с розови храсти и прекрасни слънчогледи.Слънцето изгряваше над главата му ярко и златно.Детски смях привлече вниманието му и той видя малко момче с пони в градината.”Ела и виж” каза момчето и посегна да подаде ръка на Глупака.Започна да задава въпроси на шега,прости,но дълбоки.”Защо небето е синъо?Детето изпя песни и показа игри на Глупака и тогава той изведнъж се усети усмихнат,сияещ какъвто не беше от много време насам.Всъщност от както започна своето духовно пътуване той беше се подлагал на тестове,беше преминал през объркване и страх,изумление ,но това беше пърият път когато той се чувстваше просто щастлив,истински щастлив.Мислите му бяха греещи,душата му беше светла и ярка като слънчев лъч.Точно както великото слънце беше ярко само по себе си.Детето с простите си въпроси му бе помогнало да види света по нов начин,научи го да се изненадва и оценява.”Кой си ти?”Глупакът попита детето,а то се засмя и стана светло,сияйно докато не се превърна във слънчева светлина и каза”Аз съм ти!Твоето ново Аз”Думите изпълниха с топлина и енергия Глупака и той започна да осъзнава,че тази градина ,слънцето и детето ,всичко съществува заедно с него и в него.Той просто се срещна със своята вътрешна светлина.
.
20 Присъдата
Когато Глупакът напусна слънчевата градина усети че е близо до края на своето пътуване и е готов за финалните си стъпки.Но нещо го дърпа занад и задържа.Той поглежда за знак от Слънцето,но вместо това над себе си вижда Ангел,прекрасен и ужасен.”Ти си прав имаш още само една финална крачка до края на твоето пътуване”каза Ангела.Но не можеш да направиш тази крачка докато не оставиш миналото да си почива.””Аз мислех ,че съм оставил всичко зад себе си”каза Глупака.”Всяка крачка износва обувката мъничко и същото прави следващата стъпка и следващата.Твоето минало е винаги под стъпалото ти.Не можеш да се скриеш,да избягаш или да се отървеш от него.Но можеш да го извикаш ако искаш”Изпод стъпалото на Глупака излязоха спомените.Картини от неговото детство,предизвикателства,любов,загуба,успех,разочарование и мъдрост.За първи път той не се опита да игнорира всичко това,а го прие.И това не е нищо от което можем да се страхуваме.Всичко това се е случило и сега го няма.Той сам ги беше пренесъл в настоящето.С това разбиране спомените се изпариха.Те нямаха повече власт над него.Той е свободен,прероден и изцяло в настоящето.
21 Светът
Глупакът се обърна за да направи последната си крачка на финала на пътя си,за да разбере че се намира точно там от където беше тръгнал,на същата онази скала от коята за малко да падне когато беше твърде млад и твърде глупав ,за да гледа на къде върви.Но сега той видя всичко от една друга позиция,много по-ясна.Той смяташе че може да отдели тялото от душата,да разбере всичко за едното и после да го остави за да научи за другото.Но накрая разбра че всичко това е той мисъл и тяло,минало и бъдеще,индивидуалността и света...всичко това е едно цяло,противоположностите,включително и мистиката бяха входни врати към тайните на вселената.С усмивка Глупакът прави последната си крачка скачайки от скалата....но вместо да пада той започва да се извисява все по-високо и по-високо докато не обхван ас поглед целиат свят и там той започна да се рее заобиколен от звездите,слял се в едно с Вселената.


Край.Конец филъма! Няма повече да ви тормозя 

Тенк ю! 

fastuche това не е напътствие,а една история ,що се отнася до гадаенето с картите Таро това едва ли ще свърши работа  
mimina интерестно е това за сърцето  
mijjjka не съм ги използвала тези точно карти .Те са ми много мили и специални.Така както моята половинка ми предаде историята с картите разказвайки ми я и вадейки карта по карта от тестето докато пътува Глупака обичахме да я разказваме нагледно на свещи на малкото ни съкровище от тази вечер и на някой близки приятели/но това беше мноооого отдавна /.Получава се много задушевна атмосфера с разговори,дебати до зори.
Lady Frost  

Аз имам много интересен случай с карти Таро. Преди 5г. с мъжа ми бяхме състуденти и стояхме един до друг на чина без да имаме нищо по така. И един ден му ходих на гости /а той живееше в на сестра си квартирата тогава/ и там имаше катри таро на нейна колежка. И той реши на майтап да ми гледа. Нареди 3 колони за минало, настояще и бъдеще. Съвсем накратко - за миналото се падна най-гадната карта, която олицетворява човекът, който ми е причинявал неприятности / баща ми/, за настоящето - че ще търси прошка и ще съжалява и най-интересното за бъдещето - най-хубавата карта, че ще срещна мъжа, който ще е като "дар божи" за мен. Невероятно е просто как го предсказа без изобщо да подозираме, че това е той.

dennis, ами.. аз със сигурност се 'запознах' с персонажите - доста леко и елегантно при това. Въпреки че не познавам и не съм боравила със самите карти разбрах, че всяка си има своите достойнства, дори и тези които ни се струват носители на отрицателно послание.
Откъде е всъщност историята т.е кой е авторът?

dennis , същото усещане-заблуда може да се получи, когато махалото преминава през центъра, движейки се от едната към другата посока... Но това не трябва да ни обезверява, нали!  

Благодаря ти за огромния труд, който си даде да преведеш и напишеш за Глупака!  
В малките часове ще прочета всичко на спокойствие!


fastuche, правилно е според мен решението ти да изчакаш "срещата"!  

За центъра....  Мисля, че центъра сме ние самите... Той се усеща със сърцето, да. Нали сърцето е пътят към Бог, към Вселенския разум! Нали то никога не ни лъже за разлика от мозъка и егото... Ще опитам да съм достатъчно ясна.

Този наш център включва нас на физическо, ментално, духовно ниво. Аурата ни се променя, когато ние сме в центъра си. Физическите бодежки преминават, тялото "полита", изпадайки в безтегловност. Но къде е центъра? На духовно ниво е в сърцето. На енергийно ниво е в точката хара...

Та си мисля така: Ние сме холограма /наскоро някоя от нас го бе писала/. Ние сме част от цялата Вселена, както и Вселената е част от нас... Както Цветето което е изградено от еднакви съразмерни цветя, при нас всичко също е съразмерно, когато обаче постигнем центъра и го правим все по-често и за все по-продължително време. Като Вселенска холограма ние целите сме център. Усещаме го със сърцето си, защото то ни говори. Но всяка частица и клетка от нас, всяка мисъл, всяко чувство, всяка вибрация... го усеща по същия начин, защото също е в центъра.  


mijjjka, mimina, Lady Frost, e4o_me4o  и на всички, които четат  


Светлина и Любов на всички!  

/Новата тема се задава, предупреждавам  /

Нещо, което правим много трудно или изобщо!...

Когато ни сполети щастието, се захващаме за него като удавник за сламка с чувството, че по-голямо щастие няма да ни сполети. Сякаш това са възможностите за Вселенската обич към нас, няма какво повече да ни даде... А точно, ако успеем да отворим юмрук, да оставим водата да изтече, точно тогава ще получим още повече...

Мила dennis...този пост е страхотен  / не че и останалите не са / Откъде си го взела това?Прилича ми на Щайнер... Благодаря ти! 

нора 13... всичко ще се нареди! Просто изолирай страховете си...

Благодаря и на всички останали !!!   
 

 

tonimar...тази медитация е божествена!  Благодаря , че я сподели! 

Приятен уикенд  на всички! ...