РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

Здравейте на всички!
Много ме вълнува темата за осиновяване на по-голямо дете и с интерес съм изчел всичко тук.
Бих искал да Ви попитам, какво мислите за осиновяването на дете от сам мъж? Ще се справи ли, къде са основните предизвикаелства за него?..

Здравейте, чудесна тема! Бих искала да попитам какво мислите за осиновяване на 5-6-8 годишно дете?  Бихме искали по-голямо детенце, понеже и ние със съпруга ми сме на повечко години. Какво бихте ни посъветвали, кои са основните трудности?

Зависи какво е преживяло детето до момента и дали ще издържите психически.

Детето си е дете, дори и да е по-големичко. Пак има нужда от разбиране, нежност, любов и закрила.

Не мисля, че има значение дали осиновява сам мъж или сама жена. Ако си готов за тази стъпка - действай!

Добре де, много искам да поговоря с вас, миналите по този път и да разбера повече, моля ви, помогнете ми да разбера. Какво значи да издържим психически, какво може да се случи, в смисъл, ясно че може би детето ще е недоверчиво, ще се привърже по-трудно, ще казва "ти не си ми майка"... но то и при биологичните деца може да  има проблеми... Момичета не искам да звуча гадно, обаче съм виждала толкова истерични майки, които единствено крещят на децата си, удрят ги , обиждат ги, че си мисля, че такова детенце, макар и биологично, също преживява дълбоки психически травми и също е пренебрегвано, защото има и доста случаи, в които майката е забременяла по погрешка, или за да върже таткото, била е прекалено млада и сега детето буквално й пречи.... Та си мисля, ние които толкова ги искаме и чакаме, имаме толкова много желание и воля, не мога да си представя как не бихме издържали психически... още повече минали през месомелачка на опити за забременяване, неуспешна бременност, хорски приказки, заяждания, коментари, злобни съседки.. та си мисля, че едно малко изстрадало същество с мило и добро сърце, колкото и да е наранено, ще намери пътя към майчината обич, а и майката, която толкова го е чакала, няма как да се предаде пред проблемите и да се откаже... Простете, че съм малко остра и прекалено откровена, но всеки път като отидем някъде на почивка и се нагледаме на "родители"....

Ха сега си представи дете, огледано от такива родители, но не двама, а няколко, гледащи много деца, сменило поне две институции и забрави за милото и добро сърце.

Естествено, има шанс детето да е живяло в приемно семейство.

Има шанс детето да е живяла в собственото си семейство, но тогава пък изобщо не ми се мисли...

И последно - защо не е осиновено до тази възраст? Задай си този въпрос.

Успех!

Ясно че ще е много трудно... но просто си мисля, че има и много проблемни деца, които си се отглеждат от биологичните родители...
А какво мислите за дечица, които са били изоставени в по-късна възраст, в смисъл, хем са по-големички, хем и престоят по институции не е толкова дълъг ?

Те познават родителите си. Кой изоставя детето си от добро? Колко от изоставените деца са кръгли сираци и затова са дадени за осиновяване? Ама под кръгли сираци разбирам и без разширено семейство, без никой.

Естествено, не е лошо да се осинови по-голямо дете, но човек трябва да е подготвен, жертвоготовен, себеотрекъл се, има и още, и още, и още. Ако обаче причината е в идеята, че ще се вземе отгледано дете, ще се пусне на детска/училище, няма да има нужда да се ползва отпуск за адаптация, изобщо нещо подобно, то тогава това би било груба грешка. Така се стига до разосиновяване.

Естествена, не казвам, че това е вашия мотив, говоря си имагинерно, все пак сме във форум.

Не си нито остра, нито твърде откровена Аз те разбирам напълно. Майката винаги намира начин, ако си приела, че искаш да станеш майка, няма значение дали е твое биологично или не, ти си готова да му дадеш всичко, защото имаш нужда да му дадеш. Това е нашата роля на майки. Само нещо бих искала да кажа, изстрадалите деца понякога изглеждат отвън лоши или агресивни, затова колкото по-зле се държи едно дете толкова повече нужда от внимание, търпение и любов има. Ако си готова да му ги дадеш и не се предаваш пред проблемите ще отгледаш един прекрасен човек

Дзвер и Тара, благодаря ви момичета!
Ние продължаваме да си размишляваме по темата за възрастта и все още не сме взели категорично решение, вероятно ще посочим по-широки граници, например от 0 до 5 години и ще оставим и съдбата да помогне Както казах, ние не сме и първа младост и това също ни е един от мотивите, аз 36, той 49.

Това никой не го отрича. Само че имаш ли представа как реагира едно такова дете и смяташ ли, че можеш да се справиш с него?

Дзвер е написала и моето мнение, само малко ще го допълня.

Speed Queen, пиша с пояснението, че ще се радвам, ако осиновите по-големи деца. Но се надявам да свалиш розовите очила и да си наясно с какво се заемаш.

Вероятно си представяш детенце, което копнее мама да го прегърне, да го гали, да го гушка. Далеч по-вероятно е да очаква, че ти ще си тази, която му подсигурява всичко, което поиска и  че си длъжна да го правиш. Ти си го избрала, нали? То е най-специалното и най-великото в собствените си очи и ти си му задължена, защото благодарение на него ставаш майка. Ролята, в която те вижда е на прислужница и ще трябва време, докато си извоюваш неговото уважение.

Искаш да му дадеш любов, грижа и внимание? То ги отхвърля, няма нужда от тях. Справило се е само в първите години от живота си и изведнъж се появява някаква, която иска да отнеме част от тази самостоятелност, която е постигнало. Когато се отпусне ще иде в обратната посока, ще се глези за всичко и трябва и тук да сложиш граници.

Възможно е да краде, да проси, да рови по кофите и можеш да си сигурна, че ще се справя страхотно!

Може да е било насилвано, вероятно и системно бито, ако е било в дом. За него насилието е нормална част от живота, живее ден за ден, защото може да няма утре.

Това са само няколко щриха, но нямам желание да пиша повече в момента. Мисля, че картинката е ясна. Ако смяташ, че си готова, от сърце ти желая успех!

Ванибо, благодаря ти, разбирам.
Да точно от това имам нужда, малко "отрезвяване". Бях писала и в другата тема, че сама се притеснявам от себе си, понеже съм доста самоуверена и винаги вярвам, че ще се получи, а мисля, че в случая трябва малко да слезна на земята и да погледна по-реално. Дори и да е по-голямо детенцето, с удоволствие бих останала в къщи поне 1 година, за да му помагам да се адаптира, нямам илюзията за "отгледано дете".
Уффф.. днеска се разхождах в една книжарница и като гледах едни хубави раници, едни красиви тетрадки....  не знам и аз, просто отвътре така ми идва.
Когато говорихме със социалните, аз си изразих тези колебания за възрастта и те ми обясниха, че по време на срещите и обучението доста неща ще ми се "наместят", да не се притеснявам от сега. Иначе ние сме на финален етап със събиране на документите и предполагам че до седмица ще ги подадем.

Съвсем да няма никакво значение?......
Хубаво е наистина всеки да си каже какво мисли, това е ценното на форума... Затова и пиша, да чуя различни мнения.
Мина проучването от социалните, одобриха ме и съм вписан вече в регистъра. Остава голямото чакане...

Гари, честито и браво за смелостта, да предприемеш сам такава стъпка!
Аз мисля, че няма законово ограничение сам да осиновиш детенце, но вероятно социалните ще се опитат да те срещнат с дете с подходящ профил, вероятно момченце, малко по-големичко на възраст.
Ти как ще се справяш сам, питам от чисто любопитство -готвене, работа, кариера...

Нищо и няма на възрастта ви. Повечето тук сме осиновили на около 40. Несъмнено трудностите с по- голямо дете са повече, но с любов и търпение всичко се постига. Бих те посъветвала да намалиш малко възрастта, например до 3 години. До колкото разбирам нямате други деца и е хубаво да бъдете родители, колкото е възможно от по- рано. От друга страна, ако чувстваш, че би се справила- защо не, но освен мотивирано, нека решението бъде информирано. Успех, въпреки всичко аз вярвам, че всеки върви с късмета си и вашето дете ще ви намери!