РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

Мamemo, много се радвам за теб и сина ти. Пожелавам на Емо много, много успехи в попрището, което сам си е избрал, както и в личния живот.

Бъдете здрави!  

Чакам и аз с нетърпение да видя записите!

 
Обещах да пиша. На 6 септември /неделя/ от 13 часа по BTV ще се излъчи галаконцерта на международния фестивал "Изгряват звезди 2009". Емо участва в галаконцерта като соло изпълнител и като дует. Не знам кое от двете ще пуснат, тъй като концерта е голям и обикновено го излъчват в две части. Желая хубав ден и дано да ви харесат песните.

 
 Заради траура отложиха концерта, макар че го има в предварителната програма. Като разбера в кой от следващите дни ще  е , ще пиша пак.Поздрави на всички във форума.

Здравейте и от мен,   

От доста време чета редовно форума. Вече познавам задочно по-редовните, децата ви, видях себе си в много от вашите разкази...До момента не бях писала, но ми се иска да се включа с един конкретен въпрос, който ме интересува и въпреки  че четох статии по темата в страницата на зачатие, а и тук постовете на тате Наци, мамето и други осиновители на по големи деца, някак си все още не мога да намеря отговор за себе си.

Вписани сме в регистъра за кандидат осиновители от месец февруари, за момента все още чакаме.  Какво мислите за осиновяването на дете навършило 5 години? Не е ли прекалено дълго времето прекарано в дома и мислите ли, че би могло да се адаптира в семейна среда и да ни приеме за свои родители? Знам, че е нужно време, търпение, любов и отдаденост, но дали безусловната любов, чуството за сигурност, подкрепата могат да бъдат достатъчни за едно детенце,  което е страдало толкова и е прекарало толкова време в  институция?  Дали нанесената раната може да бъде излекувана?

Дори самият факт, че задавам този въпрос ме кара да се чуствам зле и виновна. И двамата сме съгласни да осиновим и по голямо дете, за да бъдем родители, но ми се иска добре да преценя силите си и да сме подготвени, защото сигурно има голяма разлика между това да осиновиш дете на 2 или на 5 години. Може би просто ме е страх дали ще се справя, дори мотото на кампанията на уницеф е, че общуването с детето в първите три години изгражда нагласата му към света, но пък децата са толкова адаптивни...(дали???)...

А и във форума няма много осиновители на деца на тази възраст, които да споделят с какво са се сблъскали и как са го преодоляли. 
Всъщност молбата ми е да споделите вашия опит, мнения, разсъждения. Мисля че би помогнало не само на мен, а и на други (кандидат) осиновители.

Благодаря ви и ви желая хубава вечер! 

Разбира се, че може!
Но това са просто думи. Търпението, любовта, сигурността, разбирането на това дете и цялата история, с която то ще дойде и най-вече приемането на "странностите" му, това че няма да бъде като връстничетата си отрасли в семейна среда, поне за известен период и т.н., ден след ден, месец след месец... и да не те плаша, година след година, лекуват и променят до неузнаваемост децата.
Те са деца, макар с един не толкова добър старт в живота, но деца. Имат нужда от същото като всяко едно друго. И копнеят за ласки и обич.

Дали ще се справиш, никой не знае. По всяка вероятност, да.  
Не е леко и да, много различно от осиновяване на по-малко дете. Но времето минава, макар и живота в институция да бележи с неприятни спомени децата, те минават на заден план в един момент, а изпъкват други, общи за всички осиновители, както и обичайните за всеки един родител.

Но в началото е нужно да бъдете готови, не само да ви приемат с отворени обятия, а дори и да ви отблъснат. Или пък това да се случи на по-късен етап. Или пък да се редуват.
Обич, желание за близост, отхвърляне, предизвикателство... те не го правят умишлено и осъзнато. То е просто подсъзнателна проверка на нашата готовност да бъдем техни родители.
Но аз не мисля, че емоционалната близост е невъзможна, дори и след повече години.
Дори, някой ден, след време, по-голямо предизвикателство ще бъде да се справите със страхът на детето, което помни институцията, да не ви загуби.

П.П. А за тази кампания, ми иде да убия Уницеф-ци! Малката плаче безутешно щом я види...

 Добре дошла от мен на 02. Категорично ще се справиш. Просто не го мисли, а остави емоциите да те водят. Да, в много отношения ще е по- назад, но децата, расли в институция, са много по-адаптивни от другите, наваксват с такава бясна скорост, че сама ще се изумиш. Подкрепяй го, но не прави вместо него нещата. И наистина един ден остава само страха да не загуби вас, а миналото остава назад. Искрено желая успех. Дойде ли детенце, имаш ли колебания- пиши- все пак във форума сме толкова мами- и различни като възраст и мислене, и еднакви- обичащи нашите си деца, защото това са нашите деца, просто по една случайност не сме ги родили, но сме ги изстрадали ....

Мама съм на Валерий от 09.07.09г./това е времето от  когато сме заедно/Той беше на 5г.3м.Мамите от форума знаят какво беше когато ни го предложиха.Колко бях притеснена и не знаех какво да правя.И ден не съжалявам за това ,че сме заедно.Нямам много голям опит ,но мога да кажа,че не е  лесно,но пък е безкрайно хубаво.Много зависи и от детето и от това как е гледано до момента,какви травми има от преживени неща.Това ,че има изоставане като информираност е вярно,но пък наваксва с бясна скорост./А това,че не знае за хилядите покемони и подобни на тях изчадия пък е добре според мен./Иска всичко да научи,непрекъснато учим нови думи,опитваме храни,които са непознати за него.При него страха от  повторно изоставяне е много силен.Въпреки ,че му повтарям при всеки удобен момент,че никога няма да бъде изоставен, продължава да пита точно къде отиваме. В началото си мислех,че е много л'бопитен,но разбрах,че иска да знае винаги къде точно ще ходим да не би да го оставим  обратно в дома.Първите дни говореше за децата и госпожите от дома,докато скоро ме помоли да обещая,че няма да говорим за дома, а за в къщи и за "нашите хора"/така нарича всичките ни близки и приятели/Иска да забрави времето прекарано там и когато стане въпрос за нещо ,случило се там си измисля разни отговори. Например: той пее много добре и знае много песнички и когато скоро наши приятели го попитаха от къде знае толкова песнички,той се замисли и им каза,че той си ги е измислил. Има една мисъл ,която много ме подкрепя-"Не е леко,не е леко,но ако беше леко щеше да го може всеки"Така,че всеки сам избира,а това дали се е справил се разбира ,както казва мъжа ми ,след 15-20 год.Дано скоро се обадят и ви зарадват 02.

Надин, мога само да ти изпратя

Здравейте мами!!!

Дар за мен, мамето  - благодаря  за топлите думи и подкрепата. За мен тя значи много, още повече знаейки на каква възраст сте осиновили децата си. Благодаря ви!!!   

Поставих въпроса за възрастта, защото чакаме вече 7 месеца и при едно от поредните обаждания и опит да напомним за себе си ни отговориха, че има много малко деца, а най-малкото с уредени документи е навършило 5 години.  В друго рдсп директно ни казаха, че документите се разглеждат по ред на внисване и доста ще почакаме...В трето –пак за възрастта...

Това е причината, поради която мисля дали 2те години, които сме написали като граница не са прекалено малко, дали да разширим това изискване и което е по важното - какво можем да очакваме при осиновяването на едно по-голямо детенце и как се е отразил престоя в институцията върху развитието му, характера, способността да се привързва, както казвате вие - може би и способността да бъде самостоятелно...Знам че трябва много любов, работа, търпение и време, сигурно, когато дойде, самото детенце ще ни покаже ритъма си. Но ми се искаше да знам как се справят други родители в тази ситуация, за да знаем какво ни очаква “в най-общи линии”...

Има и още един детаил, който ме кара да се колебая. Ние живеем извън България и не съм сигурна дали новия език, с който макар и по-късно, но все пак ще се сблъска, новата обстановка и среда няма да е прекалено голям шок за дете, което вече има някакви установени представи за света. Разбира се, че ще отделя в началото време само за детенцето, но това време но може да е неограничено...След това ще трябва да се съчетава с работа, а то ще се сблъска с трудностите от интеграцията и прекалено много нови неща...Дали няма да навредя повече на едно детенце при тези условия, макар че го искам и че копнея да се грижа за него...

От друга страна, желанието ми да съм майка е толкова силно, че вече все повече се вглеждам в деца на тази възраст и виждам, че те са това - ДЕЦА!!! И имат нужда от любов, ласки, грижи, подкрепа, имат нужда от родител...Но пък страха от това дали на тази възраст ще можем да наваксаме пропуснатото също съществува....

Прегръдки и ви желая хубав ден!!!

02, Аз нямам опит в осиновяването на по-голямо дете, но бих искала да те подкрепя. Щом желанието ти да си майка е толкова голямо, сигурна съм, че ще се справиш. Може да е малко по-трудно заради възрастта на детето, но пък с любов и грижа всичко ще бъде наред.
А пък за справянето, аз след година и един месец все още се питам как се справям и дали изобщо се справям. Така, че това си е в реда на нещата. перфектни родители няма, както и перфектни деца. Е, освен моето, разбира се

НадинеМ,

Благодаря и на теб! Наистина не са много мамите, които пишат за осиновени по големи деца, затова всичко, което казвате е много ценно! Честно казано, покемоните и мен не ме тревожат   Това, което ме притеснява е идентификацията в една различна среда, език и пр. Затова исках да “срещна” други мами с опит  

Прегръдки!

По този въпрос и аз съм мислила, конкретно по повод на едно дете на 9 години. За 5 обаче - може да има и предимства. Децата научават езика бързо. Светът извън дома и без това не им е бил познат, може би ако са навън, още по-бързо ще им стане ясно, че връщане няма.
Не знам къде живеете, но в западните страни като цяло отношението към осиновените деца е по-приемливо. Може би ще е по-лесно (и финансово) да организирате помощ.
Зависи и от вашата позиция в чужбина - знаете ли езика примерно, за да се оправяте с училището?
Каквото и да решите, успех!

sislie,

 

 

Аз след 4 и половина си го задавам честичко този въпрос. И има моменти, в които се самообвинявам, че съм най-лошата майка на света. Ама хубавите са мнооооого повече.

Маймуна,


Да, точно това е проблема!!! Аз не се страхувам, че детето няма да се справи с езика, но НАИСТИНА СЕ СТРАХУВАМ от липсата на идентичност, ситуация, език и място коренно различно от това, с което едно дете на тази възраст е свикнало....Страхувам се, дали за детето няма да е прекалено силен шокът от непознатото, дали другите деца ще го приемат след като първоначално няма да говори езика им, как ще се почуства то, ако се почуства отблъснато от някое дете само защото не го разбира...Един куп въпроси, които може би няма и как да имат отговор.
Живеем в Испания и нямам проблем с езика, защото си приравних образованието тук, правих и магистърска степен. Не е като българския, но го владея добре, няма да е проблем за мен да говоря само на този език. Но за мен е по-важно да постигнем близост, а тя може да се постигне като говорим на език разбираем за детето...Не ми се иска да “напъвам” ситуацията, детето ще върви със своя собствен ритъм, макар и да го подпомагам активно...Затова за мен е трудно да реша дали да разширим изискването за възраст, ако ще е по-лесно да станем родители. Това, което ме тревожи е как би се отразила цялата ситуациа върху психиката на детето.


Прегръдки и хубава вечер