Публикувана: 20 фев. 2009, 11:00 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2009, 15:10 ч.

Драматичните отношения снаха свекърва

17 794
52
1

# 15 20 фев. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 0

Цитат на: краставичка в пт, 20 фев 2009, 13:16

Че то само по телефона ли е можело да се свържете с нея? Защо не отидохте направо да говорите очи в очи?

Всеки си е инат по своему. Тръшка си се и се превъзнася. По думите на всички аз излизам виновен, че се опитвам да оправя положението. newsm78

Живея отделно с жена си и мога да продължа без да се виждам с родителите си, но ми се вижда глупаво.

Ако това е решението да няма дрязги добре. Но господ ни е дал дар слово точно за да се разбираме. По тази логика хората да са постоянно на нож заради един крив поглед!

# 16 20 фев. 2009, 13:57 ч.

Мнения: 388

Цитат на: Brikolage в пт, 20 фев 2009, 13:47

Живея отделно с жена си и мога да продължа без да се виждам с родителите си, но ми се вижда глупаво.

Това не е решение... най-малкото тя не може да ти забрани да ги виждаш... вече за празниците е друг въпрос...

Цитат на: eldi в пт, 20 фев 2009, 13:41

Аз така като чета - жена ти е казала, че ТЯ не иска да се вижда с майка ти, но не е забранила на теб да го правиш. Ти можеш да си я виждаш - няма пречка. Не виждам защо трябва насила да ги събираш. Казвам ти го от опит - аз също не се виждам със свекърва ми, но не съм поставила ултиматум на съпруга си - той може да си я вижда когато иска. БЕЗ МЕН. Това е положението.

Интересно ми е, децата ви дали виждат баба си достатъчно често при това положение?
В същото положение беше поставила майка ми баща ми по отношение на брат му... дълга история, резултата от която е, че ние със сестра ми нямаме почти никакви отношения с тях, а той си ходеше самичък на гости на брат си, все едно човека е наказан, изгонен, без семейство... супер гадна ситуация, да не говорим за негативното отношение което майка ми до някаква степен беше придала и на нас към тези роднини... а не е хубаво, защото все пак са ни братовчеди... Сега като се върна назад във времето и ми става жал за баща ми че не е постъпил като автора на темата и не е направил възможното да скрепи отношенията, а вместо това се е примирил... (Положението с баба ми беше подобно, само дето тя живееше в къщи и татко й ходеше "на гости" в стаята й...)

# 17 20 фев. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 0

Моят баща се примирява с всяко едно положение, което майка ми прави. И не иска да постави проблема за решение. По скоро предпочита да си трайка и той да се реши от само себе си или да отшуми с времето. Понеже като съм бил малък съм преживял подобна роднинска драма, не искам тя да се повтори. Не мисля, че нито майка ми, нито жена ми са лоши хора. Както каза "Краставичка" бих се чувствал като наказан да ходя само аз на гости. Както и един ден децата ми да не могат да се виждат с роднините си заради такива пререкания. Няма да е приятно нито за мен нито за тях.

# 18 20 фев. 2009, 14:20 ч.

Мнения: 12 665

;

Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 22:47 от Мадам Х

# 19 20 фев. 2009, 14:41 ч.

Под липата
Мнения: 620

Всички имате вина. Майка ти е запалила огъня, а ти си го подсилил със сухи греди. Каква и е била работата на майка ти, да говори против жена ти? Нали живеете отделно? Като е искала уважение - има си начини да го спечели. С лоши приказки и подмятания не става, само ви е развалила живота и най много е наказала теб с това. Твоята роля на вестоносец няма да коментирам. Сам си се прецакал яко.
На този етап, бих те посъветвала да не предприемаш нищо. Сега и двете са раздразнени и доколкото разбирам не приемат компромис. Живей си живота с жена си. Обичайте се, грижете се един за друг. Бъди мил с нея, бъди мил и с майка си.., но толкова. След време пак говорете, но поотделно с всяка. Обясни им как се чувстваш и какво искаш за себе си и за тях. Обясни на майка си, че тя е важен човек в живота ти, но твоето семейство вече е жена ти и бъдещите ви деца. На съпругата си кажи същото. Ако имат по малко инат и повече разум, че те разберат и нещата ще се оправят. Успех!

Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 14:47 от морещица

# 20 20 фев. 2009, 14:45 ч.

Лондон
Мнения: 403

А какви са ви отношенията с родителите на съпругата ти?Просто питам- за протокола.

# 21 20 фев. 2009, 14:47 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: Brikolage в пт, 20 фев 2009, 11:55

защото аз имам нужда да се виждам и с двете.

Просто като искаш да се видиш с майка си излезте пийте кафе или и направи едно гости по обяд. Какъв е проблема2 И защо зорлян трябва да ги тикаш една към друга?

# 22 20 фев. 2009, 14:57 ч.

Под липата
Мнения: 620

Цитат на: Kasidy в пт, 20 фев 2009, 14:47

Цитат на: Brikolage в пт, 20 фев 2009, 11:55

защото аз имам нужда да се виждам и с двете.

Много уместен въпрос!
Повечето мъже, които познавам, май, са свързани с пъпна връв още към майките си Thinking

А пък майките им сякаш са родили Бога - слънце ooooh!

и активно участват в живота им с наставления към жените им ( новите майки ) как да ги храним, да им мажем гърдичките , когато са болни, да ги дондуркаме!

Я, си гледай жената! Майка ти ще се посърди, посърди , пък пак ще дойде да ви търси.

# 23 20 фев. 2009, 15:11 ч.

Мнения: 0

Майка ми пряко не ми трябва. Живея от години без нея. Но от време на време ми се обажда и ми подпалва фитила за това, че не се сещам за нея и бла, бла, бла ... за мен се е грижила и т.н. Човек малко или много се чувства длъжен да показва уважение към хората, които са го отгледали за това държа да не ги пренебрегвам. Друг е въпроса, че колкото и да не искам понякога се държат с мен все едно още съм дете. С други думи хората години наред са свикнали да се грижат, а сега домът им остава празен и си търсят липсващото звено понеже не могат да приемат, че вече го няма. Обяснил съм го това, но не е толкова лесно да се приеме от нея.

# 24 20 фев. 2009, 15:23 ч.

Мнения: 4 733

Обяснил съм го това, но не е толкова лесно да се приеме от нея.

След като вече си обяснил, нали се сещаш че няма как хем да чакаш майка си да вдене след десет години, хем и животът с настоящото ти семейство да върви прекрасно. Според мен майка ти ти бута фитилите, понеже прекрасно е усетила че ти дрънка от време на време по тънката струна и само ти си този който го позволява. Сиреч, положението в което си и което по мое мнение скоро няма да се промени си е изцяло резултат на твоето поведение. Не си изразил ясно мнението и позициите си пред когото трябва и това е.
А майка ти като толкова отказва да свикне с мисълта за липсващото звено, което е вече зрял мъж със собствено семейство....може и да си върне звеното. Ще ме прощаваш за откровеността.

# 25 20 фев. 2009, 15:27 ч.

Мнения: 25 615

Да, така е. Дължиш уважение на майка си и не би трябвало тя сама да те подсеща за това.
От друга страна обаче, жена ти изобщо не и е длъжна. Няма нужда да и натрисаш майка си на главата. А с клюкаренето какво казала маминка по неин адрес пък съвсем няма да я накараш да я заобича.
Обаждай се на майка си, не само по празници, посещавай я, но остави жена си сама да реши иска ли, кога и как ще общува с нея. С времето нещата ще улегнат по естествен начин, няма нужда да ги назорваш.

# 26 20 фев. 2009, 15:40 ч.

Мнения: 1 341

Дам, поради липсващото звено и затруднението на маминка да проумее, че синчето и вече е голямо и има собствен живот идват повечето проблеми в отношенията Снаха-Свекърва!

Според мен не бива да се правиш на светец и да се питваш да ги събереш, защото и за двете няма да са приятни срещите...само и само за да ти угодят.

Като снаха...а и като човек който цени човешките взаимоотношения, ще кажа....
Независимо кой, било майка, свекърва, "приятелка" и пр... ако злословят сад гърба ми по мой адрес не бих поддържала взаимоотношения с тях! Или само защото е маминка на мъжът ми трябва да направя компромис?! Не, не мисля!
Ако мъжът ми уважава моите чувства и виждания по въпроса ще се вижда с майка си в мое отсъствие.

Успех! Peace

# 27 20 фев. 2009, 15:46 ч.

Мнения: 0

Благодаря искрено на всички. Simple Smile

# 28 20 фев. 2009, 16:09 ч.

Незнам доколкото всички вие сте попадали в това положение, което описва Brikolage...но не е лесно...никак дори! Едно е да съветваш от страни, друго е да си в центъра на нещата и да се разкъсваш насам натам!
Това сякаш съпруга ми го е писал...И ние бяхме в същата ситуация, само дето докато се гаджалосвахме с мъжа ми, тя не престана да ме обижда в лицето, да ме проклина, звъня и на майка ми да й обяснява, че не съм достойна за сина й, че съм едва ли не отрепка...а жената нито ме познава добре, нито нищо...На сватбата рева като магаре...беше най-черния ден в живота й ooooh!

А аз вече бях бременна и тя дори не потрепна...Пита мъжа ми сигурен ли е, че е той бащата... Sick

И всъщност знаеш ли какво направи тя? Ами не ядосваше мен, а себе си и сина си. Тъй като те чета искаш да оправиш нещата...ама това няма да стане току така. Не е проблема в жена ти, само това ще ти кажа. Проблема е само на майка ти! Тя не я ще, тя не я харесва...А пита ли те щастлив ли си с тази жена? Важно ли е за нея, че това е жената, с която искаш да прекараш живота си и да имате деца? Ей това са хора - егоисти...Но стига съм се възмущавала...минах, за да дам съвети, които се надявам да помогнат.
Казвай на жена си какво става, обсъждайте положението, говорете за него, трябва да започне да прави компромиси с положението.
Обаждай се по често на майка си...така няма да се чувства на страна, споделяй й какво сте правили и т.н.
Поговори с жена си, покажи й, че си на нейна страна и и обясни, че тази жена ти е майка, много ти е тежко, че се получават така нещата...съжаляваш! Когато искаш да отидете на гости на майка си покажи на жена си, че много би искал тя да е там...без нея няма да е същото. Ако не иска-не я карай в никакъв случай...пък ти си помисли дали е добре да ходиш.
Ако баща ти одобрява жена ти, поговорете по мъжки с него да започне да обработва майка ти, да й казва, че не бива така, че жена ти е добро момиче и бла бла...Абе да й влезе под кожата. Всеки път като сте се събрали с майка ти показвай колко сте щастливи заедно...

И ако всичко това не помогне...направете си едно бебе и давам срок на майка ти да се опомни най-късно до изписването на бебето от болницата Mr. Green

За нас ще кажа, че след 2 години тормоз от нейна страна...малко преди да се роди детето ми се обади по телефона...беше се притеснила, тъй като имах проблем...Оттогава започна лека по лека да омеква, ама и аз винаги бях отворена ако реши да говорим...Майка ми никога няма да забрави нейните думи (те все още си говорят само при нужда), но аз скрих дълбоко в душата си обидата в името на семейството ми...то е най-важното за мен!Успех!

# 29 20 фев. 2009, 16:25 ч.

Мнения: 459

По повод зададения ми въпрос - не, децата ми не се виждат с баба си и няма да се виждат доколкото зависи от мен. Просто нещата с моята свекърва са доста по-особени и темата е доста дълга....
Принципно никога не съм забранявала на децата си да се виждат с нея (до 24.09.2008), въпреки че съм имала много основания за това, защото родителите на мъжа ми бяха решили, че трябва да изяснят на децата, че майка им е к***а, защото се бави по половин час като отива до магазина и какво ли още не. Имаше и тетрадка, в която записваха в колко часа отивам до магазина и в колко се връщам, която щателно се водеше и се даваше на съпруга ми. Много, много неща съм чула по свой адрес и търпях до момента когато ми писна и казах на свекито всичко, което си мисля за нея. От този момент не е виждала мен и децата. Свекър ми ги вижда и идва вкъщи, но не и тя.
Съжалявам, че всичко това го описвам тук, но просто исках поне малко да стане ясно

Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 16:32 от eldi

Препоръчани теми

С роднини работа да се нямаш...

Още ми е трудно да го проумея-взеха ни апартамента!!!

С какво ви дразнят свекървите- 26

Въпроси относно дарение

Причина:

Причина: