Какво е "палаво дете"?

pasinet, имах донякъде подобна случка вчера, но аз бях в ролята на бабата, за която ти разказваш.

В едно от заведенията тук, в които има пластмасови коли за игра, децата масово се засилват с тях по рампата. Това, според мен, е ужасно опасно и може да стане голяма беля, защото те са малки и не умеят да пазят както себе си, така и другите. Естествено, много родители оставят децата си да правят това и Алекс като ги вижда иска също. Аз обаче не му давам. И вчера стана отново така. Не се наложи да правя забележка, просто гледах грозно   - не децата, а майките, разбира се. Едната наистина се усети и дръпна детенцето си от рампата. Обаче една баба - само мир да има, остави внучето си да се пуска по рампата. Опитах се да й обясня, че е опасно и може някое дете да пострада, но... глас в пустиня.

Та така, де... Не е много по темата, но споделих  

Нищо опасно няма в 5 годишни деца, които тичат в градинка. Това, че някой решил, че не иска неговото да тича си е лично негов проблем и не виждам от къде на къде трябва да има претенции към чуждите деца, които в случая с нищо не застрашават останалите. Като смята, че мястото е опасно за нейното дете, да го води на безопасни места.
Аз съм се съобразявала с възможностите на детето си и до преди година на места с люлки не съм го водила, точно по причина не не умееше добре да се пази, а не да го заведа и да се карам на другите деца, които се люлеят, защото те са си в правото.

Така, че villiana , не виждам нищо идентично в случките ни.

И аз. В случая на pasinet няма нищо опасно.

Някои хора наистина имат странна представа за децата, поставят такива граници, че те са невъзможни за едно дете.
На мен много тъжно ми стана тази година на плажа, слушайки един дядо с внучката си, горе долу на годините на дъщеря ми. Този човек всяка втора дума му беше колко е лоша палава, а детето му беше най-послушното и тихо дете от всички там. Седеше на кърпата и си играеше с кофички, искаше да се къпе, но той категорично й забраняваше, от време на време детето ходеше да си намокри пръстите, дори не глезените, но веднага идваше дядото и викаше Стига ти толкова. София играеше с още 2 деца във водата, с поясите на плиткото, излизаха, влизаха, въргаляха се в пясъка и т.н., това детенце попита "Защо тези деца се къпят непрекъснато, а аз не?" и отговорът беше "Защото са били послушни, за разлика от теб!", но остави ги, знаеш ли какво става след плажа, отиват направо в болницата и там антибиотици, инжекции, лежат болни по цял месец!  От там като се отприщи, направо ми идеше да стана и да му забия един    - Гледай колко си грозна и мръсна (по пръстите на детето беше полепнал пясък, след като ги намокри), как може да правиш само глупости, толкова си непохватна и смотана, защо тия уши никога не чуват, ти си най-лошото дете и т.н., и т.н. А детето просто си играеше с кофичка и лопатка ...

Аз точно за това пуснах темата, защото представите  за палавост са доста различни и за повечето 'белички' сме виновни ние възрастните.
Защото  моята позната определяше дъщеря си /на 1г/ като невъзможна и палава, защото бъркала в саксиите и дърпала цветята. А аз мисля, че просто докато детето е малко не трябва да има саксии с цветя по земята /ако толкова привличат детето/. Аз имам наблюдение и за мен момиченцето и е даже много кротко и внимателно дете , нормално любопитно за възрастта си.
Някои родители се сърдят когато децата им "разхвърлят' играчките си. Според мен съвсем нормално е играчките да не са си по местата щом децата си играят с тях. Моите например в края на деня си ги прибират, преди това имат пълна свобода.
Странно ми е когато чувам и то доста често "Не бягай, ще се изпотиш!!!" "Не бягай, че ще паднеш" и то на деца, които се справят отлично с бягането. , а не бебета.

Ооо, в никакъв случай не съм искала да кажа, че има нещо опасно в това децата да тичат или пък, че бабата, направила забележка, е права.   Вероятно си ме разбрала погрешно,pasinet, или пък аз не съм се изразила съвсем правилно.
Просто споделих моята случка, от която останах в известна степен афектирана вчера.
Пък и не става въпрос за люлки, пързалки и други подобни. А за ситуация, която, според мен, е доста опасна. Не само за околните, но и за детето, което се спуска с колата по рампата. Не говоря за съоръжение, което е част от детски кът, а за рампа за бебешки колички. 
Но далеч по-лесно и удобно, разбира се, е да се пийва кафенце, угаждайки на детето, независимо дали има риск да си разбие главата. А като стане белята /не дай, Боже!/, да се пляскаме по кълките.
Сори, че не е много по темата   

Хм, или аз не мога да си представя тези пластмасови колички, или рампата... ако става дума за 2 винкела, поставени на изв. разстояние един от друг на стръмни стълби - не, не е уместно спускането с каквото и да било по тях - но ако става дума за бетонна рампа... мисля, че не само, че бих разрешила на детето си - разбира се, според възрастта и наклона, не знам точно какви са - но ... и аз бих се пързаляла, или най- малкото бих завиждала.
Общо взето, това, което описваш, не ми звучи по- опасно от пързаляне с шейна. Или просто не си го представям правилно, де.

Бетонна е рампата и според мен - стръмна. Опасността идва от там, че се засилват много. А и често отпред има друго дете.
Пък и в общи линии става дума за деца на възраст максимум 4-5 години - не повече. Повечето дори са до 3-годишни.
Но в крайна сметка то си е до отговорността на всеки родители. Аз съм решила да огранича посещенията на това място. Не бих се чувствала спокойно, ако Алекс се спуска по въпросната рампа. А по принцип не го ограничавам - качва се по стръмни пързалки, включително по предната част, катери се по катерушки и виси по тях и т.н. 

Ето наскоро в едно друго заведение, изтървах за секунда Алекс от погледа си и той се втурна към една люлка, на която детенцето се люлееше силно. Успя да мине на косъм. И през ум не ми е минало да правя забележка защо детето се люлее силно или нещо подобно. Но ситуацията е различна, смятам.

Моето детенце е доста палаво, така мога по-меко да се изразя.
А истината е , че е истински тайфун. като сме навън го обожавам само без като тича към улица или люлка, но е прекрасно да го гледам как щурее. Вътре е по-проблемно, разбирате ме.
Аз съм от майките , които дават повече свобода и търпеливо преодолявам упреци, че дори прекалявам със свободата.  Често разни хора, дори и доста мои близки ме съветват да го бия , да го наказвам и т.н.
А той миличкия просто наистина кипи от енергия, целия дом е идеално обезопасен, заключени шкафове, всичко чупливо е махнато, врътките на печката са извадени, капачки в контактите, никакви саксии. И на мястото на всички тези неща неща , които са махнати има книжки и играчки.
единственото , което не мога да преглътна е, че когато е много изморен и му се спи започва да хвърля, играчки, дистанционни и всичко , което му е под ръка. Хвърля включително и по нас, по мсата и .т.н. Вчера уцели чаша с червено вино и можете да си представите цялата стая... Вече много дълго продължи този период . хвърлянето през терасата и през колата премина, слава Богу.
Много искам на всички дечица да им се дава повече свобода и да играят в по-обезопасени места. Много ми е мъчно , като навикват дечица за глупости, или като чуя това "Не тичай ще се изпотиш" и "Не влизай в пясъчника, че ще се изцапаш "
В момента съм обхваната от истинси ужас, защото от другата седмица е на ясла и незнам там как ще го възприемат и какви мерки взимат при по-активни деца. Хем ми се иска да не му отрежат крилцата, хем осъзнавам, че с няколко такива деца няма да е възможно да се работи.
Ще видим

Няма да обяснявам,че ми е нещо лукумено и дълго-моето е палаво. И то в очите и на другите за съжаление-всички ми го казват. За това и не искам второ-това ми изпива като вампир енергията.

Снощи бяхме на гости у едни приятели с малкия. Аз  и мъжът ми - понеже си познаваме тайфунчето, постоянно подскачахме да не направи някоя беля и да им потроши къщата. Домакините пък: "Абе, оставете го това дете на мира, няма какво да направи чак толкова. Оставете го да диша!" Давам си сметка, че донякъде са прави и че понякога ние прекаляваме с ограниченията.
Бяхме на планина няколко дни, също на гости у приятели. Едната вечер бандитчето натъпка една лъжица кисело мляко в устата на плюшено куче  Не че е кой знае каква беля, де... Ама паднахме да се хилим. 

Това сякаш съм го писала за моето дете-аз казвам , че е палаво, а бабите-че не е добре възпитано.Понякога се обвинявам за т.н. "слабо възпитание", обаче като изчетох цялата тема-май нямам нужда от това.

Имам случка, подобна на разказаните от преди няколко дни.
Майка на детенце в бебешка възраст, което едва се крепи по стъпалата на пързалката, докато другите (по-големите) напират да се качват. Тя, за да го предпази, се обляга на стъпалата на пързалката и така възпрепятства достъпа на останалите деца, но не му помага да се качи по-бързо, нито пък го подканя. И децата, щат не щат - чакат. Но, в един момент търпението им се изчерпва и моят син започва да напира и да я избутва, а тя възмутена му викна да чака. И, аха, да се намеся, но той, за моя много голяма изненада, и отвърна: "Нали чаках вече, колко да чакам!". При което тя заключва: " Тук е пълно с невъзпитани досадници".
Е, аз не приемам, пък че детето ми се  е държало невъзпитано. Не и в описаната ситуация.  Дори останах приятно изненадана от начина по който сам успя да се защити.

Не се сърди човече и въпреки обогатения снимков репортаж - аз пак си я харесвам и я взимам за снаха 

Аз като ви чета и много се успокоявам - честно...
На моите също съм им дала свобода и правят какво ли не - единия ден единия е послушен, на другия ден - другия...ама взимно някакси се допълват в белите 
Нали за това са деца - да бягат, да играят, да се катерят и т.н. Имам позната на която детето като седне до нея и не мърда - е, аз пък не искам такова.
Моите са ми диваци, ама щастливи!!!

Не съм чела цялата тема, но и аз съм за тук.
Аз не съм виждала по- палаво дете от моето.Нито сред познатите деца, нито по детски площадки и клубове.

Но аз проблем нямам, единствено изпитвам неудобство пред другите понякога, но дълбоко в себе си зная, че детето не върши нищо нередно.
Неговата палавост се изразява в това, че много обича да бяга , а понякога бягането е съпроводено с индиански призиви,  нещо като "УАААуоооооо, уо, уо ,уо оооо", ако можете да си представите.Така се влиза във входа на блока, така се търчи по градинки и навсякъде, където има големи пространства.За да му задоволя потребността от тичане, бягане го водя често на безопасни места- градинки,  паркове, плажове , които не са така населени/ за да не пречи на другите/, а тази година го водихме на планина и непрекъснато бяхме в движение.Веднъж, по една пътечка, след като бягаше много пред нас се спря.Просто се спря и се загледа в една точка.Като стигнах до него го попитах какво има/ защото е твърде необичайно да се спре пособствено желание/, а той отговори"Изморих се"Тази дума я чух за първи път от него.

Аз се радвам на моето дете,защото поведението му е естествено и близо до природата.
Но и бера много срамове.
Сега, на почивката/ част от която беше на място, където почиват мои колеги от цялата страна/ сутрин отиваме на закуска, стигаме до масите, а той започва да бяга около масите./Не винаги, но често го правеше/Следват съчувствени погледи или явно неодобрителни.

Веднъж много се ядосах и аз.В кварталната градинка детето бяга и пак с индианските си викове / но не е чак така страшно, все пак колко гласче има едно дете- тогава беше на две и половина/Минавайки покрай една пейка една баба му изшътка със заплашителен тон.До нея седяха млада жена с количка със спящо бебе.Е, явно пречим на бебето, но нали децата са навън за да играят.

Сега синът ми е в нова градина, временно заради ремонтите.За три дни- четири учителки се смениха, едната я познавам, дори се зарадвахме взаимно на срещата.Но вечерта мъжът ми се прибира, била друга учителка.Следват оплаквания.Много бягал из двора и помещенията.Да сме го завели на специалист, защото май имал хиперактивност.Сви ми се сърцето, попрочетох за тази болест, защото и аз имах подозрения.Но това е дълга тема, не ми се навлиза в нея.Във всеки случай без да съм специалист съм убедена, че няма такова нещо.

Разбира се, понякога му идват и опасни идеи.Взема камъчета/ от тези, с които посипват някои детски площадки за красота/, радва им се и току ги хвърли върху люлките/ по точно ги изсипва.Такова нещо няма да разреша.Случвало му се е и да удари друго дете, а често и да дръпне момиче за роклята или плитките.Веднага със строг тон го карам да се извини.

Емоцията и темперамент са едно, редът съвсем друго.
Но се питам, защо има наложени представи, за нередни неща, които свсъщност са съвсем естествени.И ако аз имах свободно пространство и не чувствах неудобство щях да си подскачам, да бягам.А аз бях изключително кротко дете

Светкавица, на колко годинки е твоето дете? Моят хубостник е същият чишит. В яслата постоянно едната госпожа се оплаква, че "много е палав, ама значи", поради щото много тича . Голям критерий. И все ми се вижда сбъркана тази схема, особено като разбера, че ги наказват да седят на пейката. Е*а ти наказанието. Недей да тичаш, защото иначе ще седиш... аз ли не съм в час, не знам.
Така или иначе не смятам да насърчавам идеята, че тичането е нещо нередно, защото не го намирам за такова. Но с интерес ще следя темата, ако се "възроди". Любопитно ми е да чуя мнения за това кое е, всъщност, палавото дете