Публикувана: 23 фев. 2009, 16:38 ч.
Последно мнение: 2 март 2009, 11:34 ч.

Вкарвате ли се във филми?

3 437
58
1

Отговори

# 15 23 фев. 2009, 18:12 ч.

Мнения: 4 668

Вкарвам се и още как Crazy

Последният път даже яко прекалих Simple Smile

За щастие се размина без последствия , че сериалът щеше да стане много драматичен ...

# 16 23 фев. 2009, 19:11 ч.

София
Мнения: 2 161

Най редовно . Имам ужасно развита фантазия : Постоянно ми се въртят разни сценарии в главата , добре ,че са само в мислите ми
Е , случва се някой път да вляза в роля , но околните вече са ми свикнали

# 17 23 фев. 2009, 19:40 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Вкарвам се. Нужно ми е за разтоварване на напрежението. По-лошото е, че вкарвам и други актьори, доста често без те самите да искат Embarassed

И мен ме дразни като ме вкарат в чужд филм, особено с кофти сценарий.

# 18 23 фев. 2009, 19:44 ч.

Мнения: 2 898

Аз имам чувството, че съм се родила във филм и не съм излизала от него... Rolling Eyes

.. Но и за режисьор ставам, и за сценарист... И така съм все в най-трагичната роля, най-изтерзана, най-нещастна...Абе, ужас..

# 19 23 фев. 2009, 19:50 ч.

Мнения: 2 478

Не,ужасно са ми смешни хората ,които сами влизат в някакви филми,страдат,преживяват ....нереалност.
Мерси,нямам нужда от друг свят,освен реалният!

# 20 23 фев. 2009, 20:13 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Мен ме вкарват във филми. ooooh!

Много ме обичат от ранни младини клюкарки и съчиняват ли, съчиняват. Какво ли не съм била? Много богата наследница (това в ранно детство). Мулатче с неизвестен баща (пак в ранно детство, заради буйната, ситно къдрава, черна коса). Фатална жена (в по-зряла възраст). Купонджийка и мъжемелачка. Joy

Напориста, нахална кариеристка. Сметкаджийка (не мога да забравя съскането след мен "Тази ще вземе златото на Анета" - Анета беше майката на гаджето ми. Пет пари не давах за златото, ама нейсе. Laughing

Не се омъжих за него, отиде и злато, и всичко, тцъ, тцъ.).
Блондинка с огромни гърди (вж. Памела Андерсън). Joy

Авантюристка. Crazy

Сега, ща не ща, пак играя във филм - лошата, разбира се. Млада (млада! Laughing

) и отново нахална, с остри лакти тика бедните, но горди стари труженици на перото (ще да спи с някой издателка, няма начин).
Някога много ме раняваха ролите, сега се опитвам да гледам от смешната страна. Животът е твърде кратък, за да играеш в чужди филми. Накрая и Оскар не ти дават, да му се не види. Rolling Eyes

# 21 23 фев. 2009, 20:16 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Аз не се вкарвам, ама обичам да играя във филмите на другите и неусетно да променям сценария в моя полза Laughing

Оскарите са разпиляни из целия апартамент, дори ползвам някои да си подпирам вратата....

# 22 23 фев. 2009, 20:35 ч.

Мнения: 2 407

До краен предел, вкарвам се понякога нарочно ,понякога без да искам....

# 23 23 фев. 2009, 20:39 ч.

София
Мнения: 3 064

Аз се вкарвам в пиеси на абсурда, а злите езици - в долнопробни сериали... кво да се прави, разни гледни точки Sunglasses

# 24 23 фев. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 183

Бива ме по сценариите.Седя си аз кротичко, но изведнъж се присещам за някоя грешчица на моемило.Добре, но колкото повече мисля за нея, толкова по голяма започва да ми се струва, и се започва- мисля си като си дойде довечера какво ще му кажа, после той какво ще отговори, а аз на него какво ще му отговоря и т.н.Ако репликите му се разминават от сценария ми, просто ги игнорирам, защото така или иначе, при такива спорове рядко успява да каже нещо адекватно. Но, в повечето случаи, през деня толкова пъти си повтарям и преповтарям сценария, че докато се прибере лирическият герой, на мен вече ми е писнало от тези "разговори" и най-много да му хвърля един кръвнишки поглед и толкоз.

# 25 23 фев. 2009, 21:00 ч.

София
Мнения: 1 783

Живея достатъчно интересен живот, не се нуждае от допълнителна драматизация. Може да си го филмирам лично някой ден.
А и влизането в чужди кожи вече не ми е интересно. Когато ми беше интересно бях на крачка да стана актриса, но реших да отделя повече време за оформяне на собствената ми личност, за което едва ли щях да имам време ако непрекъснато трябваше да съм някой друг.