Мъжът ми се отнася към мен с много обич, нежност и уважение. Но ще излъжа, ако кажа, че не сме изричали тежки думи един към друг. В началото на връзката ни много се карахме, негова е заслугата, че оцеляхме като двойка тогава. По-късно е имало периоди, в които аз съм правила компромиси. И двамата имахме трески за дялане, но живеем заедно прилично дълго/седма година/ и сме намерили начин да съхраним любовта и уважението помежду си.
- Публикувана: 24 фев. 2009, 09:59 ч.
- Последно мнение: 12 март 2009, 21:51 ч.
Как се отнасят половинките Ви към Вас?
не мога да се оплача от отношението на мъжа ми към мен-грижовен е,отнася се с обич,уважение и внимание към мен.гледа да ми е добре,да ми угоди,да съм щастлива.никога не ме е обидил,лоша дума никога не ми е казал.благодаря на господ,че случих на мъж. 
колкото до мрънкането-не му е присъщо.случавало се е понякога,когато е изнервен или му е криво,но то по-скоро са опити за мрънкане,ама вижда,че не му се отдава.
колкото до мрънкането-не му е присъщо.случавало се е понякога,когато е изнервен или му е криво,но то по-скоро са опити за мрънкане,ама вижда,че не му се отдава.
Просто ми е интересно...
Дали нервничат за най-малкото нещо,мрънкат ли (то май няма мъж да не мрънка),заяждат ли се за няма нищо,обиждат ли Ви?
Изобщо какво е отношенито им към Вас и съответно доволни ли сте
Ей такива нещица.Който иска да сподели
Дали нервничат за най-малкото нещо,мрънкат ли (то май няма мъж да не мрънка),заяждат ли се за няма нищо,обиждат ли Ви?
Изобщо какво е отношенито им към Вас и съответно доволни ли сте
Ей такива нещица.Който иска да сподели
Като цяло мога само да го хваля-чувствам се обичана и задоволена във всяко едно отношение жена 
Мислех си преди да го срещна ,че всички такива мъже вече са женени.Нямам думи, винаги съм мечтала за мъж като него.Отнася се със страхотно уважение,винаги внимателен и с грижа към моите нужди като жена , сега и на майка!Никога за нищо не ми е мрънкал и немисля ,че някога ще го направи.Наистина много ме обича,но аз му отвръщам със същото!
все още с любов и уважение.
Имам късмет с мъжлето- преди него си мислех, че всичките са гадове
Отнася се винаги с азбиране и подкрепа, изтърпява ми и лошото настроение(макар и рядко да ми се случва
), казва ми че съм красива,дои когато съм болна и изглеждам 
, прави ми подаръчета и изненадки без повод и много други дребни, но важни неща...
има си и кусурчета човека, но нито един не е свързан с отношението към мен
Отнася се винаги с азбиране и подкрепа, изтърпява ми и лошото настроение(макар и рядко да ми се случва
), казва ми че съм красива,дои когато съм болна и изглеждам , прави ми подаръчета и изненадки без повод и много други дребни, но важни неща...има си и кусурчета човека, но нито един не е свързан с отношението към мен
Доста време му търсих кусур на моичкия - бре, няма и няма! Готви, чисти, пере, подрежда... не мрънка, не вика, винаги е усмихнат, търпи ми истериите...И на всичкото отгоре ме обича, уважава, нарича ме с мили именца, прави ми подаръци, разбира се с наш'те по-добре от мен... Видях се в чудо 
Ама накрая намерих, хванах го! 
Озове ли се на летище и започва да мрънка. Два пъти сме си спретвали типичен семеен скандал - и двата пъти в самолета, щото на мен накрая ми пада пердето да го виждам в такава нетипична за него ситуация и става страшно
Ама накрая намерих, хванах го! Озове ли се на летище и започва да мрънка. Два пъти сме си спретвали типичен семеен скандал - и двата пъти в самолета, щото на мен накрая ми пада пердето да го виждам в такава нетипична за него ситуация и става страшно
Не мрънка, не се заяжда и не обижда. НИКОГА.
Прави ми комплименти, на думи е добър. Но... реално усещам неуважение от негова страна и непукизъм. Не ми харесва и това, че иска да съм като всички останали, овца от стадото, да съм мила и любезна и всички да ме харесват. А на мен не ми е в кръвта да съм такава, държа да съм си аз и виждам, че не му е приятно това положение. Общественото мнение за семейството ни за него е по важно отколкото реално как стоят нещата. Пред хората е перфектния съпруг, а като сме сами и студен и ме игнорира. Аз го тренирам разбира се и има лек напредък поне откъм показност. Но наистина да се промени по същество явно няма как да стане. Но идеални хора няма така че ще гледам да си го търпя какъвто е. Оценявам все пак, че колкото и да иска да съм еди каква си поне ме приема и търпи такава, каквато съм.
Прави ми комплименти, на думи е добър. Но... реално усещам неуважение от негова страна и непукизъм. Не ми харесва и това, че иска да съм като всички останали, овца от стадото, да съм мила и любезна и всички да ме харесват. А на мен не ми е в кръвта да съм такава, държа да съм си аз и виждам, че не му е приятно това положение. Общественото мнение за семейството ни за него е по важно отколкото реално как стоят нещата. Пред хората е перфектния съпруг, а като сме сами и студен и ме игнорира. Аз го тренирам разбира се и има лек напредък поне откъм показност. Но наистина да се промени по същество явно няма как да стане. Но идеални хора няма така че ще гледам да си го търпя какъвто е. Оценявам все пак, че колкото и да иска да съм еди каква си поне ме приема и търпи такава, каквато съм.