Този въпрос ме вълнува откакто излязох по майчинство:
1. Не е ли това една прекрасна възможност елегантно да направим преход към нова работа?
Вече на старата са се уредили, имаме си заместник, всичко ще стане плавно и безболенено.
Но как ще ни се отрази предизвикателството на новото, хем тепърва да се доказваш, хем да бързаш да си тръгваш на време, че бавачката чака...
Или
2. Старата работа носи спокойствието на познатото!
Знаят те, спокойно ще се адаптираш в обстановката и ще навлизаш плавно. Имаш изградено име и малките прегрешения като закъсненията сутрин или отсъствията от време на време няма да са трън в очите на околните.
А и колко си конкурентен след като в тази едногодишна пауза си упражнявал основно сменяне на памперси, хранене с лъжичка и различни пози на приспиване, съответно при колики, никнене за зъби и проста глезотия?
Има ли я още онази успяла работеща жена и би ли могла тя да се справи с предизвикателството на нова работа с още една "дина под мишница".
Ще я насърчават ли или ще я подценяват?
Моля дами, имате думата!