Имате ли близки с болест на Паркинсон ?

В линка има видео за предаването със Симеон Варчев...пише, че не е налично

...... аз не съм в БГ и го отварям и сега, което е учудващо. Нещата на БТВ обикновено не са достъпни извън БГ.

опитай и от тук.
http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdravet … na-parkinson.html

Благодаря за линка...тук става въпрос за помпата, но не всеки се решава и има възможност да си я сложи, а предполагам е и доста неудобна

аз пак да кажа за помпата, ако под възможност имате предвид финансова, тя не се плаща , нито пък лекарството за нея, единствено пътни разходи около нея ,за ходене до болница престой , придружител, помпата не е неудобна, има тъничка тръбичка по която тече лекарството тя е извън корема, машинката е на кръста на колан в чантичка, не пречи за разходка и движение, по време на сън се сваля- вечер

А кой трябва да я предпише и как стои въпроса с къпането? Само в София ли се слага?

ами с къпането машинката се сваля остава тръбичката да виси от корема само, а за предписването знам,че има комисия с набор от документи, мисля че само в софия, в този сайт има телефони за връзка

Ходи се на комисия, чака се одобрение и положителният ефект от терапията също не е гарантиран. Но трябва да се пробва все пак!

Здравейте на всички! Днес реших да се разровя за такава тема и открих тази. Искам да ви споделя моят опит с цел да насоча вниманието на всички към определени проблеми, които поради кофтито ежедневие на хората свързани с тази болест и на тези които се грижат за тях може да убегне. Надявам се да помогна на някого по този начин.

Аз съм дете на болен от паркинсон. Баща ми беше диагностициран с тази болест когато бях 5-ти, 6-ти клас, но по заключенията на лекарите се разбра, че я е имал вече от няколко години. Ходи се по много лекари тогава, докато въобще се разбере, че е това. За сравнение, сега съм на 23 години. Тоест прекарах най-трудните си години тийнеъджърските с родител с тази болест. Знам, че има случаи на деца, коиъто още от невръстна възраст трябва да се справят с това. Но някак става по-особено когато си в подрастващата, юношеска възраст. Трудно е, винаги е трудно. Затова искам да кажа на болните специално -  не се отчайвайте! Знам, че особено напредналата болест ви кара да чувствате силна депресия. Не се отчайвайте! Както вие имате нужда от тези, които се грижат за вас, така и тези, които се грижат за вас имат нужда от вас! А на тези, които се грижат за болен от паркинсон искам да напомня - помагайте с каквото можете, но не отъждествявайте живота си с този на болния, независимо от това колко ви е близък! Вие сте различни хора! Ако направите това вие слагате товар на раменете на самия болен, а и на децата ви ако болният е съпруг/ата ви. Грижите в напреднал стадий изискват голяма отдаденост и време, но се уверете, че децата ви знаят колко много ги обичате и че вината за състоянието на болния няма нищо общо с вас и с тях. Това важи особено ако детето е  малко, защото то не може да разбере състоянието на болестта. Колкото до юношите в такова положение - повтарайте им колко ги обичате, показвайте им го, казвайте им колко много държи на тях и болният член на семейството и че това, че не може да го изрази,че забравя, че проявява капризи, че често е в депресия и се разтройва няма нищо общо с тях, и че не значи, че  не ги обича. Повярвайте ми ще спестите на детето много лични проблеми и много страдания в бъдеще! Пак повтарям всички сме свързани, семейство сме - но всеки има различен път в живота! Можем само да помагаме и да оказваме подкрепа и да приемем нещата такива, каквито са! Благославям всички ви, бъдете здрави и силни, за да се справяте с предизвикателствата на живота!




П.С.
Колкото до различните симптоми - халюцинации се предизвикват предимно от лекарствата, заради тях болният има запек, изпада често в депресивни състояния (това е и от самата болест, но и лекарствата спомагат), смяна на настроенията, болки в главата. С обездвижаването и заради тремора се увеличава възможността от падания, които могат да бъдат много опасни! Колкото до лекари - като цяло тази болест е много специфична и все още на световно ниво не може да се открие еднозначно причинителя и каквото и да било лечение. Т.е. не взимайте казаното от лекаря за съвсем чиста монета.

 Много съжалявам, че си потърпевша(вероятно) и ти от болестта на татко си. Може би се стараем да обгрижваме болния прекалено много и от това понякога страдат околните. Съжалявам ако и моите деца се чувстват така, но може би стремежа да избегнем депресията ни кара да постъпваме така. На колко години е той и какво е състоянието му сега. Ако правилно разбирам се е разболял преди около 10-ина години, на колко години е бил тогава.

Към Zorni44ka
Това което си написала отговаря на самата истина и те подкрепям напълно мило дете .Аз също имам брат който е болен от 6-7 години - архитект по професия и съм съпричастна. Той е семеен и има две прекрасни деца, едното от които е на 16 години. Много умно и интелигентно дете ,но изключително затворено в себе си.Стремим с всички сили  да създаваме добра атмосфера независимо от тежката съдба в семейството.
Трябва разбиране и съпричастност към болния ,трябва да се въоръжим с голямо търпение и никакво падане духом. Болния е много чувствителен и същевременно безпомощен. Трябва да му се създава ведра и оптимистична атмосфера колкото и да ни е трудно . Наред с това нашия нормален живот трябва да продължи защото рухнем ли  - това няма да помогне на никому. Не знам защо социалното и здравно министерство не решат проблема с придружител - който да помага и отменя поне часово  хората които денонощно са покрай такъв тип болни. Болестта прогресира и състоянието на болните се влошава ,независимо от лекарства ,помпи и др. средства - затова трябва да бъдем силни ,разумни и да има подкрепа ,разбиране от всички .Пожелавам кураж и сила на всички които са засегнати от тези проблеми и са съпричастни!

http://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/ot-kasius-klej-do-mohamed-ali-6054634

По  новините съобщиха, че е починал в борбата с Паркинсон. Според мен от тази болест не се умира, но болният и близките му се мъчат много.

А вчера излезе съобщение, че е починал вследствие на септичен шок по естествени неизяснени причини

умира се , накрая всичко спира да функционира, жестоко е не могат дори да пият вода и дишането е трудно , не се контролират мускулите

Здравейте. Аз идвам от темата за близки на болни от Алцхаймер. Баща ми е болен от няколко години. Проблемът е там, че при него има някаква недоизяснена комбинация с лека форма на Паркинсон, по симптомите го определиха, но не са му правили други изследвания. Симптомите са скованост на мускулите, наситнена и скована походка (макар че той от няколко седмици не иска и да ходи), изобщо ограничени движения. Четох, че тази скованост се казва ригидност на мускулите и я има при Паркинсона. Вие сблъсквали ли сте се с този проблем и изобщо има ли той някакво решение? Лекарства за отпускане на мускулите..? Мускулите са му камък. Не можем да го помръднем, не можем да му разгънем ръцете, едвам го обличаме и къпем. Моля, ако имате представа какво може да се направи, пишете.

Здравей, lovely, на нас от известно време ни каза да приема и витамин Б комплекс, на много места съм чела за Паркинсона,че трябва да се пие Б комплекс за мускулите, сега вече се сетиха да ни кажат, повечето лекари изписват само стандартното, може да ми давате  витамините, а същи трябва да се движи, баща ми когато 2 дни не направи малките си разходки и положението става страшно, така че опитайте това, успех

Много благодаря! Определено ще опитаме с Б комплекс. Аз съм много объркана по отношение на лекарствата, защото предполагам, че при Паркинсона се дават други за оправяне на сковаността, но лекар ми е кавал, че тези за Деменция и тези за Алцхаймер са несъвместими. Проблема е, че при нас има едно неразбиране вече какво става-от деменцията и той не иска да става да се разхожда. Оросяването му е кошмарно-колената му стават тъмно лилави от стоене на стола в седнало положение. Жегите нас ни влошават положението всяка година и сега от няколко седмици не иска да мръдне от стола.