В никакъв случай. И аз поставям стени 
.
. - Публикувана: 25 фев. 2009, 16:21 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 09:34 ч.
Поредната свекървинска тема
Мадам, ти не можеш да издържаш ако няма тема за свекърви на 1 стр.! 
Даже не на 1 стр. , а в първите 10 теми. Да видим тази как ще се извърти пак до съскане.
Даже не на 1 стр. , а в първите 10 теми. Да видим тази как ще се извърти пак до съскане. 
До съскане и скъсване ...
Мадам Х - Ко ма напраи ва мой човек?
В никакъв случай. И аз поставям стени .
. 
Ако в самото начало си е била такава,това никак няма да ме обиди,даже бих се радвала.
Но при условие,че сме се разбирали и се е държала много добре с мен,не бих се обидила,
но няма да спра да търся каква е причината за нейното държание.И ако грешката е в
мен да се опитам да я поправя.
Но при условие,че сме се разбирали и се е държала много добре с мен,не бих се обидила,
но няма да спра да търся каква е причината за нейното държание.И ако грешката е в
мен да се опитам да я поправя.
Не,няма да се обидя.Моята свекърва е резервирана към мен вече 13 години.Не ме харесва,аз нея-също,но не го показвам.
Преживяла съм много унижения от нейна страна в началото на брака ни,но въпреки всичко съм била търпелива и толерантна към нея.Не мога да променя човек на 50 години.
Може би с годините си свикнахме,пък и в трудни моменти от живота й сме били опората й.
Може би осъзнава,че не е била права,защото вижда,че аз съм я уважавала,най-малкото защото е майка на съпруга ми.И уж вече сме по-близки,помага ми когато може ,съобразява се с изискванията ми относно гледането на децата.
Не мога да искам да ме обича като собствена дъщеря,но да тръгваме с рогата напред,да издигаме допълнително бариери между себе си -не става.Живота е твърде кратък,за да го изживеем в непрекъсната злоба или омраза.Нищо лично,просто моят житейски опит!
Преживяла съм много унижения от нейна страна в началото на брака ни,но въпреки всичко съм била търпелива и толерантна към нея.Не мога да променя човек на 50 години.
Може би с годините си свикнахме,пък и в трудни моменти от живота й сме били опората й.
Може би осъзнава,че не е била права,защото вижда,че аз съм я уважавала,най-малкото защото е майка на съпруга ми.И уж вече сме по-близки,помага ми когато може ,съобразява се с изискванията ми относно гледането на децата.
Не мога да искам да ме обича като собствена дъщеря,но да тръгваме с рогата напред,да издигаме допълнително бариери между себе си -не става.Живота е твърде кратък,за да го изживеем в непрекъсната злоба или омраза.Нищо лично,просто моят житейски опит!
OOOOOOOOOOOooo няма да се обидя.Тя и това прави но лошото е че го прави с едно от двете ми деца,което много ме натъжава.Жената си има предпочитания към внуците си.ТОВА МНОГО МЕ ВБЕСЯВА И БОЛИ.
,то май така се получава, много е неприятно мила ,говори с мъжа си да и каже -да не се отрази м-у отношението на дечицата,че са мънички още и не можеш да им обясниш,пък то и да можеш кво да кажеш -баба обича повече...... щото ,ей много ме е яд на такива хора 