Минавам на бързо. 
Всички болни малки и голями да се оправят бързо.
С Ели бяхме на РД в детски клуб и малката беше шокирана и в началото седеше само при мен и когато излизах ме търсише. После се поотпусна, но бягаше от "каките". Много бях очудена от реакцията й, защото като е на вън, на площадката е много "отворена", бута се с децата, дърпа играчки (може би защото се чувства в "свои води". Явно доста голямо впечатление й е направило, защото следобед не пожела да спи.
Всички болни малки и голями да се оправят бързо.
С Ели бяхме на РД в детски клуб и малката беше шокирана и в началото седеше само при мен и когато излизах ме търсише. После се поотпусна, но бягаше от "каките". Много бях очудена от реакцията й, защото като е на вън, на площадката е много "отворена", бута се с децата, дърпа играчки (може би защото се чувства в "свои води". Явно доста голямо впечатление й е направило, защото следобед не пожела да спи.
.
ученик на мама, златен. 
За мен това е страхотна изненада. Не вярвах, че ще заспива сам, но детето е герой.Вчера имаха тържество, дадоха ми снимки, ма нямам скенер. Обяснява поименно кой кой е 
, което не ме учудва много, щото е изключително паметлив и любознателен. Дори ми каза, че Баба Марта е Марето/една от лелите се е маскирала 
, но Нико не е заблудила/. Искам да ви кажа, че всеки ден ме изненадва - загащва се сам /силно казано де, но прави опити/, обува си пантофката - дърпа езичето навън и вика "Ели", т.е. Ели така го учи, поправя ме че ходи на ясла, а не на училище, дори се опита някакво стихотворение да навърже, ама 2 строфи само. Та така. Доволна съм. Е, сутрин плаче, но после е копче.
Който е стигнал дотък е герой и му благодаря за вниманието 
Изумена съм как за една седмица се е адаптира и е успял да разпознае Баба Марта. Покажи тортата ако имаш снимки.
. 
