Относно акта за раждане

точно, монда.............тук никому не прави впечатление, но в българия пада голям шаш. и на финала с немската фамилия, която винаги и задължително изписват грешно.........
и голямо умуване пада, докато я налучкат иначе за тук само името Надежда създава проблеми. можеше да е надя, но надежда се казваше баба ми и за нищо на света не бих съкратила името, макар, че аз и всички и казваха надя.........

П.С. да, светкавица, това ми е ясно и го знам. замо че законът казва, че в удостоверението за раждане се випсват като РОДИТЕЛИ както биологичните такива, така и осиновителите............
не казва, че се прави извадка от съдебното решение..........не казва, че това се прави на гърба на документа. така че всеки може да го тълкува различно. а изричен правилник как се действа в такива случаи няма.

и проблемът ми с това удостоверение е само в българия, защото както знаем булгаристанеца всичко знае и една общинарска трътка ми заявява, че не съм майката на детето, а друга ми казва да взема декларация от майката за незнамкакво си защото нямам родителски права.
та затова и ще воювам.

за тук дертове нямам..........хората са по-прости и гледат какво пише а не си го тълкуват както им скимне.
аз не съм видяла да съм вписана като родител, а има просто извадка от съдебното решение и то на гърба на удостоверението за раждане.
така че, бланката е напълно неподходяща за непълното осиновяване........

макар че в общи линии скоро май няма да има значение....като небългарски поданици, така де, граждани....... няма да имаме нужда и от български удостоверения.

Мата, ти още ли се учудваш, че тук има неграмотни и непросветени общинарки?

Не знам дали ще ти прозвучи успокоително, но аз се натъкнах и  в една РДСП на пълно безхаберие относно обстоятелства, които трябваше да разясняват на гражданите.

Като го обясни подробно, сега ми е ясно, че всеки бял човек би се вбесил от подобна бланка.Не са ти виновни общинарките, те бланките гледат.Ми прави са, къде пише , че си майка или , че онази не е....И те хората просто четат

ами как да кажа..........очаквам като не познават законите с които пряко работят, поне да не се правят на велики. но това е химера.
затова просто ще си реша проблемите веднъж завинаги и ще стана немски гражданин, детето ми също.
просто нещата не са наред. мен непълното осиновяване си ме устройва много добре, ама именно тези дреболии ми късат нервите.
а докато аз плащам петцифрена сума данъци в българия, очаквам хората, работещи и заплащани от моите данъци да са компетентни.
разглезена съм, какво да се прави......лоши навици от германия, да очаквам общинските власти да са в услуга на мен, а не на себе си и да не ми се налага да понасям киселите натроения на някоя чиновничка.........
ако нямаше проблем с бланката, нямаше цялата община да се събира от година на съвещания и да се куми над проблема. е, аз им гледам сеира, защото в българия вече идвам само в отпуска.
тук където и да отида коментари няма. детето е осиновено от мен и толкова. в решението пише и за правата. никой не иска нито декларации нито друго. аз съм майката и толкова.

по мое мнение е малко остаряло и понятието - дете родено от майка едикоя си.........с този бум на осиновявания, съгласете се, че понякога звучи малко смешно.........
повечето деца вече знаят, че са осиновени и предполагам ще зададат въпроса, защо аджеба в тази бланка пише неистини.
цялата бланка май се нуждае от малко саниране и осъвременяване.

небе аист, тя погледна решението и отсече. вие нямате родителски права...........

AЗ съм майка И. или може би като юрист не си съгласна

ако на дъщеря ми един ден и се наложи да иска свидетелство за съдимост, ще трябва да посочи името на жената, която я е родила и на жената, която я е осиновила.
така повелява законът.

колкото на алекс майката и е майка, толкова и на твоето дете майката му е майка.

 само с една малка разлика.

на  МАЙКАТА на александра поне малко и пукаше, какво ще стане с роденото от нея дете. и аз се запознах с детето си още преди да се роди. сложих ръка на корема и и усетих моето дете. мисля, че и то ме усети. тя дойде на този свят искана и очаквана. далеч от закони и предрасъдъци, обичана от първия ден...................всичко останало е хартия.


не е заяждане, а само констатация. разочарована съм.

.

Мата, спокойно.Исках само да обясня защо фигурира името на биологичната създателка в у-нието за раждане в твоя случай.

Последният ти пост ,извинявай не ми е ясен, мен ли упрекваш в нещо, или  юристите по принцип?

На мен пък това не ми е ясно.....кой лук....кой счита....

По темата за акта за раждане, "бащиното" име на моето дете е производно от моето лично. Не ме питайте как съм го измислила, за да не е смешно и глупаво.  В графата БАЩА е записано "няма данни".

Мата, може би си била афектирана, но аз лично напълно подкрепям думите ти :
тръгвате да осиновявяте и считате, че е морално и легитимно да искате доказан български произход. и отказвате деца.
и не ви е срам да го напишете даже.
и спите спокойно
и ние сме длъжни да го приемем.
 Аз лично не го приемам и не еднократно съм си казвала мнението по въпроса. Опитвала съм и да убеждавам, доколкото имам право на това, бъдещи осиновители да не подхождат с каквито и да било предубеждения към детето, което ще виждят за първи път. Обаче, всеки си отговаря за собствените действие или бездействие в тоя живот. Не можеш насила да промениш нагласите на хората, трябва ужасно много време, търпение и нерви. Не се ядосвай!

мдаммммммммммм. изтрих си поста, кой прочел. прочел. не е и по темата
не, светкавица. не упреквам теб с него, нито юристите като цяло. просто си пиша..............

а инак съм спокойна, даже много. и знам какво точно искаше да кажеш. ти си го написала де. вече нищо не ме учудва.
лошо няма. само поразсъждавах малко.

коректното би било май да напише имената на майките си. поне толкова.

сисли, да афектирана бях. много при това. което не значи, че и като не съм афектирана не мисля същото, но заради здравословния климат просто не го пиша в подписа си, щото не съм чак такава простачка да навирам мислите си всекиму.

обаче сега ще го сложа. майната му на стила и на това, че бих искала да съм дама. тате, който е селянин винаги ме е учил да бъда честна. най-вече със себе си. за да мога да спя спокойно.

И тая тема я оспамихме... та и аз да се присъединя.


Сисли, аз пък го приемам. Който не е готов да почувства едно дете от друг етнос като свое, по-добре да не се опитва да го осинови, защото ще се вкара във филм на ужасите с неизвестен край. И може още повече да навреди на детето.

Единственото, което не мога да приема, е който и да е да се отнася към МОИТЕ деца като към втора категория деца заради биологичния им произход.

Абе, Мата, ти друга работа нямаш ли си?

Ганката, а смяташ ли, че този, който не може да осинови дете щото е цигане, няма да гледа на твоите като на втора ръка?

имам, ама и тази е моя. и след като воювам вкъщи заради подобни неща, не виждам защо трябва да си мълча тук. това мисля и толкова.

ганката, не, не го приемам. независимо от всички доводи. няма в тази работа избирателност.

Ганката, да не се повтарям, но аз не го приемам. Твърдо вярвам във това.

Хайде и аз да пофилософствам. Проблемът за мен не е в етноса, кривогледствоот, липсващия нокът на дясната ръка и т.н. Проблемът е в избираемостта. Т.е. как разбирам аз нещата - или си готов да гледаш чуждо дете (нарочно го пиша така), или не си и тогава започваш да подбираш - ама да е бяло и чисто българче, да е здраво и умно, да е послушно и добро, да е гордост за мен и т.н.  Това показва компромис - компромис със себе си - нещо като - добре, ще осиновя, но все пак да е еди-какво си детето. А началото на съвместното съжителство с компромис не е добре. Естествено, може и да не съм права, не искам с това да кажа, че всеки осиновил циганче е узрял да бъде осиновител и е осъзнал болката си от бездетието.
Дайте да не се лъжем - всеки в един или друг момент от живота си си е представял бъдещото си дете - да има очите на мама, носът на тати, умът на мама (хихи), косата на баба... но осиновеното ти дете няма как да ги има - то носи друг генетичен материал. Това е крайъгълния камък - това трябва да разбере човек преди да се впусне в осиновяването.
Това е за мен проблемът, а иначе всеки човек сам кове съдбата си - собствената и на децата си до определена възраст. Аз лично отдавна съм забравила за етническия произход на децата си - те са моите деца, бели, черни, червени - няма абсолютно никакво значение. И ако трябва да съм честна, поне в настоящия момент, големият е доста по-красив от малката, просто защото тя ми е одрала кожата.
Но някак си не мога да приема, че хора, които са се погнусили да видят и да гушнат едно цигане и са го отказали все едно е кило червиви череши, ще приемат безрезервно моето цигане. Не мога да приема, че ще го видят и ще се отнасят към него еднакво с останалите - расизмът е дълбоко вкоренен в нас, дори в мен - все още се усещам, че извръщам поглед по някога, като видя циганин, а какво остава за останалите?