Много ме е срам ударих майка си

Ти продължаваш да не разбираш, за какво става дума и да си пееш заучената лекциика, че било грях да се удари родител. Тук никой не го оспорва. Няма и такива, които обмислено и съвсем съзнателно са били майките си. Ставаше дума, в момент на афект да направиш нещо, което не искаш и нормално никога не би направил. В такива моменти всеки може да направи нещо необмислено без изобщо да го иска.
Казах, че не съжалявам, че съм ударила моята майка. Но ако тя дойде и се извини за това, че ме е предизвикала, или изкушила казано на Библейски език да я ударя, тогава и аз ще и кажа, че съжалявам, че съм я ударила. Но не и преди това. Не одобрявам постъпката си, израз на слабост и липса на контрол е. Но не се самообвинявам за нея, дори се гордея, че съм се сдържала да не я убия както в онзи момент исках.
За тази ми постъпка Господ ще ме съди, а не Иванка и Петканка, които едва ли са по безгрешни от мен.
Авторката не бива да се чувства виновна за това, че е била изкушена да удари майка си. Но според мен трябва да направи всичко възможно да я разкара от живота си, за да не си навлича зорлям още грехове на главата

Очевидно не се изразих правилно.
Имам категорично мнение по въпроса, което изразих малко по-рано.
Предполага се, че сте грамотни, ако ви интересува, можете да го прочетете, нямам намерение да правя анализи.
Нама и вариант да проявя разбиране към някой, който е посегнал на майка си, при никакви обстоятелства и по никакъв повод.
Наясно съм с всякакви житейски съдби и обстоятелства, знам, че животът е не винаги удобен и лесен, изобщо съм добре информирана.
Аз никога не съм имала претенции за всенародно любов и честно казано изобщо не ме интересуват семейните ви драми, даже ми стана леко забавно как решихте, че аз имам намерение да сформирам консилиум, с цел нечие лечение във виртуална форма.
Аз, лично, никога не бих пльоснала подобни обстоятелства, касаещи моето семейство, но нищо не ми пречи да коментирам нечии други такива, щом техния автор е преценил, че те могат да бъдат плод на подобна дискусия.
Кога, как и какво мнение да изказвам, все още решавам аз и засега не се е намерил някой, който да ми дава насоки в това отношение.

никифин ,
за кви афекти говориш бре момиче.това не е извинение да посегнеш на родител.ами то по твойта логика "под афект" и убийство можеш да извършиш.ти 4увала ли си за думата КОНТРОЛ?

Тука се разразява пак страшен спор както напоследък във всички теми.
Аз ще кажа само едно. Не можем да сме съдници.Нищо човешко не ми е чуждо.Хора сме. Не одобрявам постъпката,грозна е , знам също колко зле се чувства авторката след постъпката си....Не бива да корим.Не сме ние хората,които да обвиним някой в нещо.Не мога да я защитя,не мога и да я упрекна. Тук на теории можете да си говорите до утре...но това не решава проблема.Проблем има и то голям.Но не мисля,че само едната страна е виновна , нито пък,че проблема е толкова повърхностен колкото се пише тук.

Абе.. седнала да пише точно във тоя форум. Какво очаква, да я погалим по тиквата и да я успокоим? Ми няма как да стане. Нормалната реакция е да я изядем. Или се опитва да се извини и т.н. на майка си, или продължава да налага всички, които не я кефят.

И двете имат вина. Обаче авторката я е съзнала и се разкайва, но дали се разкайва за нещо майка и!?

Не четох шест страници назад, но имам чувството само от последната страница, че ако сте на живо, като нищо ще се сбиете!

Към авторката на темата: много пъти съм писала тук за отношенията ни с моята майка. Пребивала ме е като дете и няколко дни съм спяла по корем, от рани и синини по гърба. Като се омъжих всички и пречехме - и аз и мъж, и деца в последствие. До лудост ме е докарвала... Живеем от много време отделно, но поводи да ме побърква, колкото щеш! Не знам какви нерви трябва да има човек, за да я издържи, но никога и през ум не ми е минало да посегна и да я ударя, колкото и да ме е докарвала до бяс. Когато поотраснах и е посягала да ме бие съм и хващала ръцете, за да се осъзнае, и да спре. Но това, което си направила, минава границата, на представите ми и за нормални, и за ненормални отношения. Не мога да си представя, при всички безумия, които майка ми ми е причинила, да посегна и да я удар. Може и да съм крайна, но така мисля.

тук май не става  въпрос 4е само  си я ударила....
не искам да бъда съдник на никого, но ако аз бях на мястото на майката си събирам багажа и никога пове4е не бих прекра4ила прага на твоя дом....
а относно децата, не знам на каква възраст са, но   6том майка ти се опитва да им промива мозъците явно имат такива и може6 да бъде6 сигурна 4е този момент  се е запе4атал в съзнанието им.....

Тук в Испания осъдиха наскоро една жена от тази "свещенна категория". Осъдиха я защото си е ударила детето, когато то я е замерило с чехъл, защото тя го е карала да си пише домашните. Осъдиха я 2 години да не си вижда детето и на няколко месеца затвор.
Майката на авторката цял живот я е била и едва ли толкова се е каела за постъпките си. Защо гледате на проблема едностранно?
Самата дума МАЙКА е свята, но има много чудовища криещи се зад нея!

Да, така е! Аз описах вече на кратко и своята майка, но не смяташ ли, че ако постъпим както те са се отнасяли с нас, се превръщаме точно в такива чудовища, каквито са били за нас тези майки!?  Точно затова се заклех пред всичко свято, никога да не постъпвам като майка си!

Hear Again, трябва да си информирана на ниво обща култура, за да знаеш, че между психолог и психиатър има известна разлика.
И в този ред на мисли, с подобен ултимативен речник може да си много интересна у вас, но мен няма шанс да ме впечатлиш.
Радвам се, че далеч назад в историята на форума си се заинтересувала дълбоко от част от образованието ми, но за съжаление аз не проявявам такъв интерес към теб и по този повод нямам намерение да продължавам така интересната дискусия.

Ники Фин, аз изобщо нямах предвид страх, а нещо съвсем различно.
За теб няма значение, за мен има, но това изобщо не е обект на темата.
Реагираш доста спокойно, което от своя страна означава, че не си толкова темпераментна и първосигнална, както се опита да се самоопределиш на един по-ранен етап.
Споделям мнението си за пореден път- аз много държа на категорията "майка".
Безкрайно уважавам хора, които намират начин да обичат майка си, въпреки нейните недостатъци, слабости и пороци, ако щеш.
И колкото повече негативи има родителя, толкова повече човекът, който въпреки негативите успява да запази обичта и уважението към него заслужава възхищение и уважение.
Казах вече, че е много лесно да се обича някой с качества- добър, всеотдаен, заможен, интелигентен, уважаван и прочие, знаеш- родителя, с който всяко дете би се гордяло. Трудното е другото. Родителя да бъде някой, от който се срамуваш, който е пияница, истерик, нервак, сприхав, зле облечен, ако щеш и прочие.
Не на всички се отдава това предизвикателство, но, тези, които го постигнат, със сигурност притежават нещо много рядко, ценно и трудно подлежащо на описание, но именно то ги причислява към една група хора, които освен останалите житейски параметри, които бих коментирала някой  друг път, се радват на завидно житейско спокойствие.
Ти си знаеш кога, как и дали ще намериш пътя към майка си и дали изобщо ще го търсиш, това всеки си решава сам.
Накрая ще ти кажа една приказка, която казва, че човек е млад, докато има родители. Старостта не започва с климактериума, а с момента, в който човек ги загуби.

Днес е прошка, писа някой...
"Който е безгрешен пръв да хвърли камъка", ще допълня аз.
Чудя се на всички толкова настървени срещу слабостта и ужаса на тази жена... Изобщо някой прочетели онова, което е написала.
А наистина ли си мислите, че агресията в изказванията ви е безвредна и ви показва като добри и морални хора...
Изобщо в тоя форум, често се намират хора, които използват чуждите слабости за да избиват собствените си комплекси.
Замислете се преди да пишете и да се представяте като безкомпромисно морални и възвишени. Обидно е, защото всеки крие скелети в гардероба си (какъв прекрасен британски израз).

Към авторката - адът не е онова което ни очаква след смъртта, а тук на земята. Ти знаеш защо си го направила, написала си го. Повярвай ми и майка ти знае защо... Потърси помощ, за да можеш да продължиш живота си нормално и то не заради случката, а заради онова което я е провокирало. Самонаказването ти чрез тази тема няма да реши проблема. 

Не омаловажавам вината на авторката! Допуснала е ужасна грешка! Но и вие не омаловажавайте вината на майката! Така излиза, че авторката е чудовище, дайте да я прибием с камъни, пък майката светица, какво толкова, то си е нормално да си малтратираш детето.
Е не е съвсем така! Има разлика от това да си плеснеш детето по дупето и от това да го смелиш от бой!
Освен това мисля, че реакцията на авторката е плод на допусканите от майката грешки. Детството на един човек е ключ към психиката му.
Почетох и твоята история Балу. Тъжно е и несправедливо. Ти не си допуснала нейната грешка, евала. Но всички сме различни и постъпваме по различен начин. Сгрешила е, какво още да кажа, но разделяйте вината, все пак.

Това е абсолютна истина! И аз мисля, точно така. Но силата на един човек, е в това да преодолее тези моменти. Да работи върху себе си, за да не се отразява това на поведението му и отношенията му с хората в зряла възраст. Иначе модела се повтаря...

Добре де Azzy, означава ли това, че оправдаваш майка прибиваща детето си?
Ако едно дете не знае какво е майчина прегръдка и целувка за каква любов говорим?