“... че е направил жената точно такава, каквато е, защото искал да бъде изключителна. Дарил я с рамене, които да бъдат достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но и да са достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дал й твърдост, която й позволява да продължава напред, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си, без да се оплаква, дори когато е болна и изтощена. Вдъхнал й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и ако то я отхвърли, когато порасне, да може да понесе и тази мъка. Направил я чувствителна, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дал й сила, за да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му, и я оформил от реброто Адамово, за да пази сърцето му. Дарил я с мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, затова е готова да стои твърдо зад него. И накрая й влял сълзи, които са си само нейни, и да пролива, когато й е нужно. Така Господ оформил женската красота, която не е нито в дрехите, нито във фигурата или прическата. Красотата на жената трябва да се търси в очите, защото те са вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.”*