Плами, прегръдки от мен и кураж! 
- Публикувана: 2 март 2009, 08:07 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 13:16 ч.
права ли съм да искам развод
Боже колко мъка има по тоя свят......Във всяка история виждам частица от моята....За първи път го хванах,получавайки анонимен смс.Държа се нагло,отричаше,а когато накрая все пак си призна,каза,че аз съм виновна за неговите забежки.Хванах го и втори и трети път...Последното беше с букета за нея,който така и не успя да и подари за 8 ми март.а аз все търпя и преглъщам...докога?Незнам.Междувременно му откриха диабет и аз сега незнам как да си тръгна.Ама пък се питам,и аз ли трябва да се разболея от нещо в резултат на стреса?В крайна сметка,чета си тук и преглъщам...и се ядосвам на себе си.До преди да ми се случи това,си мислех,че съм силна жена и държа живота в ръцете си,че ако недай боже ми се случи нещо подобно ще си тръгна без да се замисля..обаче,ето на търпя,без да знам защо....
zodiq наистина не си сама. Жалко, че сме толкова много. Моя пък успя да си подари подаръка, че и остана да спи при нея. Държи се супер нагло и арогантно, защото ме издържа в момента. Но след много рев, безсъние, глад и прочие реших, че не ме интересува. Сега не му обръщам внимание и той се дразни още повече. Щом си си мислела, че си силна, значи си силна жена. Аз винаги съм знаела, че мога да се оправя сама. сега съм малко обезверена, заради малката. Но то е в мен. Просто чакам момента да изплува. И спри да се тормозиш, точно за този мъж. Не си заслужава. Знаеш го - нали
Плами, разведох се когато бях на 22г с двегодишно момченце.Бившият ми съпруг ме тормозеше денонощно.Кгато си в такова полужение най-доброто решение е да се осъзнаеш и да поемеш жшвота си в ръце.Не ме беше страх, че ще разчитам единствено и само на себе си, защото знаех, че спокойствието от което имам нужда ще е мое.И така с много лишения и упоритост отглеждах сина си сама.Научих се да бада силна след всички удари.Но бях горда, защото трябваше да се справям.Преди две години срещнах случайно един човек, за който се омъжих с много силна и голяма любов.Това помага - не бях си го поставила за цел, но се случи.Не съжалявам нито за миг за развода си, а още по малко за живота, който живях след това сама.Всичко се връща един ден - и на него и на мен.За да бъда щастлива се разведох и за това днес съм изключително щастлива и обичана жена.Не трябва заради децата да се измъчваш, защото те ще видят това и ще им бъде много по зле, като виждат и живеят с твоето страдание.Послушай сърцето си, но най- вече бъди умна. 
здравейте мами , от месеци ви чета и търся отговори .Мисля си колко може и трябва да се търпи в името на семейството , децата.Съвети е трудно да даваш всяка история има две страни.Може би изживявам криза на средната възраст , но от години не съм щастлива , и си казвах , че по важно децата ми да са щастливи. Толкова истории и във всяка има нещо и от мен.При мен нещата са объркани.Историята е такава :мъжът ми е властна личност.Омъжих се на 18 имам две деца на 19 и 13.В къщи всичко решава той под предлога , че аз винаги допускам грешки при избора си .има бизнес със който е зает 90% от времето си .Казва , че всичко прави за семейството си ,за да имат децата ни бъдеще , но каква полза от това като децата ни почти не прекарват никакво време с него.Стигало се е до там , че го няма седмица , а те изобщо не питат къде е.Никога не сме заедно , празници и делници съм сама,ходи на почивки без мен под предлог , че не харесваме едни и същи неща и да не си разваляме почивките.Не го харесвам ,не харесвам характера му, навиците му, възгледите му, методите му на работа на общуване .Казвам си на тия трудни времена когато е въпрос на оцеляване на бизнеса ни не трябва да се глезя и да съм придирчива ,а да съм лоялна но съм ужасно самотна и докога ще продължава това...Не говорим за нищо друго освен какво трябва да се плаща .Вечер се връща и заспива ,ясно уморен е ,секс правим вече веднъж в месеца и то по задължение за него , поне така си мисля.Не го интересува аз какво искам и чувствам.Способен е да се разплаче на филм , но когато аз плача не го интересува.Вече престанах да плача и все по често си мисля за развод .Финансово съм зависима от него.Малкото ми дете е в крехка възраст и знам как би му се отразил един развод.Аз ли съм глезла и си фантазирам или наистина съм права да искам развод.Погледнете от страни и ми кажете.
Марго, трябва да си изясниш с какво можеш да се справиш - дали си достатъчно силна да продължиш сама или да намериш заедно със съпруга си решение на проблемите.По принцип при мен винаги комуникацията е помагала и се старая да не липсва особенно в трудни моменти.Аз бях разведена седем години, в които бях наистина сама.Децата също разбират - дали са по-малки или по-големи напрежението неможе да се скрие от тях.И те така или иначе стават потърпевши-прикриват емоциите и чувствата си или стават агресивни.Поговори със съпруга си спокойно и уверено.Ако е останала и частица уважение и обич ще намерите начин.Така или иначе ти се измъчваш и сама трябва да решиш до кога .
Виж,мила,от цялото това "дебнене"и "хващане"смисълът е никакъв!Казвам го от опит...Просто си отговори на въпроса:"Това ли заслужих?"И ако отговорът е "не",побързай!!!Бягай,преди да си "програмирала" и децата си да търпят подобно поведение занапред...Защото по някакъв странен начин ние повтаряме грешките на родителите си,сякаш иначе не умеем да живеем...Стискам ти палци!Не чакай,не дебни,бори се!
Със съпруга ми не е възможна да говоря нормално.Всеки наш разговор е монолог от негова страна при което ме манипулира умело чрез чувството ми за вина .Кара ме да се чувствам виновна , че искам нещо за себе си.През годините загубих приятелите си - той не ги харесваше,загубих семейството си - баща м почина , майка ми замина с един господин и ни вест ни кост от нея до преди две години., загубих себе си - въпреки , че имам две висши образования не се чувствам способна да се справям сама.Всички решения през годините взимаше той , защото аз винаги греша в преценките си.Един ден все едно се събудих от някакъв сън и видях , че съм нищо сред ни щото , живота ми минава а аз стоя отстрани и наблюдавам.не искам да е така.
мъжът ми е властна личност.Омъжих се на 18 имам две деца на 19 и 13.В къщи всичко решава той под предлога , че аз винаги допускам грешки при избора си .има бизнес със който е зает 90% от времето си .Казва , че всичко прави за семейството си ,за да имат децата ни бъдеще , но каква полза от това като децата ни почти не прекарват никакво време с него.
Не си единствената, има доста такива мъже. Преди година четох една книга: "Да си го кажем направо - мъжете са задници" на Джоузеф Рок и Бари Дънкан, издателска къща "Сиела" (тук вмятам заради справедливостта, че може да бъде написана и книга "Жените са задници", но няма кой да го направи, понеже ще бъде финансов провал - няма да има достатъчен брой читатели от мъжки пол). Та в тази книга се описваше този тип мъж, който е и твоят: Мъжът - деспот, проявяващ се като ШЕФ. Ето неговите черти: Шефът се държи като строг родител, а не като партньор. Шефът упражнява контрола си открито и направо. При Шефа съществуват два набора правила - едни за него и други за вас. Шефът може да бъде и ревнивец със силно чувство за собственост.
Ключът към справянето с този вид съпрузи е следният: У тях има вътрешно противоречие. На съзнателно ниво той си мисли (самовнушава): "Аз знам как е правилно да станат нещата, а ти не; Убеден съм, че съм по-умен, по-добър и по-умел от повечето хора; След като аз съм най-правият, а ти ми противоречиш, значи ти ме предизвикваш и ще бъдеш наказана... и т.н."
На подсъзнателно ниво обаче той си казва: "Ако не упражнявам контрол и власт, няма да мога да овладея чувствата си. В повечето случаи аз не съм сигурен какво би трябвало да се направи, но ме е страх да го призная и пред себе си. Дълбоко в мен аз наистина съм убеден, че ти си много по-добра от мен..."
Освен това, колкото по-перфектна съпруга ставаш, толкова по-критичен става той... понеже това е неговия начин да те държи в напрежение и подчинение - така че винаги да се тревожиш какво още да направиш, така че той да е доволен, вместо да поставиш основния въпрос - откъде накъде той ще те управлява и контролира, след като се предполага да бъдете равноправни...
Да не преразказвам книгата (ти обаче я потърси), но там се казва така: "Уволнете шефа!" Престанете да следвате неговите правила, без да се конфронтирате, като не преставате обаче да се съгласявате с всичките му доводи. Така му отнемате опорната точка в спора
В книгата се предлага и стратегията "само на десерти". Идеята е следната: Когато Шефът заплашва, служи си със словесни нападки или непрекъснато критикува, си връщате, като правите нещо, което много ще го ядоса - примерно закъснявате, или се държите глупаво и неумело, или му готвите любимите манджи, но забравяте най-важните съставки и се скъсвате от жалки извинения и самообвинения, та чак на него да му стане неудобно, и да се смути и обърка. Какво ще прави той, като му отнемете репликите? А и понеже вие си знаете, че всичко това е направено нарочно (като добре го прикривате), поне ще имате усещането, че се забавлявате, като го наказвате, както той го е правил доскоро... Да повторя пак: съгласявайте се на думи, не се конфронтирайте, но правете каквото намерите за добре. Колкото "по-откачено" (за неговите разбирания) се държите, толкова повече той ще се чуди защо дългогодишната му тактика спрямо вас се проваля и дали не е време да опита да ви гласува поне някакво доверие...Според въпросната книга методът действал при голяма част от Шефовете... не че човекът ставал перфектен, но животът с него ставал по-лесно поносим...
Разкажи ни с няколко думи за детството на твоя мъж...
майка му е властна, тя командва парада у тях ,баща му е безгласна буква.Той е същият като нея , но са в непрестанна война.Преди доста години той преживя автомобилна катастрофа оцеля , но психически беше сринат.имаше смъртен случай.Промени се много.Дистанцира се от мен .Мъчих се да му оказвам всячески подкрепа , но той намери други отдушници.Започна да се грижи за семейството на негова колежка -мъжа и беше починал .Един вид си изкупваше вината.Така , че те винаги са с нас Не си мислете , че ревнувам въпреки ,че имаше и такъв период., но мен ме няма в това тяхно семейство.
Започна да се грижи за семейството на негова колежка -мъжа и беше починал .
Това, което казваш за майка му, показва, че той бил дълго управляван с "Аз знам по-добре" и му е било вменявано усещане за непълноценност. Той си е научил урока, завиждайки на майка си за контрола и желаейки да не е на мястото на баща си и е почнал да прилага същото спрямо теб, за да придобие солидност в собствените си очи и да избегне опасността да стане безгласна буква като баща си в собственото си семейство (бас хващам, че той няма две висши и е намирал много начини да ти покаже, че неговото образование и опит струват много повече от твоите две висши, които благодарение на него са останали сигурно неизползвани). Това само показва, че онова усещане за непълноценност, за която споменах, съществува наистина там някъде, скрито дълбоко в него.
Споко, той наистина не е най-умният, само се прави на такъв... Прави си, каквото си знаеш...
Между другото, той имаше ли вина за катастрофата? Замисляла ли си се защо след нея се е дистанцирал от теб, след като ти даже не си присъствала по време на катастрофата? Дали това не е било, защото той е усещал някаква вина и го е било страх да не би ти да я усетиш също у него и това да намали авторитета му пред теб?
момичета, трябва да се бори човек за себе си
не става веднага, но просто вярвайте в себе си - когато наистина стане нетърпимо ще си идетете
щом говорите открито за себе си и проблемите си - до колкото нета е открит - но пък признаването е един вид откриване дза всеки
та доколкото виждам - застанали сте на пътеката на борбата...ще вървите по нея - коя по-дълга, коя по-бързо...о ще стигнете себе си и тогава няма да има манипулации
вярвайте в себе си и не очаквайте от себе си чудеса - йок и утре сэъм с решение...някои неща изискват душевна подготовка а тя е най-бавната
не става веднага, но просто вярвайте в себе си - когато наистина стане нетърпимо ще си идетете
щом говорите открито за себе си и проблемите си - до колкото нета е открит - но пък признаването е един вид откриване дза всеки
та доколкото виждам - застанали сте на пътеката на борбата...ще вървите по нея - коя по-дълга, коя по-бързо...о ще стигнете себе си и тогава няма да има манипулации
вярвайте в себе си и не очаквайте от себе си чудеса - йок и утре сэъм с решение...някои неща изискват душевна подготовка а тя е най-бавната
той определено се чувства виновен за катастрофата , много пъти ми е казвал , че за него живота е свършил тогава и единственно му остава работата.Така покрай него и моя живот свърши.Стремях се да не му създавам проблеми да му угаждам, да му създавам комфорт , да бъда добра съпруга и майка.Той обича децата ни.Въпреки , че го няма постоянно и те го обичат ,за тях е най добрия баща.Затова ми е така кофти , че се оплаквам, но се чувствам изгубена във всичко това.Тая негова колежка е по голяма от него има дъщери на по30и 25.Не я мразя , но не я и обичам.Дълги години мразех себе си ,мислех , че аз съм виновна че не ме иска, че съм грозна,дебела ,глупава и непрактична, но сега вече мразя него , че ме кара да се чувствам така.Страхотен гняв и разочарование , безсилие ме обземат и се лутам от примирение до бунт.