много ми е гадно

Тук с нас във този форум:-)ще се радваме винаги да бъдем твоя утеха и радост.Мисля че и други мами ще се присъединят към мен:-)))

И аз така, реших 4е така и така ще се седи вкъщи ... поне да се развивам нанякъде и записах следдипломна квалификация в един местен университет, но това стана около първия рожден ден на сина ми.
Ина4е първите 3-4 месеца ми бяха много тъжни - няма ми ги близките...няма на кой да си покажем беб4ето да му се порадва искрено ..., няма разхождащи се маики с коли4ки в парка ...ад ми се стори, но ме крепе6е мисълта за това 4е ще си ида в България за 4 месеца лятото ... и си отидох.
А и друго ми помогна да се измъкна от ямата - 6 седмици след раждането се върнах в офиса, където работех преди раждането, за по 4-5 часа на ден, 3 дни в седмицата... Там бях сред хора все пак и ми беше хубаво. А и като се върнех от работа, с огромно удоволствие си гушвах беб4о - да, именно удоволствие, а не задължение ...

Но знам какво е да си мама надале4 от вси4ко мило и родно... Още през бременността се 4увствах много самотна. Все си спомнях как сестра ми като беше бременна вси4ки бяхме много щастливи и съпреживявахме - прегледи, емоции, първо риткане на беб4о, раждане, първа баня и т.н.... и много грижи за самата мама - за нейния душевен и физи4ески комфорт.
А аз - новодошла в държава, намираща се на края на света, бременна, сама, със съпруг, които работеше тогава по много 4асове на ден ... Слагах слън4евите о4ила, обли4ах нещо удобно за бременния ми корем и тръгвах на разходка - вървях много, вървях и си пла4ех .........пла4ех зад слън4евите о4ила и вървях ... сама ... някъде ...в 4ужда земя ...дърво без корен ... 4увствах се толкова нещастна 4е няма кой да ме спре на улицата приятелски и да ме попита как се 4увствам, ходя ли редовно на лекар, как е беб4о, расте ли, знам ли му пола... както беше със сестри4ката ми и с много други мами в България.
После родих и пак така ... рева си тъжно и напоително саминка у дома и само звъня по телефоните и обяснявам разпалено и ентусиазирано на майка, татко и сестра ми за някакъв си Томи, когото не дефакто не познават, и това допълнително ме смазваше...

Майче, малко настрани от темата, ами нали си в Нова Зеландия, да питам, чува ли се там едно момиче Капка Касабова, която е написала книга за емиграцията и е спечелила доста награди с нея? Доста ми хареса книгата!

  Здрасти  Кики78  !!! 

  И аз съм близо до Лондон,но до нас няма много българи и си обикалям сама парка и селото ,но.....за сметка на това от тук намерих много приятели.С някои от Англия се чуваме ,често с други се виждаме ,така че не се отчайвай.
  Пуснах ти лично за кординати.

Да, Капка касабова е тук, в един град живеем, но не се знаем. Тя ходи на българските сбирки, но не винаги. Ние -също ... Не сме се заси4али. Тя е с много добро име в НЗ.
Аз сега се познавам с много българи, не ми е както като доидох...а и с местни мами, с емигрантки от вси4ки краища на света... не съм депресирана като по време на раждането ...
та имаме общи познати с Капка Касабова ... Отзивите са противоре4иви, но аз не мога да споделя мнение, защото съм я виждала само на снимка...

Ей, много ми е драго да го чуя! Така се случи, че по едно време си пишех за кратък период от време с нея, и когато ми каза, че "любовта и омразата и към старата страна, и към новата, са част от душевния пейзаж на емигранта", ми стана много хубаво, защото имах нужда да чуя точно това. Както и да е - задочно - много поздрави!

Кики,напълно те разбирам и аз така се 4увствам в Холандия,татито постоянно работи и ние с малкия стоим по цял ден... Не го пускам и на ясла,защото е супер скъпа  ,та си се гледаме сами4ки...Не се от4айвай,май вси4ки сме минали по този път.Най-важно е да се оби4ате,а другото ще си дойде на мястото    

ами Кики и аз по цял ден съм сама с малката ,..но си имам и компютъра
 не се от4аиваи ..аз пък ви завиждам за това 4е живеете в големи градове  аз бих вземала малката и бих обикаляла с 4асове да разглежам . в моето селце за половин 4ас се обикаля вси4ко ,така 4е избора ми е или площадката или другата площадка .не 4акаи някои да се запознае с теб , бъди ти първата която подава ръка . имам няколко познати които са 4ужденки ..с тях сама се запознах . няколко " местни"  и това е .. не държа да се запознавам например с мног хора , защото не вси4ки ми "харесват " по темперамент. когато се запознаваш сама ще разбереш дали тези хора искат да поддържат контакт с теб или не и дали си подхождате . наскоро видях и един форум за българи в англия ..ама 4естно не се сещам адреса ,нито откъде изникна ..потърси го ,може да намеери6 приятели в твоя квартал.
успех и влизаи 4есто тук ..вси4ки се веселим както можем 

При мен се полу4и така 4е спрях да работя малко преди да забременея,бях си в  България известно време после се върнах обратно тук,така малко по малко си поизгубих и контактите.Познати и приятели имам все пак ,но хората са си заети ,работят естествено дойдоха да ни видят след като бебето се роди,но толкова ,мога ли постоянно да ги притеснявам.На мъжа ми пък му се налага да работи доста.
Докато бях бременна си мислех,4е веднъж като родя,ще е голям кеф,разходки,срещи с други майки и т.н.,но се оказа друго,но по4увставах осезаемо липсата на близки,4ак след като родих.

Ина4е първите 3-4 месеца ми бяха много тъжни - няма ми ги близките...няма на кой да си покажем беб4ето да му се порадва искрено ..., няма разхождащи се маики с коли4ки в парка ...ад ми се стори, но ме крепе6е мисълта за това 4е ще си ида в България за 4 месеца лятото ... и си отидох.
 

Maika,и аз то4но така се 4увствам,много ми е мъ4но,4е няма на кой да си го покажем малкия,4е ве4е стана на 2 месеца а майка ми още не го е гушнала и ей такива работи...4е двамата  с мъжа ми просто си го взехме сами4ки от родилния дом...и си го прибрахме в къщи.Ама и аз само за това си мисля, как ще си отидем до България.
От друга страна знам,4е трябва да се радвам 4е беб4о е жив и здрав и да се радвам на това,което имам,и 4е с мъжа ми се оби4аме,(макар и да не се виждаме,4есто )
За обикалянето,обикалям с 4асове с коли4ката,ама ве4е скуката яко ме тресе.Ама явно това е съдбата на майка-емигрантка



Като гледам в Кралството не само аз си обикалям сама ,явно е 4есто срещано явление,така 4е моми4ета една среща ще е супер!


Благодаря ви на вси4ки,страхотни сте да знаете

И при нас беше същото, но сами си се прибрахме , но казано честно бях доволна, че като се прибрах и имах спокойствие около мен и хищника, и до днес се шегувам, че тази пролет мога да дам отчет за броя на патиците,лебедите и прочие твар в езерата до нас където ходех на разходка понякога 2 пъти дневно.
то наистина, добре че е форума...

И ние така - има си и положителни неща в цялата самотия, приказките с България ми показваха какво съм си спестила: свекървата беше тъпкана с паранои, и я чувах как тропа с крак по телефона че не та не, детето има бебешка жълтеница и колики, та аз каквото ще да си разправям колко ми е хубаво и здраво и спокойно бебето. Майка ми пък приказваше за някакви стяганици на краката за да му са прави, някакво стискане на носа за да не е широк, и т.н. Изобщо, май по-добре, че тука си бяхме самички. 

ох, да, има го и този момент... със свекитата най-ве4е. Викаш си ;"Добре 4е това мрънкало поне ми е дале4" Моята и тя не спираше да нарежда, а аз се съгласявам /така де, мир да има/ на телефона, а после си правя каквото смятам за добре...

  ужас е пък това

И аз да се вклю4а...
Наистина е тъжно, но няма време за тъгуване. Аз бях по4ти на съ6тото дереже...но сама се оправих. Правех си планове постоянно и така си убивам и досега времето.
При нас тук има едни май4ински групи. Медицинската сестра, която идва да наглежда малкия я сформира. Събираме се един път седми4но и е много приятно. Със тези майки ходехме и на гимнастика преди лятната ваканция. Аз мисля, 4е трябва да се вземе6 в ръце и да потърси6 сама разни не6та и 6те види6 как изведнъж 6те стане6 заета Не може да няма не6то. Потърси в местния вестник.
Пожелавам ти успех. Горе главата и им дай да се разберат на хормоните  
Казано е, 4е 4овек най-добре си помага сам !