По-различна ситуация за раздяла.

 До като не ти дойде на главата не можеш да разбереш какво е, липсата на интимност се оказа пагубна, оказа влияние и върху отношенията ни. Много исках да оправим нещата, разговори много, обещания много, действия никакви. Друга жена няма, в добра форма съм (не перфектна, но съм поддържана жена), физически проблем също няма, мисля си че е психически проблема или просто не го привличам. Говорили сме и за брачен консултант, но го смята за излишен разход(само ако е безплатно би се навил ) и си вярва, че сами можем да се справим. Нежеланието ми не е било само в моменти на бременност или след това, а е постоянно. Все намираше оправдания и аз се опитвах да го разбера.
 Гост 2, благодаря за разбирането, само жена в тази ситуация може да разбере, обийствено е да те подминава като трамвай, така и не срещнах страст в погледа му. Самия той иска да оправи нещата и да си задържи семейството, но не му идва отвътре ли що ли незнам. Уморих се да чакам, загубих тотално желанието си към него и не искам по-вече да сме заевдно, за мен е тормоз. Както писах, поне бяхме приятели, но и това вече не сме, всеки разговор се превръща в спор.
 Distant, благодаря за съветите, непременно ще се консултирам с адвокат, за сега просто обмислям нещата и събирам сили, все още не съм готова да направя крачката. Искам мирно да се разделим и да си гледаме и двамата детето, не искам да го лишавам от това, а напротив. Не искам война, но ако той я започне аз трябва да съм готова. Предполагам, че ми ги говори такива, за да остана при него, надявам се обаче да се вразуми, да види, че съжителството ни става все по мъчително и да решим нещата като зрели хора.
 Биляна Б, работя си плътно, по 8 дена в седмица, хич нямам време да си мисля за глупости, но ситуацията е такава, че и в малкото време в което се виждаме се караме. Не го обичам, и не само, започвам и да го намразвам, усещам непоносимост към него. Хич не се обиждам, брака ни не беше по сметка, а беше много прибързан. А за думите на майка ми да поясня, че само и споделих за проблема и тя каза, че не ни вижда заедно, поради липсата на интомност.
 Благодаря на всички за мнението, имам нужда от страчен поглед, благодаря за отделеното време.

  Биляна Б,  извинявам се за грешката, имах предвид, че работя по 8 часа, 5 дена в седмицата, плътно. Спрях да работя само за няколко месеца като се роди бебето.
 Гост2, за съжеление безсексието не е само период, а е от самото начало, тогава се залъгвах, смятах, че е временно и всичко ще се промени. После сметнах, че мога да свикна, нали не пие, не бие, помага в семейсвтото, обожава детето и се грижи за него. Вина има в двама ни, но не мога да променя миналото, искам да гледам напред и да вземем най-доброто решение за всички ни. Решила съм, че искам да продължа без него, но как да го накарам цивилизовано да се разделим, уж е разумен човек, а ме заплашва и иска да лиши детето си от майка. Само се моля да се отрезви.

 Дестани, благодаря много за подкрепата, наистина не искам да се стига до там, 4е да си вадим кирливите ризи. А какво искаш да кажеш с решенията тук и в Бг, това зна4и ли, 4е ако се разведем тук, няма нужда да се развеждаме и в Бг? Как става това, явно е, 4е за издръжки и други важи в двете страни.
 Ина4е не смятам сама да си гледам детето, разбирам колко ти е трудно, то4но за това и се радвам, 4е той иска да си се грижи за него. Надявам се да си поделим отговорностите към нея по равно.
 Оф, а за безсексиети и ти горе главата, поне си свободна да го намериш, а аз ни в къщи, ни навън Просто съм принципна и не мога да изневеря.

distant, разбирам те напълно.
 zina_, за жалост при нас е точно така, още в началото беше така! Бракът ни също като вашия беше прибързан. В началото като "млада булка" ми се струваше нормално поне през ден да сме интимни, според него и 2 пъти в седмицата е много. Обикновено се случваше веднъж в седмицата, някои седмици пропускахме, след това се разреди на 2 пъти в месеца, често и по веднъж. Последният ни път беше в средата на януари и беше ужасно. Без никакви чувства, никакво удоволствие... Не искам да живея така!
Аз също бих имала подкрепата на майка ми и няма да гледам детето сама, той ще ни помага финансово, но колкото е необходимо за детето, не става дума да ни издържа изцяло. Обожава детето, готов е на всичко за него.
Разговорите ни вече не са нормални, всяка дума е атака, сякаш всеки чака другия леко да залитне, че да го събори за земята. Само контри и упреци.  

Повече другите решения имах предвид (попечителства, въпреки че в България доколкото знам все още няма съвместно (joint custody), ордери някакви, ако има, решението за издръжка). Май имаше някакви срокове, не съм сигурна, трябва да се посъветваш с български адвокат за екзекватура на решенията.

Издръжката се признава, но не знам какви ще са механизмите на българския съд, ако детето е в България да се изпълни решението, защото това са високи издръжки, понякога и надвишаващи 1000 долара месечно, в случаи, когато другият родител има висока заплата навън.

Дано да е помислено вече за това, защото парите, за които съм чела за България - 50лв (май бяха), са мизерни.

Изобщо като стигнеш до документната част и ще видиш огромни разлики в двете съдилища и до каква степен тук се обезпечават и защитават интересите на детето.

Desiivl,  наистина тук живота е много по-динамичен, но връзката ни е още от Бг и разлика няма, така че не е от това, а си е от човека, жалко, че сега го осъзнах, не знам защо сметнах, че мога да го променя.
 Гост 2, напълно ни съвпадат историите, но ето на темичка да си се оплачм.
 Arrows,  вдъхваш ми надежда, дано всичко и при мен се нареди, само да се престраша да се изнеса.
 Дистант, много благодаря за инфото, уж нямам намерения да се връщам да живя в Бг, но знае ли човек.
Не си мисля, че като самотна майка ще се спуквам от секс, поне няма да спя до един безчувствен мъж. Това за алкохола, по-скоро го споменах, в смисъл, че много ми е обидно, че единственно като си пийне му се приисква. Никога май в трезво състояние не ме е поискал  Просто се чувствам ужасно нежелана и неженственна и това ме съсипва, станала съм нерва.

Аз от доста време влизам в този подфорум и само чета. Не исках да пускам тема, защото хората имат къде по-големи проблеми, а моето би се сторило смешно на повечето. Като прочетох тази тема поне се успокоих, че не съм само аз така и явно не съм ненормална, щом не мога да издържа на това. Също не съм поглеждала в страни, била съм му вярна за тези 4 години. Тези дни обявих кога ще си тръгнем, в началото се държа грубо и нападателно, а вчера беше един обичлив, нежен, никъде нямало да ходим, без нас не можел - приказки познати на почти всички тук, очаквах да стане така. Само че той мисли, че аз съм винаги на линия, винаги готова да прощавам отново и отново, но моменът, в който вече нямам грам желание за близост дойде.
Ще иска да изпитам чувство за вина, да загризе съвестта ми, всичките му номера ги знам. Проблем при мен е, че съм милостива и ми пука. Пука ми дали ще е добре, дали ще се грижи за себе си. Дори предпочитам да си има някоя, отколкото да е съвсем сам. Това, което е останало в мен към него е само загриженост.
За самотата. Тези 4 години са били най-самотните ми. Няма празник, на който да не съм била тъжна. Всеки ден е като другите. Няма внимание, няма цвете, няма хубава дума. Вече не съм същият жив и буден човек! С жал и умиление се сещам какъв човек бях и на какво се превърнах.
Извинявам се, че така си "присвоявам" темата, но я чувствам като моята тема, толкова си приличат ситуациите.

Arrows,  радвам се, че сега се чувстваш свободна, много ми се иска и аз скоро да се почувствам така.
 Гост2, благодаря, че споделяш, темата е колкото моя, толкова и твоя. Виждам, че не съм сама, и някой друг е в моето полужение. Скоро се разделих с мой близък и скъп човек, само на 50 си замина от този свят, неочаквано и необратимо. И за смърта си мисля всеки ден, за това колко е кратък живота и колко е важно да се чувстваме щастливи. А аз не съм и не отдавна, искам шанс за щастие, шанс да намеря мъжа, който да ме харесва и желае, да гледа с ония пламък в очите... Дали ще се случи не знам, но поне искам да имам шанса, надеждата, защото всеки ден за мен е един и същ, не виждам бъдеще със съпруга ми, няма любов, само задълженията. Дори и да се разделим нищо между нас не би се променило, само местополужението ни. Нито аз ще му липсвам, нито той на мен.