Страх ме е,че ако си тръгна,ще ми е достатъчно едно "Върни се при мен,аз не мога да живея без теб" и аз пак ще дотърча.Трудно е 
- Публикувана: 8 март 2009, 17:18 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 10:45 ч.
Когато много обичаш!
Аз сама виждам,че нещата не вървят на добре.Но съм стигала и до моменти ,в които съм си казвала,мамка му зарязвам всичко и край,не издържам повече.И после започва мисълта-сега ми причиняват страдание,а какво страдание ще си причиня сама ако се махна от този човек.Много съм търпима-във всичко съм така,но един ден падне ли ми пердето слагам точка.Сега нямах сили да го направя,затова ще се мъча да изляза от тази пропаст ,но съм си казала на себе си,че третия път даже и няма да спомена,че знам-просто ще си тръгна ей така.Без обяснения и извинения.Защото мен ми е нужно едно негово извинение и аз се разтапям.Искам да съм по твърда,а не мога.А с други неща не съм така,но този човек ми влияе по такъв начин,че аз направо не мога да се позная на моменти.
За мен-привързала ли съм се,свикнала ли съм с него-НЕ!Аз просто много го обичам.И приемам почти всеки негов недостатък.Мразя се за това.Мразя се,че допускам да се подиграват с мен-но просто не знам какво да правя.Живота ми се срина тотално и ме е страх да направя крачка напред,за да не съжалявам после.
За мен-привързала ли съм се,свикнала ли съм с него-НЕ!Аз просто много го обичам.И приемам почти всеки негов недостатък.Мразя се за това.Мразя се,че допускам да се подиграват с мен-но просто не знам какво да правя.Живота ми се срина тотално и ме е страх да направя крачка напред,за да не съжалявам после.
Обичам означава приемам някого такъв, какъвто е. Приемам, че той/тя не е мое продължение, или проекция, не е моя собственост, той/тя е личност, която има независимо от мен развитие, чувства, потребности. Аз допускам този човек до мен, защото той/тя ми дава щастие, той/тя ме допуска до себе си по същата причина, но в никакъв случай за сметка на промяна, или компромис с това, което съм/е/сме. Обичам го/я, ако си смуче палеца нощем, приемам го/я, ако 1 сексуален партньор не му е достатъчен, приемам го/я, ако го/я застигне болест, или злополука, която може да го/я промени..., защото обичам. Не можеш да наложиш на някого да спи само с теб до края на живота си, защото ти си моногамна. Има хора, които просто не са така устроени, така както не всеки би могъл да е вегетарианец. Няма и нужда.
Ти искаш да "прекроиш" един човек, защото мислиш, че го обичаш, ама то това твойто е егоизъм, себичност и неспособност за виждане по-далече от собствения ти нос (съдейки от написаното от теб, иначе може и да не е така). Казваш човекът се държи добре с теб. И не те кара да имаш и други партньори, нали? Натиск? Май няма.
От теб до "обичам" има много дълъг път. И първата спирка трабва да е "аз обичам себе си", тогава когато човек обича истински себе си, той не се страхува от друга жена, мъж, не се сравнява, не ограничава останалите и може смело да обича "заради", "макар", "въпреки", а и без основателна причина. Защото никой няма 100 живота. Защото този живот не е вечен. Ние решаваме как да уползотворим подареното ни време.
Страх ме е,че ако си тръгна,ще ми е достатъчно едно "Върни се при мен,аз не мога да живея без теб" и аз пак ще дотърча.Трудно е
Даааа и той също го знае, затова ще продължава да прави каквото му е кеф...
Точно за това смятам че имаш нужда от професионална помощ.
Не е срамно
Познавам едно семейство- мъжа ходи където и когато си поиска по жени. Жена му го търпеше, ревеше, после реши да се разведе, но той не искаше. Имат един син. От тогава минаха доста години, има още 2 деца от две различни жени, а от година напусна жена си, пак не иска да се развежда, но живее с една от многобройните си любовници.
Депресия, не се вкарвай в подобен филм. Един път се прощава, след това на него ще му стане навик, а ти никога няма да си спокойна къде и с кого е. Това живот ли? Заслужава ли си?
Депресия, не се вкарвай в подобен филм. Един път се прощава, след това на него ще му стане навик, а ти никога няма да си спокойна къде и с кого е. Това живот ли? Заслужава ли си?
Аз сама виждам,че нещата не вървят на добре.Но съм стигала и до моменти ,в които съм си казвала,мамка му зарязвам всичко и край,не издържам повече.И после започва мисълта-сега ми причиняват страдание,а какво страдание ще си причиня сама ако се махна от този човек.Много съм търпима-във всичко съм така,но един ден падне ли ми пердето слагам точка.Сега нямах сили да го направя,затова ще се мъча да изляза от тази пропаст ,но съм си казала на себе си,че третия път даже и няма да спомена,че знам-просто ще си тръгна ей така.Без обяснения и извинения.Защото мен ми е нужно едно негово извинение и аз се разтапям.Искам да съм по твърда,а не мога.А с други неща не съм така,но този човек ми влияе по такъв начин,че аз направо не мога да се позная на моменти.
За мен-привързала ли съм се,свикнала ли съм с него-НЕ!Аз просто много го обичам.И приемам почти всеки негов недостатък.Мразя се за това.Мразя се,че допускам да се подиграват с мен-но просто не знам какво да правя.Живота ми се срина тотално и ме е страх да направя крачка напред,за да не съжалявам после.
За мен-привързала ли съм се,свикнала ли съм с него-НЕ!Аз просто много го обичам.И приемам почти всеки негов недостатък.Мразя се за това.Мразя се,че допускам да се подиграват с мен-но просто не знам какво да правя.Живота ми се срина тотално и ме е страх да направя крачка напред,за да не съжалявам после.
Обичам означава приемам някого такъв, какъвто е. Приемам, че той/тя не е мое продължение, или проекция, не е моя собственост, той/тя е личност, която има независимо от мен развитие, чувства, потребности. Аз допускам този човек до мен, защото той/тя ми дава щастие, той/тя ме допуска до себе си по същата причина, но в никакъв случай за сметка на промяна, или компромис с това, което съм/е/сме. Обичам го/я, ако си смуче палеца нощем, приемам го/я, ако 1 сексуален партньор не му е достатъчен, приемам го/я, ако го/я застигне болест, или злополука, която може да го/я промени..., защото обичам. Не можеш да наложиш на някого да спи само с теб до края на живота си, защото ти си моногамна. Има хора, които просто не са така устроени, така както не всеки би могъл да е вегетарианец. Няма и нужда.
Ти искаш да "прекроиш" един човек, защото мислиш, че го обичаш, ама то това твойто е егоизъм, себичност и неспособност за виждане по-далече от собствения ти нос (съдейки от написаното от теб, иначе може и да не е така). Казваш човекът се държи добре с теб. И не те кара да имаш и други партньори, нали? Натиск? Май няма.
От теб до "обичам" има много дълъг път. И първата спирка трабва да е "аз обичам себе си", тогава когато човек обича истински себе си, той не се страхува от друга жена, мъж, не се сравнява, не ограничава останалите и може смело да обича "заради", "макар", "въпреки", а и без основателна причина. Защото никой няма 100 живота. Защото този живот не е вечен. Ние решаваме как да уползотворим подареното ни време.
Твърдо погрешно разсъждение за мен.
Казвала съм не веднъж,че съм приела всичко в този човек,освен този му недостатък.Няма да изброявам какви са другите му недостатъци-просто се примирих с тях.В къщи съм и майка и баща ,и мъж и жена.За тези 9г се промених много-всичко,което той не харесваше в мен,аз просто го махнах-ако човек не обича не се променя заради друг.Нагоди си ме по него си,направи ме негово кученце.И не не ми пречи,защото обичам.Ако не го обичах,нямаше да търпя и един от неговите недостатъци.
Не съм егоист също-никога не съм била-едва ли някой обича да страда.
Всеки разбира изневярата по различен начин,едни се примиряват,други знаят и не им пука и т.н.Аз се старах още първия път като изневери,да се пренастроя,да започна да мисля по другия начин,да го оставя да си ходи където иска.Ми сори не успях,затова и ми е толкова тежко сега.
Всеки разбира любовта , ревността и изневярата по различен начин-това е нормално.
Никой от нас не може да ти даде определение за любов,компромис,прошка /което може би ти се иска/,можем да ти дадем съвет какво ние бихме направили,как ние бихме реагирали- но въпреки всичко това не е гаранция ,че наистина бихме направили така,просто защото не сме в ситуацията ти.
Според мен трябва да помислиш за себе си.Да си отговориш на въпроси като : ,,Уважавам ли се?,Това ли заслужавам?Какво мечтая?,,. Да си дадеш сама на себе си сила да помислиш преди всичко за себе си.Голяма обремененост е това да мислиш нон стоп за някой, толкова да си се вкопчил в него,че живота без него да е немислим.Помисли върху това.....Може би си се вкопчила твърде много в идеята,че не можеш да живееш без него......а това съвсем не е така и някой ден ще го разбереш....
Никой от нас не може да ти даде определение за любов,компромис,прошка /което може би ти се иска/,можем да ти дадем съвет какво ние бихме направили,как ние бихме реагирали- но въпреки всичко това не е гаранция ,че наистина бихме направили така,просто защото не сме в ситуацията ти.
Според мен трябва да помислиш за себе си.Да си отговориш на въпроси като : ,,Уважавам ли се?,Това ли заслужавам?Какво мечтая?,,. Да си дадеш сама на себе си сила да помислиш преди всичко за себе си.Голяма обремененост е това да мислиш нон стоп за някой, толкова да си се вкопчил в него,че живота без него да е немислим.Помисли върху това.....Може би си се вкопчила твърде много в идеята,че не можеш да живееш без него......а това съвсем не е така и някой ден ще го разбереш....
А, да. Права съм и още как. Ти не си кученце, а човешко същество. Човек си. Но трябва да го осъзнаеш. И го казвам с най-приятелски чувства. Иначе още много ядове ще береш. И не е гаранция, че ако се разделиш с човекът, с когото си сега, историята няма да се повтори, ако ти не обичаш и не уважаваш себе си. Трудно е само в началото.
Знам, че е трудно. Но просто преценяваш дали това, което ти дава заедно с болката е повече от това, да го няма изобщо в живота ти.
Преценяваш, ако можеш да мислиш трезво.
Ако смяташ, че без него животът ти няма да има смисъл... незнам как преценяваш тогава
И ако приемеш един съвет от мен.
Потърси професионална помощ.
На мен навремето много ми помогна да се светна къде се намирам и да изляза от транса
Потърси професионална помощ.
На мен навремето много ми помогна да се светна къде се намирам и да изляза от транса
Подкрепям
На мен също ми помогна да се ориентирам.
Знам, че е трудно. Но просто преценяваш дали това, което ти дава заедно с болката е повече от това, да го няма изобщо в живота ти.
Преценяваш, ако можеш да мислиш трезво.
Ако смяташ, че без него животът ти няма да има смисъл... незнам как преценяваш тогава
Какво значи трезво? Трезво от чия гледна точка? Няма човек без инстинкт за самосъхранение изобщо. Освен това не говорим за началния момент на хлътване в някого, а за много години.
И защо да не може животът ти без някого да загуби смисъл, или поне да се превърне в съществуване, или по лошото да си сърдит на целия останал свят.
Когато човек се довери на собствените си усещания и се опита да разбере какво точно чувства без да се влияе от това какво друг мисли за него, дали е по добре или зле е най трезвата преценка. Останалите винаги пречупват нещата през собствената си камбанария, сравняват в подобни случки в техния живот и така дават съвет. Но никой освен теб не може да знае кое е най добре.
Аз не навивам авторката да остане с този мъж, но и не мога да знам дали без него няма да е по добре за нея. Трябва сама да усети, не да размисли до колко и се разпростира любовта и дали и до колко е в конфликт със себе си или е повлияна от общото мнение, че това не трябва да е така.